Р Е
Ш Е Н
И Е №104
гр.
Силистра, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският административен съд, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета
година в състав: административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при
секретаря Румяна ПЕ.а, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 35 по описа
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
„НИЙДКОМ“ ЕООД, ЕИК:118 585 288 със
седалище в гр. Силистра ***, чрез адв.Х.,
оспорва Ревизионен акт № Р-03001919000834-091-001/21.08.2019 г., издадено от
длъжностни лица при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 274/09.12.2019 г. на
директора на дирекция "ОДОП" – гр.Варна при ЦУ на НАП за отказ
признаване правото на приспадане на данъчен кредит в размер на непризнат
данъчен кредит на стойност 8 234,03 лв., ведно с начислени лихви в размер на 4 269,24
лв. и корпоративен данък в размер на 12 024,84 лв. и лихви в размер на 6 582,18
лв.
Поради въведени оплаквания за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, се претендира за отмяна на акта
и за присъждане на съдебни разноски. Поддържа се, че оспореният акт е нищожен,
тъй като незаконосъобразно е изменен обемът на проверка /стеснен е времевия
обхват като е сведен до една календарна 2013 г. по ЗКПО и месец декември, 2013
г. по ЗДДС/; В нарушение на Закона данъчната основа е определена по реда на
чл.122 от ДОПК. Стойността, респ.сумата на неотчетени приходи по двете продажби
на МПС е несъществена, пренебрежима и не е налице хипотезата на посочената
специална норма. В същото време признатата за осъществена счетоводна грешка при
дублирането на данъчно събитие /двукратно отразяване на стопанска операция
погрешка/ подлежи на изправяне съгласно съответни нормативни текстове /СС 8 и
гл. 12 от ЗКПО/. Относно непризнати разходи за гориво жалбоподателят
претендира, че органите по приходи не са анализирали всички представен
документи – счетоводни справки на сметка 205, документи от МВР, сектор „Пътна
полиция”, фактурите за закупеното гориво, пътните книжки, писмени обяснения,
приемно-предавателни протоколи.
Считат се необосновани изводите за липса
на реални доставки по претендираните права за приспадане на данъчен кредит.
Административният орган не бил събрал, респ. не е ценил представените в
производството доказателства-счетоводни регистри, пътни книжки, фактури, касови
бонове, главна книга, обяснения, поради което установените факти за липса на
документална обоснованост на стопанските операции и за нереални доставки по
процесните данъчни фактури, са необосновани и недостоверни.
Ответникът Директор Дирекция „ОДОП“ - Варна
при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт Е., оспорва жалбата и
претендира за юрисконсултско възнаграждение. Счита РА за правилен и
законосъобразен по изложените в потвърдителното решение доводи. Действащото
национално и европейско законодателство изискват да е налице документална
обоснованост на стопанските операции. Дружеството жалбоподател, в нарушение на
закона и вменената му доказателствена тежест, не е установило реалност на
доставките и надлежно счетоводно отразяване на твърдените стопански операции. По
отношение приложението на чл. 122 от ЗДДС сочи, че разпоредбата на т. 4 от ЗДДС
не въвежда критерий за достатъчност при неотчитането на извършените операции и
при неотчитането на процесните две продажби на МПС е налице хипотезата на укрит
данък. Моли за отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е допустима, подадена в срок от
страна с правен интерес от оспорване на РА, потвърден със съответно решение на
горестоящия орган.
От фактическа страна по делото е
установено следното:
С решение № 274/09.12.2019 г.директорът
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при
Централно управление на Националната агенция за приходите, е потвърдил
Ревизионен акт № Р-03001919000834-091-001 от 21.08.2019 г., издаден от началник
сектор „Ревизии“ и главен инспектор по
приходите в ТД на НАП-Варна.
Първоначално ревизията е възложена с
обхват по ЗКПО за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2017 г. Установено е, че
жалбоподателят не е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. В счетоводни сметки
от гр.20 /сгради, машини, транспортни средства/ са отнасяни суми с посочени
основания разходи за материали, услуги, но не е посочен партиден номер и вид на
дълготрайния актив, чиято стойност е увеличена. Не са представени инвентарна
книга, счетоводен и данъчен амортизационен план. доказващи предназначението на
разходите. Констатирано е още, че няколко автомобила не са заприходени в
счетоводството и не е отчетен приход от продажбата им; липсва аналитична
счетоводна отчетност за ревизирания период. Така установените факти и
обстоятелства органите по приходи са възприели като наличие на основания по чл.
