МОТИВИ : Срещу подсъдимия Ж.С.Е.Д., ЕГН **********, е повдигнато обвинение за престъпление по чл.255, ал.3
във вр. с ал.1, т.1 от НК за това, че до 30.04.2008 г. в ТД на НАП - В.Търново, офис Ловеч
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ като не подал ГДД по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ за доходи,
получени през 2007 г. като физическо
лице по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 199 715 евро с левова равностойност 390 608,59 лева,
като укритите данъчни задължения са в особено големи размери от 93 062,06 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Ловеч, зам. окръжен прокурор Павлинка Кръстинова поддържа
обвинението срещу подсъдимия така, както
е предявено в хода на досъдебното производство и с настоящия обвинителен акт. Поддържа
фактическата обстановка, която е изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Отбелязва, че настоящият казус се подкрепя от писмените
доказателства приложени в досъдебното производство и в първото дело, което е приключило в ОС
– Ловеч.
Твърди, че не е спорно обстоятелството, че подсъдимият
е управлявал и представлявал „*****”, която е учредена като юридическо лице с
нестопанска цел, вписана в СГС. Сочи, че същата
фондация е имала седалище и адрес на управление гр.***. Излага, че същият този имот през м. септември 2007 г. е бил предмет на
предварителен договор за продажба включен в предвидената от закона форма пред
нотариус, но под условие, видно от клаузите му, с оглед сключване на
окончателен договор за продажба на имот. Твърди, че именно по силата на този предварителен договор на подсъдимия по лична
банкова сметка *** „*****”, на 01.11.2007 г. е постъпила сумата от 199 715 евро след удържане на
съответните такси и комисионни за банково обслужване, като основание за превода
е посочено „протокол за продажба”. Изтъква, че се има предвид цитирания предварителен договор от 20.09.2007 г. и сключения
по-късно на 01.11.2007 г. окончателен договор за продажба на същия имот, в
чийто клаузи са посочени изпащането на посочената сума, съгласно предварителния
договор.
Сочи, че за всички тези обстоятелства по досъдебното
производство са приложени достатъчно доказателства. Излага, че поради факта, че подсъдимият Ж.Е.Д. има
постоянен адрес ***, той представлява местно физическо лице съгласно чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и в това си качество има задължение да
подава ГДД, по постоянен адрес,***, офис Ловеч. Сочи, че няма спор и по факта, че тази получена сума, в
банковата сметка към 01.11.2007 г. не е декларирана до 30.04.2008 г., съгласно
чл.50, ал.1, т.1 от ЗЗДДФЛ, като получената сума е такава по чл.35, т.6 от същия закон.
Твърди, че това е доход от източник, който не е изрично
посочен от ЗДДФЛ. Счита,
че независимо от факта, за
какви цели се е ползвала сумата това е било предмет на обсъждане в хода на
досъдебното производство и в обясненията дадени в с.з. от подсъдимия, както и факта, че във връзка с продажбата на този имот е
имало уговорка за уреждане на гражданскоправни отношения между физически и
юридически лица във връзка с подобренията на имота, но така или иначе тази сума
представлява доход получен от физическо лице – подсъдимият, и същият е имал задължения да я декларира до 30
април на следващата календарна година, за което има безспорни писмени
доказателства.
Твърди, че е извършена проверка и има доказателства, от
което е видно, че в този период не е имало наложен запор на банковата сметка на
фондацията. Сочи, че
тези доказателства са събирани
в хода на досъдебното производство, че сумата е била преведена по личната
банкова сметка ***, с оглед на това, че е имало запор върху
сметката на фондацията и да не може да бъде запорирана
тази сума.
По отношение обясненията и позицията, която заема, счита, че подсъдимият е осъществил субективната страна
на състава на престъплението. Сочи, че следва да се има
предвид факта, че субективната страна е спецификата на всяко умишлено или
непредпазливо престъпление, но изводите за наличие на умисъл и на последствията
от действията се извличат основно от обективните факти, тъй като е нормално
всеки човек да има своя защитна позиция, с оглед субективната страна за всяко
деяние, което законодателят е квалифицирал като престъпление.
Изтъква, че е установена левовата равностойност на сумата
постъпила през ноември 2007 г., че дължимият данък е в размер на 93 062,06 лева и съответно това представлява недеклариран
данък в особено големи размери.
По отношение на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия смята, че с оглед личността на същия и като се
вземат всички обстоятелства по делото, на дееца следва
да бъде наложено наказание, предвидено в минималния размер, което съответно да
бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
Изтъква, че съставът на чл.255 от НК предвижда и
задължителна конфискация на имущество. Посочва, че данни за имуществото като
недвижими имоти, които подсъдимият притежава е
приложено в разпечатката от Агенцията по
вписванията, която е актуална към момента, като предлага на съда да прецени размера на
конфискацията.
Представителят на гражданския ищец – ст. юриск.
С., в съдебно заседание заявява, че поддържа гр.
иск, така както е предявен. Излага, че уважава това, с което се е занимавал
подсъдимият, като счита, че в случая са налице доказателства, че последният е извършил деянието, с което е ощетил
държавния интерес. Твърди,
че по делото е доказано безспорно, че подсъдимият е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ и като физическо лице съгласно чл.35, т.6 от същият дължи данък общ доход за постъпилата по негова лична сметка сума.
Сочи, че с неподаването на ГДД последният е избегнал подаване на данъци в големи
размери, а именно в размера на предявения от тях граждански
иск.
Относно субективната страна на деянието, въпреки
опита на защитата да докаже, че деецът няма
вина, счита, че се е доказало безспорно, че има вина от негова страна за
извършеното деяние.
Моли настоящата инстанция съобразно доказателствата да постанови
съдебен акт, с който да уважи предявения граждански иск в размер на 93 062,06 лева, ведно със
законната лихва начиная
от 30.04.2008 година.
Защитникът на подсъдимия Ж.Е.Д. - адв. М.В. от ВТАК в съдебно заседание заявява, че е изслушал
обвинителната реч на прокурора и на повереника на гр. ищец, и счита, че е длъжен да направи един
обстоен анализ на безспорно установените факти по делото, тъй като без него
съдът би стигнал до същия резултат, до който е достигнал първоинстанционния
състав. Счита, че не бива да се изхожда само от това, което е
видимо и не се отрича от доверителя му. Твърди, че последният не е спорил, че е насочил по личната си
сметка сумата от 200 000 евро, която е платена от фирмата „*****” АД от начало на депозит по сметката на
нотариуса, който е изповядал сделката от 20.09.2007 г. – В.Г..
Изтъква, че от 2014 г. доверителят му е поставен в ситуацията да доказва, че е невинен. Сочи, че той е направил сериозни възражения при
съставяне на данъчно ревизионния акт /ДРА/, но те
са отхвърлени, защото позицията на ТД НАП е такава, че
възраженията се отхвърлят и делото отива в съда. Твърди, че това, което се вижда от ДРА и това, което
той признава не е достатъчно, за да ангажира наказателната му отговорност. Изтъква, че в ТР №
1/07.05.2009 г. по тълк. дело № 1 на ОС на ВКС е
посочено, че извършване на данъчна ревизия и издаването на ДРА не е необходима
предпоставка за определяне на данъчното задължение и за ангажиране на
наказателна отговорност по чл.255 от НК, т.е.
важи и обратното, ако в данъчното производство констатациите в ДРА се считат за
верени до доказване на противното то, в наказателното производство на общо
основание важи, че съставомерността на деянието като престъпление следва да
бъде доказана от обективна и субективна страна, а задължението е на
обвинението. Сочи,
че същият представител на
обвинителната власт преди да внесе обвинителен акт, преди да стигне до това
убеждение, е стигнала до друг извод, че престъпление не е извършено и е
прекратила производството. Изтъква, че в това
постановление има доводи, които за съжаление са подменени в хода на
наказателното производство, като това се е отразило
и на качеството на обвинителния акт, тъй като в него се сочи, че има обилни
доказателства и се изброяват една страница такива без да се извършва задълбочен
анализ на самите доказателства, а това неминуемо налага изясняване на делото
свързано с гражданското право. Сочи, че Върховният съд постановява, че когато е необходимо следва да се
изясняват елементите свързани с гражданското законодателство, след като те имат
значение за обективната истина по наказателното дело.
