№ 23849
гр. София, 10.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско
дело № 20241110101171 по описа за 2024 година
По заявление с вх.№ 3253/04.01.2024 г. от „***“ ЕАД на 16.01.2024 г. съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против
длъжниците *** и ***..
В срока по чл.414 ГПК длъжникът Б. е подала възражение, а издадената заповед
е връчена на длъжника Т. при услевията на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед предходното, с
разпореждане от 16.05.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
установителни искове за вземанията си.
В хода на образуваното производство по искове с правно основание чл.422 ГПК,
при връчване на препис от исковата молба на длъжника - ответник ***, при направена
справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се установява, че това лице е починало на
12.09.2023 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /04.01.2024 г./
Следва да се отбележи, че за да бъде едно лице субект на процесуални
правоотношения като страна, е необходимо да притежава процесуална
правоспособност. Физическото лице се ползва с процесуална правоспособност от
раждането до смъртта си. Ако смъртта на длъжника предхожда подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тя е пречка заповедното
производство да възникне спрямо починалия, поради липса на правен субект. Липсата
на процесуална правоспособност преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК
обуславя невъзможност да възникне процесуално правоотношение по отношение
на починалия длъжник, поради което не съществува правна възможност и
неговите наследници да бъдат конституирани в хода на заповедното производство
или след издаването на заповедта за изпълнение.
В конкретният случай, по делото е безспорно установено, че този длъжник е
починал преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съществуването на правоспособност на страните към момента на сезиране на съда е
абсолютна предпоставка за надлежното упражняване на процесуалните права, за което
1
съдът винаги следи служебно. С оглед спецификата на производството съдът е
установил това едва след издаване на заповедта за изпълнение, поради което и
установената липса на правосубектност на длъжника следва да бъде съобразена от него
впоследствие.
С оглед предходното, на основание чл.253 ГПК разпореждането с указание за
иск следва да бъде частично отменено, а издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК частично обезсилена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК свое разпореждане № 69831/16.05.2024 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1171/2024г. по описа на СРС, I ГО, 43 състав В ЧАСТТА, в
която е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си
против длъжника ***.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена на 16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1171/2024г. по описа на СРС, I ГО, 43 състав В
ЧАСТТА против *** и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1171/2024 г. в тази
му част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Да се докладва делото след влизане в сила на определението за продължаване на
съдопроизводствените действия по гр.д.№ 31679/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2