№ 2900
гр. Б. , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Секретар:Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20201200900173 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е претенция с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК,
предявена от „Ф.Х.Б.“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“,
ж. к. „С. град“, ул. „П.Х.Д.“ № 11, вх. „Е“, оф. 6, представлявано от В. Д. К., срещу
„В.М.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Х. № 45,
представлявано от М. Т. Д..
Ищецът твърди, че е кредитор на М. Т. Д. за сумата от 37 499,53 лв. Образувано било
изпълнително дело при ЧСИ В.. Принудителното изпълнение се насочило към дяловете
на Д. във „В.М.“ ЕООД, които били запорирани. Запорът бил вписан в Търговския
регистър. Дългът не бил погасен, с оглед което ЧСИ овластил взискателя да предяви
иск за прекратяване на въпросната фирма. Последното се правело с настоящата искова
молба, която трябвало да бъде уважена.
Ответникът не депозира отговор по исковата молба.
Приобщиха се писмени доказателства.
Исковата молба е редовна и допустима, поради което се разгледа по същество.
От вписаните данни по партидата на ответното дружество се установява, че М. Т. Д. е
собственик на неговия капитал, каквото качество същият е имал и към датата на
налагане на запора.
1
По частно гражданско дело № 980 от 2016 г. на Районен съд Б. е издаден изпълнителен
лист в полза на „Ф.Х.Б.“ ООД срещу М. Т. Д. за главница от 37 499,53 лв., както и за
съответните лихви и неустойки.
На 03.09.2020 г. по партидата на „В.М.“ ЕООД е вписан запор върху дружествените
дялове.
С постановление от 07.10.2020 г. по изпълнително дело № 720 от 2020 г. на ЧСИ В.,
ищецът е овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество.
Налага се извод за основателност на претенцията.
Законът овластява кредитора на съдружник в търговско дружество да поиска
прекратяване на същото, като указва и предпоставките за това - неудовлетворено
парично притезание в рамките на висящо изпълнително производство, съществуващо и
към приключването на първото заседание по делото. От вписаните обстоятелства в
публично достъпния Търговски регистър в случая е видно, че длъжникът притежава
целия капитал на ответната фирма. С налагането на запора на 03.09.2020 г., ищецът е
пристъпил към изпълнение върху всички притежавани от М. Т. Д. дялове от капитала
на „В.М.“ ЕООД.
В процеса нито се твърди, нито се установява обстоятелство, обуславящо прекратяване
на изпълнителното производство, а издаденото на 07.10.2020 г. постановление, макар и
косвено, удостоверява, че такава пречка за упражняване на потестативното право не е
налице.
Процедурата по чл. 517, ал. 4 от ГПК гарантира възможност за самостоятелния правен
субект спрямо изпълнителното производство - търговското дружество, чийто капитал
се притежава от длъжника, да погаси задълженията. За разлика от предходно
регламентираната хипотеза - ал. 3, при която изпълнението върху дела на неизправния
длъжник рефлектира и върху чужда правна сфера - останалите участници в
дружеството, при едноличното дружество с ограничена отговорност непогасеното
задължение в посочения преклузивен срок овластява кредитора да се удовлетвори от
ликвидационния дял на едноличния собственик. Предпоставка за това е прекратяване
на търговското дружество. Правният ред обезпечава възможност прекратяването на
търговско дружество заради парични задължения на притежаващия дялове от капитала
да бъде предотвратено посредством погасяване на задължението. Понеже става дума за
възможност, а не за задължение, извънпроцесуалното поведение на ответното
дружество, съответно - на неговия законен представител, остават без правно значение.
Не се твърди, а и не се установява до приключване на устните състезания, че
удостоверените по предписания ред вземания са погасени. Ответникът не въвежда в
2
процеса и обстоятелства, поставящи под съмнение имущественото покритие на
притежаваните от длъжника дялове. При тези обстоятелства са налице предпоставките
за реализиране на търсената от ищеца промяна, гарантираща му и възможност да
удовлетвори притезанието си, насочвайки изпълнението върху притежавания от
длъжника ликвидационен дял.
Горното намира подкрепа както в правната доктрина - "Граждански процесуален
кодекс - приложен коментар, проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната
практика", ИК "Труд и право", С., 2017 г., стр. 1391-1392, така и в съдебната практика -
Определение № 276 от 23.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2757/2018 г., I т. о., ТК,
докладчик председателят Т.К., Решение № 30 от 12.06.2018 г. на ВКС по т. д. №
1872/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В.Н., Определение № 169 от 3.04.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2540/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Г., Решение № 104 от
10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2144/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Е.,
Решение № 146 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2012 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Т.Р., Решение № 101 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 877/2011 г., II т.
о., ТК, докладчик председателят Т.В., Решение № 77 от 16.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
573/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й., и др. Там се казва, че предпоставките
за прекратяване на търговско дружество по чл. 517, ал. 4 от ГПК са уредени точно и
изчерпателно в нормите на чл. 517, ал. 1 и 4 от ГПК: ищецът следва да има качеството
на взискател; наличие на висящо изпълнително производство; изпращане от съдебния
изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по вписванията и уведомяване на
дружеството от Агенцията за вписанията за запора върху дела на длъжника;
овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на
дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове, ако вземането,
предмет на принудителното изпълнение, до този момент не е удовлетворено. При
наличие на посочените предпоставки погасяването на задължението по изпълнителния
лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би
довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК и неговото отхвърляне. По
настоящото дело не се събраха данни за подобно погасяване на дълга по
изпълнителния лист, с оглед което претенцията подлежи на уважаване.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ТЗ, длъжностното лице по регистрацията е овластено да
назначи ликвидатор, когато такъв не е определен от органите на търговското
дружество. По аргумент от чл. 156, ал. 3 вр. чл. 266 и следв. от ТЗ, съдът е ангажиран
от законодателя да определи ликвидатора в частната хипотеза на възникнал спор,
доколкото длъжностното лице по регистрацията по дефиниция не е в състояние да го
разреши. В тази насока и нормата на чл. 517, ал. 4 от ГПК очертава съдържанието на
съдебното решение - прекратяване на дружеството. Последващата процедура по
ликвидация е резултат от вписаното в търговския регистър решение, като
3
администрирането й е в компетенциите на длъжностното лице по регистрацията. Не
съществува и правна пречка длъжностното лице по регистрацията да съобрази
противоречивите интереси на предпоставения с оглед правилата ликвидатор и
конкретната причина, довела до ликвидация на дружеството. ГПК не ангажира
непосредствено съда с назначаване на ликвидатора. Подобна необходимост не
произтича и от естеството на дейността. По тези съображения, настоящият съдебен
състав приема за приложима утвърдената от чл. 266, ал. 1 от ТЗ компетентност на
длъжностното лице по регистрацията да назначи ликвидатор на „В.М.“ ЕООД.
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца и доказани в процеса разноски за внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Окръжен съд Б., Гражданско отделение, 11 състав
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА „В.М.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Х.
№ 45, представлявано от М. Т. Д., на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, по иска на
„Ф.Х.Б.“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“, ж. к. „С.
град“, ул. „П.Х.Д.“ № 11, вх. „Е“, оф. 6, представлявано от В. Д. К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „В.М.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес
на управление гр. Б., ул. „П.Х. № 45, представлявано от М. Т. Д., да заплати на
„Ф.Х.Б.“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“, ж. к. „С.
град“, ул. „П.Х.Д.“ № 11, вх. „Е“, оф. 6, представлявано от В. Д. К., направените по
делото разноски за внесена държавна такса - 80 /осемдесет/ лева, и заплатено
адвокатско възнаграждение - 800 /осемстотин/ лева.
След като настоящият съдебен акт влезе в сила, заверено копие от него да бъде
изпратено на Агенцията по вписванията - Търговски регистър, за вписване по
партидата на „В.М.“ ЕООД, откриване на процедура по ликвидация на същото и
назначаване на ликвидатор.
На страните да се връчат копия от решението /на ищеца – чрез адвокат Ш. по
електронен път/, което може да бъде обжалвано от ответника в двуседмичен срок,
считано от връчването, пред Софийския апелативен съд, с въззивна жалба, подадена
чрез Окръжен съд Б..
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
4