Счита, че в случая трябва да се тръгне от
въпросния договор от 20.09.2007 г. приложен като доказателство по делото. Твърди, че в с.з. доверителят му
заявява, че фондация „България”, на
която е бил председател е била във владение на имота на ул. ***, а имотът е бил
собственост на М.П.Т.от гр.София. Сочи, че тя
на 18.07.1995 г. е направила завещание, в което не фигурира фондация „България”, като в
нея фигурират Р.Т.М., К.П.и д-р Л.Г.. Сочи, че дори
и да е била изключителен собственик, при наличие на наследник, тя не може да
завещае целия имот на тези три лица, тъй като тя като завещател може да разполага само със своята разполагаема
част в завещанието. Излага, че наследникът по
закона – нейният брат, който също е починал, е
оставил дъщеря си Н. И.Т., като единствен наследник по закон, е имала запазена
част и никой не би могъл да я лиши от тази запазена част. Сочи, че след смъртта на баща си, Н. Т.тръгва да търси правата си върху имота и то на изключителен
собственик. Излага,
че през този период, през 2002 г. Л.Г., американска
гражданска, основател на Американския университет в Благоевград, е прехвърлила
1/3 ид. част от имота на „*****” и чак през 2002 г. фондация „България”,
заедно с Р.М. и Л.Г. е легитимирана, като съсобственик по силата на това
дарение. Твърди, че
до 2002 г. фондация „България”
упражнява фактическата власт върху имота на ул. ***. Касае се за имот в центъра
на София от 800 кв.м. в идеалния център, с 273 кв.м. застроена площ, сграда на
3 етажа. Излага, че
фактическата власт върху този
имот реално е упражнявала фондация, чийто председател е подзащитният му, който е физическо лице, но от друга страна еднолично е
управлявал и фондацията, извършила дарение за около 400 000 евро, и имено
тук объркването на двете качества на физическо лице и на председател на
фондацията води то тези негативни последици, да е подсъдим и от пет години да се опитва да доказва, че е невинен и не е извършил
съзнателно престъпление против данъчната система на България.
Изтъква, че в обв. акт прокурорът твърди, че това е предварителен договор за покупко-продажба.
Сочи, че той не е видял в този договор от 20.09.2007 г. да се продава имот,
защото предварителният договор има за цел да осигури сключване на окончателен
договор между същите страни. Счита, че действително
имаме продажба, но тя не е между страните по този договор сключен на 20.09.
пред нотариус В.Г., а между Н. Т.и „*****”. Сочи, че ситуацията е била такава, че последната е искал да купи на чисто имота, защото е бързала да
осъществи инвестиционен проект в него, и сумата от 800 000 евро е
преведена по сметка на нотариуса, но при условие да се изтегли жалбата, по
която е образувано гр. д. № 1300/2006 г. по описа на ВКС, ІV-А ГО, което е било
насрочено за 24.09.2007 г., а подзащитният му заедно
с Р.М. и Л.Г. е трябвало да изтеглят жалбата си до ВКС, което е едно от
условията. Сочи, че Л.Г. е трябвало да прекрати делото, което е
завела срещу фондацията, а К.П.е
трябвало да се откаже от неговия дял и всички тези действия реално са извършени
със съзнанието, например, че в момента на оттегляне на жалбата решението на СГС
влиза в сила, то е негативно и е в полза на Н. Т.. Твърди, че е известна практиката на ВКС, че ако едно
завещание е саморъчно, макар и подписано от завещателя, но не е написано
съдържанието от него е нищожно. Сочи, че това
е ситуацията на подзащитния му и останалите двама. Излага, че всички условия са били изпълнени, като сумата
от 800 000 евро е била преведена на депозит,
делата са прекратени във ВКС от Л.Г., т.е. имотът е бил изчистен и предоставен на Н. Т.да го прехвърли, вече
за 4 милиона евро. Сочи,
че това е прехвърлителната
сделка на собствеността. Твърди, че всички условия
на договора трябва да се прочетат, за да се разбере, че доверителят му не е действал в лично качество, а като председател на
фондацията и ако има дарение от Л.Г. то е на фондацията,
а не на доверителя му. Твърди, че доходът, който е получен е за фондацията. Сочи, че фондацията е имала още едно скрито оръжие,
че е могла да заведе дело за подобрения, като не е малка сумата. Излага, че е бил направен покрив, под, изцяло променен имот и
въз основа на това действа обезпечение, вписване на възабрана. Счита, че ако
доверителят му е искал да бави сделката той е имал и
друга възможност в качеството на председател на фондацията и да си иска
подобренията, които е щял да получи. Сочи, че такива
действия от негова страна няма защото сумата от 200 000 лева е получена от
фондацията, чийто едноличен управител е той.
Намира, че до тук фактите са безспорни. Сочи, че по делото е приложено в съдебно заседание –
споразумение от 20.09.2007 г. в последното съдебно заседание пред първата
инстанция, което съдържа релевантни факти в подкрепа на
позицията на подзащитния му и не може да се изолира
от доказателствата, а именно, че сумата е получена за фондацията, а не в лично
качество. Излага, че
следващи разходи са направени
за фондацията и по делото е назначена съдебноикономическа експертиза, но вещото
лице е преписало някои цифри от данъчно ревизионния акт. Счита, че вещото лице е трябвало да провери транзакциите
и тогава би се стигнало до извода, тъй като преди него прокурорът е стигнал до същите изводи.
Излага, че в момента срещу подзащитния му има образувано изп. д. 20198790400187 при ЧСИ 879,
район на действие ОС – Ловеч – Велислав Петров и към 31.01.2019 г. дългът към
държавата е бил 199 796.08 лева и такси и разноски 8 652.92 лева. Сочи, че тази сума след 6-7 месеца е станала много
по-голяма. Излага,
че това дело виси над главата
на подзащитния му и той мисли, че това, че не е обжалвал, а се е оставил само с
решението на ВТАС, но има влязъл в сила данъчно ревизионен акт и той се
изпълнява.
Счита, че съдът следва да обсъди доказателствата, но не
бива да се изхожда само от това, имаме 200 000 лева, но по личната му
сметка. Предлага да
се съпоставят Л.Г. и Р.М., тъй като те
също са получили като физически лица същите суми, но от тях никой не иска
обяснение.
Счита, че в случая е налице хипотезата на чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ, където се казва, че не се смята за доход полученото имущество по
наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право
на собственост по реда на нормативен акт. Твърди, че доверителят му, дори и като физическо
лице, е имал съзнанието, че това е дарение, но той не е действал като
физическо лице, дарението е за нуждите на фондацията и у него не е имало
съзнание, не е имало престъпен умисъл, че след като не декларира до 30.04.2008
г. той върши престъпление. Счита, че той не е
престъпник, защото всяко престъпно деяние има две страни – обективна и
субективна и субективната страна подлежи на доказване
както и обективната. Счита, че Д. не бива да
бъде признат за виновен само за това, че е получил доход. Изтъква, че трябва да се изясни характера на дохода и
съчетаването на двете качества - председател на фондация
и физическо лице, а по отношение на средствата къде са насочени, в това
отношение е трябвало да даде отчет на учредителите на фондацията, но счита, че
в случая неправилно е ангажирана наказателната му отговорност. Моли съда да приеме, че деянието е несъставомерно от субективна
страна и на основание чл.304 от НПК да признае подсъдимия за невинен и да го
оправдае по повдигнатото
му обвинение. Сочи, че ако той е бил лично убеден, че доверителят
му е извършил престъпление е щял да пледира алтернативно,
но не счита, че трябва да пледира за алтернатива на оправдателната присъда или
за по-нисък размер и за наличието на чл.55 от НК.
Моли съда да го признае за
невинен.
Що се отнася до гр. иск моли настоящият
състав да го отхвърли. Сочи, че ВКС е променил
практиката, която отначало е била, че след като има влязъл сила ДРА не е следвало да се предявява гр. иск, но ВКС с решение от 2016 г. е променил практиката, с оглед обстоятелството, че има
секвестируемост и несеквестируемост на имуществото.
Допълва, че е изчел много практика, вкл. с договори за
дарение. Сочи, че дарението е правна сделка за преотстъпване
на имущество на дарения, а той го приема, като не се изисква изричен акт, но доколкото в ГПК се казва,
че всички сделки със стойност над 5 000
лева следва да бъдат писмени, то в случая с този договор при нотариус Георгиева е била спазена
разпоредбата на ГПК, още повече, че „*****” е
декларирала тази сума от 800 000 евро пред данъчните и това е оформено
пред нотариуса, ползвана е неговата сметка, сумата е била проследима по
всякакъв начин.
Моли настоящият състав да приеме доводите му, почиващи на
факти, намиращи се в писмените доказателства, тъй като няма гласни доказателства в подкрепа на обвинението.
В съдебно заседание подсъдимият Ж.Е.Д. заявява,
че поддържа изложеното от
адвоката му, който е бил ясен
и изчерпателен.
Твърди, че не е имал намерение да
нарушава закона в страната, а да го спазва. Сочи, че ако
има нещо, то е без знание и адвокатът му добре е изяснил нещата. Изтъква, му харесва страната, че е роден и иска да остана тук.
От събраните по делото писмени
доказателства: постановление за образуване на ДП от 01.10.2014 г. на ОП -
Ловеч(л.1); копие от договор (л.13-18); писмо-отговор от ТД - В. Търново, ИРМ
Ловеч, ведно със заверен ревизионен акт № *********/30.10.12 г. (л.21 -28);
писмо-отговор от Агенция по вписванията, ведно с приложения(л.33-38);
писмо-отговор от Софийски градски съд, Фирмено отделение, ведно с приложения (л
.40-51); писмо-отговор от Агенция по геодезия, картография и кадастър, ведно с
приложения (л.53-61); писмо-отговор от Софийски градски съд, Търговско
отделение, ведно с приложения-справка за фирмено дело (л.63-65); писмо-отговор
от Агенция по вписванията, Служба по вписванията -София ведно с приложения
(л.67-110); Протокол за доброволно предаване от 20.11.2014 г. от лицето С.Д.
(л. 116-124); копия от документи, удостоверяващи обстоятелства или собственост
(л. 126-134); писмо-отговор от Асет банк Интернационал, Клон Централен
(л.135).ТОМ II: декларации по чл. 75 от ДОПК (л.7); декларации, относно
разкриване на банкова тайно съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗКИ (л. 12, л.27-28, л .31 -32, л.51 -52, л .59-60, л. 102-102, л. 106-107);
писмо-отговор от Сосиете Женерал Експресбанк АД (л.15); писмо-отговор от ОББ
(л. 17); писмо-отговор от ИНГ Банк Н. В. - клон София (л.20); -писмо-отговор от
Търговска банка (л.24); писмо-отговор от Ти Би Ай Банк ЕАД (л.26);
писмо-отговор от БНП Париба С. А. - клон София (л.30); -писмо-отговор от Банка
ДСК (л.34); писмо-отговор от Българо-американска банка АД (л.36); писмо-отговор
от Общинска банка (л.38); писмо-отговор от СИБАНК, ЦУ (л.40); писмо-отговор от
„Тексим банк" АД (л.42); писмо-отговор от Търговска банка „Виктория"
ЕАД(л.46); писмо-отговор от УниКредит булбанк АД (л.48); писмо-отговор от
ПроКредит Банк (България) ЕАД (л.50); писмо-отговор от Райфайзенбанк (България)
ЕАД(л.54); писмо-отговор от Юробанк България АД (л.56); писмо-отговор от Току
да Банк АД (л.5 8); писмо-отговор от Банка Пиреос (л.62); писмо-отговор от
„Инвестбанк" АД, ЦУ (л.65); писмо-отговор от Ситибанк Европа АД, клон
България(л.67); писмо-отговор от Алианц Банк България АД (л.69); -писмо-отговор
от Ишбанк АГ-клон София (л.72); писмо-отговор от „Българска банка за
развитие" АД(л.75); -писмо-отговор от Фибанк,, ПИБ (л.79); писмо-отговор
от Интернационал Асет банк с приложение -писма-отговори от Юробанк България АД
-заверени копия от лични документи (л.82-93); (л.100-104,л. 113-132);
(л.108-111); заключение от съдебно-счетоводна експертиза (л. 143-144);
писмо-отговор от Агенция по вписванията относно справка за имотно-постановление
за привличане на обвиняем от 21.11.2017 год.; справка за съдимост от 04.10.2017
год. за лицето Ж. Д.; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние; протоколи за предявяване на разследването (л. 184-187, л. 187, л.191), показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключенията на вещите лица
по представените на досъдебното производство експертизи, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Ж.С.Е.Д. е роден на *** ***. До 1993 г. е живял и работил в
Израел и САЩ. Има българско, израелско и американско гражданство. През месец септември 2002 г.
учредява юридическо лице с нестопанска цел по реда на ЗЮЛНЦ „*****” /л.40-51, т.1/.
Сдружението е вписано с Решение № 1/03.10.2002 г. по ф.д.№ 8626/2002 г.
на Софийски градски съд, ФО, 6-ти състав /л.50-51, т.1/. Съгласно горецитираното решение ЮЛ се управлява и представлява от Ж.С.Е.Д.. Седалището
и адреса на управление на фондацията е в гр.София, община Средец, ул.***.
На 20.09.2007 г. /л.13-18, т.1/
е сключен договор за продажба на недвижимия имот, намиращ се на ул.*** и представляващ УПИ №VIII-14, кв.554 по плана на
гр.София с площ от 800 кв.м. с построената върху него масивна триетажна жилищна
сграда със застроена площ от 273 кв.м. и гараж, заедно с цялото обзавеждане и
движими вещи. По своя характер договорът е предварителен, т.к. не е под формата
на нотариален акт и е сключен под условие за окончателната продажба на имота.
Видно от клаузите на същия налице е бил съдебен спор
за собствеността върху имота и уреждането на този въпрос е поставено като
условие за окончателната му продажба. За продавачи са вписани Ж.С.Е.Д. като
председател на „*****”, Л.Е.Г.и Р.Т.М., а за купувач „*****” АД. За
тримата продавачи е вписана обща продажна цена в размер на 866 000 евро, която
се разпределя между тях, съответно за Д. 200 000
евро, за Л.Г. 283 000 евро и за Р.М. 383 000 евро. Спорът за собствеността на
имота е бил между Н. И.Т., Л.Г., Р.М. и „*****”
- /л.15, л.32-36, т.1/.
На 01.11.2007 г. е бил изготвен нотариален
акт за продажбата на същия имот за два милиона евро, от която цена съгласно
договора от 20.09.2007г. като задатък е преведена по банков път сумата от 200
000 евро от купувача на продавача и остава за изплащане сумата от 1 800 000
евро. Страни по окончателния договор за продажба на имота са Н. И.Т.като
продавач и „*****” АД като купувач /л.108-110, т.1/.
Към 2007 г.
подсъдимият Д. е имал лична банкова сметка ***
„Алфа Банк - клон България”, по
която на 01.11.2007 г. е постъпила сумата от
199 715 евро след удържане на комисионните и таксите по банковия превод, а като основание за превода на сумата е посочено
„протокол от продажба” /л.120, т.2/. Този факт не се отрича от подсъдимия,
който в обясненията
си пред съда заявява, че
парите са изразходвани за целите и във връзка с дейността на фондацията, която
представлява, а не за негови лични нужди. Процесната
сума, постъпила по личната му банкова сметка ***л.35, т.6 от ЗДДФЛ, тъй като подсъдимият не
е собственик на продадения имот и тази сума не попада в доходите по чл.13 от ЗДДФЛ като необлагаеми и получени от продажба на имот, както и такава по чл.33
от същия закон. Тази сума не е декларирана от подсъдимия Д., който не е подал
ГДД /годишна данъчна
декларация/ по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ в срок до 30.04.2008 г. за доходи, получени през 2007 година.
Към 2007 г.
и към момента подсъдимият е с постоянен
адрес *** /л.180, т.2/ и съгласно чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ се явява местно физическо
лице и получените от него доходи независимо от източника са обект на облагане
по този закон. С оглед постоянния си адрес подсъдимият Д. е следвало да подаде ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в ТД на
НАП - В.Търново, офис Ловеч, което не е направил. Това обстоятелство е отразено и при
констатациите на приложения към досъдебното производство РА № *********/30.10.2012 г., с който е извършена данъчна ревизия на подсъдимия
за получените от него доходи през 2007 г.,
за които не е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ /л.22-28, т.1/.
В хода на досъдебното производство са били назначени две съдебно-счетоводни експертизи – първоначална /л.143-144, т.2/ и допълнителна /л.197-198, т.2/, първата от които касае
левовата равностойност на сумата от
199 175 евро, а втората левова равностойност на сумата от 199 715
евро, която е и
предмет на настоящото обвинение. В заключението си по
допълнителната експертиза вещото
лице е посочило, че за
получения доход от 199 715 евро с левова
равностойност от 390 608,59 лева /фиксиран курс 1,95583 лева за 1 евро/, подсъдимият Д. дължи данък по ЗДДФЛ в размер на 93 062,06 лева /л.197-198, т.2/.
Настоящият състав кредитира
заключението по втората експертиза, тъй като същото е обосновано и компетентно
изготвено, както и, че има връзка с конкретното обвинение.
С недекларирането на тази сума като получен
доход от източник, който не е изрично посочен в ЗДДФЛ /представляващ доход от
други източници/ и не е обложен с окончателен данък по реда на същия закон или
с окончателни данъци по ЗКПО, настоящата
инстанция прие, че подсъдимият Ж.С.Е.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от
НК, като до 30.04.2008 г. в ТД на НАП - В.Търново, офис Ловеч избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, като не подал ГДД по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ за доходи,
получени през 2007 г. като физическо
лице по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 199 715 евро с левова равностойност 390 608,59 лева, като укритите данъчни задължения са в особено големи размери
от 93 062,06 лева.
Настоящият състав приема, че по време на
съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че
подсъдимият Д. е автор на престъплението за което е предаден на съд. Същият е
осъществил изпълнителното деяние чрез
бездействие, като до 30.04.2008 г. в ТД на НАП - В.Търново, офис Ловеч не подал
изискуемата се ГДД по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ за доходи, получени през 2007 г. като физическо лице
по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 199 715 евро с левова равностойност 390
608,59 лева, с което избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в особено големи размери от 93 062,06 лева.
Престъплението
е резултатно, същото е било довършено с настъпването на определения от
законодателя факт - избягване установяването и плащането на данъчни задължения.
Последните съгласно чл.93, т.14, предл. 2 -
ро от НК се явяват в особено големи размери, тъй като са над 12 000
лева.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при условията на пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал обществноопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществноопасни последици и е искал
настъпването им.
Настоящият състав не приема тезата на
защитата, че извършеното от Д. деяние се явява несъставомерно от субективна
стрна, като в тази връзка се възразява, че подсъдимият е имал съзнанието, че постъпилата
по неговата сметка сума представлява дарение и той не е действал като физическо
лице, че дарението е за нуждите на фондацията и у него не е имало съзнание, не
е имало престъпен умисъл, че след като не е декларирал този доход до 30.04.2008
г., той върши престъпление. Действително,
съгласно чл.13, ал.2 от
ЗДДФЛ, не се смята
за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и
имуществото с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. От приложения
учредителния акт на „*****” /л.43-46, т.1/ е видно, че не е предвидено правомощие на учредителя да прехвърля
парични средства дарени или получени от фондацията в лична му сметка. Ирелеватно за конкретния случай е след като подсъдимият Д. се е съгласил процесната сума да постъпи в личната
му сметка за какво са били харчени средствата, дали в лично качеството или като
представител на фондацията, както и дали за
задължения на фондацията.
На следващо
място защитата обосновава горецитираната теза с обясненията на подсъдимия
дадени по време на досъдебното производство и по време на съдебното следствие.
В тях деецът застъпва становището, че
не е декларирал процесната сума, тъй като средствата били използвани за нуждите
на фондацията, която представлява и сметките на същата били запорирани. Заявеното
от подсъдимия противоречи на събраните по делото писмени доказателства. От
приложените от „Интернешънъл Асет Банк” АД, справки е видно, че е бил наложен запор
върху банковата сметка на „*****” по искане на НАП с постановление на публичен
изпълнител от 24.04.2008 г., получено в банката на 19.05.2008 г. – т.е. запорът
следва да се счита, че е наложен именно от тази дата. Следва да се има предвид,
че процесната сума е постъпила по личната сметка на Д. във времето значително
преди налагане на запора, а именно на
01.11.2007 година. Видно е, че истинността на обясненията на Д. за
причината поради която сумата 199 715 евро е преведена по личната му сметка, е
опровергано с писмени доказателства, предвид което настоящата инстанция приема
обясненията на подсъдимия основно като средство за защита.
На следващо място от наказателно - правна
гледна точка, без всякакво значение е обстоятелството дали Договорът от
20.09.2007 г. /л.13-18, т.1/, сключен от една
страна от Ж.Е.Д. лично и като председател на фондация „*****”, Л.Е.Г.и Р.Т.М. и от
друга – „*****” АД е предварителен договор за покупко-продажба на
имот или някакво съглашение, целящо улесняване закупуването на имота от страна
на „*****” АД.
Неоспорим и доказан факт обаче е, че на 01.11.2007 г., по личната еврова
сметка на Д. в „Алфа Банк” - България е постъпила сумата 199 715 евро.
Настоящият състав не приема становището
на защитата, касаещо съдържащото се в НОХД № 607/2017 г. споразумение от 20.09.2007 г., представено в с.з. пред
ЛОС при предходното
разглеждане на делото /л.115-116 от НОХД№ 607/2017 г./, което според адв. В. съдържало релевантни факти в подкрепа на позицията на
подзащитния му и не можело
да се изолира от доказателствата, а именно, че процесната сума е получена за фондацията, а не в лично качество на подсъдимия. Видно от цитираното споразумение, не
е ясно от кого последното е подписано, при положение че в него е вписано, че
се сключва между Ж.С.Е.Д., като
физическо лице и „*****”, представлявана
от Ж.С.Е.Д., а в т.2 от същото е
вписано че страните се споразумяват процесната сума да постъпи по банковата
сметка на подсъдимия Д.. Т.е. ако се приеме, че следва да се разбира, че страните са тези по сключения договор на 20.09.2007 г. между Д., Л.Е.Г., Р.Т.М. /продавачи/ и „*****” АД /купувач/, то
определено не става ясно на кого от посочените, като участници по сделката са подписите под позиции № 1 и 2, вписани като споразумели се /л.116/. Така или иначе за наказателната отговорност
на подсъдимия Д. това обстоятелство е ирелевантно, тъй като предмет на обвинението не е изхарчаването на
тази сума, респективно дали за целите
на фондацията, като се сочи от защитата, а това, че до 30.04.2008 г. в ТД на НАП - В.Търново, офис Ловеч деецът е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ като не подал ГДД по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ за доходи,
получени през 2007 г. като физическо
лице по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
На следващо място цитираното
споразумение е в обикновена писмена форма, без нотариална заверка, което винаги
поставя под съмнение датата на сключването му.
