№ 11462
гр. С., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110147428 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Т. Г. А. срещу ЗАД „...“ АД искова молба, с която е
предявен иск с правно основание чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ за сумата от 6 985 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди върху собствения
на ищеца лек автомобил марка „...“ с рег. № ..., вследствие на настъпило на 06.01.2024 г.
застрахователно събитие в гр. С., на паркинг на в ж.к. „...“, ул. „...“ до бл. ..., а именно пожар
на застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество лек
автомобил „...“ с рег. № ...., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
иска (09.08.2024 г.) до окончателно плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 06.01.2024г. притежавания от него лек автомобил марка „...“ с
рег. № ... бил паркиран до лек автомобил „...“ с рег. № .... в гр. С. на адрес ж.к. „...“, ул. „...“
до бл. .... Твърди, че в резултат на възпламеняването на лекия автомобил „...“ с рег. № ....,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ изгорели
още три автомобила, в т.ч. собственият на ищеца. Вследствие на пожара на лекия автомобил
марка „...“ с рег. № ... били причинени множество и съществени вреди, които го правели
неизползваем. Невъзможността да се ползва автомобилът според предназначението му
обуславяла извод, че причинената щета се съизмерявала с действителната му стойност, или
27 500 лв. Твърди, че към момента на събитието имал валидно сключена застраховка
„Каско“ с “....“ АД, по която му било изплатено застрахователно обезщетение за процесния
инцидент при условията на тотална щета в размер на 15 015 лв. Стойността на запазените
части от автомобила била 5 500 лв., при което и след приспадане стойността им и
заплатеното застрахователно обезщетение по имуществената застраховка, ищецът
1
извънсъдебно поканил ответника да му заплати разликата от 6985 лв. до действителната
стойност на увреденото имущество, за което получил отказ. Ищецът поддържа становище,
че отказът на застрахователя е неоснователен, поради което предявява настоящия иск и моли
същият да бъде уважени. Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът със срочно депозиран отгворор на исковата молба оспорва предявения
иск като неоснователен. Признава, че е имал качеството на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил ...“ с рег. № .... към момента на
процесния инцидент, како и че след покана отказал да плати на ищеца съдебно предявеното
вземане. Оспорва щетите да са настъпили само и единствено вследствие на пожара в
застрахования при него лек автомобил. Оспорва твърденията пожарът да е настъпил
първоначално в лекия автомобил ...“ с рег. № ..... Излага, че правото на обезщетение за
вредите от процесното застрахователно събитие било погасено с плащането на обещетение
от застрахователя по имуществената застраховка. Иска от съда да отхвърли исковете, като
му присъди разноски
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ в тежест
на ищеца е да докаже, че е собственик на увредения лек автомобил „...“ с рег. № ..., че
произшествието е настъпило именно вследствие на обективното действие по самозапалване
на МПС, „...“ с рег. № ...., вида и размера на претърпените имуществени вреди, които се
намират в причинна връзка с вредоносния резултат; валидно застрахователно
правоотношение по договор "Гражданска отговорност" между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие.
В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения.
Не е спорно и от представеното свидетелство за регистрация, част I, се установява, че
в поле C1.1 и С.1.2 като собственик на лек автомобил „...“ с рег. № ... е вписан ищецът Т. Г.
А.. Издаването на свидетелство за регистрация доказва придобивно основание на
собственика, което следва от изискването на чл. 143 от Закона за движение по пътищата
регистрацията на пътното превозно средство да се извършва на името на собственика
/Решение № 874 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 4074/2008 г. на ВКС, III г. о. /.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото е отделено
обстоятелствтото, че към датата, на която е настъпило процесното застрахователно събитие,
лекият автомобил „...“ с рег. № .... е бил застрахован при ответника по валиден
застрахователен договор по застраховка "Гражданска отговорност".
Спорът между страните е концентриран около въпросите за механизма на настъпване
на процесното събитие, съответно дали заявеното увреждане е вследствие на събитие, което
попада в обхвата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
2
автомобилистите, както и относно размера на дължимото обезщетение.
За да бъдат установени конкретните обстоятелства по настъпване на
застрахователното събитие по делото са приети писмени доказателства, приобщени са
събраните по реда на чл. 207 ГПК по ч.гр.д. № 19647/2024г. по описа на СРС основна и
допълнителна съдебно-автотехническа експертизи, изслушана е пожаро-техническа
експертиза, събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. Д. Н..
От представеното удостоверение с рег. № 764001-320/28.02.2024г., издадено от
Директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ се
установява, че на 06.01.2024г. в 17:58 часа е получено съобщение за възникнало
произшествие – пожар с преки материални загуби, в лек автомобил „... А“ с рег. № .... на
адрес гр. С., ж.к. „...“, ул. „...“ до бл. .... Установява се, че при пожара са засегнати лек
автомобил „...“ с рег. № ... и още два леки автомобила. В удостоверението е посочено, че
пожарът е ликвидиран от Девета районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“.
От заключението на пожаро-техническата експертиза и събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М. Н., които съдът кредитира като обективни, по
делото еднопосочно се установява, че пожарът не е умишлен, а е възникнал в лекия
автомобил „... А“, с рег. № ..., от където се е разпространил и върху паркирания в съседство
лек автомобил „...“ с рег. № .... Установява се, че автомобилът не е бил в движение към
момента на възпламеняването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, произтекли
и от моторното превозно средство като вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, което е последица от
специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата,
които я ползват или под чийто надзор е тя. Това е безвиновна, гаранционно-обезпечителна
отговорност, която настъпва при причинени вреди в резултат на свойства, качества или
дефекти на самата вещ, а не на действия, свързани с нейната правилна експлоатация /в този
смисъл ППВС № 17/18.11.1963 г. /. Според т. 3 от ППВС № 4/1975 г. налице е отговорност по
чл. 50 ЗЗД, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила. Отговорността е налице и в случаите, когато не е известна
причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите.
По делото по безспорен начин се установява, че пожарът е започнал именно от лекия
автомобил „... А“, с рег. № ..., като с оглед на гореизложеното без правно значение е
конкретната техническа причина, която е довело до възникването му, доколкото няма
съмение, че същият не е причинен от умишлени действия на трети лица. Установява се
еднопосочно, че от възникналия пожар огънят се е разпространил и към паркирания в
3
близост лек автомобил „...“. Собственикът, респ. покриващият гражданската му отговорност
застраховател, може да се освободи от отговорност, само ако установи при условията на
пълно главно доказване, че вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а
от противоправно поведение на пострадалия или на трето лице, или че е налице
непреодолима сила – действие на външен фактор, извън свойствата на вещта, който да е бил
непредвидим и непредотвратим – Решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г. на
ВКС, ІV г. о. Отнесено към настоящия случай, изложеното предпоставя, че ответното
дружество, чиято отговорност е функционално обусловена от отговорността на
застрахованото лице /арг. от чл. 477 КЗ/, може да се освободи от отговорност само ако
установи при условията на пълно и главно доказване, че вредите са резултат от посочените
обстоятелства, недължащи се на свойствата на вещта и несвързани с нея, или се дължат на
изключителна вина на пострадалия или на трето лице. При липсата на ангажирани
доказателства в тази насока от страна на ответника следва да се приеме, че в случая е
установена хипотезата на чл. 493, ал. 2 КЗ – вреди от инсталация на автомобила, от
техническа неизправност на автомобила и от автомобила като вещ.
Съдът намира, че безспорно от заключенията на съдебно-автотехническите
експертизи и пожаро-техническата експертиза по делото се установява и наличието на
причинно-следствена връзка между така възникналия пожар и нанесените щети на
процесния автомобил.
Предвид изложеното искът се явява доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ установява за действителна стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за
възстановителна, съгласно ал. 2 на същият текст, стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Обезщетението по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на
причинената вреда, като при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи размера му по действителната (пазарна) стойност на
вредата към момента на настъпването, като ползва заключение на вещо лице. Ето защо,
вредата в случая следва да се съизмери с действителната стойност на увреденото имущество
на ищеца, която стойност е определена от неоспорената съдебно-автотехническа експертиза
и възлиза на 27 500 лв. От тази стойност следва да се приспаднат полученото обезщетение
по имуществената застраховка „Каско“ на стойност 15 015 лв. и 5 500 лв. за стойността на
запазените части, установена от автотехническата експертиза, при което за ищеца е останало
неувовлетворено право на обезвреда за сумата от 6 985 лв., което правилно е насочено към
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика на
лекия автомобил, от който е възникнал пожара. Отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка е ограничена от условията на договора между страните и
ищецът не е получил обезвреда за разликата над така определеното обезщетение при
4
условията на тотална щета и действителната стойност на увреденото имущество. Ето защо
възражението на ответника, че с исковата претенция би се стигнало до неоснователното
обогатяване на ищеца е лишено от основание.
При така изложените съображения съдът достига до извод, че предявеният иск за
сумата от 6 985 лв. се явява изцяло основателен.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се присъжда
поисканата законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 09.08.2024г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът.
Съобразно представения по делото /на л. 96/ списък по чл. 80 ГПК ищецът е сторил
разноски на обща стойност 1279,40 лв., в т. ч. 279,40 лв. за държавна такса, 1 000 лв. за
адвокатски хонорар в настоящето производство, както и разноски на обща стойност 770 лв.,
от които 20 лева за държавна такса и 750 лв. за адвокатско възнаграждение в производството
по ч.гр.д. № 19647/2024г. по описа на СРС, 128 състав. На основание чл. 209 ГПК
разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по
обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора. Своевременно
релевираното възражение на насрещната страна за прекомерност на сторените разноски за
платен адвокатски хонорар съдът намира за частично основателно, като с оглед липсата на
правната и фактическа сложност в производството по обезпечение на доказателства в полза
на ищеца ще се присъдят 500 лв. от поисканите 750 лв. за платения адвокатски хонорар по
него. За исковото производство с оглед на материалния интерес по делото, проведените две
открити съдебни заседания с разпит на свидетел и експерт и проявената процесуална
активност на пълномощника на ищеца, възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар е неоснователно. При тези съображения на ищеца ще се присъдят 1279,40 лв. за
разноски в настоящето производство и 520 лв. за разноски по ч.г.р.д. № 19647/2024г. по
описса на СРС, 128 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „...
да заплати нa Т. Г. А. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С., ул. ... на основание чл.
432 КЗ вр. чл. 493, ал. 2 КЗ, сумата от 6985 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени щети по собствен на ищеца лек автомобил „Фолсваген Пасат“ с рег. № ...
вследствие на настъпило на 06.01.2024г. застрахователно събитие в гр. С., на паркинг до бл.
... в ж.к. „...“ – пожар на застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
5
дружество лек автомобил „...“ с рег. № ...., ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 09.08.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумите от 1279,40 лв. за разноски в настоящето производство и 520 лв. за разноските
по ч.гр.д. № 19647/2024г. по описа на СРС, 128 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6