№ 71
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110203987 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Г. С. П. срещу наказателно постановление № 22-4332-
025528/09.12.2022г. издадено от Началник сектор в ОПП-СДВР, с което за извършено
нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 750 лева и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Излага доводи, че АУАН и НП са
издадени извън предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове Твърди, че е изтекла предвидената в
закона давност за ангажиране на отговорността му. Посочва, че липсват доказателства за
техническата изправност на АТТС заснела нарушението, не е посочено ясно мястото на
извършването му, както и местонахождението на поставения в участъка п.з В 26. Релевира
доводи, че не е спазена процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на
санкционния акт. .
В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и
1
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разглеждана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2022г. в 13:00 часа, в гр. София, на бул. България, с посока на движение от
Околовръстен път към ул. Тодор Каблешков до № 111, при въведено ограничения на
скоростта 70 км/ч, с пътен знак в 26, с мобилна система за видеоконтрол CORDON -M2, с №
MD 1192, позиционирана на пътното платно, била засечена скорост на движение на МПС –
марка „Мерцедес ”, модел „ЦЛК 270 ЦДИ ” с рег. № ХХХХХ, 128 км./ч. (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 70 км./ч., т.е. превишение
– 58 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на Г. С. П..
От разпечатка от паметта на техническо средство, която е веществено доказателство,
изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 27.05.2022
г., в 13:00:37ч. с посочени точни координати на местоположението е засечена скорост на
движение от 132 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната
скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.
Работата по преписката била възложена на св. Виктор Викторов – мл.автоконтрольор при
ОПП-СДВР, който след като се запознал с представените му материали призовал
жалбоподателя в ОПП-СДВР. Поканата била връчена на лицето на 05.09.2022г.
На същата дата П. собственоръчно попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил,
че на процесната дата автомобилът е управлявал лично от него.
Св. Викторов преценил, че е налице нарушение на чл. 21, ал. 2 и в присъствието на
свидетели и в отсъствието на нарушителя съставил против П. АУАН № 129115/20.10.2022г.
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на 14.11.2022г., като същият бил подписан без
възражения.
В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 22-4332-025528/09.12.2022г. издадено от Началник сектор в ОПП-СДВР, с
което за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца .
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля Виктор Викторов, както и останалите писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на свидетеля
2
съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията му са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат
кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от
приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното
обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства,
които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът
основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон
с депозираните от Викторов свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на
случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната
съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на
който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на
автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените по делото писмени
3
доказателства.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна. Във връзка
с направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя следва да се посочи, че
видно от представените по делото писмени доказателства декларацията по чл. 188 от ЗДвП е
попълнена на 05.09.2022г., от която именно дата следва да се приеме, че компетентните
органи са установили кой е извършител на нарушението.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП „Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“
.
Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в пределите на гр. София.
Категорично е установено от представените от АНО снимки на пътния участък и изисканата
от съда схема за организацията на движението, че посредством п.з В 26 е въведено
ограничение на скоростта от 70 км/ч
Видно от представения клип на 27.05.2022г., в 13:00 часа, е заснет лек автомобил марка
„Мерцедес ”, модел „ЦЛК 270 ЦДИ” с рег. № ХХХХХ, като техническото средство е отчело
фактическа скорост от 132 км./ч. км/ч.. След отчитане на допустимата грешка в полза на
нарушителя е приета скорост от 128 км/ч.
Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта,
липсват други МПС, поради което съдът намира, че АНО е доказал по безсъмнен начин
констатациите в акт за установяване на административно нарушение, инкорпорирани в
наказателно постановление.
4
По делото по отношение на АТТС, заснело нарушението са представени решение за одобрен
тип уреден за измерване, както и протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022г. от
Български институт по метрология, че същият отговаря на метрологичните изисквания.
По делото са приложени копие от протокол за използване на АТТС и часови график за
работа на наряда. Видно от посочените писмени доказателства и изготвената фотоснимка
АТТС е било разположено на пътното платно и е работело на автоматичен режим, без
човешка намеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Когато обаче нарушението на правилата за движение е заснето с
мобилно техническо средство за видеоконтрол и при наличието на контролни органи на
мястото на реализиране на нарушението, административното наказване се реализира по
общите правила на ЗАНН - чрез съставяне на АУАН с описание на констатираното
нарушение и издаване на НП за налагане на съответното административно наказание като
записът на мобилното техническо средство е доказателствено средство в
административнонаказателното производство. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г., постановено от Върховният административен съд на Република България –
Общо събрание на колегиите по тълк. дело № 1/ 2013 г.
Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДП определя, че "Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
Съгласно чл.11, ал.1 от Наредбата за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват
служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или
работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол CORDON M2,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването
на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение.
5
При работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта
съгласно чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2017г. е налице изискване за
прилагане към протокола за използването на АТСС на снимка на разположението на уреда.
Към административните преписки във връзка с налагане на глоби за превишения на
разрешената скорост с електронни фишове следва да се прилагат снимки на разположението
на уреда/АТСС, т.е. точно да се прилага нормата на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2017г. В случая контролният орган е приложил такава, от която е видно, че АТТС е
поставено на пътното платно и работи на автоматичен режим, без човешка намеса.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл.165, ал.2, т.8 от
ЗДвП, респ. за контролните органи не е налице законово задължение да обозначават
участъка, в който се контролира скоростния режим.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати,
действащото ограничение на скоростта по чл.21, ал. 2 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и
данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна
камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
датата и часът на нарушението.
Жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 188,ал. 1 от ЗДвП в качеството му на
собственик на процесния автомобил.
Нарушението е извършено на 27.05.2022г. и към датата на издаване на атакуваното НП,
както и към настоящия момент не е изтекла предвидената в закона давност, нито
относителната, нито абсолютната.
Санкционната разпоредба на чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, предвижда налагане на наказание
глоба в размер на 700 лв. за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Санкцията е абсолютно определена,
в цитираните разпоредби на ЗДвП, поради което не съществува възможност размерът й да
бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае от допълнително обсъждане.
Поради тези причини наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 22-4332-025528/09.12.2022г. издадено от Началник сектор в ОПП-
6
СДВР, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1,
т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7