122, ал. 1 от ДОПК: т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; т. 4 -
липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане, както и когато документите необходими за
установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните
осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.
На жалбоподателя е връчено Уведомление
по чл. 124, ат. 1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху добавената
стойност за данъчни периоди м. 02/2014 г., м. 12/2013 г.. м. 12/2014 г., м.
06/2014 г., м. 03/2017 г., м. 02/2015 г., както и с корпоративен данък за 2013
г.. 2014 г.. 2015 г. и 2017 г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. В последствие обхватът на ревизията е бел стеснен до
процесния – м.12,2013 г. по ЗДДС и календавната 2013 г. по ЗКПО.
Определен е 14-дневен срок за
представяне на становище и доказателства. Връчено е и искане за представяне на
документи, писмени обяснения и декларация по чл.124. ал. 3 от ДОПК за
имуществото, доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал,
източници на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност, както и множество
други документи справки, договори, техническа документация, пътни листи,
фактури и др. за ревизирания период.
Жалбоподателят не е представил становище
и декларация за имущественото състояние.
След анализ за частичното и неточно
изпълнението на изисканите действия, органите по приходи са преценили, че
данъчната основа следва да бъде определена по реда на чл.122. ал. 2 от ДОПК.
По ЗДДС:
Жалбоподателят, през ревизирания период,
е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по четири фактури от доставчик
„Газ термо инвест“ ЕООД, описани в табличен вид на стр. 13-14 от РД, с предмет
доставка на стоки. В хода на ревизионното производство от страна на
„Нийдком" ЕООД са представени копия на фактурите, касови бонове към част
от тях, приемо-предавателни протоколи, счетоводни справки. Не са били
представени транспортни документи /товарителници, пътни листи/,
складови/стокови разписки, удостоверяващи натоварването, транспортирането,
разтоварването и завеждането на стоките в при получателя. Преди приключването
на ревизията са били представени приемо-предавателни протоколи, възпроизвеждащи
данните от фактурите, в които обаче е липсвало посочване на мястото на
предаване на стоката. В същото време, при насрещната проверка на доставчика
„Газ термо инвест" ЕООД, се установило, че също липсват документи,
доказващи предаването на стоките по процесиите фактури. На основание чл. 37, ал.
4 от ДОПК органите по приходи са преценили само събраните при ревизията
доказателства и са извели извод, че не е установен фактът на настъпване на
данъчно събитие поради недоказване реалност на процесните доставки по смисъла
на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Коментирано е, че наличието на реална доставка на стоки
по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на
данъчен кредит, поради което начисляването на данък при липсата на реална
доставка на стоки е „неправомерно" съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Развити
са доводи, че посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило
данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в
който смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург, изразена
в решение от 13 декември 1989г. по дело С-342/87 и решение от 19 септември
2000г. по дело С-454/98. Противното би означавало да се насърчи
възстановяването на данъчен кредит „само по документи“, без да се държи сметка
за това извършена ли е реално услугата, респективно прехвърлена ли е
собствеността на стоката и дали издателят на фактурата е доставчик по сделката.
На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС органите по приходи не
са признали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 6 936,65 лв. по фактури, издадени от „Газ термо инвест" ЕООД,
описани в табличен вид на стр. 18 от РД.
По делото не се спори, че жалбоподателят
е упражнил два пъти право на приспадане на данъчен кредит по 5 /пет/ броя
фактури, описани в таблица на стр. 19 от РД, като всяка от тях е описана в
дневници за покупките и за м. 11/2013 г. и за м. 12/2013 г. Във връзка с
установеното дружеството не е представило писмено обяснение. По данни в
информационния масив на НАП органите по приходи не са открили други издадени
фактури на жалбоподателя от същите доставчици и със същите стойности.
