№ 29262
гр. София, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110160075 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с
въпросите посочени в отговора на исковата молба, съдът ще се произнесе при
провеждане на първото по делото редовно открито съдебно заседание.
По искането на ищеца за служебно изискване на ч.гр.д.№70283/2022г., по описа
на СРС, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, с оглед
обстоятелството, че същото вече е приложено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, при провеждане на първото по делото редовно открито
съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за служебно изискване на
ч.гр.д.№70283/2022г., по описа на СРС, с оглед обстоятелството, че същото вече е
приложено.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.11.2024 г., 09:45 часа, за когато да
се призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.422, вр.
чл.415 ГПК, с които се иска съдът да признае за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 4557,01 лв.,
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта №********** от
10.10.2018г., сключен с ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК -22.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 1037,70 лв. – възнаградителна лихва за периода 29.03.2022г. – 21.10.2022г.,
сумата от 572,68 лв. – мораторна лихва за периода 29.03.2022г. – 12.12.2022г., сумата
от 123,21 лв. – дължими такси по чл.10.1 от ОУ към договора, за периода 11.12.2020г. –
07.04.2022г., сумата от 257,49 лв. – за сключени застраховки за периода 23.12.2020г. -
28.06.2021г., както и сумата от 24 лв. – такса за уведомяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за издаване на
кредитна карта №********** от 10.10.2018г., с посоченото в исковата молба
съдържание, като съгласно приемо-предавателен протокол от същата дата на ответника
била предоставена и пластиката за картата по договора. Поддържа се още, че с оглед
специфичното съдържание на правата и задълженията по сключения договор,
ответникът усвоявал многократно суми от разполагаемия кредитен лимит, като
извършвал различни транзакции с картата, на различни дати и на различна стойност,
като за процесния период ответника усвоил общо сума в размер на 4557,01 лв.
Съгласно чл.8.1 от ОУ към договора ищецът изпращал ежемесечно извлечения за
дължимите минимални месечни вноски, като на основание чл.9 от ОУ върху усвоените
и непогасени части се дължи възнаградителна лихва, като е посочен и начинът, по
който се формулира приложимия лихвен процент. При неплащане на дължимата
минимална месечна вноска на падежа, картодържателя дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху дължимите от него плащания – чл.9.6 от ОУ.
Ищецът твърди още, че ответника се задължил да заплаща и всички дължими
такси и комисионни, посочени в приложението към Общите условия на договора,
който възлизат на сума в общ размер на 123,21 лв., като в исковата молба се сочи от
какви конкретно такси е формирана същата.
Ищецът твърди, че с подписването на нарочна декларация, ответникът се
задължил да се присъедини към застрахователната програма „Защита на плащанията“,
приложима към картодържателите на кредитни карти при ищеца.
Ищецът поддържа, че поради неплащане на две последователни минимални
месечни вноски, съгласно месечни извлечения, с краен срок за плащане – 29.03.2022 и
11.04.2022г., на основание чл.20.2 от ОУ, задължението на ответника по процесния
договор било обявено за предсрочно изискуемо, като ищецът връчил чрез ЧСИ на дата
21.10.2022г. покана –уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията му по договора, като не е налице изпълнение чрез заплащане на
посочените в исковата молба суми. Претендира се и заплащане на разноските по
производството.
Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника, като в срока по чл.
131 ГПК, същият не е подал отговор на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.422, вр.
2
чл.415 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно факта на
валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по сключен договор
за издаване на кредитна карта №********** от 10.10.2018г, със съдържанието,
посочено в исковата молба; че е ответникът е усвоил сумите в размерите, посочени в
исковата молба, както и че са били налице предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост, в т.ч., че ответникът е бил надлежно уведомен за
настъпването й.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.422, вр. чл.415 ГПК, в тежест
на ищеца е да установи наличието на изискуемост на вземанията си, както че
ответникът е изпаднал в забава, в т.ч. и началния момент на настъпването й.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3