№ 95
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
в присъствието на прокурора В. Ч. С.
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500006 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Г. В. В., чрез назначения му представител
адв.В.Н./депозирана е жалба и лично от Г. В. В., която съдът цени като
допълнение към първоначално подадената/, против решение
№127/16.11.2023г., постановено по гр.д.№85/23г. по описа на ТОС, с което е
отхвърлен предявеният от Г. В. В. против Окръжен съд-Шумен иск за
заплащане на сумата от 180 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди с определение от 14.06.2022г., постановено
по ЧНД №191/22 по описа на ШОС, на осн. чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, във вр.
с чл.3 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от 15.06.2015г.В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Въззиваемата страна Окръжен съд-Шумен, представляван от
адм.ръководител-председател С.Р., в депозирания отговор по въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Окръжна прокуратура-Търговище, редовно уведомена, не е депозирала
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з.
представителят на Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за
неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде
1
потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба, уточняващите такива към нея, съответно от
18.05.2023г. и 25.07.2023г., и съгласно уточненията, извършени в първото по
делото о.с.з. пред първоинстанционния съд на 31.10.2023г., както и пред
настоящия съд в о.с.з. на 29.05.2024г., след оставяне на производството без
движение от въззивната инстанция, ищецът Г. В. В. излага, че ответникът
Окръжен съд-Шумен отказал да групира с определение от 14.06.2022г.,
постановено по ЧНД №191/22г. по описа на ШОС, вече паралелно
изтърпените от него по едно и също време - периода 15.06.2015г./когато е
влязла в сила част от присъда по НОХД №303/11г. по описа на ШОС, с която
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години, търпимо
при определен в присъдата първоначално строг режим/ до 01.12.2017г./когато
е влязла в сила останалата част от присъдата по НОХД №303/11г., с която му
е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“ за престъпления по
чл.116 от НК, търпимо при определен в присъдата специален режим/
наказание „лишаване от свобода“ при определен строг режим по влязла в сила
присъда и едновременно мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
обвинението му за престъпленията по чл.116 от НК, при което търпене на
мярката за неотклонение е прилаган чл.248, ал.1, ал.1 от ЗИНЗС, т.е. държан е
в постоянно заключени помещения, без право на участие в колективни
мероприятия, въпреки, че строгият режим предвижда по-облекчени условия и
въпреки, че със заповед №335/15.03.2017г. на началника на затвора-Ловеч
режимът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от строг е
заменен на общ, предвиждащ още по-облекчени условия.Отказът на ШОС е в
нарушение на чл.59, ал.1 от НК, предвиждащ, че времето, през което
осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.Отказът е в нарушение и на чл.38а, ал.5 от НК,
предвиждащ, че изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за
лишаване от свобода.Нормата на чл.3 от КЗПЧОС забранява изтезанията и
предвижда, че никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко
или унизително отношение или наказание, но ответникът не я е
спазил.Нормата на чл.6, §1 от КЗПЧОС предвижда, че всеки има право на
справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, какъвто
ответникът не е осигурил за ищеца.Съгласно чл.13 от КЗПЧОС всеки има
право на ефективни правни средства за защита, но това му право е нарушено
от ответника.Поради неспазване от ШОС на цитираните разпоредби на
КЗПЧОС, съответно и на идентичните им по съдържание норми на чл.4 и
чл.47 от ХОПЕС, при постановяване на акта му по ЧНД №191/22г., с който е
отказал да групира по реда на чл.25 от НК и приспадне посочения период от
2 години, 5 месеца и 15 дни/през който ищецът търпял наказание „лишаване
от свобода“ по влязлата в сила на 15.06.2015г. част от присъда при специален
режим, вместо при строг, а после общ, т.к. е търпял паралелно и мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за престъпленията по чл.116 от НК с
ограниченията по чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, които условия са по-тежки и от
тези по специалния режим/ ответникът му причинил неимуществени вреди -
психоемоционален стрес, психически терзания, физическо неудобство,
неуважение към достойнството му, загуба на доверие в съдебната система.За
така претърпените неимуществени вреди от достатъчно съществено
2
нарушаване правото на ПЕС, претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 180 000лв., ведно със законна лихва, считано
от 15.06.2015г.
