№ 9956
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110125481 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. К. П., чрез адв. А., срещу З АД, с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на З АД да заплати на Д. К. П.
сумата в общ размер на 2200 лв., от които: 1500 лв., представляваща неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание; 700 лв. - представляващи имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разноски за изготвяне на комбинирана скица, отбелязване на
границата между имотите и адвокатско възнаграждение, които са били претърпени
вследствие от ползване от ответника без основание на част от недвижим имот, собственост
на ищеца, находящ се в с. Р, общ. К обл. С З при граници: улица, ********* ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата;
- с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на З АД да заплати на Д. К. П. сумата от
2460,50 лв., представляваща обезщетение за ползване на част от недвижим имот, находящ се
в с. Р, общ. К обл. С З при граници: улица, ********* за периода от 23.12.2019 г. до
м.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023
г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
23.12.2019 г. станал собственик на следния недвижим имот: празно дворно място с площ
678 кв.м., което по сега действащия устройствен план съставлявало ******, по плана на с. Р,
общ. К обл. С З при граници: улица, ***** ******* Твърди, че след закупуването на
посочения имот установил, че неправомерно била поставена ограда, която отнемала чат от
него и го придавала фактически към съседния ***** собственост на З Т Ч и С С Ч като
наследници на С К Ч. Поддържа, че в ****** ответното дружество, като наемател, било
изградило както ограда, навлизаща в имота на ищеца, така и съоръжение-оранжерия, част от
която също навлизала в собствения на ищеца имот. За да установи тези факти и
1
обстоятелства ищецът се обърнал към геодезист, който срещу съответно възнаграждение
изготвил комбинирана скица и от измерванията се установило, че с така ситуираната ограда
се отнемали 133 кв.м. от имота на ищеца, а самата оранжерия заемала 44 кв.м. от него. След
това ищецът провел разговори както със собствениците на ***** така и с управителя на
ответното дружество, вследствие на което на ищеца били представени както нотариален акт
за собственост на ***** така и договора от 20.08.2012 г. за наем на съседния имот, сключен
с ответното дружество. Поддържа, че ответното дружество неправомерно ползвало част от
имота на ищеца, а именно описаните 133 кв.м. Твърди, че закупил имота с цел застрояване и
ползване, като придобил право да построи жилищна сграда с площ 163 кв.м., гараж със
застроена площ 48 кв.м. и плътна ограда с височина до 2,20 м по източната вътрешна
регулационна линия, с дължина 20,60 м. Навежда доводи, че било нарушено правото на
собственост на ищеца, от една страна, а от друга страна били създадени пречки за
реализирането на правото на строеж. Ищецът провел множество разговори с изпълнителния
директор на ответното дружество, като му предложил да се договорят за възмездно
ползване, но последният отказал и заявил, че нито ще заплаща, нито ще преустанови
ползването. Впоследствие ищецът се обърнал към адвокат, който срещу възнаграждение
изготвил писмена покана за уреждане на отношенията между ищеца и ответното дружество,
като изпълнителният директор на последното първоначално декларирал желание за
спогодба, но впоследствие не предприел нищо. Вследствие на това ищецът се почувствал
изключително напрегнат и в безизходица, като единствената му останала възможност била
да защити правото му по исков ред, с оглед на което подал искова молба, по която било
образувано гр.д. № 306/2022 г. по описа на Районен съд К с предмет искове с правно
основание чл. 108 и чл. 109 ЗС. След образуване на съдебното производство оградата и
съоръжението, разположени в имота на ищеца, били премахнати изцяло през м.02.2023 г. В
резултат на гореописаните действия ищецът бил лишен от правото да владее и ползва част
от имота си за периода от 23.12.2019 г. до м.02.2023 г., като отделно от това бил лишен и от
възможността да реализира правото си да застрои имота. Поддържа, че поведението на
управителя на ответното дружество било не само противоправно, но общочовешки укоримо,
като същият демонстрирал чувство на безотговорност и пълно несъобразяване както със
законовите норми, така и с морално-етичните неписани правила на поведение. В този
период от време ищецът бил със засегнато чувство на справедливост, депресиран от така
създалата се ситуация, не можел да спи, започнал да вдига кръвно налягане, изживял
душевна болка и страдание, трудно се справял с ежедневната си работа, социално се
дистанцирал от близки и приятели. Отделно от гореизложеното ищецът извършил и
следните разноски: 200 лв., заплатени на геодезист за изготвяне на комбинираната скица,
200 лв. за отбелязване на границата между имотите, както и 300 лв. за адвокатски услуги –
консултиране и изготвяне на покана за доброволно уреждане на отношения, а претърпените
неимуществени вреди оценява на сумата в размер на 1500 лв. На следващо място, за
описания по – горе период, през който бил лишен от правото на ползване на част от
собствения му имот, ищецът претендира сумата в размер на 2460,50 лв. Ето защо моли съда
да уважи предявените искове, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
2200 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, както и сумата в размер на
2460,50 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим имот без
правно основание за периода от 23.12.2019 г. до м.02.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023 г., до окончателното изплащане на
сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не
е изпратил представител в първото съдебно заседание, както и не е направил искане делото
да бъде разгледано в негово отсъствие.
В проведеното на 23.05.2024 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
му представител, изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение.
2
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема следното:
Софийски районен съд, 167 състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съобразно разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК са: 1/ ответникът да
не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ представител на редовно призования
ответник да не се е явил в първото открито съдебно заседание; 3/ да не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са му указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о.с.з.;
5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника; 6/ искът
да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
В разглеждания случай както с Разпореждане № 151439 от 01.12.2023 г., така и със
съобщението за датата на насроченото съдебно заседание, на ответника е указана
възможността за постановяване на неприсъствено решение в случай, че не представи
отговор, не изпрати представител в първо съдебно заседание и не направи искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Както се изясни, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е изпратил представител, както и
не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В проведеното на
23.05.2024 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител,
изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение. Наред с това видно от
наведените с исковата молба твърдения и приетите писмени и гласни доказателства, съдът
приема, че исковете са вероятно основателни - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение.
По разноските:
При този изход от правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с правна възможност
за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е поискал
присъждането им, поради което следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на
1258,42 лв., от които: 258,42 лв. за държавна такса за образуване на делото и 1000 лв. за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З АД – в ликвидация, ЕИК *******3, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. О *** представлявано от ликвидатора Г. Д. Х., с адрес: гр. София, ул. „Ч. с №
****** да заплати на Д. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К ул. „Г“ № *******, на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер на 2200 лв., от които: 1500 лв.,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание; 700 лв. -
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за изготвяне на
комбинирана скица, отбелязване на границата между имотите и адвокатско възнаграждение,
които са били претърпени вследствие от ползване от ответника без основание на част от
недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се в с. Р, общ. К обл. С З при граници:
улица, ********* ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
3
ОСЪЖДА З АД – в ликвидация, ЕИК *******3, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. О *** представлявано от ликвидатора Г. Д. Х., с адрес: гр. София, ул. „Ч. с №
****** да заплати на Д. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К ул. „Г“ № *******, на
основание чл. 59 ЗЗД, сумата в размер на 2460,50 лв., представляваща обезщетение за
ползване на част от недвижим имот, находящ се в с. Р, общ. К обл. С З при граници: улица,
********* за периода от 23.12.2019 г. до м.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 12.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З АД – в ликвидация, ЕИК *******3, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. О *** представлявано от ликвидатора Г. Д. Х., с адрес: гр. София, ул. „Ч. с №
****** да заплати на Д. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К ул. „Г“ № *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1258,42 лв. - разноски за настоящото производство
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4