Предвид изложените обстоятелства, съдът
квалифицира деянието, призна подсъдимия
за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на
наказанието настоящата инстанция взе предвид наличието на смекчаващи вината
обстоятелства : много добрите характеристични данни на подсъдимия – това, че е
неосъждан, занимава се с образователни програми осъществявани от различни
български и международни фондации, с благотворителна дейност в страната, както
и дългия период от време през
което е протекло настоящото наказателно производство и то не по вина на
подсъдимия Д., тъй като досъдебното
производство е образувано на 01.10.2014 г. /л.1, т.1 от ДП/.
Като отегчаващо вината
обстоятелство решаващият съд съобразява, че деецът е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78 а от НК /л.176, т.2/.
В тази връзка настоящата
инстанция наложи наказание на подсъдимия Ж.С.Е.Д. при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като го
осъди на 3 /три/ години лишаване от свобода и конфискация на ½ /една втора/ от едноетажна масивна сграда – гараж №
40943.350.390.2 ЗП 15 кв.м. и масивна селскостопанска сграда № 40943.350.390.3
ЗП 92 кв.м., находящи се в поземлен имот в с.К., с идентификационен №
40943.350.390 с площ от 5400 кв.м. .
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така
наложеното наказание от три години лишаване от свобода на подсъдимия Д. за срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила.
По отношение на приложената конфискация, настоящият състав взе предвид, че
конфискувания имот е в съсобственост с друго лице, видно от приложената по делото справка от Агенцията по вписванията на името на
подсъдимия Д., поради което и постанови
конфискацията да бъде в размер на една втора .
На основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23,
ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към така наложеното наказание по настоящата
присъда от 3 /три/ години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за
срок от 3 /три/
години от влизане на настоящата присъда в сила и наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева по НАХД № 14245/2007 г.
на СРС, в сила от 06.11.2009 година.
Тъй като подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и с оглед данните по делото касаещи личността му, съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно. Съдът не счита, че откъсването
на дееца от социалната му и обществена среда ще допринесе за неговото
поправяне. Предвид изложеното и на основание чл.66, ал.1 от НК, настоящият състав отложи изпълнението на определеното
наказание лишаване
от свобода, за срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила. По този начин съдът счете, че ще
се изпълнят целите на наказанието, на
специалната и генералната превенция предвидени в чл.36 от НК, и така
наложените наказания ще въздействат предупредително и възпиращо спрямо
подсъдимия и останалите членове на обществото.
Относно предявеният граждански иск, съдът
счете същия за основателен и осъди подсъдимия Ж.Е.Д. да заплати на ТД на
НАП-В.Търново – офис Ловеч, сумата от 93 062,06 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от
момента на увреждането 30.04.2008 г., до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият състав намира, че е налице причинена имуществена вреда и тя е пряка и
непосредствена последица от престъплението извършено от страна на подсъдимия Д., респективно,
че е осъществен деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД и гражданската отговорност за
деликта по чл.45 от ЗЗД се носи от извършителя на престъплението, в конкретния случай от подсъдимия Ж.Е.Д.. /в т.см. - ТР № 4/12.03.2016 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2015 г.ОСНК./ Все в тази връзка съдът съобрази и, че предявения граждански иск на основание чл.45 от ЗЗД от държавата чрез министъра на финансите представлява искане за присъждане
на обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение.
При този изход на процеса и в съответствие
с разпоредбите на чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия Ж.Е.Д., с гореснетата
самоличност, да заплати по сметка на Окръжен съд – Ловеч сумата от 3 722.48 /три хиляди седемстотин двадесет и два лева и четиридесет
и осем стотинки/ лева, представляващи Държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, да заплати по сметка на Окръжен
съд – Ловеч сумата от 30 /тридесет/ лева разноски по делото, да заплати по сметката
на ОД МВР-Ловеч сумата 125 /сто двадесет и пет/ лева, представляваща разноски на
досъдебното производство за извършена експертиза, както и 10 /десет/ лева за служебно издаване на
2 бр. изпълнителни листи.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК :