РЕШЕНИЕ
№ 497
град Плевен, 03.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СНЕЖИНА И. 2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело
№ 101/2020 г.
Производството е по реда на чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС
във вр. с глава Дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от ГД„Изпълнение на наказанията“ - София, срещу решение № 22/14.01.2019
г. постановено по иадм. дело № 545/2018 г. по описа
на Административен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалните и процесуални норми и необоснованост. Посочва се, че за да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл. 284. ал. 5 от ЗИНЗС - оборима презумпция. Твърди
се, че за квалифицирането на едно бездействие/действие като незаконосъобразно
такова е необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за
фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице
от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Сочи
се, че на основание чл.154, ал.1 от ГПК. във вр. с
чл.144 от АПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е налице незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на администрацията, след като твърди, че в
резултат от такива за него са настъпили вреди, а това съдът не е взел предвид
при постановяване на своя акт. Излагат се доводи, че в случая не е доказано
осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на
човешкото достойнство. Твърди се, че за да бъде квалифицирано едно бездействие
като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в
нормативен акт. Счита се, че съдът неправилно и необосновано е приел, че
кумулативно изискуемите предпоставки са доказани по отношение на част от
претенцията. Посочва се, че администрацията на ответника със свои действия или
бездействия не е допуснала нехуманно отношение към ищеца, което да надхвърля
обичайните неудобства, присъщи на наказанието „лишаване от свобода'"
обичайните неудобства, присъщи на наказанието „лишаване от свобода“. Намира, че
неправилно и необосновано съдът е приел, че претенцията на ищеца за присъждане
на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие действие
или бездействие на органите на администрацията, е доказана за сочения период
макар и за част от оплакванията и претенциите. Счита се, че заключението, което
е направил съда относно това е необосновано, тъй като от събраните материали по
делото е видно, че няма доказателства в тази посока. Твърди се, че от
представените и приложени по делото писмени и събраните устни доказателства е
доказано, че на лишения от свобода ищец са осигурени условия на живот,
съобразени с човешкото му достойнство, следователно: от страна на ответника не
е била осъществена първата предпоставка от кумулативно свързаните - незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на администрацията. Намират, че след като не са
представени, ангажирани доказателства относно претърпените имуществени вреди,
както и наличие на причинно-следствена връзка между тях и акт-действие или
бездействие, претенцията на ищеца се явява напълно неоснователна и недоказана. Сочи
се, че Административен съд – Плевен напълно необосновано е приел, че
предоставените на ищеца спални принадлежности не са подменяни съгласно
определените срокове на износване. Твърди се, че по делото са били предоставени
и събрани достатъчно доказателства, че на ищеца и на всички лишени от свобода в
Затвора, гр. Плевен е предоставяна възможност за ползване на възможността им по
закон за провеждане на престой на открито. Посочва се, че относно условията за
двигателна активност, съгласно чл.86, ал. I, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода
имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. Навеждат се
доводи, че предвид изложеното в исковата молба и след преценка на събрания по делото
доказателствен материал, съдът не е установил това
право, което закона дава на лишените от свобода, да е било нарушено за процесния период по отношение изпълнението на наказанието
на ищеца. Счита се, че не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от
възможността да ползва вода или санитарен възел, както е че такова задължение -
за наличие на санитарен възел или течаща вода на мястото за престой на открито,
няма вменено на администрацията, а оттам и не може да бъде търсена и
реализирана отговорност на това основание по настоящото производство. Като
неоснователни се определят заключенията на съда, че ответникът не е изпълнил
задълженията си във вр. разпоредбата на чл. 151 ал. 1
т. 3 от ЗИНЗС и вр. новата разпоредба на чл. 21 ал.6
ППЗИНЗС. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е приел за доказани твърдените
от ищеца неимуществени вреди по силата на оборимата
презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Счита се, че достатъчно писмени
доказателства са ангажирани относно факта, че ищецът е в добро здравословно
състояние, както и относно фактът, че от страна на администрацията на затвора
са предприети всички необходими законосъобразни действия. Твърди се, че не е
доказано, както е споменато по-горе и че са налице акт - действие или
бездействие от страна на администрацията на затвора, които да ангажират
отговорността по чл.284 от ЗИНЗС. Счита се, че обжалваното решение в
осъдителната си част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли се
съдът да отмени решение № 22/14.01.201 9г. по административно дело № 545/2018г.
по описа на Административен съд – Плевени да присъди разноски за двете съдебни
инстанции.
Подадена е и касационна
жалба и от А.М.А. срещу решение № 22/14.01.2019 г. постановено по а.н.д. №
545/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен. Моли съдът да уважи иска
му в отхвърлената част, а именно: за отношението на медицинския център спрямо
лишените от свобода. Моли да бъде уважен
искът му по чл. 84, ал. 2 от ЗИНЗС. Моли съдът да отмени решение №
22/14.01.2019 г. по адм. дело № 545/2018г. по описа
на Административен съд - Плевен.
В съдебно заседание касаторът
и ответник по насрещната жалба – ГД „Изпълнение на наказанията“ - София, се
представлява от ЮРК.П.П., която заявява, че поддържа
касационната жалба и писмения отговор на касационната жалба. Моли съдът да
отмени решението на първоинстанционния съд по
съображенията, изложени в касационната жалба. Моли да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. По отношение на касационната жалба на А.М.А.,
счита, че същата е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение по
съображенията, изложени в писмения отговор.
В съдебно заседание ответникът и касатор
по жалба – А. М. А. ***, ІV група, 216 килия, се явява лично и със служебен
защитник адвокат А.. Оспорва от името на защитаваното от него лице касационната
жалба на другата страна и поддържа подадената от А.М.А. касационна жалба и моли
същата да бъде уважена. Счита и моли съдът да обърне внимание на претендирания период от неговия доверител за нанесените
имуществени вреди – от 01.07.2015 г. до 18.06.2018 г. Посочва, че в първата инстанция са описани подробно
нарушенията, извършени от затворническата администрация, изразяващи се в
действие и бездействие и тяхната взаимна свързаност. Твърди, че както е
посочено в решението на първата инстанция, налице са нарушение както на
осигуряване престой на открито при лошо време, така и спалните помещения
периодично не са били третирани срещу вредители, дюшеците, спалното бельо не е
било подменяно съгласно Закона на четири години, не е осигурена достатъчно
площ, течаща и питейна вода. Посочва, че чаршафите са били скъсани, износени и
негодни за употреба, което от своя страна води до лоши здравословни резултати,
съответно до причинените на доверителя му неимуществени вреди, изразяващи се в
тези психически щети. Счита, че
обезщетението, което е присъдено, е сравнително малко в сравнение с периода и
представените доказателства за нарушените права на доверителя му. Моли съдът да
уважи касационната жалба на А.М.А. до пълния размер, който счита за справедливо
обезщетение. Моли съдът да отхвърли касационната жалба на ответника като
неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание касаторът
и ответник по касационна жалба - А.М.А.
, заявява, че поддържа становището на адв. А..
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ от ЗИНЗС, и са
процесуално допустими.
Разгледани по
същество и двете са неоснователни.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
С посоченото решение е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на А.М.А., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора – Плевен
на осн. чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС обезщетение в
размер на 300 лв. за неимуществени вреди за периода от 01.07.2015 г. до
18.06.2018 г., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на
Началника на Затвора – Плевен, изразяващи се в поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, като е отхвърлен искът за разликата до
30 000 лв.
По касационната жалба на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията":
Неоснователни са
доводите на касатора ГДИН, че не е налице
незаконосъобразно бездействие по осигуряване на възможност за поддържане на
лична хигиена, престой на открито и предоставяне на спални принадлежности,
които не могат да бъдат обезпарзитени.
При правилно
установена фактическа обстановка съдът обосновано е приел, че условията, при
които е пребивавал касаторът А. в процесния
период в Затвора Плевен са такива, които обуславят неблагоприятно въздействие
върху него до степен на понасяне на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване по реда на ЗИНЗС и ЗОДОВ.
Основателна е
претенцията за обезщетяване на вреди , причинени от бездействие относно неутвърждавне на достатъчно време за къпане на лишените от
свобода и по този начин създаване на невъзможност за поддържане на добра лична
хигиена, неосигуряване на възможност за престой на открито при лошо време, тъй
като не е осигурен навес на карето за
престой на открито, както и не е осигурена алтернативна възможност за
провеждане на престой на открито при неблагоприятно време, каквото задължение
има ответника съгласно чл. 71, ал. 7 от ППЗИНЗС. В този смисъл неоснователни са
доводите на касаторът ГДИН, че липсва такова
задължение, тъй като е налице задължение по Правилника да се създаде
алтернатива на престоя на открито и правилно е прието от съда, че е налице
бездействие по отношение на изпълнение на това задължение.
Съдът е установил
механизмът на предоставяне на спални принадлежности, третирането им за
вредители и са верни констатациите, че получените при постъпвнате
един скъсан чаршаф, вместо полагащите се 4броя и 1 брой калъфка, вместо
полагащите се два броя не са заменяни в установения 4 годишен срок в Таблица №3
на Министерство на правосъдието. Правилно е прието, че оплакването на ищеца за
наличие на дървеници, въпреки третирането, е основателно. Именно поради
установеното бездействие на органа да осигури благоприятни условия за
изтърпяване на наказанието от А. е прието, че е налице нарушение на чл. 3 , ал.
1 от ЗИНЗС и същият е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието.
Неоснователни са
доводите на касатора ГДИН, че неправилно е определен размер на обезщетението, тъй като
съдът е изложил мотиви относно определения размер като е отчел характера на
неблагоприятно въздействие и частичната основателност на претенцията на А. , както
и продължителността на това въздействие от около 3 години и правилно, по справедливост
е определил размер на дължимото обезщетение от 300 лева.
По отношение на касационната жалба на А.А., съдът намира
следното:
Неоснователни са
доводите, че не са изследвани всички наведени от лицето оплаквания, тъй като
съдът е събрал доказателства и е изложил мотиви по отношение на сочените от А.
оплаквания за лоши условия в Затвора Плевен, в които се изтърпява наказанието.
Обсъдени са представените справки относно
място на изтърпяване на наказанието, жилищна площ, осигуряване на дневна
светлина, килията, в която пребивава лицето е оборудвана със самостоятелен
санитарен възел – тоалетна и мивка, има приток на дневна светлина , такива са и
условията в килията след преместването му, като е установено поддържане на
добра хигиена, редовно предоставяне на препарати и правилно съдът е приел с
оглед представени справки и писмени доказателства, че неоснователни са
оплакванията на ищеца за недостатъчна площ, лоши битови условия и пренаселеност
на лицето.
Установено е, че
храната се предоставя по предварително изготвени таблици и седмични менюта,
като не са налице регистрирани оплаквания за различен грамаж и несъответствие с
този, предвиден по Таблица № 1, утвърдена от министъра на правосъдието и
правилно е прието, че претенцията за несъответствие на храната в количествено
отношение – по калориен и химичен състав, е неоснователна. Настоящата инстанция
споделя изцяло изложеното от първоинстанционния съд
относно неоснователност на претенция за лошо медицинско обслужване. Изложени са
подробни мотиви относно частичната основателност на претенцията и твърдението
на А., че съдът не е уважил всичките му искания, е неоснователно, тъй като се
доказва само частичната им основателност.
Неоснователен е
доводът на касатора А., че размерът на присъденото
обезщетение не съответства на претенцията му и е несъразмерно на понесените
вреди и на практика на може да ги овъзмезди по
начина, посочен в ЕКПЧОС. Това възражение настоящият състав намира за
неоснователно. Минималният период на подлагане на нечовешки и унизителни
условия следва да бъде съобразен при определяне на обезщетението за
претърпените болки и страдания. Обезщетението за претърпените неимуществени
вреди /претендирано от касатора
А. като такова в размер на 30 000 лв. / подлежи на определяне от съда по
справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД, съгласно препращащата
разпоредба на § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Понятието "справедливост" е морално-етична категория
и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на
осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване,
а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Настоящият състав намира, че при определяне
размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и практиката на ЕСПЧ.
Този съд при спазване на същите принципи за справедливост многократно определя
обезщетения на осъдени лица за лошите условия в затворите в Република България,
които до голяма степен съвпадат и с условията в Затвора Плевен. Правилно съдът
е определил размер на присъденото обезщетение, като е ползвал съотношението на
времето на неблагоприятно въздействие, което е понесъл касатора,
както и интензитетът на това въздействие, както и характера и обема на вредите,
които би причинило това въздействие. Изложените в тази част от решението мотиви
на решаващия състав на подборни, обосновани и правилни, поради което напълно се
споделят от настоящата инстанция и поради това съдът намира за правилно
определен размерът на дължимото на касатора
обезщетение.
По арг. от разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната
инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Обжалваното
съдебно решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което
настоящият състав на касационната инстанция намира, че следва да бъде оставено
в сила.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния
представител на касатора ГДИН за присъждане на
разноски, е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на
основание чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение №
22/14.01.2019 г. постановено по и.адм дело № 545/2018
г. по описа на Административен съд – Плевен.
Оставя без уважение искането
на пълномощника на ГДИН за присъждане на разноски.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1./п/ 2./п/