Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/02.10.2020г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 6381 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, чрез
пълномощник на дружеството, срещу Разпореждане от 30.03.2020г. по изп.дело № 20208510400534 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851, с район на действие СГС, с което ЧСИ е
отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя до сумата от 200лв., както и определения по
изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че претендирания
от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с
което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т.26 от
ТТРЗЧСИ. Поддържа се, че размера на присъдения в полза на взискателя адвокатски
хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на
правната и фактическа сложност на делото, както и че единствените, предприети
от пълномощника на взискателя, действия до изпращането на покана за доброволно
изпълнение са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с
посочване в нея на способа за изпълнението, а възнаграждение по чл.10 т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се
дължи, тъй като такива действия реално не са извършени от името и за сметка на
взискателя, към датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение други
изпълнителни действия не са извършвани и частният жалбоподател е заплатил всички
дължими суми в срока за доброволно изпълнение. В жалбата си частният жалбоподател
се позовава на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС и съдебна практика на ВКС,
като сочи, че длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Прави се искане за
отмяна на разпореждането и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение
и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като се претендира и присъждане на направените
по делото разноски за настоящото производство..
Постъпило е възражение от
взискателя по изпълнителното дело, чрез пълномощника му, в което се оспорва
частната жалба и се излага, че сумата по изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело, не е платена в срока за доброволно
изпълнение. Поддържа се, че подаването на втора молба, в която е посочен друг
изпълнителен способ е с цел удовлетворяване на парично вземане, поради което и
адвокатското възнаграждение в размер на 30лв., определено по реда на чл.10 т.2
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
дължимо, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни, каквото се явява и
искането му за намаляве на размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело № 20208510400534 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851,
с район на действие СГС, е образувано на 04.03.2020г. по молба на «Г.С.Ч.»
ЕООД, ЕИК******, подадена чрез пълномощника му – адв. М.Л.Л.и въз основа на
изпълнителен лист от 07.11.2019г., издаден по решение № 225441/25.09.2019г. по
гр.дело № 66883/2018г. по описа на СРС, 120 състав, срещу длъжника «Т.С. ЕАД за
заплащане на сумата от 317,06лв. на адв. К.И.Б.за адвокатски хонорар, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК вр.чл.38 от ЗАдв, като видно от представения
договор за цесия от 21.11.2019г. вземането е било прехвърлено на взискателя по
изп.дело.
С молбата за образуване на изп.дело взискателят е
поискал налагане на запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на
недвижимите имоти, които са негова собственост и налагането на запор върху притежаваните
от длъжника дружествени дялове.
На 06.03.2020г. на длъжника - „Т.С.“ ЕАД, е връчена
ПДИ с изх.№ 11314/04.03.2020г.
На 05.03.2020г. взискателят е подал молба с вх.№
18753, с която е оттеглил посочените в молбата за образуване на изп.дело
способи за събиране на вземането и е поискал единствено налагането на запор на
банковите сметки на длъжника.
С възражение вх.№ 20358/11.03.2020г. „Т.С.“ ЕАД е направило
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и разноските по делото,
поискано е намаляване на размера на адвокатското възнаграждение от 230лв. на
200лв. и съразмерно намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като е възразил и
за това, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист не е предмет на
принудително събиране.
Със становище вх.№ 24966/30.03.2020г. взискателят е
възразил срещу направените искания от длъжника.
С Разпореждане от 30.032020г. съдебният изпълнител е
отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от
230лв., тъй като същото е в минималните размери по чл.10 т.1 и т.2 вр.чл.7 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отказал
е да намали размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, както и размера на приетите
за събиране разноски, направени от взискателя за банкови такси и такса за
издаване на изп.лист, поради това, че разноските са реално извършени и по
изп.дело са приложени писмени доказателства за това. Препис от разпореждането е
изпратено на длъжника с придружително писмо изх.№ 17841/31.03.2020г.
По делото не са представени доказателства ЧСИ да е
изпращал запорни съобщения.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело,
намира, че обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно, поради
следното:
Установи се от събраните
доказателства, а и не се спори между страните, че договореното адвокатско възнаграждение
по споразумението от 24.02.2020г., сключено между Адвокатско съдружие «Билева
Консулт» и взискателя по изп.дело, в размер на 230лв. е заплатено по банков
път, съгласно приложеното платежно нареждане.
Същевременно с това, от значение
за преценка на основателността на частната жалба е обстоятелството, че макар
взискателят да е подал след образуване на изп.дело втора молба, в която е
посочил друг изпълнителен способ, то това е станало след изпращане на ПДИ на
длъжника, както и че по делото липсват доказателства ЧСИ да е изпращал запорни
съобщения за налагане на запор по банковите сметки на длъжника. По делото не се
установи извършването на други действия от пълномощника на взискателя във
връзка с приложените от ЧСИ изпълнителни способи, довели до събиране на
дължимите суми по изп.дело, като даването на становище от взискателя по
възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и на
размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, не представлява действие по чл.10 т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
което да се дължи заплащането на адвокатско възнаграждение от длъжника.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното разпореждане,
с което е отказано да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение за
разликата над 200лв. до 230лв. следва да бъде отменено. Горното обуславя и необходимостта
от намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 66,72лв. с вкл. ДДС на 63,06лв.
с вкл. ДДС, тъй като тази такса се определя въз основа на сумите по
изпълнителния лист и разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, а и
такова искане «Т.С. ЕАД е направило още с възражението до съдебния изпълнител,
което не е било уважено от него.
Независимо от изхода на спора и
направеното искане от частния жалбоподател, като съобрази, че производството по
настоящото дело е във връзка с обжалването на акт на съдебния изпълнител за разноски,
определени по изп.дело, съдът счита, че не следва да се присъждат такива за
настоящото производство, тъй като това би довело до кумулиране на нови
задължения за разноски в процеса относно разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
от 30.03.2020г. по изп.дело № 20208510400534 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851, с район на действие
СГС, в частта, в която ЧСИ е
отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение, претендирано
от взискателя до сумата от 200лв., както и определения по изпълнителното дело
размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 63,06лв. с вкл. ДДС.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.