Коментирано е, че съгласно чл.71, т. 1 от ЗДДС задължените лица упражняват
правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежават данъчен документ,
съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС за доставки, по които лицето е получател. За
всяка реално получена доставка на стоки услуги задълженото лице може да
притежава само един данъчен документ, съответстващ на параметрите на доставката
и може да го отрази еднократно в дневници за покупките като по този начин
реализира правото си на приспадане на данъчен кредит. Предвид установеното и на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 71, т. 1 и чл. 114 от ЗДДС органите по
приходи не са признали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит
по повторно отразените фактури за покупки, за данъчен период м. 12/2013 г. в
общ размер 1084.88 лв.
В хода на ревизионното производство е
установено, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на пълен данъчен
кредит по множество фактури с предмет дизелово гориво, описани в таблица на
стр. 20 от РД и счетоводно отразени в Дт с/ка 601. От жалбоподателя са изискани
писмени обяснения относно предназначението на горивото и той е отговорил, че
„закупеното дизелово гориво в периода е използвано за захранване на дизелови
генератори-2 бр., които заедно с помпите - високо налягане са неизменна част от
общото оборудване, поддържащо нормалната работа на чилъра /агрегат за охлаждане
на вода и гликол до ниски температури от +16° до -16° С/. Агрегатите по време
на монтажа на ледени пързалки се използват още от първия ден, който да захрани
монтажните инструменти и помпите високо налягане. В случаите, когато чилърът се
е давал под наем в „София мед“ АД, машината е била подсигурявана с генератор,
за да не бива спиран процесът в случай на авария. Отделно от пързалките
необходимостта от независимо захранване е била и по време на инсталации на
системи за паркиране и лифтове". Била извършена проверка на посочения
контрагент „София мед" АД и от получения отговор било установено, че
дружеството не е използвало генераторите на „Нийдком” ЕООД, а за захранване на
чилъра си е ползвало свой токоизточник.
Органите по приходи са изготвили искане
за представяне на документи № Р-03001919000834-040-004/19.07.2019 г., с което е
изискано представяне на фактури за покупка на дизелово гориво, връчено на
дружеството на 23.07.2019 г. От страна на жалбоподателя не са представени
такива.
От приложен счетоводен регистър „Статии
със сметка 601 - Разходи за материали, подсметка дизелово гориво”, се
установило, че фактурите, подробно описани в таблица на стр. 20 от РД, са
счетоводно отразени като текущ разход по с/ка 601, а начисленият ДДС по тях е
осчетоводен по дебита на счетоводна с/ка 4531. В представените - Годишен
амортизационен план за 2013 г., счетоводни регистри „Статии със сметка
206-Стопански инвентар, Статии със сметка 209-„Други дълготрайни материални
активи”, липсвали заведени като актив генератори. Такива липсвали и в
представения инвентаризационен опис към 31.12.2017 г.
След анализ на гореизложените факти,
органите по приходите приели, че не са налице доказателства, че закупеното
дизелово гориво се използва за икономическата дейност на дружеството, а именно
за посочените генератори.
В жалбата и в съдебно заседание
жалбоподателят поддържа оплакване, че контролните органи не са съобразили
представените при ревизията пътни книжки.В преписката се съдържа анализ на
същите в насока, че същите са относими
за автомобили *** и ***“, които в
административната преписка е установено, че ползват не дизелово гориво, а
бензин, респ.газ. С оглед на това органите по приходите са приели, че
представените пътни книжки са ирелевантни към спора.
Назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза потвърждава установените факти за двукратно начисляване на ДДС в
месеците ноември и декември, 2013 г.; липса на последователна документална
обоснованост на осчетоводените стопански операции, свързани с оспореното право
на приспадане на данъчен кредит.
В обобщение, органите по приходи са
приели, че жалбоподателят не е представил доказателства, че притежава дизелови
генератори. В представените САП, ДАП и инвентаризационен опис нямало заведени
активи „дизелови генератори“. В същото време от данните в преписката било явно,
че това дизелово гориво е закупувано ежедневно от бензиностанции, която
практика сочи на обичайно зареждане на автомобили. Приели са, че в търговската
практика е нелогично ежедневно зареждане на малки количества гориво, което
ежедневно да се транспортира до София или Бургас за нуждите на генератори,
които не е доказано, че съществуват. Жалбоподателят не е представил
доказателства, че притежава цистерни, в които да съхранява и транспортира
горивото, не е представил счетоводни документи за заприхождаването му /складови
разписки/ и за изписването му /искания за изписване на СМЗ/. На основание чл.
70, ал. 1, т. 2. вр. чл. 70, ал. 3 от ЗДДС органите по приходи не са признали
заявеното право на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупка на
дизелово гориво, описани в таблица на стр. 21-22 от РД. Въз основа на
констатираното в ревизионното производство е прието, че е налице формално, симулативно
фактуриране на стоки между дружеството-жалбоподател и доставчика, тъй-като не е
доказано реалното доставяне, съответно получаване на стоката. Предвид
горепосоченото на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, вр. чл. 70, ал. 3 от ЗДДС
органите по приходи не са признали на жалбоподателя правото на приспадане на
данъчен кредит в размер 212,50 лв. по фактури, описани на стр.21 в РД за
покупка на дизелово гориво.
По ЗКПО:
По делото е установено и не се спори, че
през 2013 г. жалбоподателят е продал два броя автомобила - *** и ***. В
счетоводството не са отчетени фактури за продажби и съответно не са
осчетоводени приходи от продажбите.Фактите са установени въз основа представени
от КАТ документи за придобиването на посочените автомобили. Органите по приходи
са определили отчетна стойност на продадените стоки в общ размер 1 334,41 лв.
На следващо място, през 2013 г.
жалбоподателят е отчел по Дт с/ка 601 „Разходи за материали” разходи в общ
размер 77 631,64 лв. въз основа на 8 /осем/ бр. фактури от доставчик „Газ
термо инвест” ЕООД /, описани в табличен вид на стр. 9 от РД, с предмет
доставка на стоки. Отчетеният разход е отнесен в последствие в сч. с/ки 611 и
702 и е довел до намаляване на счетоводния финансов резултат от дейността. Въз
основа на представените от жалбоподателя доказателства и след извършена
насрещна проверка на „Газ термо инвест" ЕООД органите по приходи са
приели, че не са налице реално извършени доставки, следователно отчетеният
разход не е документално обоснован по см. на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. На
основание чл. 26, т. 2. вр. чл. 10. ал. 1 от ЗКПО органите по приходи не са
признали за данъчни цели осчетоводения разход в размер 77 631,64 лв.
През ревизираната 2013 г. жалбоподателят
е изписал отчетна стойност на стоки в размер 39 027.91 лв. От преглед на всички
издадени фактури през 2013 г. органите по приходи не са установили продажби на
стоки на приблизително такава стойност. Установили са осчетоводяване на две
фактури в с/ка 702 „Приходи от продажба на стоки" вместо в с/ка 703
„Приходи от продажба на услуги”. В писмено обяснение /л. 152 от преписката/
жалбоподателят е посочил, че в периода 2010 г.-2012 г. погрешно са осчетоводени
митнически декларации и фактури към тях- всяка една като отделна доставка, т.е.
салдата на сч. с/ки 304 „Стоки" и 401 „Доставчици” са завишени двойно по
тези доставки. Според писменото обяснение на Н.
Б. /л. 152 от преписката/ - счетоводител и
упълномощено лице, сумата, с която са завишени салдата към 01.01.2013 г. по
с/ки 304 и 401, е в размер 311 873,70 лв.; салдото по с/ка 304 към
01.01.201Зг. е 41 039,69 лв. От изложеното органите по приходи са приели,
че жалбоподателят неправомерно е изписал отчетна стойност на стоки в периода
преди ревизирания, в размер на 270 834,01 лв. /311 873,70-41 039,69/
и началното салдо към 01.01.2013 г. на с/ка 304 „Стоки” в размер 41 039,69
е недействително и документално необосновано. Приели са, че са нарушени
разпоредбите на чл. 4. ал. 3 от ЗСч /документална обоснованост на стопанските
операции/ и принципът на съпоставимост между приходите и разходите,
регламентиран в чл. 4. ал. 3, т. 4 от ЗСч. Приели са, че жалбоподателят не е
представил доказателства, че за изписаната отчетна стойност в размер
39 027,91 лв. е реализиран приход и неправомерно е отчетен разход в
посочения размер. Предвид разпоредбите на чл. 4. ал. 1 и ал. 3 от ЗСч. чл. 26,
т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО органите по приходи не са признали за данъчни цели
осчетоводения разход като отчетна стойност в размер на 39 027,91 лв.
Жалбоподателят е отчел в сч. с/ка 601
„Разходи за материали" фактури за покупки на дизелово гориво в общ размер
3 923,23 лв. по представена справка на с/ка 601. Разходите са намалили
счетоводния финансов резултат от дейността. Органите по приходи са приели, че
липсват доказателства, че закупеното дизелово гориво се използва за дейността
на жалбоподателя, предвид че той не притежава дизелови генератори или дизелови
автомобили /в писмени обяснения на жалбоподателя процесните две МПС, чиято
продажба не била осчетоводена, са заявени като ползващи бензин и газ, и
съответно - след получено искане за представяне на доказателства за закупуване
на дизелово гориво, такива не били представени/. На основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО органите по приходи не са признали за данъчни цели осчетоводените разходи
за дизелово гориво в общ размер 3 923,23 лв. по представената справка на с/ка
601.
В резултат на. установените факти и
обстоятелства, описани в т. 1-4 от РД и възпроизведени в решението, органите по
приходи, са установили следните показатели за дейността на жалбоподателя в
частта по ЗКПО:
-Общ размер на установените приходи по
реда на чл. 122 от ДОПК - 178 947,78 лв.
- Общ размер на установените разходи по
реда на чл. 122 от ДОПК -56 144,98 лв.
- Установен положителен финансов
резултат /печалба/ - 122 802,80 лв.
- Данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК - 122 802,80 лв.
- Дължим корпоративен данък -
12 280,28 лв.;
- Внесен данък – 255,44 лв.;
- Корпоративен данък за довнасяне -
12 024,84 лв.
На основание чл. 175 от ДОПК. вр. чл. 1
от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви за просрочие.
Въз основа на така установените факти,
съдът извежда следните правни изводи:
Във връзка с приложението на материалния
закон по ЗДДС:
Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС
правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС,
към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази
изискуемост, данъкът следва да се начисли. Т.е. освен изискването за оформяне
на данъчен документ със съответни реквизити, следва и обективираните в данъчния
документ доставки да са реални. При доставка на стоки данъчното събитие
настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, т.е. с
фактическото предаване на вещта съгласно дефиницията, изведена от чл. 14, § 1 от
Директива 2006/112/ЕО
/за фактическото предаване на стоката/. В тежест на данъчно задълженото лице е
да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки. В
процесният случай жалбоподателят не е установил реалност на доставките по
оспореното решение, поради което правилно е постановен отказ по заявеното право
на приспадане на данъчен кредит. /Решение № 1755 от 04.02.2020 г. на ВАС по
адм.дело № 10941/2019 г.; Решение № 4698 от 22.04.2020 г. по адм.дело №
9 703/2019 г./
По делото не се спори, че жалбоподателят
неправомерно, поради грешка/небрежност, е упражнил право на приспадане на
данъчен кредит по 5 броя фактури, посочени в решението,като не е спорно, че
правото е ползвано вече през предходния период – м.11.2013 г. В тази връзка в
съответствие с материалния закон на жалбоподателя е отказано право на
приспадане на данъчен кредит за м.12, 2013 г.в размер на 1 084,88 лв.
По ЗКПО:
Липсата на реалност на доставките,
касаещи доставка на дизелово гориво, е основание за отказ на заявеното право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 212,50 лв.по фактури, описани на
стр.21 в ревизионния доклад.
Реалността на доставката влияе и на
определянето на преките данъци, какъвто е данъкът по ЗКПО. За да се признаят
разходите за целите на корпоративното облагане, стопанските операции по тях
следва да са извършени реално и да са документално обосновани. /Решение № 4882
от 02.04.2019 г. на ВАС по адм.дело № 14 993/2018 г.; Решение № 69 от
06.01.2020 г. по ам.дело № 7 497/2019 г./ По смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО документалната обоснованост не се изчерпва с отразяването на данъчни
фактури в счетоводството на съответния данъчен субект, но следва при всеки
конкретен случай да се изчерпи документалното отразяване на стопанската
операция, като последната следва да е проследима посредством първични и
вторични документи, удостоверяващи основните характеристики на стоката, състоянието
й, местоположението на съответния актив, предназначението му съобразно методологията,
утвърдена чрез счетоводната политика на данъчния субект.
По процесното дело жалбоподателят е
намалил финансовия си резултат чрез разходи, които не е обосновал документално
и за които липсва установяване на реалност на доставките.Правилни са изводите
на решаващия орган, че липсата на доказателства за реална доставка на
дизеловото гориво рефлектира върху счетоводната печалба и данъчната
основа.Последната законосъобразно е определена от приходния орган предвид
наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК /неосчетоводени
приходи и липса на документална обоснованост на стопанските операции/. При тези
данни и след анализ на относимите по преписката доказателства, в съответствие с
материалния закон приходния орган е счел, че жалбоподателят е отчел разходи,
които не са документално обосновани по см. на чл. 10. ал. 1 от ЗКПО, тъй като
не отразяват вярно стопанските операции. В съответствие с чл. 26. т. 2 от ЗКПО
същите не следва да се признаят за данъчни цели.
В обобщение и въз основа на анализа на
гореизложените фактически обстоятелства, съдът приема, че реално извършени
доставки по процесните фактури не са осъществявани. Липсата на документална
обоснованост на процесните стопански операции е предпоставка да се приемат за
недействителни осчетоводените отчетени данни. В тази връзка административният
орган законосъобразно е упражнил правомощието си като е определил за внасяне
процесния ДДС. Съответно, съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО
не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани
по смисъла на ЗКПО. Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ
вярно стопанската операция ( в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО),
каквито документи по делото се установи, че не съществуват. Като е отчело в
разходите за дейността стойността на стоките, описани в процесните пет фактури,
ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за
ревизирания отчетен период В тази връзка административният орган
законосъобразно е отнесъл тези разходи в увеличение, преобразувал е финансовия
резултат и е изчислил дължим корпоративен данък след съобразяване с направените
авансови вноски и съответна лихва. При това положение оспорването се явява
неоснователно. Не е лице противоречие с материалния закон.
Оспореният акт е валиден. Неоснователно
е оплакването за нищожност поради изменение предмета на ревизия. Заявеното
изменение представлява стесняване на времевия обхват и свеждането му до една
година по ЗКПО и до един месец по ЗДДС, който период е включен в първоначално
определения. В този смисъл не е налице внушената от жалбоподателя изненада,
респ.изменение на предмета на ревизия.
Актът е издаден от орган,който притежава
материална, териториална и функционална компетентност.
Спазена е изискуемата се форма-писмена с
мотиви, които са предоставили възможност на заинтересованото лице да участва
ефективно в административното производство.
В хода на производство са изискани и
получени съответни допълнителни доказателства. Служебно са събрани документи, включително
и чрез насрещни проверки. Анализирани са всички данни, които са подадени в
рамките на относимия предмет на ревизията.
Целта на закона е спазена като са
установени дължими данъчни задължения.
В заключение, оспорването като
неоснователно, следва да се отхвърли по изложените по-горе съображения.
При своевременно заявено от
процесуалният представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на Дирекция "ОДОП" - Варна
следва да се присъди такова в размер на 1 463 лв. (830 лв. плюс 633 лв.-3
% от горницата над 10 000) лв. спрямо интерес от 31 110,29 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля жалбата на„НИЙДКОМ“
ЕООД,ЕИК:118 585 288 със седалище и адрес на управление в гр. Силистра *** ,чрез адв.Х., против Ревизионен акт №
Р-03001919000834-091-001 21.08.2019 г., издаден от длъжностни лица при ТД на
НАП Варна,потвърден с Решение № 274/09.12.2019 г. на директора на дирекция
"ОДОП" – гр.Варна при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит на
стойност 8 234,03 лв., ведно с начислени лихви в размер на 4 269,24
лв. и корпоративен данък в размер на 12 024,84 лв. и лихви в размер на
6 582,18 лв.
ОСЪЖДА ЕООД“НИЙДКОМ ЕИК:118 585 288
със седалище и адрес на управление в гр. Силистра ***
ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
гр. Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 463 (хиляда
четиристотин шестдесет и три) лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия: