№ 31461
гр. София, 08.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110140056 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД от „Т.“ ЕООД
срещу А. „П.“ за сумата 450 лева, представляваща заплатена от ищеца
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че заплатил електронен фиш № ********** за
установено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП – неплатена пътна такса за
движение по път А., км. 50+... След заплащане на компенсаторната такса в
двуседмичен срок от получаване на фиша, ищецът установил, че към датата
на извършеното нарушение, посоченият участък от автомагистралата не е бил
изграден и въведен в експлоатация. Предвид изложеното счита наложеното
административно наказание за незаконосъобразно, респективно платено на
опорочено основание.
Съдът като взе предвид изложените в исковата молба фактически
твърдения и формулираните искания намира, че предявеният иск е
процесуално недопустим.
В случая, съобразно формулираната с исковата молба претенция,
основание за заплащане на компенсаторната такса се явява именно
извършеното административно правонарушение и издаденият електронен
фиш за налагане на имуществена санкция. По същество чрез предявения по
настоящото дело иск ищецът се стреми да установи по исков ред
незаконосъобразност на властническо разпореждане, поради липса на
правонарушение, респективно липса на валидно основание за заплащане на
установената санкция. Съдът намира, че наличието на специален
1
административен ред за проверка законосъобразността на индивидуалните
административни актове, както и за защита при налагане на административно
наказание, изключва възможността за тяхното оспорване по общия ред,
включително с гражданскоправен иск по чл. 55 ЗЗД.
Горните изводи не се променят от обстоятелството, че в случая ищецът
е освободен от административнонаказателна отговорност чрез заплащането
на предвидената в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата компенсаторна такса.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП определя, че при установено движение по
платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е
заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство,
неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в
който случай същият се освобождава от административнонаказателна
отговорност.
Съгласно последователната съдебна практика на Върховния
административен съд компенсаторната такса е санкционна по характер, тъй
като основание за нейното плащане е правонарушението – ползването на
платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от
закона такса. Уведомяването от страна на длъжностните лица за
задължението за заплащане на определен размер на компенсаторната такса
представлява неформално властническо волеизявление, което осъществява
елементите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
АПК, тъй като пряко засяга правата и законните интереси на адресата, поради
което е годен предмет на съдебен контрол и подлежи на самостоятелно
съдебно обжалване по административен ред с оглед условията за неговата
законосъобразност /в този смисъл: Определение № ./01.02.2022 г.,
постановено по адм. дело № ./2022 г., на ВАС, Решение № ./04.08.2022 г.,
постановено по адм. дело № ./2021 г., VII о. на ВАС, Решение № ./27.07.2022
г., постановено по адм. дело № ./2021 г., VII о. на ВАС и др./.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, исковата молба
следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА искова молба с вх. № 204992/18.07.2023 г., подадена от „Т.“
ЕООД срещу А. „П.“, по която е образувано гр.д. № 40056/2023 г. по описа на
СРС, 67 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3