Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2289

 

град Пловдив, 10.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ПЕТЪР П., като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1385 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

 Делото е образувано по касационна жалба на В.В.П., с ЕГН **********, чрез адв. Г.П., срещу Решение №52 от 30.03.2020 година, постановено по АНД № 825 от 2019 година по описа на Районен съд Асеновград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0239-001003/09.08.2019 г., издадено от Началника на  РУ Асеновград към ОД на МВР Пловдив, с което на В. П. са наложени следните административни наказания: 1./ На основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП;      2./  На основание  чл. 175 ал.1 т.5  от ЗДвП  - “Глоба” в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, за нарушение по чл.123 ал.1  т.1 от ЗДвП  и   3./  На основание  чл. 177 ал.1 т.2  от ЗДвП  - “Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл.150А  ал.1  от ЗДвП.

 С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

 В съдебното заседаниe В.В.П. не се явява, не се представлява.

Ответникът – РУ Асеновград към ОД на МВР Пловдив не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

      За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атаку­ва­ното НП състав на Районен съд Асеновград е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на В.П. на вменените му нарушения на ЗДв.П, а от друга че не са налице същест­ве­ни нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно – наказателното производство. Съдът е приел, че  АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити, а въз основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и процесното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания на В.П. са наложени описаните административни наказания. Съдът е приел, че при издаването на НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити, като правилно са квалифицирани отделните описани нарушения със съответната им  цифрова квалификация и правилно са съотнесени същите към съответстващите им санкционни разпоредби.

     Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обосновани са изводите на първостепенният съд, че е допусната фактическа грешка, като вместо 21.06.2019 г. както е в АУАН,  в НП  е посочено 21.07.2019 г. По никакъв начин не се установява по делото да е било нарушено правото на защита на санкционираното лице. Фактическото описание на елементите на нарушението описани в АУАН са дословно възпроизведени в НП, като се откроява фактическата грешка посочена по-горе.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Съдът е установил механизма на настъпването на ПТП-то с материални щети за паркирания  автомобил от водачът на колесен   трактор „ТК-80“с рег. №***,  с прикачен за него инвентар. Изложени са обосновани мотиви, че по време на  движение В.П. не е контролирал непрекъснато ППС, което е управлявал и при преминаване покрай паркиран лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** го застъргал с прикачния инвентар /таралеж/ по цялата странична дясна част.  Видно от даденото писмено обяснение от 19.07.2019 г. на В.П., последният не е „осетил да е удрял или застъргал лек автомобил БМВ“

Не усещането не е обстоятелство изключващо виновното поведение. По същество П. е напуснал мястото на нарушението, без да уведоми контролните орган за това в противоречие с нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която вменява задължение на водача, в качеството му на участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

При управлението на колесен  трактор „ТК-80“с рег. №***,  с прикачен за него инвентар, касаторът е бил длъжен да се съобразява с габаритите на превозното средство и с паркирания лек автомобил, в обхвата на ул.“Рила“ в село Боянци.

Възражението за липса на виновно поведение, по посочените причини е неоснователно. Незнанието не е обстоятелство което само по себе си да обуслови отпадането на административнонаказателната отговорност на лицето за извършените от него нарушения, тъй като то не го освобождава от изпълнението на предвидените от законодателя задължения.

Нарушението е извършено виновно при форма на вината непредпазливост, като В.П. е следвало да бъде по-внимателен и предпазлив към другите участници в движението, като е могъл и е бил длъжен да предвиди последиците на своите действия.

В случая, правилно първоинстанционния съд, след като е съобразил тежестта и характера на нарушенията, е преценил, че наложените на водача административни наказания са обосновани  и е приел за подходящи да осъществят функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

 Не се споделят възраженията в касационната жалба за допуснати съ-ществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановя-ването на съдебния акт, като в съответствие с нормата на чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН е изпълнил задължението си за установяване на обективната истина в процеса, в която връзка именно е допуснал събирането на доказателства.

По изложените мотиви настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е приложил правилно материалния закон и при липса на касационни основания за отмяна оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

                                                     Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №52 от 30.03.2020 година, постановено по АНД № 825 от 2019 година по описа на Районен съд Асеновград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: