Решение по дело №1270/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 504
Дата: 6 октомври 2022 г.
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20224430201270
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Плевен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430201270 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на М. Й. Х., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес за призоваване – *** чрез адв. В. Г. К. от АК – гр. София
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5920727, с
който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е
наложил на М. Й. Х., като законен представител на фирма „***“
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателят навежда твърдения за допуснати в хода
на административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се електронният фиш да бъде отменен, тъй като
същият не отговаря на нормите на ЗАНН и ЗДвП.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично
и с процесуален представител – адв. В. К. от АК – София.
В о.с.з. адв. К. заявява, че поддържат изложените съображения в
жалбата.
Административно наказващия орган ОД на МВР - Плевен, редовно
призован, не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
С електронен фиш серия К № 5920727 е ангажирана административно-
наказателна отговорност на жалбоподателя М. Й. Х.-законен представител на
фирма „***“, с адрес – *** за това, че на 14.05.2022 г. в 18:39 часа в Е-83, км.
89+2, околовръстен път – Плевен, находящ се на път I-3 Бяла-Ботевград, при
ограничение на скоростта за извън-населено място – 90 км/ч, отчетен
толеранс -3%, с МПС „***“,, вид – лек автомобил, рег. № *** е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 00209D32F66C, разрешена скорост 90 км/ч, установена скорост
112 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.
Посочено е, че за нарушението се ангажира отговорността на
„собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател” като срещу
обозначението за качеството на субекта е отразено името на жалбоподателя с
уточнение, че същият е М. Й. Х. – законен представител на фирма „***“ –
юридическо лице.
С посочения фиш е наложена „Глоба” в размер на 100 лева на основание
чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.1 от
ЗДвП.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен
фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, направи
следните правни изводи:
Материалният закон е приложен правилно, но в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
2
процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалвания електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
В случая безспорно е установено, въз основа на стационарно
автоматизирано техническо средство, че процесното МПС е управлявано със
скорост, превишаваща допустимата такава за извън населено място, отразена
като стойност в обжалвания фиш.
По делото на лист 11 се намери справка – данни за регистрация на
МПС, от която е видно, че лек автомобил „***“, с рег. № *** е собственост на
дружеството „***“ ЕООД , с едноличен собственик ***.
С оглед на горното съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и
следва да бъде уважена, като се ОТМЕНИ електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение,установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 5920727, с което на жалбоподателя, в качеството му на
управител на „***” София е наложено административно наказание на
основание чл. 189,ал.4 от ЗДвП във вр. с чл. 182,ал.1,т3 от ЗДвП - глоба 100
лева,за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото
доказателства се установи, че същият няма такова качество – да е
управител или представител на фирма „***” ЕООД.
Нарушението на правилата за движение по пътищата е установено с
автоматизирано техническо средство – 00209D32F66C, заснето е МПС с рег.
№ *** и впоследствие е направена справка в Централния регистър на КАТ,че
същото е собственост на ЮЛ –„***“ ЕООД - София, но въпреки че липсват
3
доказателства кой представлява ЮЛ в издадения електронен фиш се сочи, че
представител на фирмата е М. Й. Х. и на него е наложено административното
наказание глоба.
От приложената в административно-наказателната преписка
справка от Търговския регистър е видно, че жалбоподателят не е нито
собственик, нито управител на „***“ ЕООД.
С оглед на горното, съдът счита, че с посочения по-горе електронен
фиш е наложена глоба на лице, което не е представител на ЮЛ, нито пък
собственик на процесното МПС.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. В. К. от АК – гр. София.
Видно от представеното пълномощно на адвокат В. К. е било заплатено
адвокатско възнаграждение от 500 лева и съобразно основателност на
жалбата, *** на ОДМВР – гр. Плевен следва да бъде осъден да заплати на М.
Й. Х. направените от него разноски по делото, в съответствие с уважената
жалба, а именно - в размер на 500 лева.
В проведеното о.с.з. е представен списък и за направени пътни разноски
за транспорт от страна на жалбоподателя от гр. София до гр. Плевен.
Съдът счита, че отговорността за разноските е обективна/невиновна/ и
цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на
един адвокат, като в обхвата не попадат други облигационни вземания на
страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен
характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор,
отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само
направените по делото разноски.



При липсата на легално определение на понятието, граматическото и
логическото тълкуване на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. От ГПК, приложим по
4
силата на препращаща норма на чл. 144 от АПК, налагат извод, че под
„разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са
изразходени от страната във връзка с извършването на определени
процесуални действия /депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение
за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за
представителство в процеса/.
Следователно, разноските включват всички суми, които страната е
заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за
оказаната правна защита. Фактическите действия на страните по събиране
на доказателства, които да представят по делото, командировки, пътни
разноски и пр. не представляват такива разноски.
Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на
компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски,
отделно от това – личното явяване на страната не е задължително – чл. 142,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 от АПК и чл. 224 и чл. 269, ал. 1 от НПК.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
5920727, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП е наложил на М. Й. Х., с ЕГН: **********, със съдебен адрес за
призоваване – ***, като законен представител на фирма „***“
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА *** на ОДМВР – гр. Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Х., с
ЕГН: **********, сума в размер на 500 лева, представляваща направени от
същият разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.


ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя М. Й. Х. чрез адвокат В. К.
от САК, за сумата от 40 лева, представляващи разходи за транспорт от гр.
5
София до гр. Плевен.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6