№ 257
гр. Пазарджик, 08.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря П. Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500248 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателката С. А. Ф., не се явява, редовно призована.
За нея се явява процесуалния представител адв.П. Г., редовно
упълномощена да я представлява от първата инстанция.
За ответника по въззивната жалба „ПГИМ“ - Пазарджик, редовно
призован, не се явява законен представител.
За него се явява адв.М. М., редовно упълномощен от първата инстанция.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд № 1244 от 20.11.2023г.
1
постановено по гр.д.№20235220102379 по описа на същия съд за 2023г. Е
ОТХВЪРЛЕН предявения от С. А. Ф., ЕГН- ********** от гр.Пазарджик,
ул."Т. "№6, ет.1,ап.2, против Професионална гимназия по икономика и
мениджмънт с адрес- гр.Пазарджик, бул. "Х. Б."№115А, със законен
представител Т. Б., в качеството й на Директор, иск с правно основание чл.357
във вр.с чл.188,т.1 от КТ за признаване на наложеното й дисциплинарно
наказание "забележка" за незаконно и за отмяна на Заповед
№1460/19.06.2023г. на Директора на Професионална гимназия по икономика
и мениджмънт с адрес- гр.Пазарджик, като неоснователен и недоказан. Със
същото решение Е ОСЪДЕНА С. А. Ф., ЕГН-********** от гр.Пазарджик,
ул."Т. "№6, ет.1,ап.2, обл. Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ на Професионална
гимназия по икономика и мениджмънт с адрес- гр.Пазарджик, бул. "Х.
Б."№115А, със законен представител Т. Б., в качеството й на директор, сумата
от 1380лв. /хиляда триста и осемдесет лева /, на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
представляваща сторените от ответника по делото съдебно - деловодни
разноски за процесуално представителство.
С определение №232 от 28.01.2024г. постановено от същия съд и по
същото дело, в производство по чл.248 от ГПК, е ОСТАВЕНА БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх.№28804 от 06.12.2023г., подадена от ищцата по
гр.дело №2379/2023г. по описа на РС-Пазарджик - С. А. Ф., с ЕГН-**********
от град Пазарджик, ул.“Т.“ №6, ет.1, ап.2 чрез процесуалния си представител
адв.П. Г. от АК-Пазарджик, за изменение на постановеното по делото
Решение №1244 от 20.11.2023г., в частта му за разноските.
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с
вх.№28806 от 06.12.2023г. от ищцата в производството пред първата
инстанция С. А. Ф. чрез процесуалния си представител адв.П. Г. от АК-
Пазарджик, с доводи за порочност на съдебният акт като неправилен и
незаконосъобразен, постановен при допуснати процесуални нарушения,
нарушения на материалния закон и необоснованост, с искане да бъде
отменено и се уважи предявения иск. Счита за безспорни по делото фактите
по отношение наличното трудово правоотношение между страните на
заеманата от ищцата длъжност “Старши учител по практическо обучение“,
както и наложеното й дисциплинарно наказание „забележка“ с процесната
заповед на директора на учебното заведение. Повтаря позицията си
поддържана и в производството пред първата инстанция, че заповедта за
дисциплинарното й наказание е немотивирана като изискване за форма по
чл.195 от КТ, при неспазена процедура по искането на обяснение по чл.193 от
КТ и че нарушението описано в заповедта за дисциплинарно наказание не
представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 от
КТ. Цитират се мотивите на издадената дисциплинарна заповед като се
2
акцентира, но се и признава, че излизането й от сградата на училището за
десетина минути около 10.00ч. не представлява нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.186 от КТ, че неправилен и необоснован е
извода на съда в обжалваното решение, че заповедта отговаря на
изискванията за форма по чл.195 от КТ. Акцентира, че в исковата молба
/ИМ/ е посочила, че в Инструктажа са разписани около 42 броя правила за
провеждане на изпита, а в заповедта е посочена като нарушена бланкетната
норма на чл.187,т.3 от КТ, като не ставало ясно за жалбоподателката кое от
всичките правила в инструктажа е нарушила. Твърди, че преди 10.00ч.,
съгласно първото разписано правило в Инструктажа, се явила в училището и
след като се запознала с инструктажа, се подписала за това обстоятелство.
Твърди, че в заповедта на министъра на образованието и науката № РД09-
4065 от 30.08.2022г. били определени датите за провеждане на изпити от
национално външно оценяване и че изпитът на учениците от Х-ти клас по
БЕЛ бил разписан да се проведе на 13.06.2023, с начален час 11.00ч.; че
съгласно разписаното правило на т.12 от Инструктажа, се установявало, че тя
е заела мястото си в изпитната зала преди 10.30ч., и че съгласно чл.59 от
Наредба № 11 от 01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на
учениците-изпитните материали, както и съответните пароли за
разсекретяването им се изпраща от МОН по електронен път до 30 минути
преди началото на всеки изпит и се получават и разсекретяват от директора
на училището, който ги предава за размножаване на училищната комисия по
чл.56 ал.4 т.2 в деня на изпитването по съответния учебен предмет, от което
се навежда извода, че жалбоподателката не е разполагала с изпитни теми и
пароли за разсекретяване, за да изнесе подобна информация. Допълва, че в
Инструктажа липсва разпоредба /правило/, според което след явяването на
квестора в училище и преди заемане на мястото на квестора в изпитната зала,
да е забранено напускането на сградата на училището и при това, че
изпитните материали и теми съгласно посочената разпоредба от Наредбата,
училището, респективно директора и ищцата като квестор не разполагат с тях.
Оспорва се извода на съда, че излизайки от училището и отивайки до колата
си за да вземе лекарства, е нарушила „неписани правила“ в инструктажа,
установяващи такава забрана, извличана от систематическо и логическо
тълкуване на алгоритъма от правилата разписани в Инструктажа на
министъра. Твърди, че необосновано и неправилно съдът се позовал на
поддържаното становище в отговора на ИМ, че нарушението се изразявало,
не в нарушаване на правилата на инструктажа, а в нарушаване на устно
разяснение от директора на училището на Инструктажа, че след явяването в
10.00ч. в сградата на училището на квестора е забранено нейното напускане,
както и му е забранено използване на технически средства за комуникация в
сградата-до напускането й. Акцентира, че в заповедта за дисциплинарно
3
наказание не е записано, че ищцата не е изпълнила устни разяснения на
Директора, установяващи забрана за напускане на сградата на училището в
този часови диапазон, затова се поддържа, че изводите на съда за спазване на
императивни разпоредби по чл.195 от КТ за мотивираност на заповедта за
неправилни и необосновани. Твърди, че законът не поставя изискване в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, да бъдат посочени всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, денят и часът
на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са
изпълнени, но че нарушението следва да е описано по разбираем начин, иначе
работникът е поставен в изненада, защото той трябва да получи пълна
информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното
наказание, за да може да ги прецени, да ги обори при оспорването им в съда;
че изискването за мотивираност е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско трудово правоотношение,
като липсата на мотиви поставя в процесуална изненада работника и че тя е
толкова съществена, че не може да бъде санирана в съдебното производство,
доколкото се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма.
В този смисъл разясненията на работодателя в отговора на ИМ за това какво е
нарушила / устни разяснени на директора/ и какво не е нарушила
/инструктажа на министъра/ ищцата, обосновани от съда на база извършени
логически и систематически тълкувания на алгоритъма от правила в
инструктажа и да обосновава забрани, които липсват и не са разписани от
компетентния орган в цитирания инструктаж на министъра. Акцентира още,
че изпълняваните функции като квестор не са част от трудовите задължения
на ищцата по индивидуалното й трудово правоотношение. Оспорва се извода
на съда, че въпреки приетото от него, че квесторските функции не са част от
трудовите задължения на ищцата като старши учител по практическо
обучение, то и за тях следва да се носи дисциплинарна отговорност за
неизпълнението им, доколкото подлежала на дисциплинарна отговорност за
изпълняваната от нея роля на квестор на изпит по НВО и че в длъжността на
учител е нормативно включена функция да участва м провеждането на НВО
съгласно чл.5 ал.1 т.8 от Наредба №15 от 22.07.2019г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти/ НСПРУДДПС/. Акцентира, че функцията
квестор е възникнала за ищцата по силата на назначаването й на тази
длъжност със заповедта на началника на РУО на МОН / №РД -06-211 от
06.06.2023г./ след изразено желание от ищцата и представени документи, че
отговаря на изискванията, а не по силата на трудов договор, като
задълженията на квестора били различни по време и съдържание от тези
включени в длъжностната й характеристика за длъжността “Старши учител.
Практическо обучение“ и били разписани в Инструктаж на квестор за НВО в
4
края на 10-ти клас за учебната 2022/2023г, разписан от Министъра по чл.57
т.2,б.“в“ от Наредба №11 от 01.09. 2016г. за оценяване на резултатите от
обучението на учениците на МОН. Цитира задълженията на квестора,
разписани в документа и че същите приключват с приключване на изпитния
ден и снабдяването на ищцата със служебна бележка за дежурство по време
на НВО за изплащане на еднократно възнаграждение различно от основното
трудово възнаграждение. Между задълженията са посочени, че трябва да се
яви в сградата на училището в определения час, да заеме мястото си в
изпитната зала в определен час, да провери изправността на техниката, да
допусне ученици в изпитната зала след проверка на документ за
самоличност и други. Цитира се и чл.60 ал.4 от Наредбата,че РУО на МО е
органът утвърждаващ списъците на училища и залите на провеждане на НВО,
като не винаги учителите от едно училище се разпределят за квестори в
същото училище, което се извършва от регионалната комисия за
организиране и провеждане на НВО и изпълнява своите задължения съгласно
заповедта по чл.57 т.2 от Наредбата. Цитира се чл.186 от КТ като се
обосновава тезата, че виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина, примерно изброени в чл.187 от КТ, като
обемът на трудовите задължения по конкретното индивидуално ТПО се
определя от това, че работникът респективно служителя, е бил длъжен да
извърши съгласно сключени трудов договор и предвид отредените за
съответната длъжност трудови функции, съгласно длъжността
характеристика, а не по силата на административни актове за изпълнение на
нормативно определени функции, различни от трудовите по трудов договор.
Цитира се решение на ВКС №246 от 18.01.2021г. по гр.д.№ 1156/2020г.,
четвърто г.о. и решение №203 от 24.06.2015г. по гр.д.№6889/2014г. на ВКС
четвърто г.о. Оспорва като неправилни и необосновани изводите на съда
свързани в процедурата по чл.193 от КК при реализирането й на
дисциплинарната отговорност; че в искането на работодателя за обяснение,
дадено про форма, липсват факти и обстоятелства, сочещи на извършено
нарушение трудовата дисциплина при неописани субективни обективни
признаци от фактическа страна. Коментират се показанията на св. Куманова,
и Китин, че нарушението било комбинация от две нарушения-нарушение на
писмено и на устно разпореждане, като св.Куманова твърдяла, че
обясненията са за неизпълнение на устни разпореждания, докато според
заповедта, ищцата била санкционирана за неизпълнение на възложената й
работа, неспазване на техническите и технологични правила, изразяващи се в
нарушение на разписаните на ищцата задължени по инструктажа. Моли да се
отмени обжалваното решени и се отмени наложеното й дисциплинарно
наказание “забележка“, с присъждане на разноските пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
5
насрещната страна Професионална гимназия по икономика и мениджмънт -
Пазарджик /ПГИМ/, чрез пълномощника си адв. М., с вх.№39409от
22.12.2023г., в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна.
Оспорват се доводите в жалбата на ищцата за немотивираност на заповедта и
за липса на нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се, че работодателят
е поискал писмени обяснени от ищцата за неспазване на инструктажа във
връзка с провеждането на НВО на 10-ти клас и че те са дадени още същия ден,
като ищцата е описала поведението си в качеството си на „квестор“, който е
извън сградата и двора на училището след 10.00ч. на 13.06.2023г. като е
посочена и причината за това-вземането на забравени в автомобила лекарства
за хипертония; че обясненията са приети от работодателя на 14.06.2023г с вх.
№ 991, след което е била издадена процесната заповед. Счита, че по този
начин, е осигурена защитата на работника по чл.193 от КТ във връзка с
провеждането на дисциплинарната процедура именно за това негово
поведение. Анализират се свидетелските показания на св.Куманова и
св.Китин, доказващи според работодателя, че директорът е бил очевидец на
поведението на ищцата и е предизвикало притеснение и тревога, за
самоволното напускане на сградата и двора на училището и то след указания
в инструктажа краен срок, след който ищцата като квестор следва да е в
сградата на училището, а именно 10.00ч., при обявено начало на изпита за
11.00ч. съгласно заповедта на министъра на образованието и науката от
30.08.2022г. Твърди се, че според свидетелите Директорът е искал устно и
писмено обяснения от ищцата за нейното поведението по нарушението на
инструктажа, непосредствено след завръщането си в сградата. С това били
оборени твърденията на ищцата за незнание от нейна страна за какво
неизпълнение на възложената й работа, за неспазване на техническите и
технологичните правила й се налага наказание, предвид посоченото от нея в
обясненията, че в качеството си на „квестор“ в посочения времеви период е
извън сградата и двора на училището и то в периода от време, в който трябва
да се яви в нея /сградата на училището/. Счита, че се касае за нарушение на
писмения инструктаж. Акцентира, че според министерската заповед № 09-
4065 от 30.06. 2023г. , на ищцата се вменява императивно крайния момент, в
който същата трябва да се яви в сградата на училището, където е разпределен,
тоест да бъде в нея за да изпълнява ролята си, а именно до 10.00ч. на
13.06.2023г., при определен начален час на изпита от 11.00ч. Счита, че е
налице самоволно напускане от ищцата като квестор на сградата и двора на
училището, без да уведоми Директора или председателя на комисията по
провеждане на изпита, при неизвестност относно причините и
продължителността на отсъствието й от сградата на училището, при
разписани задължения в инструктажа, изпълнявани от квестора преди
началото на изпита по НВО. На второ място, въззиваемата гимназия твърди,
6
че в процесната дисциплинарна заповед нарушението е описано конкретно
със своите обективни и субективни признаци относно извършителя, времето,
мястото и начина, съответстващи на поведението на ищцата, описано от
последната в представените на работодателя писмени обяснения, поискани по
реда на чл.193 от КТ, че като квестор е напуснала сградата на училището на
посочената дата и времеви период. Като невярна интерпретация на ищцата
във въззивана жалба бил подадения от училището отговор на исковата
молба, че наказанието било наложено за неизпълнение на устно разяснение
на директора за забрана да се напуска сградата; че в тази насока нито са били
искани обяснения от ищцата по чл.193 от КТ, нито се сочело такова
нарушение в дисциплинарната заповед, нито съдът е обосновал решаващите
мотиви на решението си с неизпълнение на подобно устно разяснение на
директора. На трето място като невярно се определя твърдението на
жалбоподателката, е процесното нарушение описано в процесната
дисциплинарна заповед не съставлявало нарушение на трудовата дисциплина.
Акцентира се, че ищцата е в трудово правни отношения с ПГИМ - Пазарджик,
и изпълнява по трудов договор длъжността“ старши учител, практическо
обучение“ съгласно длъжностната характеристика и че ищцата в качеството
си на страна по ТПО на длъжността старши учител, с месторабота ПГИМ -
Пазарджик, се е съгласила да участва като „квестор“ в НВО с изрична
декларация по чл.56 ал.9 от Наредба № 11 от 01.09.2016г. за оценяване на
резултатите от обучението на учениците, приета от работодателя с вх.№585-
35 от 23.02.2023г. Счита, че участието в НВО е функционално вменено на
ищцата за заеманата от нея длъжност, която тя изпълнява по процесното
ТПО, както нормативно съгласно чл.5 ал.1 т.8 във връзка с чл.6 ал.1 от
Наредба № 15 от 22.07. 2019г. за СПРУДДПС, както и съгласно т.9 от
длъжностната характеристика; че функционалността на длъжността, вменява
на ищцата и съответните права и задължения при изпълнение на “ролята“ на
квестор, въз основа на декларираното от него съгласие да я изпълнява.
Коментира съдържанието на понятието „квестор“ в смисъл, че това не е
функция, а „роля“, възложена на ищцата с цитирания административен акт за
изпълнение на трудовата му функция за участие в НВО; че функцията за
участие в НВО, независимо от формата й , е нормативно установена за
длъжността “старши учител, практическо обучение“ и е част от съдържанието
на конкретното ТПО, поради което правното основание за изпълнението й е
сключеният трудов договор, а не цитираната министерска заповед, като с
последната административният орган единствено е определил ролята
„квестор“ на съответните служебни лица, каквото качество има и ищцата,
заемаща длъжността “старши учител, практическо обучение“ във връзка с
вменената й трудова функция да участва в НВО-нормативно и в подписаната
от последната длъжностна характеристика, и че същата влиза в нормативно
7
вменената на ищцата функция, да участва в провеждането на НВО и която е
вписана. Допълва, че според практиката на ВКС ,цитирана от ищцата, обемът
на трудовите задължения на конкретното трудово правоотношение се
определя от това, което работникът, респективно служителят е бил длъжен да
извърши съгласно сключения трудов договор, респективно отредените за
съответната длъжност трудови функции съгласно длъжностната
характеристика. Като последен довод училището посочва, че е ирелевантно
упражняването на дисциплинарната власт на работодателя в зависимост от
месторазпределението на съответния учител за изпълнение на ролята на
„квестор“ на изпит по НВО, доколкото в случая се касае за изпълнение на
трудова функции на длъжността “старши учител, практическо обучение“
имаща за свой правопораждащ факт трудовия договор, сключен между
ищцата и ответната гимназия и съответната длъжностна характеристика км
него. Моли да се потвърди обжалваното решение. Страните не сочат нови
доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
От ищцата С. А. Ф. е подадена и въззивна частна жалба с вх.№3906 от
13.02.2024г. против определение на Пазарджишки районен съд №232 от
28.01.2024г. по гр.д.№2379/2023г. по описа на РС-Пазарджик постановено в
производство по чл.248 от ГПК.
Счита, че определението за разноски е неправилно, доколкото не било
съобразено че се касае за трудов спор по който на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание “забележка“, поради което счита, че присъдените в
полза на ПГИМ-Пазарджик и във вреда на ищцата разноски са прекомерно
завишени, несъобразени с фактическата и правна сложност на делото; че се
касае за спор с трудов характер и без претенция за материален интерес.
Счита, че адвокатският хонорар следва да бъде изчислен съгласно чл.7 ал.1
т.1 от НМРАВ №1 от 09.07.2004г. и доколкото в случая претенцията за
адвокатско възнаграждение е прекомерно завишен, и се претендира в двоен
размер. Оспорва се извода на съда, за несвоевременно направено възражение
за прекомерност в открито съдебно заседание, доколкото счита, че и съдът е
длъжен служебно да следи за претендираните размери и при липса на
възражение от страна на ищеца. Цитира се решение на Съда /втори състав/ от
25.01.2024г./СЕС/ по дело С-438/2022г., приело, че всяко адвокатско
възнаграждение следва да оправдава целта и да е съобразено с характера на
спора и е прието, че може да се определи и по-ниско от Наредбата; че е
прието, че адвокатът и неговия клиент не могат да договорят размера на
възнаграждение по-нисък от минималния, определен с наредбата, приета от
съсловната организация на адвокатите /ВАС/ и поради това, че съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, то следва да се счита за ограничение на конкуренцията “с оглед
8
на целта“ по смисъла на чл.101,параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4,параграф3
от ДФЕС; че при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, за които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение,
установено в чл.101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. Предвид изложеното частният
жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение и се намалят
съдебните разноски за процесуалния представител на ответната страна като
се опрели размера им съобразно практиката на ЕС и целите, които следва да
бъдат постигнати.
Постъпил е и писмен отговор на частната жалба от ПГИМ-Пазарджик с
вх.№9426 от 12.04.2024г- чрез пълномощника си адв.М. М., с който се иска
да се остави без уважение подадената частна жалба. Акцентира се на правото
на съда да редуцира адвокатското възнаграждение единствено и само при
своевременно постъпило от насрещната страна възражение за прекомерност
на същото и то до края на последното съдебно заседание, като се посочва, че
жалбоподателят се позовава на практика по отменения ГПК от 1952г. Оспорва
се приложимостта в случая на основание по чл.7 ал.1г.1 от НМРАВ, относимо
към хипотези, които не са предмет на настоящия правен спор. Счита, че в
случая е приложима разпоредбата на чл.7 ал.1 т.4 от НМРАВ, относима към
всички други неоценяеми искове, в размер на хонорара от 1000лв и че
заплатеният такъв в случая е от 1150лв. Коментират се извършените по
делото процесуални действия от страните, като се поддържа, че същите
определят действителната фактическа и правна сложност, независимо, че се
касае за наложено най-лекото по тежест дисциплинарно наказание. Оспорва
се позоваването на жалбоподателя на цитираното решение на СЕС от
25.01.2024г. в посока, че не е установено по делото ограничаване на
конкуренцията в резултат на наредбата, каквото изискване се съдържа в
решението на СЕС, доколкото не е била съобразявана от насрещната страна
приложимата разпоредба по чл.7 ал.1 т.4 от същата.
Моли да се отхвърли частната жалба като неоснователна.
Претендира разноски.
Адв. Г.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам частната жалба.
Няма да соча нови доказателства.
9
Адв. М.: Поддържам отговора срещу възизвната жалба, както и
отговора срещу частната въззивна жалба. Нямам доказателствени искания.
Моля да ни бъдат присъдени съответно разноски. Към частната жалба има
представен списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Моля да постановите решение, с което отмените решение на
РС, като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения съм
изложила във въззивната жалба. Моля да ги има предвид при постановяване
на Вашият съдебен акт. Искам да добавя, че видно от писмените
доказателства по делото ищцата е санкционирана за неизпълнение на
инструктажна за провеждане на националното външно оценяване за 10 клас
по български език и литература, но в отговора, а и в мотивите на съда, за да се
стигне до извода, че е извършено такова дисциплинарно нарушение от страна
на ищцата съдът приема, че не се касае за нарушение на инструктажа, а за
устно разяснение на директора по повод разяснение на този инструктаж. Т.е.
забраната, тя преди 11 часа, когато е началния час на инструктажа да не
напуска училище такава забрана в инструктажа в разписаните 42 броя
правила за инструктажа няма. Тя е спазила инструктажа. Искането по чл.193 е
за неспазване на инструктажа. В тази насока считам, че има спазване на
процедурата по чл. 193 доколкото устните разяснения дадени по повод
инструктажа и наведените допълнителни такива забрани по изпълнение на
инструктажа в тази част не са искани писмени обяснения от ищцата и в
действителност в писмения отговор разбрах точно за какво я наказват.
Подробни съображения съм развила и доколко в ролята на квестори това
излизане представлява и дисциплинарно нарушение, доколкото то не е част
от индивидуалното трудово правоотношение по трудов договор, тъй като от
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че
Началника на РУ на МОН разпределя квесторите и това, че тя е разпределена
по Икономическия техникум, по никакъв начин не означава, че тя не може да
бъде разпределена в друго училище. В такъв случай РУ на МОН нямаше как
да се установи като дисциплинарно нарушение, така както се поддържа от
10
ответната страна. Моля да вземете предвид и останалите изложени
възражения в жалбата ми по повод изводите на РС. Моля да уважите
предявената жалба с всички мотиви изложени в нея.
Адв. М.: Моля да отхвърлите въззивната жалба, като неоснователна.
Подробни съображения съм изложил в отговора депозиран в съда. Искам да
обърна внимание на следните обстоятелства, тъй като колежката акцентира на
тях. Съвсем погрешно се интерпретират, както обстоятелствата в отговора на
исковата молба, а така също и обстоятелствата, за които е наложено най-
лекото дисциплинарно наказание. Вие ще видите, че писменият инструктаж,
който е проведен непосредствено преди националното външно оценяване,
започва именно с това, че съответния квестор или учител, който изпълнява
ролята на квестор е длъжен най-късно един час преди започване на самия
изпита да е в сградата на училището, където се провежда. От подробно
проведените разпити на свидетели се установи, че това изискване не е
случайно, инструктажа не е случаен, тъй като на тези квестори са вменени
задължения във връзка именно с организацията и подготовката, за да започне
своевременно изпитът. Какво се случва, вместо да е в сградата въззивникът
напуска сградата, с което е нарушен именно инструктажът. Нещо повече
именно на това напускане очевидец е директорът на училището и
председателят на комисията. Обръщам внимание, че в тази връзка още при
завръщането си тя не само е извън сградата, тя е извън двора на училището
без да дава каквото й да е обяснение и да посочи някаква причина, че
нарушава инструктажа, който е проведен. Непосредствено след завръщането
й са й поискани устни обяснения от директора, който именно е станал
свидетел на това нарушение. В последствие от представените писмени
обяснения става ясно, че тя е наясно за какво и се искат тези обяснения, а
именно че тя е извън училището където се провежда изпитът, след периода, в
който тя трябва да е там. Т.е. нещата са съвсем очевидни във връзка с това
нарушение и не случайно се налага най-лекото дисциплинарно наказание,
както от формално страна е изпълнена процедурата, т.е. дадена е възможност
тя да се защити във връзка с откритата процедура за дисциплинарното
нарушение. Описани са от обективна и субективна страна именно тези
конкретни обстоятелства, които са произтекли, така, че заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание е законосъобразна, както от процесуална така
и от материално правна гледна точка. Относно това, че се оспорва, че
11
изпълняването на ролята на квестор всъщност е пречка за налагане на
дисциплинарно наказание, това не почива, както на правната норма, така и на
длъжностната характеристика, която е разписана. Аз съм я цитирал точка 9,
която казва следното: „Участва в провеждането на национално външно
оценяване, държавни зрелостни изпити“ това е в длъжностната
характеристика. Ще обърна внимание, за да се направи явно разликата,
ролята квестор е една, а другата роля, която изпълняват другите учители,
които са членове на комисията, респ. председатели, респ свид. Китин, който
не изпълнява ролята, но също е участник в провеждането на изпита. Говоря за
следното, че участието на учителите в провеждане на националното външно
оценяване касае различни техни роли, което не изключва отговорността им за
изпълняване на трудовите им задължения респ. такива, които са разписани по
длъжностната характеристика. А относно това, което се постави, като
риторичен въпрос какво би се случило ако бе разпределена в друго училище,
ами закона е ясен, че това наказание може да се наложи в определен срок
след узнаване, т.е. директора, който е работодател в настоящия случай на
въззивника би наложил това наказание дотолкова доколкото узнае в
съответния срок по КТ, т.е. този аргумент е ирелевантен относно
възможността да се търси дисциплинарна отговорност за писмения
инструктаж, за който тя е чула и се е разписала, че трябва да бъде в сградата
не по-късно от 60 минути преди започване на изпита, който е 11 часа. В тази
връзка има писмени доказателства. Относно размера на възнагражденията
моля да съобразите, че той касае прекомерност, обаче тя се основава на
неправилно прилагане на Наредба № 1. Аз поддържам възраженията си
изложени в отговора на частната въззивната жалба. По-скоро спорът е правен,
коя разпоредба от Наредбата е приложима в конкретния случай и аз твърдя,
че не е приложима разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1, тъй като там са изброени
трудовите казуси, които трябва да бъдат по съответната точка. Тук сме
изправени пред казус, който е по-различен, които касае нематериален
интерес, а отделно от това считам, че не е налице прекомерност, самата дума
е прекомерност е прекомярка, а прекомярка е когато два или три пъти
превишава съответна норма. Моля да не се уважава частната жалба. Моля да
ни се присъдят разноски, за което съм представил списък към отговора на
частната жалба и представям списък с разноски относно същият хонорар,
който е вписан в първата инстанция.
12
Адв.Г.: Правя възражение за прекомерност.
Адв М.:Поддържам становището си, че тази прекомерност, която се
релевира от пълномощника на въззивника касае по скоро правен спор, тя е
приложимата разпоредба, а не че е прекомерен самия хонорар в своята
същност. В този смисъл моля за Вашето решение с присъждане на разноски
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок – до 08.06.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.43
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13