Ответникът Окръжен съд-Шумен в депозирания отговор в срока по чл.131
от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че
същият е недопустим, т.к. той не е процесуално легитимиран да отговаря по
претенцията на ищеца за обезщетяване на вреди от нарушения на чл.3 от
ЗИНЗС, която следва да се разглежда по реда, указан в чл.284 от ЗИНЗС.В
условие на евентуалност поддържа становище за неоснователност на
иска.Твърди, че за периода от 15.06.2015г. до 01.12.2017г. ищецът е бил с
влязла в сила присъда с наложено наказание „лишаване от свобода“ при
определен строг режим и едновременно е търпял мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по повдигнатото му обвинение за извършени
престъпления по чл.116 от НК, производството по които през този период е
било неприключило.Предвид неприключеното производство по посочените
обвинения, спрямо ищеца са били приложими разпоредбите на чл.246, ал.4 от
ЗИНЗС и чл.248 от ЗИНЗС.Времето, през което той е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ на осн. чл.25, ал.2 от НК е било зачетено с определение от
23.01.2018г., постановено по ЧНД №430/17г. по описа на ШОС, и му е
определено общо наказание измежду наказанията, наложени по НОХД
№30/09г. по описа на ВтРС и наказанията по НОХД №303/11г. по описа на
ШОС до размера на най-тежкото „доживотен затвор без замяна“.С оглед
горното и е липсвало при постановяване на определение №152/14.06.2022г. по
ЧНД №191/22г. по описа на ШОС материално-правно основание отново да се
групират изтърпените части от присъдата и от мярката за неотклонение
„задържане под стража“ и да се зачетат като двойно изтърпени, предвид което
и при постановяването му не са били нарушени посочените от ищеца
разпоредби на КЗПЧОС.Евентуално поддържа становище за прекомерност на
претендираното обезщетение.Възразява и за изтекла погасителна давност.
Окръжна прокуратура-Търговище поддържа становище за
неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен по съображенията,
изложени от ответника.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства
/заверени копия от съдебни актове/ се установява, че ищецът е бил подсъдим
по НОХД №303/11г. по описа на ШОС, обвинен за множество престъпления,
по което производство е имал наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража“, считано от 23.10.2010г., а от 21.10.2010г. е бил задържан за срок
от 72ч.
С присъда №29/20.12.2012г., постановена по НОХД №303/11г., Г.В. е
признат за виновен, както следва: -за деяние по чл.116, ал.1, т.6, предл.1-во,
т.7, т.9 и т.10, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, като му е
наложено наказание „доживотен затвор без замяна“; -за деяние по чл.116,
ал.1, т.6, предл.1-во, т.7, т.9 и т.10 във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.3 от НК,
като му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“; -за деяние по
чл.131, ал.1, т.8 и т. 10, във вр. с чл.130, ал. 1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК, като
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години ; -за
3
деяние по чл.131, ал.1, т.10, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК,
като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години; -
за деяние по чл.339, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 4 години; -за деяние по чл.252, ал.2, предл.1 и 2 от НК,
във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 8 години, глоба в размер на 8000 лв. и
конфискация на част от имуществото.На основание чл.23, ал.1 от НК с
присъдата му е определено едно общо наказание до размера на най-голямото
от тях, а именно „доживотен затвор без замяна“, което на осн. чл.61, т.1 от
ЗИНЗС е определено да се изтърпи при първоначален специален режим на
изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип, както и към така
определеното общо наказание са присъединени глобата и конфискацията.
По отношение на деянията по чл.131, ал.1, т.8 и т.10, във вр. с чл.130, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.3 от НК; по чл. 131, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 129, ал.1, във
вр. с чл.20, ал.З от НК; по чл.339, ал.1 от НК; по чл.252, ал.2, предл.1 и 2 от
НК, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК присъдата на ШОС е
влязла в сила на 15.06.2015г. с постановяване на решение №493/15.06.2015г.
по н.д.№1559/14г. по описа на ВКС.
По отношение на наказанията за тези деяния с определение
№295/17.07.2015г., постановено по ЧНД №289/15г. по описа на ШОС, е
извършено на осн. чл.25, вр. чл.23 от НК групиране с наказанията по НОХД
№30/09г. по описа на ВтРС и е определено общо наказание, до размера на
най-тежкото от тях - 8 години лишаване от свобода, към което са
присъединени глобата и конфискацията, както и е определен първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието.
По отношение на деянията по чл. 116, ал.1, т.6, предл. 1 -во, т.7, т.9 и т. 10,
във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.З и ал.4 от НК и по чл.116, ал.1, т.6, предл.
1-во, т.7, т.9 и т. 10, във вр. с чл. 115, във вр. с чл.20, ал.З от НК присъдата е
влязла в сила на 01.12.2017г. с постановяване на решение №234/01.12.2017г.
по н.д.№407/17г. по описа на ВКС.
След влизане в сила на присъдата на ШОС и в тази й част, с определение
№30/23.01.2018г., постановено по ЧНД №430/17г. по описа на ШОС, влязло в
сила на 25.04.2018г., е извършено групиране, като е групирано предходното
определено общо наказание по ЧНД №289/15г. по описа на ШОС с двете
наказания „доживотен затвор без замяна“ по НОХД №303/11г. по описа на
ШОС, до размера на най-тежкото - „доживотен затвор без замяна“, към което
са присъединени глобата и конфискацията.Със същото определение, на
основание чл.25, ал.2 от НК е зачетено изтърпяното от Г.В. наказание,
считано от 21.10.2010г.
С определение от 14.06.2022г., постановено по ЧНД №191/22г. по описа на
ШОС е оставено без уважение искането на Г.В. за групиране на изтърпени
периоди от наложени различни наказания, които впоследствие са групирани,
с мотиви, че такова групиране вече е извършено с определение №
30/23.01.2018г., постановено по ЧНД № 430/17г. по описа на ШОС, както и е
определен първоначален режим на изтърпяване на общото наказание,
пропуснато при цитираното горе определение - „специален“.С определението
е прието, че: 1/ с присъда по НОХД №303/11г. по описа на ШОС, влязла в
сила в тази част на 15.06.2015г., В. е бил осъден за две престъпления по
чл.131 от НК, едно престъпление по чл.339 от НК и едно престъпление по
чл.252 от НК, извършени в периода месец октомври 2007г. - 21.10.2010г., на
наказание лишаване от свобода за срок от осем години, глоба в размер на 8
4
000лв., както и конфискация на част от имуществото; 2/ с присъда по НОХД
№ 30/09г. по описа на ВТРС, влязла в сила на 26.07.2011г., В. е бил осъден за
престъпление по чл.271, ал.4 от НК, извършено в периода 11.11.2006г. -
11.04.2007г., на лишаване от свобода за срок от три години, отложено по реда
на чл.66 от НК с изпитателен срок от пет години; 3/ с определение
№295/17.07.2015г., постановено по ЧНД №289/15г. по описа на ШОС,
наказанията на В. по НОХД №30/09г. по описа на ВТРС и това по НОХД
№303/11г. по описа на ШОС са били групирани на основание чл.25, вр. чл.23
от НК, като е било определено общо наказание от 8 години лишаване от
свобода, към което били присъединени глобата и конфискацията.Определен
бил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието; 4/ на
01.12.2017г. влязла в сила останалата част от присъдата на В. по НОХД
№303/11г. по описа на ШОС за извършени две престъпления по чл.116 от НК
в периода юни 2008г.-18.07.2008г.С нея било наложено наказание
„доживотен затвор без замяна“ при първоначален „специален“ режим на
изтърпяване на наказанието; 5/ с определение №30/23.01.2018г., постановено
по ЧНД №430/17г. по описа на ШОС, влязло в сила на 25.04.2018г., е
групирано предходното определено общо наказание по ЧНД №289/2015г. по
описа на ШОС с двете наказания „доживотен затвор без замяна“, наложени на
Г.В. с втората част на влязлата в сила присъда по НОХД №303/11г. по описа
на ШОС за престъпленията по чл.116 от НК, като било определено общо
наказание „доживотен затвор без замяна“, както и на основание чл.23, ал.3 от
НК били присъединени глобата и конфискацията, и било зачетено
изтърпяването на наказанието, считано от датата на задържането на В. по
досъдебното производство, считано от 21.10.2010г.Намерено е за
неоснователно от ШОС с определението от 14.06.2022г. искането на Г.В. за
двукратно зачитане на изтърпяното от него в периода 15.06.2015г. до
25.04.2018г. задържане, с позоваване на липсата на процесуална възможност
за зачитане на един и същ престой в местата за лишаване от свобода на
различни процесуални основания-един път по мярка за неотклонение
„задържане под стража“, един път за изтърпяване на приведена в изпълнение
присъда и тези два периода да бъдат зачетени двукратно към изтърпяното
общо наказание на осн. чл.25, ал.2 от НК.
Определението на ШОС по ЧНД №191/22г. е било обжалвано и
потвърдено от ВАпС с определение №158/11.11.2022г., постановено по ВЧНД
№203/22г.Със същото е прието, че при извършеното групиране с определение
№30/23.01.2018г., постановено по ЧНД №430/17г. по описа на ШОС, съдът
вече е приспаднал времето, през което Г.В. бил задържан в рамките на ДП,
считано от 21.10.2010г.Действително, за част от периода той едновременно е
търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“, а в същото време
изтърпявал и наказание „лишаване от свобода“ по влязлата в сила на
15.06.2015г. част от присъда.Фактически обаче, независимо на колко
основания е бил лишен от свобода, той е изтърпял един определен отрязък от
време, който няма как, само защото са били налични две различни
процесуални основания за реализирането му, да бъде зачетен
двукратно.Отделно от това разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК сочи кое време
се приспада при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.В случая
по делото наложеното наказание не е „лишаване от свобода“/за да бъде
изобщо поставен въпросът за зачитането/, а „доживотен затвор без замяна“.
По допустимостта на иска.
С изменението на ЗОДОВ, обн.ДВ, бр.94/29.11.2019г., от националното
5
право е нормативно установен редът за реализиране на отговорността на
държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение правото на ЕС и
това е редът по ЗОДОВ - съгласно чл.2в от ЗОДОВ, исковете за вреди от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз се
разглеждат от съдилищата по реда на АПК-за вреди по чл.1, ал.1 от закона,
както и за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и на ВАС, и по реда на ГПК - в останалите случаи, като ответникът
се определя по реда на чл.7 от ЗОДОВ.Основателността на иск с пр.осн.чл.2в
от ЗОДОВ, съобразно и практиката на СЕС, предпоставя кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ нарушаване на общностна норма, която
предоставя право на частно-правен субект; 2/ нарушението да е достатъчно
съществено и явно - такова ще е налице не само в случаите, когато не е
приложена относима общностна норма, но и когато същата е тълкувана в
противоречие с постановената практика на СЕС по нейното приложение и
основополагащи принципи на общностното право, както и когато се
претендира отговорност поради решение на национален съд от последна
инстанция, който не е изпълнил задължението си по чл.267, ал.3 5 ДФЕС за
отправяне на преюдициално запитване.При ангажиране отговорността на
държавата за постановени в нарушение на правото на ЕС съдебни актове
следва да се отчете, че съгласно практиката на СЕС/дело С-224/01/
реализирането на тази отговорност следва да стане при зачитане силата на
пресъдено нещо на решението, за което се твърди, че е причинило
вредите.Възможността за отговорност на държавата в тези хипотези няма за
последица преразглеждане на спора, предмет на решението, в това число
проверка неговата допустимост и правилност, нито анулиране на неговия
стабилитет.Преценката е единствено дали е налице явно и съществено
нарушение на общностното право в контекста на конкретните обстоятелства и
фактори; 3/ наличието на пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и причинената вреда.
Възраженията на ответника в отговора на исковата молба за липса на
пасивна процесуална легитимация са неоснователни.Претенцията на ищеца
не е за обезщетяване на вреди, претърпени в резултат от нарушения на чл.3 от
ЗИНЗС /последните подлежащи на обезщетяване по специалния ред,
предвиден в чл.285 от ЗИНЗС/, а за вреди, твърдени, че са претърпени в
резултат от същественото нарушение при осъществяване на
правораздавателна дейност с постановения от ШОС акт по ЧНД №191/22г. на
норма от общностното право, предоставяща права на частно-правен
субект.Ищецът се е позовал на чл.3 от КЗПЧОС - никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание, чл.6, параграф 1 - всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона; чл.13-всеки, чиито права и свободи,
предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни
вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална
институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в
качеството си на представители на официалните власти, като пред настоящата
инстанция е уточнил, че идентични по съдържание права са предвидени и в
ХОПЕС-съответните разпоредби са в чл.4 и чл.47 от ХОПЕС.
Европейският съюз, като наднационална организация със собствена
6
правосубектност, все още не се е присъединил към КЗПЧОС/с член 6,
параграф 2 ДЕС е предвидено присъединяване, но фактически същото
понастоящем не е извършено/, поради което КЗПЧОС не представлява правен
акт, формално интегриран в правния ред на ЕС.В съответствие с член 6,
параграф 3 от ДЕС обаче основните права, както са гарантирани от КЗПЧОС,
са част от правото на ЕС в качеството им на общи принципи.Същевременно
чл.52, т.3 от ХОПЕС, предвижда, че доколкото ХОПЕС съдържа права,
съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита
на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите
като дадените им в посочената Конвенция.От своя страна ХОПЕС е първичен
източник на ПЕС.По-старата съдебна практика - напр. определение
№4406/20.12.2022г. по ч.гр.д.№4239/22г., ВКС, III гр.о., определение
№1213/22.05.2023г. по ч.гр.д.№1663/23г., ВКС, IV гр.о. и др. приема, че
практиката на СЕС допуска реализиране на отговорността на Държавата за
вреди от нарушението на правото на Съюза, когато субекти на нарушението
са органи на съдебната власт, но в този случай е необходимо да се касае за акт
на юрисдикция, която действа като последна инстанция.По новата съдебна
практика - напр. определение №1500/28.03.2024г. по ч.гр.д.№638/24г., ВКС,
III гр.о./с допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК/,
определение №2217/08.05.2024г. по ч.гр.д.№1490/24г., ВКС, III гр.о.,
определение №2587/28.05.2024г. по ч.гр.д.№1602/24г. и др. приема, че
общностното право не поставя конкретни изисквания относно пасивната
легитимация, извън принципите на ефективността и
еквивалентността.Изведеният от практиката на СЕС /решение от 19.11.1991г.
по съединени дела C-6/90 и C-9/90 - Francovich и Bonifaci; решение от
05.03.1996г. по съед. дела C-46/93 и C-48/93 - Brasserie du pеcheur и
Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 - Gerhard Kоbler;
решение от 11.07.2015г. по дело С-98/14 - Berlington Hungary и др./
фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди,
причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1/ нарушение на
общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2/
достатъчно сериозно нарушение на тази норма и 3/ пряка причинна връзка
между нарушението и вредите.Когато нарушението е извършено от
национална юрисдикция, практиката на СЕС /решение от 30.09.2003г. по дело
C-224/01 - Gerhard Kоbler/ въвежда и още една предпоставка - вредите да
произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция.Тази предпоставка
обаче е материалноправна, поради което и изискването актът, с който на
ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, да е постановен
от окончателна съдебна инстанция е условие за уважаване на иска /съобразно
цитираното вече решение по дело С-224/01/, а не процесуална предпоставка
за допустимост на исковото производство.При съобразяване актуалната
понастоящем практика, съдът приема, че насочването на претенцията против
ШОС, постановил неокончателен съдебен акт, от който се твърдят
претърпени вреди, не води до недопустимост на иска.В тази връзка и приема,
че посоченият от ищеца в исковата молба ответник следва да се счете за
надлежния такъв по предявения иск за твърдени вреди от постановения от
ШОС акт.
По основателността на иска.
Съгласно чл.3 от КЗПЧОС и идентичната разпоредба на чл.4 от ХОПЕС
никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание.Съгласно чл.6, параграф 1 и чл.13 от КЗПЧОС и
7
идентичните разпоредби на чл.47 от ХОПЕС, всяко лице при определянето на
неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона; всеки, чиито права и свободи, предвидени
в тази конвенция/в ХОПЕС-гарантирани от правото на Съюза/, са нарушени,
трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита
от съответна национална институция/пред съд.
Извън обстоятелството, че определение от 14.06.2022г. по ЧНД №191/22г.
по описа на ШОС не е било съдебен акт на последна инстанция, съдът
приема, че по същество със същото при осъществената правораздавателна
дейност не са били нарушени горепосочените норми, уреждащи съответните
права на ищеца.Производството по ЧНД №191/22г. е образувано по
подадената от Г.В. молба с искане за групиране на наказания, наложени му по
НОХД №303/11г., вкл. със зачитане търпяното от него задържане по мярката
за неотклонение „задържане под стража“, което е търпял поради висящността
за посочения от него период на производството по отношение на
повдигнатите му обвинения в извършване на престъпления по чл.116 от НК
паралелно с наложеното му наказание с влязлата в сила на 15.06.2015г. част
от присъдата наказание „лишаване от свобода“ за други извършени
престъпления.Тъй като ищецът за този период е и подсъдим по висящо
производство за престъпления, за които се предвижда и наказание доживотен
затвор, на осн. чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС е следвало да пребивава в
постоянно заключени помещения без право на участие в колективни
мероприятия.Така и на осн. чл.246, ал.4 от ЗИНЗС, предвиждащ, че
подсъдимите с невлезли в сила присъди, с които им е наложено наказание
доживотен затвор, се държат в постоянно заключени помещения, доколкото
по невлязлата в сила към този момент част от присъда му е наложено
наказание доживотен затвор без замяна, или статутът му е бил различен
поради приложението на цитираните разпоредби.С акта по ЧНД №191/22г. на
ищеца не е налагано наказание, така щото да се преценява дали същото е било
нечовешко или унизително.От своя страна правото на справедлив съдебен
процес включва на първо място правото на достъп до съд.Това право на
ищеца не е било нарушено-същият е подал молба до ШОС, по която
надлежно е образувано наказателно дело, в което той е взел участие по всяко
от насрочените о.с.з. чрез осъществена видеоконферентна връзка със Затвора
- Плевен, дадена му е възможност и е направил съответните си
доказателствени искания, бил е надлежно защитаван чрез назначения му
защитник, делото е продължило в разумен срок, надлежно е упражнил и
предвиденото в националното законодателство право на жалба против
постановения от ШОС акт до горестояща инстанция.Делото е публично
разгледано от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона/компетентният по чл.39, ал.1 от НПК първоинстанционен съд,
постановил присъдата/.Разполага и с ефикасно вътрешноправно средство за
защита на твърдени, че са му нарушени права, гарантирани от
ПЕС/упражнени чрез предвидения в ЗОДОВ ред/.Отказът на ШОС да
извърши повторно групиране/въпреки вече извършеното по ЧНД №430/17г./,
при което групиране да бъде зачетена и приспадната търпяната мярка за
неотклонение задържане под стража за периода 15.06.2015г.-01.12.2017г, е
обоснован с действащата нормативна уредба-чл.59, ал.1 от НК, предвиждаща
подобна възможност само за наказанието „лишаване от свобода“ или
8
„пробация“, докато наказанието на ищеца е „доживотен затвор без
замяна“.Ако и теоретично се приеме, че за в бъдеще наказанието „доживотен
затвор без замяна“ би могло да не съществува/да бъде отменено/, т.е.
наказанието на ищеца да стане „доживотен затвор“, а впоследствие
наказанието му „доживотен затвор“ бъде заменено с „лишаване от свобода“,
то правото на ищеца да иска зачитане и приспадане ще може да бъде отново
упражнено, т.е. актът на ШОС не може да повлияе и на евентуални бъдещи
права на ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че при осъществената от
ответника правораздавателна дейност с постановяване на определение от
14.06.2022г. по ЧНД №191/22г. по описа на ШОС не е било допуснато
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, предвид
което и предявеният иск за присъждане на обезщетение за твърдени, че са
претърпени от същото неимуществени вреди е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид съвпадане крайните правни изводи на настоящата инстанция, с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №127/16.11.2023г., постановено по гр.д.
№85/23г. по описа на ТОС.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9