Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

       10.12.2019 г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА  НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 1779 по описа на същия съд за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от М.Г.И. ***, ЕГН **********, против НП № 19-0938-000784 от 20.02.2019г. на *** към ***, ***, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 250,00 лв. и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител - адв. Ф.П. ***,  която ангажира гласни доказателства, обосновава становище относно незаконосъобразност на атакуваното НП и моли за неговата отмяна. Поддържа жалбата и подробно се аргументира.

         Ответникът по жалбата – *** към ***, ***, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

 

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         В Акт Серия „АА“ № 189603 от 11.02.2019г. за установяване на административно нарушение е посочено, че жалбоподателят М.Г.И. ***, ЕГН ********** управлявал на 11.02.2019г. в гр. Плевен собственото си МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат” ДК № *** и че като водач на визираното МПС около 09:20 часа, движейки се в същия град на ул. „***“ с посока на движение към ***, до входа на клиника „***“ при несъобразена скорост с характера и интензивността на движението /множество паркирани автомобили отляво и отдясно/, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, ударил странично паркираният в дясно по посока на движението лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, собственост В.И.И. с ЕГН **********. В следствие на удара управляваното МПС реализирало ПТП с материални щети по двата автомобила, като след настъпването на ПТП-то жалбоподателят продължил движението си към блок *** и напуснал мястото на произшествието, без да уведоми  съответната служба за контрол на МВР на територията на която е настъпило произшествието. Водачът е установен около 09:40 часа и е извикан обратно на местопроизшествието.

Горното установили длъжностните лица при ***към *** – актосъставителят Д.Л.Д. и свидетеля Н.З.И., като за установеното в съставения АУАН св. Д.Д. вменил на М.Г.И. нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДвП.  

 

Въз основа на съставения АУАН *** къв *** – Плевен, *** издал оспореното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.Л.Д. и Н.З.И., Акт Серия „АА“ № 189603 от 11.02.2019г. за установяване на административно нарушение на л. 7, протокол за ПТП № 1588840/11.02.2019г.  на л. 11 от делото, справка за нарушител/водач от л. 12 до л.14, заповед на л.15-16 от делото,писмени доказателства приложени от застраховател на л.44-54 от делото.  

Съдът цени показанията на св. Д. и И. от които се установяват причинените увреди по автомобилите, същите подробно описват вида и начина на причиняването им въпреки че не са присъствали при извършване на нарушенията. Установяват по какъв начин единствено биха могли да бъдат причинени и че не са били стари повреди по паркирания автомобил. Св.Д. и И. са категорични че са се обадили и са извикали ж-ля на мястото на ПТП, както и че той не се е върнал доброволно. Показанията на двамата полицейски служители са обективни,  логични, депозирани под страх от наказателна отговорност от лъжесвидетелстване и съдът няма основание да не им даде вяра. Те съответстват напълно на АУАН, чиято доказателствена сила не е опровергана, на съставения Протокол за ПТП, който също не е оспорен, както и на неоспорените писмени доказателства приложени от ***”, които също не са оспорени и в които описаните щети съответстват напълно по вид и дата на съставяне на документите на съставения Протокол за ПТП от страна на актосъставителя.

Съдът не кредитира показанията на св. Т., който е близък приятел на ж-ля и в неговите показания е налице според съда индиция за заинтересованост от изхода на делото. Съдът не кредитира и показанията на св.И.А.. Видно от същите първоначално свидетелят описва подробно и в детайли като очевидец извършването на нарушението и вида на щетите, които били само по бронята, посочени от процесуалния представител на ж-ля в пренията, както и че ж-лят сам се е върнал обратно на местонарушението. Същевременно обаче този свидетел на следващите въпроси, зададени от съда започна да проявява несигурност като посочи че бил далеч и полицейските служители наистина търсили ж-ля, а после :”Не знам, аз не чух”. След това заяви че не е присъствал на съставяне на акта, не го е чел и не знае за какво е въпреки че е записан като очевидец. По тези съображения, както и поради пълното им противоречие с напълно кредитираните показания на полицейските служители, съдът н е цени тези показания като недостоверни. На следващо място – показанията на св. А. и Т. съответстват единствено на обясненията на ж-ля, в които твърди че сам се върнал и увредил единствено бронята. Съдът приема тези обяснения като защитна позиция.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав, констатира следното:

 

Досежно нарушението по чл. 20 ал. 2 от ЗДП:

 

Всеки правоспособен водач  има задължение да се движи по начин, съобразен  с конкретните пътни  условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл.20, ал.2 от ЗДвП,  като управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността - колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДП съдържа  примерно, а не изчерпателно  изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 73 ППЗДП.  Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от  конкретните  пътни и атмосферни условия.

В съдебната практика съществува различие при установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост", като в отделни разпоредби на закона за обозначаването й се използват понятията "намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като „съобразена”, като се вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДП.

На М.И. е вменено допуснато нарушение на посочената  в акта и наказателното постановление норма на закона, като поради несъобразяване на скоростта му на движение не успява да избегне или спре  и удря странично паркираният в дясно по посока на движението лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, собственост В.И.И. с ЕГН **********. Вследствие на удара управляваното МПС реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. По делото е безспорно установено, че водачът на управлявания автомобил М.И. е бил наясно с факта, че  шофира  в населено място, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие – все  обстоятелства,  които е трябвало  да го мотивират  да изпълни задълженията си за движение със скорост, която да му гарантира спиране пред всяко предвидимо препятствие. Той е следвало да избере скорост, съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост реакцията на водача да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Няма спор по делото, след анализ на доказателствената съвкупност, че след като е допуснал ПТП, И. се е движил с несъобразена скорост, след като не е успял да овладее управлявания от него автомобил и да спре възприемайки паркирания в дясно по посока на движението лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, собственост В.И.И. с ЕГН ********** и водач. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, е несъобразена скорост.

Пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В тази връзка и видно от съставения АУАН, е налице ПТП по смисъла на закона с нанесени материални щети на повече от едно МПС.

Предвид изложеното, скоростта на ж-ля М. И. се явява „несъобразена”, тъй като е била неподходяща за конкретните  условия и за другите обективно посочени в чл. 20 от ЗДвП  неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с  нанесени щети на повече от едно МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.” Следуемо от съдържанието на разпоредбата, в конкретност пр.1 и нейния абсолютен характер, наложеното административно наказание се приема от закона като справедливо и адекватно на тежестта на извършеното.

Поради това  НП в тази му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Досежно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП:

 

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3 , б. „в“ от ЗДвП. Чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът:

а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

От цитираното в НП от фактическа страна безспорно е установено, че жалбоподателят самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си на участник в ПТП. Законът не му е предоставил правото сам, без другия участник в ПТП да преценява причинил ли е предприетата от него при движение „несъобразена скорост и неспазвайки дистанция“ щети по другия автомобил. Законът е задължил водач на МПС, който е причинил съприкосновение с друго МПС да издири неговия водач. Видно от сочената за нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП, законът е въвел условието и двамата участници в произшествието да преценят има ли вреди или няма такива. Както съгласието между участниците в ПТП, така и разногласията между тях са правно релевантни обстоятелства по отношение на задълженията им като участници в ПТП, но те изискват присъствие на мястото на ПТП от всички участници в него. Само в случай, че другият участник в ПТП се съгласи, че съприкосновението между автомобилите не е довело до материални щети, жалбоподателят е можел да напусне произшествието. В случая жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП и така е  нарушил правата на останалите участващи в ПТП-то водачи, по-конкретно на правото им по чл.123, ал.2 от ЗДвП да узнаят кой е причинил щети по автомобила им и дали причинителят на  щетите разполага със застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението не е формално, а резултатно като се е наложило контролните органи да издирват жалбоподателя. Причините поради които ж-лят се е отдалечил от мястото на ПТП според съда имат ирелевантно значение.

Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

С оглед изложеното, съдът приема, че нарушението по чл.123, ал.1, т.3 , б. „в“ от ЗДвП, поради което и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя И. и административнонаказващият орган правилно приложил относимата санкционна норма и определил размера на наказанията глоба в размер на 50 лева и лишаване от право за срок от един месец в законоустановения минимум. Поради това и в тази му част, като правилно и законосъобразно наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

         Воден от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  НП № 19-0938-000784 от 20.02.2019г. на *** към ***, ***, с което на жалбоподателя М.Г.И. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лв. и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са били наложено административни наказания глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: