МОТИВИ към АНД №1406/2019 г.:
Срещу Д.А.Г. *** е започнато наказателно производство
затова, че в периода
от 18.01.2016 г. до 08.02.2016 г., в гр.Пазарджик, обл.Пазарджик, при
условията на продължавано престъпление, е потвърдил неистина в писмени
декларации, които по силата на закон - чл.140, ал.2 от ЗДвП, във връзка с
чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, се дават пред орган на власт- Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Пазарджик, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, затова, че на 05.01.2016 г. в
гр.Равена, Италия, е закупил МПС - товарен автомобил марка „..“,
модел „..“, с рама №…, което на 07.01.2016 г. е влязло в Р. България и че на 04.02.2016
г в гр.Равена, Италия, е закупил МПС - товарен автомобил марка „…“, модел „..“,
с рама №…, което на 06.02.2016 г. е влязло в Р. България- престъпление по чл.313, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Въз основа на
събраните по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е
приела с Постановление от 12.07.2019 година, че по отношение
на подсъдимия Д.А.Г. за извършеното от него престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК,
поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в
Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.
Производството
пред Пазарджишкия районен съд е по чл.378 и сл. от НК.
В
съдебно заседание подсъдимият Д.Г. се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение. Дава обяснения.
Представителят
на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на
подсъдимата следва да се приложи чл.78а от НК.
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На
18.02.2016 г. в РУ на МВР Стамболийски бил получен сигнал, в който била
подадена информация, че в складовата база на фирма „Екоберг“ ЕООД, намираща се
в с.З., обл.П. е бил оставен на съхранение товарен автомобил - влекач марка „…“,
модел „..“, с регистрационни табели …, който бил обявен за издирване. По тази
причина на място била изпратена дежурна група от РУ на МВР Стамболийски, която
извършила претърсване и изземване, в хода на което горното МПС било приобщено
като ВД по разследването, заедно със СРМПС Част II, в което било отразено, че
същото било собственост на фирма „Беглика Къмпани“ ЕООД, ЕИК …, с управител
свидетеля Л.М., считано от 29.02.2016 г. Предишният управител на тази фирма бил
свидетелят М. К..
На товарния
автомобил била извършена химическа експертиза, която определила, че наличният
номер на рама бил набит с неоригинален шрифт, като преди това оригиналният
номер на рамата е бил заличен. В хода на експертизата бил установен
оригиналният номер па рама, който бил .... Този номер
на рама отговарял на товарен автомобил марка „..“, модел „.. ..“, с per.
№.., който бил собственост на фирма „. ..“ ООД гр.София, който бил обявен
за издирване.
Горното МПС
било първоначално регистрирано от фирма „Екоберг“ ЕООД гр.София, която била
представлявана от свидетеля М.. На 24.02.2011 г. същото било продадено на фирма
„Баваро“ ЕООД, представлявана от В. Р. А., като фирмената дейност била
извършвана реално от свидетеля М., който бил упълномощен от А. за тази цел. На
10.09.2014 г. товарният автомобил бил продаден на фирма „Еко Рейдинг Къмпани“
ООД гр.София, представлявана от Н. М., който бил баща на свидетеля Л. М..
На
22.05.2015 г. товарният автомобил заедно с още други активи бил продаден на
фирма „Рупас 12“ ООД, като въпреки, че била заплатена уговорената продажна цена
свидетелят М..под различни предлози отказвал да предаде владението на въпросното
МГС. Невъзможността да добият владението над закупеното от тях МПС принудило
фирма „Рупас 12“ ООД да прехвърлят камиона в КАТ гр.София.
Подсъдимият Д.Г.
търгувал с вносни автомобили втора ръка от Италия. По повод па тази си дейност
той бил регистрирал голям брой леки и товарни автомобили и често чакал по
гишетата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик. На 18.01.2018 г.
той се намирал отново там. Тогава до него дошли двама мъже с неустановена по
досъдебното производство самоличност. Те говорили на „развален“ български език.
Двамата мъже попитали дали подсъдимия Г. можел да им регистрира два камиона
срещу сумата от по сто евро за регистрация и той се съгласил. Още па същия ден
мъжете дали на подсъдимия Г. набора от документи необходим за регистрация на
товарен автомобил марка „…“, модел „…“, с рама №... След това подсъдимият
Г. попълнил писмена декларация, че на 05.01.2016 г., в гр.Равена, Италия, е
закупил горното МПС. Това не отговаряло на истината, но въпреки всичко подсъдимият
Г. извършил деянието си, за да може да регистрира товарния автомобил и да му
бъдат заплатени обещаните сто евро. След това подсъдимият Г. представил целия
набор от документи, ведно с инкриминираната декларация, италианско свидетелство
за регистрация на МПС с №… и № на документа ..., издаден на
13.02.2008 г. и италианският сертификат за собственост с №…, и писмено
пълномощно от управителят на фирма „Беглика Къмпани“ ЕООД – М. А. К., с което
бил упълномощен да преставлява фирмата в процедурата за регистриране на МПС
пред органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, пред
свидетелката Й. Б., която работела като системен оператор в КАТ гр.Пазарджик.
Последната ги приела и впоследстие ги представила пред Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик. Тъй като всичко изглеждало нормално и
при извършената проверка не били констатирани нередности регистрацията била
завършена, МПС било регистрирано и му били издадени per. №…. Тогава
неустановени мъже спазили уговорката си и платили на подсъдимия Г. сумата от
сто евро и му казали, че за другия камион щели да го потърсят допълнително.
На
08.02.2016 г. подсъдимият Г. и двамата мъжу се срещнали отново в гр.Пазарджик,
откъдето отишли до с.З., обл.П.. Оттам взели товарен автомобил марка „…“, модел
„..“, с рама №... След това подсъдиян Г. го докарал до
сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик. Документите за този
камион били дадени на подсъдимия Г. от двамата мъже, а на място той попълнил
писмена декларация, че на 04.02.2016 г., в гр. Равена, Италия, е закупил
горното МПС. И това не отговаряло на истината, но подсъдимият Г. извършил и
това си деяние, за да може да регистрира товарния автомобил и да му бъдат
заплатени обещаните сто евро. След това подсъдимият Г. представил целия набор
от документи, ведно с инкриминираната декларация пред свидетелката В.Г., която
работела като системен оператор в КАТ гр.Пазарджик. Последната я приела и
впоследстие я представила пред Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Пазарджик. Тъй като не били установени нарушения и това МПС било
регистрирано и му били издадени per. №….. После
неустановени мъже платили на подсъдимия Г. сумата от сто евро и повече не се
видели.
По делото е
била изготвена техническа експертиза от БНТЛ при ОД на МВР Пловдив, която
определила, че номера на рамата ... е бил набит
с неоригинален шрифт, което станало след предварителното заличаване на
оригиналния номер, който е бил ... Самият номер
на двигателя - … бил оригинален без следи от поправки или заличавания. Освен
това и производствената табелка на автомобила била неоригинална.
След това е
била изготвена още една техническа екпертиза в БНТЛ при ОД на МВР Пловдив,
която определила, че двете регистрационни табели с номера … са истински
регистрационни табели.
Впоследствие
друга техническа експертиза възложена на БНТЛ при ОД на МВР Пловдив
констатирала, че Италианското свидетелство за регистрация на МПС с номер на
бланката СО 0722013 и номер на документа A 004248RA05, с дата на
издаване 13.02.2008 г. и Италианският сертификат за собственост с номер па
бланката Н37759622 и номер на документа 08/A941591J са били
подправени.
След
приемането на делото по компетентност от Районна прокуратура Пазарджик и
възлагането на разследването на РУ на МВР Пазарджик, била изготвена почеркова
експертиза, която определила, че подписът изписан в пълномощното от името на М.
И. К. за упълномощаването на подсъдимия Д.Г. да извърши регистрация на товарния
автомобил марка „…“, модел „…“, с номер на рамата ..., не е бил
положен от Кельов, а от неустановено по делото лице.
По тази
причина била изготвена още една почеркова експертиза, с която било установено,
че горният подпис не е бил положен и от подсъдимия Д.Г., който бил автор на
подписа на инкриминираната декларация от 18.01.2016 г.
С
постановление на Районна прокуратура Пловдив от 11.05.2018 г., на основание чл.111,
ал. 2 от НПК, иззетото като веществено доказателство МПС - 1 бр. товарен
автомобил марка „…“, модел „…“, с рама №..., е било
върнато на собственика „Рупас 12“ ООД чрез представителя му Б. К..
Тази фактическа обстановка съдът прие въз
основа на обясненията
на подсъдимия, показанията на
свидетелите Й. Б., .Г.,
заключението на почерковата експертиза, както и писмените доказателства приложени към делото и
прочетени по реда на чл.378, ал.2 във връзка с чл.283 от НПК.
Въпросните декларациии съгласно чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства задължително се подават при регистрация
на МПС. В същите подателят е задължен да декларира, че за вписването на неверни данни в тази декларация
носи наказателна отговорност.
В този смисъл част от състава на
престъплението е осъществен, а именно че по изрична законова разпоредба,
подсъдимият е задължен да удостовери истината в подаваните пред ОД на МВР
гр.Пазарджик декларации.
Не е спорно по делото обстоятелството,
че декларациите са подписани и подадени от подсъдимия Г.. Следователно същият е
употребил документите, като доказателство за удостоверите в тях обстоятелства.
Безспорно е, че цитираните в
декларациите МПС не са закурени от подсъдимия на посочените дати и място. Следователно декларираните от подсъдимия
обстоятелства са неверни, което се установя и от обясненията на подсъдимия.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, прие, че подсъдимият Д.А.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на чл.313, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 18.01.2016 г. до 08.02.2016 г., в гр.Пазарджик,
обл.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, е потвърдил неистина
в писмени декларации, които по силата на закон - чл.140, ал.2 от ЗДвП, във
връзка с чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, се дават пред орган на власт- Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, затова, че на 05.01.2016 г. в гр.Равена, Италия, е закупил МПС - товарен автомобил
марка „…“, модел „…“, с рама №…, което на 07.01.2016 г. е влязло в Р. България и че
на 04.02.2016 г в гр.Равена, Италия, е закупил МПС - товарен автомобил марка „…“, модел „…“, с рама №…, което на 06.02.2016 г. е влязло в Р. България.
Подсъдимият е действала умишлено,
като е съзнавали всички обективни и субективни елементи на състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Двете деяния, извършени от
подсъдимия Г. осъществяват по отделно един и същи състав на престъплението,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият е
осъществил едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно включените в
него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен
резултат.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
Г. за извършеното престъпление, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на деянието, като висока. Това е престъпление,
засягащо обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния
и обществения апарат.
При
определяне обществената опасност на подсъдимата съдът взе предвид характеристичните
данни за същия, които са положителни.
Разпоредбата на чл.313, ал.1 от НК
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от
сто до триста лева.
Видно
от събраните по делото доказателства подсъдимият Д.Г.
не е осъждан. Подсъдимият на е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена
опасност.
При
тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
същите на административно наказание глоба.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно минало и
положителните характеристични данни.
В този
смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи Д.А.Г. от
наказателна отговорност за престъплението по чл.313, ал.1 във връзка с чл.26,
ал.1 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 600
лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
При
определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и
имотно състояние на подсъдимия, както
проявената престъпна упоритост.
Съдът
не присъди в тежест на подсъдимя направени по делото разноски, тъй като всички
изготвени на досъдебното производство експертизи не са свързани и са неотносими
към повдигнатото обвинение и постановеното осъдебно решение.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: