Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………….
…………………………………, гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав,
в публично заседание на седми декември, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното
от административния съдия адм. дело № 1307 по описа за 2020г. на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 38 и сл. от Закон за държавните помощи /ЗДП/.
Образувано е по жалба от „Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бяла, област Варна, представлявано от Г.Г.Г. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-05-7/11.03.2020г. на Министър на земеделието, храните и горите, с който на основание чл. 10 и чл. 38 ал. 1 вр. с ал. 3 от ЗДП, Решение на Европейската комисия С (2104) 6207 final от 05.09.2014г., относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) и № SA.26217 (2011/С), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 162 ал. 2 т. 6 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в размер на 16 324 лева главница и 8 001.82 лева лихви, или общо 24 325.82 лева.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт – липса на мотиви, противоречие и неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се, че актът е издаден след изтичане на предвидения давностен срок по чл. 171 от ДОПК – както краткия от 5 години, така и абсолютния от 10 години и давностния срок – 10 години от деня, в който неправомерната помощ е предоставена на получателя, по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999г. за установяване на подробни правила за прилагането на чл. 93 от договора за ЕС.
Твърди се, че дружеството – жалбоподател не е „предприятие“ по смисъла на чл. 107 § 1 от ДФЕС и не попада в приложното поле на Решението на Комисията, тъй като не е извършвало стопанска дейност със заменената горска земя, което го изключва, съгласно съображение 128, вр. със съображение 127 от Решението.
Твърди се, че не е налице „помощ“ по смисъла на съображение 124 от Решението, тъй като не са налице кумулативните условия, посочени в нея. Така, за мярката следва да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси, което значи държавата да се отказва от допълнителни приходи, които би могла да получи, ако бе продала или заменила земите по кореспондиращи пазарни цени за аналогични имоти – съображение 140 от Решението. На второ място мярката трябва да дава предимство на бенефициера, което се определя по правилата на съображение 143 – когато при сравняване на пазарните стойности на заменените имоти се установи, че стойността на отстъпената държавна горска земя е по-висока от стойността на горската земя, отстъпена от частната страна. На трето – предимството за бенефициера да бъде избирателно и на четвърто – мярката да трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между страните – членки. С конкретни съображения се оспорва наличието на тези четири кумулативни условия.
На последно място, незаконосъобразността на акта е и в резултат на приетото в Регламент (ЕС) № 1407/2013г., че не е налице помощ, когато помощта не надвишава определен размер – de minimis, който е установен на 200 000 евро. Жалбоподателят твърди, че дори да са налице другите условия на регламента, твърдяното предимство не следва да се счита за държавна помощ.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от юрисконсулт П.Д., претендира присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.
Ответникът – Министър на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М.Т., с молба с.д. № 12468/12.10.2020г. оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноските, представляващи платените за вещи лица възнаграждения и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимата нормативна уредба, приема за установено следното:
С Договор № 456/17.11.2008г., надлежно вписан в Службата по вписвания по местонахождението на заменените имоти, с който Държавната агенция по горите прехвърля на „Г.“ ООД правото на собственост върху имот № *****, с площ от 5 418 кв.м., частна държавна собственост, находящ се в землището на Виница, местност „Панорама“, община Варна при граници: имоти № *****, попадащ в част от отдел 140, части от подотдел „2“ по лесоустройствения проект от 1997г., в териториалния обхват на дейност на ДГС – Варна. Срещу описания имот, „Г.“ ООД прехвърля на държавата, в лицето на Председателя на ДАГ собствени имоти с обща площ от 261 267 кв. м. на територията на ДГС – Видин. Стойността на държавния имот е посочена в размер на 146 716 лева, а на частните – 146 635 лева, като разликата от 81 лева е внесена в полза на ДАГ преди подписване на договора.
По сигнал до Европейската Комисия от 17.07.2008г. от жалбоподател, пожелал да остане анонимен, след предоставяне на информация от българските органи, е взето решение за откриване на процедура по чл. 108 § 2 от ДФЕС относно извършени в периода 01.01.2007г. – 27.01.2009г. замени между държавна и частна горска земя, представляващо предоставена от държавата помощ. В хода на проведената процедура, са установени извършени 147 замени в разглеждания период (2006г. – 2009г.), като 15 са били последвани от промяна на предназначението. Съмненията на Комисията са по повод определяне цената при извършване на замяната и последващата промяна на предназначението, в резултат на което върху земите се извършва строителство, независимо, че двете процедури се провеждат по различни административни процедури. Така, при извършване на замените, цената на горската земя се определя от експерти по формулите, определени в Наредбата за базисните цени, докато при сделки между две несвързани частни страни, това става по цени при справедливи пазарни условия. Комисията, след проведената процедура, приема решение, че държавната помощ отпусната на предприятия при замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007г. – 27.01.2009г., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл. 108 § 3 от ДФЕС, е несъвместима с вътрешния пазар. Комисията също така е приела, че индивидуалната помощ, предоставена при сделката за замяна не представлява помощ, ако към момента на предоставянето й отговаря на условията на регламент, приет съгласно чл. 1 и регламент, приет съгласно чл. 2 от Регламент (ЕО) № 994/98.
С писмо № 70-5668/20.11.2019г., подписано от Министъра на МЗХГ, дружеството е уведомено, че открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка със сключения Договор № 456/17.11.2008г. за замяна на недвижими имоти, съгласно Решението на ЕК С (2104) 6207 final от 05.09.2014г.
Срещу писмото е подадено възражение, в което „Г.“ ООД твърди неравностойност на извършената замяна, поради това, че придобитият от дружеството имот е в свлачищен район, а предоставените 261 дка земи са производителни гори и желае преразглеждане на извършените оценки на заменените имоти.
На 11.03.2020г. е издаден оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, в който е прието, че възражението е неоснователно, тъй като оценките са извършени след проведена обществена поръчка с предмет избор на оценител, който да извърши оценка в съответствие с изискванията по Решение на ЕК С (2104) 6207 final от 05.09.2014г.
По делото е приета административната преписка по издаване на оспорения акт, вкл. оценителските доклади, въз основа на които е приета посочената в акта оценка. Назначени са съдебно – оценителска експертиза, вещото лице по която да отговори каква е пазарната оценка на заменените имоти, да оцени отделно земята и насажденията, както и да даде оценка на стопанското значение на наличната в заменените имоти дървесина. Заключението е прието в с.з. на 20.01.2021г., като е допуснато извършване на допълнителна експертиза. Производството по делото е било спряно за постигане на спогодба с Определение № 225/28.01.2021г., но е възобновено с Определение № 1566/24.06.2021г. С молба с.д. № 154/06.01.2022г. е поискано спиране, поради смъртта на съдружника и управител на дружеството Г.Г., с приложено удостоверение за наследници. Заключението по допуснатата допълнителна експертиза е прието в с.з. на 30.03.2022г. Съгласно първоначалното и допълнителното заключение, не е налице държавна помощ, тъй като стойността на заменените частни имоти е по-висока от получения държавен имот. Във връзка с направено оспорване от страна на ответника, съдът е допуснал нова съдебно-оценителска експертиза. Заключението по нея установява, че пазарната цена на държавния имот, изчислена по метода на пазарните аналози е 22495 лева, насажденията – 559 лева или обща стойност 23 054 лева, а на частните имоти – 30 252 лева, поради което и повторната експертиза не установява превишаване стойността на държавния имот спрямо заменените с него частни имоти.
Във връзка с установяване на факта, че жалбоподателят е „предприятие“ по смисъла на съображение 127 от Решението на ЕК, е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че дружеството е осъществявало разнородна стопанска дейност за периода 2008-2020г., като тя не включва такава от придобития в резултат на замяната държавен имот.
При така установените по делото факти, релевантната нормативна уредба, твърденията и доводите на страните по делото и като извърши на основание чл. 168 ал. 1 от АПК проверка на оспорения акт, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на акта, в срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, предвид нормата на чл. 38 от ЗДП, вр. с чл. 145 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.
АУПДВ е издаден от компетентен орган – Министър на земеделието, храните и горите в изискуемата се писмена форма.
Настоящият състав на съда намира, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно съображение 125 от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107 § 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение 126 е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието „предприятие“ за целите на чл. 107 § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение 127 Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107 § 1 от Договора. В съображение 128 е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора.
От изложеното следва, че качеството „предприятие“ по смисъла на чл. 107 § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38 ал. 3 ЗДП. В оспорения административен акт не се съдържат мотиви, въз основа на които „Г.“ ООД да е определен като „предприятие“ по смисъла на чл. 107 § 1 от ДФЕС и „бенефициер“ на държавна помощ.
Нормата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, посочена като основание за издаване на АУПДВ предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В случая, както е посочено по-горе, липсват мотиви за това как адресатът е определен като „предприятие - бенефициер“ на държавна помощ, поради което съдът намира, че актът е издаден в нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК.
На следващо място, от приетите по делото две съдебно-оценителски експертизи не се установи пазарната цена на държавния имот да е по-висока от пазарната цена на частните имоти. Методиката за определяне размера на помощта е посочената в съображение 173 от решението на ЕК формула. Прилагането на тази формула изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в Договор за замяна 456/17.11.2008г. От приетите по делото две съдебно - оценителски експертизи се установява, че пазарната цена на държавния имот е: по първата СОЕ – 8 498 лева, а по втората - 23 054 лева, а на частните имоти: по първата СОЕ – 26 715 лева, а по втората - 30 252 лева. Съгласно първата СОЕ средно претеглената цена, установена при пазарните аналози при сделки със съпоставими характеристики на държавния имот, е 1568.49 лв/дка, а на частните – 102.25 лв/дка, при втората СОЕ средно претеглената цена, установена при пазарните аналози при сделки със съпоставими характеристики на държавния имот е 4151.90 лв/дка, а на частните – 115.80 лв/дка.
От приетите като доказателства по делото оценки, извършени в хода на административното производство, не може да се направи извод за законосъобразност на тези оценки. От една страна – същите са извършени от дружество, чийто едноличен собственик на капитала е МЗХГ, а от друга – в посочените пазарни аналози – таблица по т. 3.2.11 /л.4 - 5 от оценката/ от посочените 9 сделки правят впечатление 3 сделки с цени, многократно надвишаващи другите, както и в следващата таблица 3.2.2. /за сделки със земеделски земи/ от 12 сделки с 18 имота 4 от сделките също са с многократно по-високи цени. Предвид липсата на актовете за сделките, както и невъзможността да се проверят /посочените идентификатори на имотите не могат да бъдат открити/, съдът приема, че това също води до незаконосъобразност на оспорения акт.
Жалбоподателят е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Съдът намира същото за основателно, тъй като в рамките на 10-годишния давностен срок по член 17 § 1 във вр. § 2 от Регламент 2015/1589, който тече от датата на сключване на договора за замяна, от страна на ответника не са предприети никакви действия, които да го прекъсват. Писмото, отправено до жалбоподателя за това, че се открива производство по издаване на АУПДВ е от 20.11.2019г. – една година след изтичане на 10-годишния давностен срок по член 17 § 1 от Регламент 2015/1589.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на спора на жалбоподателя, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, следа да се присъдят разноските по делото, представляващи платената държавна такса в размер на 50 лева, възнаграждения за вещи лица в размер на 630 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лева, общо сума в размер на 3330 лева.
На основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № РД-05-7/11.03.2020г. на Министър на земеделието, храните и горите, с който на основание чл. 10 и чл. 38 ал. 1 вр. с ал. 3 от ЗДП, Решение на Европейската комисия С (2104) 6207 final от 05.09.2014г., относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) и № SA.26217 (2011/С), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 162 ал. 2 т. 6 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в размер на 16 324 лева главница и 8 001.82 лева лихви, или общо 24 325.82 лева.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на
„Г.“ ООД сумата 3330 /три хиляди триста и тридесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: