Решение по дело №10478/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1528
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20221110210478
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1528
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20221110210478 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от М. М. Д., ЕГН **********, с
адрес ****, против наказателно постановление №19-4332-010236/31.05.2019
г., издадено от ВПД Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП и моли за неговата отмяна.
Сочи, че е управлявал автомобил под аренда към таксиметрова компания
П.Т.“ и не е бил уведомен за служебно прекратената му регистрация.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – ВПД Началник
Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не
взема становище по наведените в жалбата възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
1
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 05.08.2022 г., а жалбата против него
е подадена в деловодството на АНО на 09.08.2022 г., т.е. в законоустановения
14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С
оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало със съставяне на АУАН на 30.01.2019 г., от компетентно
длъжностно лице - младши автоконтрольор в ОПП-СДВР: В. Д. Д., в
присъствието на един свидетел Е.Е.В. против жалбоподателя, за това, че на
30.01.2019 г., в 17:36 часа, в гр.София, бул.“Ген.Данаил Николаев“, с посока
на движение от ул.“Злетово“ към бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“,
управлява лек автомобил „Хюндай Айтос Прайм“, с рег.№****, собственост
на Й.П.Д., като при извършена проверка преди моста Чавдар и от направена
справка с ОДЧ е установено, че МПС-то е служебно дерегистрирано по
чл.143, т.15 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на съставяне – 30.01.2019 г., срещу подпис и без възражения от негова
страна по направените в акта констатации. Жалбоподателят не се възползвал
от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил в законоустановения
срок писмени възражения пред АНО.
Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, в С. била
образувана пр.пр. №11767/2019 г. по описа на С.. С постановление на С. от
15.05.2019 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство,
поради несъставомерност на деянието по чл.345, ал.2 от НК, и изпращане на
препис от постановлението на ОПП-СДВР, с оглед преценка за налагане на
административно наказание на водача М. М. Д., в качеството му на
собственик на процесния автомобил, закупен от него на 16.08.2017 г. от
2
Й.П.Д., на основание нотариално заверен договор за покупко-продажба.
На основание посоченото по-горе Постановление на С. и направените
констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице: ВПД
Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Наказващият орган посочил, че НП е издадено на основание пр.пр.
№11767/2019 г. по описа на С., както и че на основание Наредба №1з-2539 на
МВР на водача се отнемат общо 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП;
Постановление от 15.05.2019 г. на С. за отказ от образуване на досъдебно
производство, ведно с приложени материали – обяснения от Й.П.Д., договор
за покупко-продажба; справки АИС-КАТ за регистрация и собственост на
процесното МПС; справка картон на водач; Заповед №513з-515/14.05.2018 г.;
Заповед №8121К-13140/23.10.2019 г., издадени от министъра на вътрешните
работи, ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО.
Видно от справка картон на водач е, че жалбоподателят е бил
правоспособен водач към датата на извършване на проверката – 30.01.2019 г.
Същият има издадено на 30.03.2017 г. СУМПС, валидно до 30.03.2022 г.
Видно от справка АИС-КАТ е, че собственик на процесното МПС е
Й.П.Д., считано от датата на придобиване на процесното МПС – 21.01.2016 г.
Съгласно приложения към прокурорската преписка договор за покупко-
продажба на МПС, жалбоподателят е закупил от лекия автомобил на
16.08.2017 г., а съгласно приложената справка относно промяна на
регистрация на МПС, на 27.06.2018 г. автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП – нерегистрирано ППС от новия
собственик при настъпила промяна в собствеността.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са съставени от материално и териториално компетентни
3
длъжностни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди и акт
за встъпване в длъжност на АНО, в изпълнение на делегираните правомощия
по закон и в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити
- описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото му на защита до степен да не
може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, съответно водещи
до порочност на образуваното административнонаказателното производство
против него.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Установените с АУАН фактически обстоятелства
кореспондират по безспорен начин на събраните по делото доказателства.
Според нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в АИС, се
прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Събраните по делото доказателства
навеждат на безспорен извод, че на посочените в АУАН и НП дата, час и
място, жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, което е служебно
дерегистрирано по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради неизпълнение на
задължението си да го регистрира в законоустановения срок, считано от
придобиване на собствеността. С оглед на тези данни, релевираните
възражения в жалбата, че не е знаел за дерегистрацията на процесния
автомобил, тъй като го е ползвал под аренда от таксиметрова компания на
датата на проверката, се явяват напълно несъстоятелни. Процесното МПС е
4
лична собственост на жалбоподателя, като в този случай, незнанието за
служебната му дерегистрация, поради неизпълнение от страна на собственика
на предвиденото в закона задължение да го регистрира в законовия
двумесечен срок от придобиване на собствеността, не извинява извършеното
от жалбоподателя нарушение, а именно: да управлява МПС със служебно
прекратена регистрация.
Установеното по делото налага извод, че жалбоподателят е осъществил
виновно вмененото му нарушение от обективна и субективна страна. Като
водач и собственик на процесното МПС, той е адресат на разпоредбите на
ЗДвП и конкретно на правилата, въведени с разпоредбата на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, която повелява по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
движат само регистрирани ППС. Жалбоподателят, като собственик на лекия
автомобил, е носител на задължението да го регистрира в срок при промяна
на собствеността, а в качеството си на водач на МПС е длъжен да знае
законовите последици от неизпълнение на това задължение, което обосновава
и неговата вина.
С оглед на горното, съдът намира, че жалбоподателят следва да носи
административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали МПС е
регистрирано по надлежен ред, преминало е технически преглед, има ли
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Уведомяването от органите на КАТ, че МПС е със служебно прекратена
регистрация не е елемент от фактическия състав по прекратяване на
регистрацията на МПС и е неотносимо към отговорността на жалбоподателя.
Водачът е длъжен да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано
по надлежен ред.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че АНО правилно и
законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените
5
санкциите - глоба в малко над минималния размер от 200 лева, а именно: в
размер на 300 лева, и лишаване от правоуправление за минималния срок от 6
месеца, са определени в размер, съобразен с правилата на чл.27 от ЗАНН, при
вземане предвид от АНО на данните от справката картон на жалбоподателя,
които безспорно го очертават като личност, системно нарушаваща правилата
за движение по пътищата.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от
състава на нарушението , за което жалбоподателят е привлечен към
административно-наказателна отговорност. Вмененото му нарушение е на
формално извършване. Жалбоподателят дори не е предприел действия по
отстраняване на нарушението, чрез регистрация на процесното МПС и
служебно възстановяване на неговата регистрация, макар и същото да е
нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да се
счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски има ответната страна по жалбата. Такова искане няма от
правоимащата страна, а и такива не са направени, доколкото последната не се
представлява в съдебно заседание, поради което съдът не следва да се
произнася по въпроса за разноските.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№19-4332-010236/31.05.2019 г., издадено от ВПД Началник Сектор към
СДВР, ОПП-СДВР, с което на М. М. Д., ЕГН **********, с адрес ****, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6
шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от М.М.Д., ЕГН **********, с адрес
****, против наказателно постановление №19-4332-010236/31.05.2019 г.,
издадено от ВПД Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП и моли за неговата отмяна.
Сочи, че е управлявал автомобил под аренда към таксиметрова компания
„П.Т.“ и не е бил уведомен за служебно прекратената му регистрация.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – ВПД Началник
Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не
взема становище по наведените в жалбата възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 05.08.2022 г., а жалбата против него
е подадена в деловодството на АНО на 09.08.2022 г., т.е. в законоустановения
14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С
оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало със съставяне на АУАН на 30.01.2019 г., от компетентно
длъжностно лице - младши автоконтрольор в ОПП-СДВР: В.Д.Д., в
присъствието на един свидетел Е.Е.В., против жалбоподателя, за това, че на
30.01.2019 г., в 17:36 часа, в гр.София, бул.“Ген.Данаил Николаев“, с посока
на движение от ул.“Злетово“ към бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“,
управлява лек автомобил „Хюндай Айтос Прайм“, с рег.№****, собственост
на Й.П.Д., като при извършена проверка преди моста Чавдар и от направена
справка с ОДЧ е установено, че МПС-то е служебно дерегистрирано по
чл.143, т.15 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на съставяне – 30.01.2019 г., срещу подпис и без възражения от негова
страна по направените в акта констатации. Жалбоподателят не се възползвал
1
от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил в законоустановения
срок писмени възражения пред АНО.
Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, в СРП
била образувана пр.пр. №11767/2019 г. по описа на СРП. С постановление на
СРП от 15.05.2019 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство, поради несъставомерност на деянието по чл.345, ал.2 от НК, и
изпращане на препис от постановлението на ОПП-СДВР, с оглед преценка за
налагане на административно наказание на водача М.М.Д., в качеството му на
собственик на процесния автомобил, закупен от него на 16.08.2017 г. от
Й.П.Д., на основание нотариално заверен договор за покупко-продажба.
На основание посоченото по-горе Постановление на СРП и направените
констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице: ВПД
Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Наказващият орган посочил, че НП е издадено на основание пр.пр.
№11767/2019 г. по описа на СРП, както и че на основание Наредба №1з-2539
на МВР на водача се отнемат общо 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП;
Постановление от 15.05.2019 г. на СРП за отказ от образуване на досъдебно
производство, ведно с приложени материали – обяснения от Й.П.Д., договор
за покупко-продажба; справки АИС-КАТ за регистрация и собственост на
процесното МПС; справка картон на водач; Заповед №513з-515/14.05.2018 г.;
Заповед №8121К-13140/23.10.2019 г., издадени от министъра на вътрешните
работи, ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО.
Видно от справка картон на водач е, че жалбоподателят е бил
правоспособен водач към датата на извършване на проверката – 30.01.2019 г.
Същият има издадено на 30.03.2017 г. СУМПС, валидно до 30.03.2022 г.
Видно от справка АИС-КАТ е, че собственик на процесното МПС е
Й.П.Д., считано от датата на придобиване на процесното МПС – 21.01.2016 г.
Съгласно приложения към прокурорската преписка договор за покупко-
продажба на МПС, жалбоподателят е закупил от лекия автомобил на
16.08.2017 г., а съгласно приложената справка относно промяна на
регистрация на МПС, на 27.06.2018 г. автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП – нерегистрирано ППС от новия
собственик при настъпила промяна в собствеността.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са съставени от материално и териториално компетентни
2
длъжностни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди и акт
за встъпване в длъжност на АНО, в изпълнение на делегираните правомощия
по закон и в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити
- описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото му на защита до степен да не
може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, съответно водещи
до порочност на образуваното административнонаказателното производство
против него.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Установените с АУАН фактически обстоятелства
кореспондират по безспорен начин на събраните по делото доказателства.
Според нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в АИС, се
прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Събраните по делото доказателства
навеждат на безспорен извод, че на посочените в АУАН и НП дата, час и
място, жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, което е служебно
дерегистрирано по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради неизпълнение на
задължението си да го регистрира в законоустановения срок, считано от
придобиване на собствеността. С оглед на тези данни, релевираните
възражения в жалбата, че не е знаел за дерегистрацията на процесния
автомобил, тъй като го е ползвал под аренда от таксиметрова компания на
датата на проверката, се явяват напълно несъстоятелни. Процесното МПС е
лична собственост на жалбоподателя, като в този случай, незнанието за
служебната му дерегистрация, поради неизпълнение от страна на собственика
на предвиденото в закона задължение да го регистрира в законовия
двумесечен срок от придобиване на собствеността, не извинява извършеното
от жалбоподателя нарушение, а именно: да управлява МПС със служебно
прекратена регистрация.
Установеното по делото налага извод, че жалбоподателят е осъществил
виновно вмененото му нарушение от обективна и субективна страна. Като
водач и собственик на процесното МПС, той е адресат на разпоредбите на
3
ЗДвП и конкретно на правилата, въведени с разпоредбата на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, която повелява по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
движат само регистрирани ППС. Жалбоподателят, като собственик на лекия
автомобил, е носител на задължението да го регистрира в срок при промяна
на собствеността, а в качеството си на водач на МПС е длъжен да знае
законовите последици от неизпълнение на това задължение, което обосновава
и неговата вина.
С оглед на горното, съдът намира, че жалбоподателят следва да носи
административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали МПС е
регистрирано по надлежен ред, преминало е технически преглед, има ли
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Уведомяването от органите на КАТ, че МПС е със служебно прекратена
регистрация не е елемент от фактическия състав по прекратяване на
регистрацията на МПС и е неотносимо към отговорността на жалбоподателя.
Водачът е длъжен да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано
по надлежен ред.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че АНО правилно и
законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените
санкциите - глоба в малко над минималния размер от 200 лева, а именно: в
размер на 300 лева, и лишаване от правоуправление за минималния срок от 6
месеца, са определени в размер, съобразен с правилата на чл.27 от ЗАНН, при
вземане предвид от АНО на данните от справката картон на жалбоподателя,
които безспорно го очертават като личност, системно нарушаваща правилата
за движение по пътищата.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от
състава на нарушението , за което жалбоподателят е привлечен към
административно-наказателна отговорност. Вмененото му нарушение е на
формално извършване. Жалбоподателят дори не е предприел действия по
отстраняване на нарушението, чрез регистрация на процесното МПС и
служебно възстановяване на неговата регистрация, макар и същото да е
нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да се
счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски има ответната страна по жалбата. Такова искане няма от
правоимащата страна, а и такива не са направени, доколкото последната не се
представлява в съдебно заседание, поради което съдът не следва да се
произнася по въпроса за разноските.
Водим от горните мотиви, съдът
5