Присъда по дело №339/2022 на Районен съд - Хасково
| Номер на акта: | 44 |
| Дата: | 29 септември 2022 г. (в сила от 29 септември 2022 г.) |
| Съдия: | Мартин Димитров Кючуков |
| Дело: | 20225640200339 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 4 април 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Обвинението срещу подсъдимия Р. Е. М. ЕГН ********** от гр.Х. е повдигнато за
това, че на 06.10.2020г., в село П., област Х., извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14 -
годишна възраст - Е. Г. Н. / на 5 - годишна възраст/- престъпление чл. 149 ал.1 НК.
Срещу Р. Е. М. е повдигнато и още едно обвинение – а именно – за това, че на
07.10.2020г., в град Хасково, противозаконно пречил на орган на властта - старши
инспектор Х. Г. Х. - ВПД началник група „Противодействие на криминалната престъпност"
- изток на сектор „Криминална полиция" към РУ - Хасково при ОД на МВР - Хасково и
младши експерт В. Д. Д. - младши разузнавач в група „Противодействие на криминалната
престъпност" - изток на сектор „Криминална полиция" към РУ-ВПД Началник група
„Противодействие на криминалната престъпност" - изток на сектор „Криминална полиция"
към РУ - Хасково при ОД на МВР - Хасково и младши експерт В.Д. Д. - младши разузнавач
в група „Противодействие на криминалната престъпност" - изток на сектор „Криминална
полиция" към РУ - Хасково при ОД на МВР - Хасково, да изпълнят задълженията си по
ЗМВР - Чл.70 ал.1 от ЗМВР и чл.72 ал.1 от ЗМВР, като не изпълнил устното им
разпореждане да преустанови опитите му за физическа саморазправа, чрез замахването към
тях с хладно оръжие - нож и оказал съпротива при задържането си - ритал с крака –
престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Хасково поддържа
така повдигнатите обвинения. Прави извод, че всяко от тях е доказано, независимо от
позицията на подсъдимия и защитника му, които отричат и двете престъпления. Предлага
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, ефективно за престъплението по
чл.149 ал.1 от НК и 1 година „лишаване от свобода“ ефективно за престъплението по чл.270
ал.1 от НК Веществените доказателства следвало да се върнат на собствениците им.
Пледира за присъда в този смисъл.
Подсъдимият Р. М.разбира в какво е обвинен. Не се признава за виновен и по двете
обвинения. Дава обяснения и разказва история, която изключва престъплението по чл.149
ал.1 от НК и престъплението по чл.270 ал.1 от НК.
Иска да бъде признат за невинен.
Защитникът на подсъдимия акцентира на недоказаност на обвинението за
престъплението по чл.149 ал.1 от НК. Прави подробен анализ на събраните доказателства.
Стига до извод, че всъщност пострадалата Е. Г. Н.всъщност търсела внимание и одобрение
от възрастните, но тази история за блудството не била безсъмнена.
Иска от съда да оправдае подсъдимия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема изцяло за установена, фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно :
Подсъдимият Р. Е. нямал придобита квалификация, но имал практически умения в
сферата на строителството, поради което бил наеман да извършва вътрешни ремонтни
дейности.
Тъй като доста често посещавал фризьорски салон, намиращ се в центъра на град
Хасково, се запознал с работещият там св.Н. Н., който живеел в село П., област Х..
Семейството на св. Н. било многочленно - майка му - св. Г. Н.С., мъжа, с който живеела на
семейни начела - св.М.М., брат му - Й. Н. и двете му сестри - св. Е. Г.Н./ Е.М.М./ и Д.Н..
Всички те заедно в село П., област Х. обитавали двуетажна къща, като само първият
етаж бил пригоден за живеене. На вторият етаж следвало да бъде извършен ремонт
изразяващ се в измазване на стените и поставяне на фаянс в санитарните помещения. За тези
1
дейности св.С. и св.М. решили да наемат Р. Е..
Те провели разговор с него на неустановена дата в периода септември - октомври 2020г.
и се договорили.
Р. Е. започнал работа в село П., област Х. в дома на св.С. св. М. в началото на месец
октомври 2020г. Там той пристигал с помощта на автобус, а вечер когато трябвало да се
прибере в град Х. бил транспортиран с лек автомобил управляван от св. М..
На 06.10.2020г., както обикновено, подсъдимият Р.М.рано сутринта, с автобус
пристигнал в село П., област Х. в къщата на св.С. и св.М..
По това време в жилището се намирали св.М., малолетните му дъщери - св.Е.Н.на 5г./,
Д.Н.и св.Г. Н..
Свидетелката Е. Н. не страдала от психическо заболяване.
Равнището на развитието на интелекта и личностовата структура съответствали на
възрастта и интелекта й.
Подсъдимият Р. М. носел в себе си мобилен телефон марка "*********" IMEI № 1
*****************IMEI № 2 - ********************и различни по вид инструменти.
Той се качил на втория етаж и започнал да извършва строително-ремонтните дейности.
Около обяд на 06.10.2020г. на Р. Е. му били необходими материали, за да продължи
работата си. По същото време на вторият етаж се намирал свидетеля М. М. и малолетната Е.
Н.
Подсъдимият Е. изпратил св.М. до град Х., за да закупи необходимото.
При него останала малолетната св. Н.. Тъй като Р. М.работел без предпазни средства -
ръкавици, неговите ръце били силно замърсени с прах и строителни материали.
Той извикал малолетната Н. и започнали разговор. Накарал я да седне на неговото
коляно, като в същото време взел мобилният си телефон и направил клип, като говорел на
руски език. След като видеоклипът с продължителност 00:18 минути приключил Р. М.
изпитал необходимост от възбуждане и удовлетворяване на половия си нагон, без
съвкупление, тъй като през цялото време на коляното му стояла малолетната св.Н..
За целта той насочил действията си към нея, като се възползвал от нейната биологична,
психична и социална развитост и невъзможността й да реализира половото си поведение.
Без да употребява сила Р. М. убедил малолетната да свали панталоните и долното си бельо.
След това разтворил краката й и започнал да опипва /гали/ половият орган на малолетната.
Вследствие на замърсените му ръце се получила възпалителна реакция, довела до
зачервяване на лигавицата в преддверието на влагалището и по предната повърхност на
девствената ципа на малолетната св. Е. Н..
След като приключил, Р. М. облякъл дрехите на св.Н., казал й да не казва на родителите
си, защото щял да ги набие. След това тя слязла на първия етаж при майка си, а
подсъдимият продължил строителните работи.
Свидетелят М. М. се върнал в къщата си в село П., област Х. и около 17,30 часа взел Р.
М. и го закарал с лекия си автомобил до жилището му в град Х..
Около обяд на 07.10.2020г. св.Г.С.завела малолетната си дъщеря св.Е.Н. в банята, за да
я изкъпе. След като приключили, докато се обличали св.Н. споделила на майка си какво се
било случило предходния ден с подсъдимия Р. М.. Посочила с ръка половият си орган и
обяснила, че подсъдимият я опипвал продължителен период от време.
Свидетелката Г.С.незабавно телефонирала на сина си св.Н. Н., който се намирал в град
Х.във фризьорския салон и му разказала. Точно там бил и Р. М.. Между св.Н. и подсъдимия
М. възникнал словесен спор, в хода на който подсъдимият извадил джобно ножче и го
насочил към св. Н., след което избягал в неизвестена посока.
2
Същевременно св. Г. С. подала сигнал и в РУ на МВР – Хасково.
Била сформирана оперативна група за работа по случая, в която били включени
свидетелите Х.Г. Х. и младши експерт В. Д. Д.. Свидетелят Х.Г. Х.бил старши инспектор в
РУ на МВР - Хасково, като бил назначен на длъжност ВПД началник на група
„Противодействие на криминалната престъпност" - изток на сектор „Криминална полиция"
към РУ на МВР - Хасково при ОДМВР - Хасково с МЗ peг. № 8121К-4965/23.02.2020г.
Свидетеля В. Д.Д. бил младши експерт в РУ на МВР -Хасково и бил назначен на длъжност
младши разузнавач в група Противодействие на криминалната престъпност" - изток на
сектор „Криминална полиция" към РУ на МВР – Хасково.
В изпълнение на служебните си задължения и с оглед възложените им задачи двамата
заедно посетили жилището на Р. М. в град Х., ж.к"*****" ********************около 18
часа на 07.10.2020г. Там не бил открит, поради което предприели обход на целия жилищен
квартал. В хода на същия в междублоковото пространство до блок № **в ж.к."*****" те
забелязали подсъдимия, който вървял заедно със св.А.Л.М..
Разстоянието между тях било не повече от 200 - 250 метра.
След като се приближили до тях, св.Х.и св.Д. се легитимирали, че са полицейски
служители и разпоредили на Р. Е.да остане на мястото си и да не мърда, за да могат по
съответния ред да установят действителната му самоличност.
В този момент обаче подсъдимият рязко се обърнал към св.Х., като извадил от дрехите
си и насочил към него хладно оръжие - сгъваем нож, в отворено положение, с насочено
напред острие.
Свидетелят Х. направил крачка назад, като отново устно разпоредил на Р. М. да остави
ножа. Той обаче не се подчинил на полицейското разпореждане и замахнал с ножа към св.Х..
Полицейският служител използвал физическа сила и с помощта на водещи техники
успял да събори подсъдимия на земята. В този момент на помощ при задържането се
приближил и св. Д.. Двамата заедно се опитвали да сложат белезници на Р. М., за да могат
по този начин да изпълнят задълженията си по неговото задържане, но той оказал яростна
съпротива, изразяваща се в ритане с крака в посока на полицейските служители.
Въпреки тази негова съпротива, свидетелите Х. и Д.успели да сложат белезници на
ръцете на подсъдимия Р. Е., след което го отвели в сградата на РУ на МВР - Хасково, където
бил задържан за срок от 24 часа.
Подсъдимият е неосъждан.
Няма криминални регистрации.
Съдът възприе тази фактическа обстановка въз основа на разпита на свидетелите и
вещите лица по извършените комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза, както и видео-техническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
подсъдимият Р.Е. М.ЕГН ********** от гр.Х.е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.149 ал.1 от НК – като на 06.10.2020г., в село П., област Х.,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, по
отношение на лице ненавършило 14 - годишна възраст - Е. Г.Н./ на 5 - годишна възраст/.
От субективна страна блудството е извършено с пряк умисъл. Деецът е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на престъпния
резултат и е искал именно настъпването на обществено-опасните последици.
Подсъдимият Р.Е.М. ЕГН ********** от гр.Х.е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.270 ал.1 от НК, като на 07.10.2020г., в град Х.,
противозаконно пречил на орган на властта - старши инспектор Х.Г. Х. ВПД началник група
„Противодействие на криминалната престъпност" - изток на сектор „Криминална полиция"
3
към РУ - Хасково при ОД на МВР - Хасково и младши експерт В.Д.Д. - младши разузнавач в
група „Противодействие на криминалната престъпност" - изток на сектор „Криминална
полиция" към РУ-ВПД Началник група „Противодействие на криминалната престъпност" -
изток на сектор „Криминална полиция" към РУ - Хасково при ОД на МВР - Хасково и
младши експерт В.Д.Д. - младши разузнавач в група „Противодействие на криминалната
престъпност" - изток на сектор „Криминална полиция" към РУ - Хасково при ОД на МВР -
Хасково, да изпълнят задълженията си по ЗМВР - Чл.70 ал.1 от ЗМВР и чл.72 ал.1 от ЗМВР,
като не изпълнил устното им разпореждане да преустанови опитите му за физическа
саморазправа, чрез замахването към тях с хладно оръжие - нож и оказал съпротива при
задържането си - ритал с крака.
От субективна страна престъплението по чл.270 ал.1 от НК е осъществено с пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на престъпния резултат и е искал именно настъпването на обществено-
опасните последици.
Съдът не сподели доводите на защитата за недоказаност на блудството.
Половите престъпление обичайно нямат свидетели-очевидци и се случват само в
присъствие на подсъдимия и пострадалото лице. Съдът често трябва да базира изводите
дали е извършено едно престъпление срещу половата неприкосновеност на косвени
доказателства и преценка на достоверността на показанията на пострадалото лице.
В случая пострадалото лице е малолетно момиченце на 5 години.
Разпита на вещите лица в с.з. от 29.09.2022г. по комплексната психолого-психиатрична
експертиза прави впечатление.
Вещото лице д-р К. сочи, че Е. е дете с изключително добра самооценка. При
конгнитивното интервю с детето, когато била направена игра с кукли, Е.била изключително
притеснена, започнала да се срамува..после детето показало къде точно било хванато, по
какъв начин и след това го отбелязало и на рисунки. Това бил момента, в който д-р К.
разбрала, че блудствени действия били извършени и това не било нещо внушено от майката
на детето.
Вещото лице д-р М. сочи, че детето по-скоро не разказвало за случилото се и не
желаело да разказва за случилото се. По време на срещите на детето коствало много да
осъществи първоначален контакт. Това наложило извършването на три консултации, поради
слабото ниво на съдействие от детето – т.е въпроси, свързани със събитието, видимо
пораждали дискомфорт у детето.
Според съда разказаното от детето Е. е вярно и отразява случилото се на 06.10.2020г., в
село П., обл.Х.. А това е блудство по чл.149 ал.1 от НК, защото носи всички белези от
обективна и субективна страна на това престъпление.
В тази насока е и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Също прави впечатление разпита на вещото лице д-р Е.в с.з. от 29.09.2022г. Експертът
сочи, че детето Е. било с нормално телосложение, с нормална анатомия на външния полов
орган, където големите срамни устни припокривали и затваряли входа на влагалището и
действали като естествена бариера към случайни и всякакви механични фактори, които
можели да проникнат по-навътре в предверието.
Това означавало, че такова зачервяване на срамните устни не било случайно и се
дължало на изрично въздействие.
Ето защо съдът прие за доказано обвинението за блудство по чл.149 ал.1 от НК.
По отношение на другото престъпление по чл.270 ал.1 от НК са налице достатъчно
гласни доказателства, които ясно и еднозначно сочат на неговото извършване.
Делото протече по общия ред.
4
В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия Р. Е.М. по следния начин :
За блудството по чл.149 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 – до 6 години. Подсъдимият е неосъждан и няма криминални регистрации. Съдът
определи наказанието в интервала 1 година – 6 години. Съдът обсъди съотношението на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съдът цени - липсата на
минала съдимост, добрите характеристични данни, липсата на криминални регистрации.
Съдът цени като отегчаващо вината обстоятелство – ниското правосъзнание на дееца и
типичния за етническата група манталитет по отношение на половата неприкосновеност.
Съдът прие превес на смекчаващите вината обстоятелства и определи наказанието под
средата и над минимума – а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. Съдът прие,
че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК и че за постигане на целите на наказанието
не е необходимо ефективното му изпълнение. От друга страна съдът счете, че
изпитателният срок следва да бъде по-дълъг – а именно 4 години.
За престъплението по чл.270 ал.1 от НК се предвиждат алтернативно две наказания –
„лишаване от свобода“ до 3 години или глоба от 500 лв. – до 2 000 лв. Съдът се насочи към
по-лекото по вид наказание – глобата. Съдът обсъди съотношението на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съдът цени - липсата на минала
съдимост, добрите характеристични данни, липсата на криминални регистрации. Съдът цени
като отегчаващи вината обстоятелства – упоритата съпротива и употребата на нож. Ето защо
съдът определи глобата под средата и над минимума – а именно – глоба в размер на 1 000
лв.
С така наложеното наказание най-пълно биха се постигнали целите на индивидуалната
и генералната превенции.
С оглед чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание измежду двете
– а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като на осн.чл.66 ал.1 от НК
отложи изпълнението с изпитателен срок от 4 години.
На осн.чл.23 ал.3 от НК съдът присъедини и наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лв.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 83,54 лв.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
5