Р
Е Ш Е Н И Е
…16.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 5767 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Ц.И.Ц. /взискател в
изпълнителното производство/ срещу постановление
от 10.07.2018г. на ДСИ при СРС, постановено по изпълнително дело № 400/2010, с
което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на атакувания акт,
с доводи, че обжалваното постановление не е датирано, отделно съдебният
изпълнител не се произнесъл по негови искания за предприемане на изпълнителни
действия.; не била посочена дата на перемпцията и нямало данни длъжникът да е
отказал да възстанови ел. инсталацията. С жалбата се атакува изрично и отказ,
обективиран в съобщение с изх. № 20442/11.07.2018 г. на съдебния изпълнител, да
му се връчи препис от постановление да извърши възстановяваване на ел.
инсталацията“.
Ответникът по жалбата
„М.Б.“ ЕАД не заявява становище.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ДСИ, с които се заявява
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че за периода 15.08.2011г.
-12.03.2014г. и 12-03.2014г. – 10.07.2018г. взискателят не е поискал извършване
на изпълнителни действия, поради което прекратяване на изпълнението е настъпило
по право.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело №
400/2010г. по описа на ДСИ при СРС е образувано по молба, депозирана на
17.06.2010г. от Ц.И.Ц. срещу „М.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от
10.06.2010г., издаден по гр.д. № 12208/2017г. по описа на СРС, 43 с-в, с което
е осъдено дружеството – длъжник да възстанови прекъснатото електрозахранване на
апартамент, находящ се в гр. София – вътрешна къща на адрес ул. „*****,
собственост на взискателя. С молбата за образуване на изпълнителното производство
молителят е поискал да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение,
евентуално да се насрочи принудително
изпълнение.
Призовката за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 28.03.2011г.
С молба от
02.05.2011г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия. С
разпореждане на съдебния изпълнител от 01.06.2011г. е назначена съдебно
техническа и икономическа експертиза. В заключението на експертизата се сочи, че
възстановяване на електрозахранването е недопустимо без уведомяването на „ЧЕЗ Р.Б.“
АД.
С нова молба от
15.08.2011г. е поискано да се запорира вземане на длъжника по смисъла на чл. 507 ГПК. Със същата молба взискателят е
поискал да бъде оправомощен да извърши действието за сметка на длъжника. На
17.08.2011г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице.
С молба от
26.10.2011г. е поискано от взискателя издаване на удостоверение по смисъла на
чл. 456 ГПК, с което да се присъедини по друго изпълнително дело, насочено
срещу длъжника. На 01.11.2011 г. е направил същото искане за издаване на
удостоверение.
С молба от
20.12.2011г. взискателят е поискал вещото лице да ръководи възстановяването на
електрическата инсталация и остойности направените разходи.
На 23.03.2012г. е
издадено постановление на ДСИ, с което е оправомощен взискателя да извърши
действието възстановяване на прекъснатото електрозахранване.
С молба от
12.03.2014г. е поискано да се насрочи и извърши опис на движимото имущество на
длъжника, находящо се на ул. „*****.
Следващата молба от
взискателя е депозирана на 10.07.2018г., с искане да се насрочи дата за
изпълнение и да се връчи препис на Постановление от 23.03.2012 г.
С обжалваното постановление
от 10.07.2018г. е прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
При така
изложеното, Съдът намира следното:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Смисълът на тази правна норма е свързан с
това, че в изпълнителния процес взискателят има задължението със своите
действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от
подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на
определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване
на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали
е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният
изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С
оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в
хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период
от две години, води до неговото прекратяване.
Прекратяването на производстввото става ех
1еgе с изтичане на двугодишния срок и актът на частния съдебен изпълнител има
декларативно действие. Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай от данните по
изпълнителното дело се установява, че е
налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,
ал.1, т. 8 ГПК. Безспорно
е установено по делото, че за периода от подаване на молбата на 12.03.2014г. до
10.07.2018г. не са налице поискани от взискателя и извършени изпълнителни
действия, поради което перемпцията е настъпила най-късно на 12.03.2016г.
Неоснователно е оплакването за
липса на дата в обжалваното постановление, тъй като същото е постановено на
10.07.2018г.
С оглед на
изложеното, ДСИ законосъобразно е прекратил изпълнителното производство, поради
което жалбата в тази част е неоснователна и обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено.
По отношение на
жалбата в частта, в която се обжалва отказ да се връчи препис от постановление,
същата е недопустима. Отказът на съдебния изпълнител да издаде препис от негов
акт не е сред категорията изпълнителни действия, подлежащи на обжалване от
страните. С действащия ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване
на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени
актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на
лимитативно посочени от закона основания, което изключва всяко разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на
съдебния изпълнител.
С оглед горното, подадената по
делото жалба в частта, с която се обжалва отказа да се връчи препис от постановление,
следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ц.И.Ц. - взискател по изпълнително
дело № 400/2010г. по описа на ДСИ при СРС
срещу постановление от 10.07.2018г. на ДСИ при СРС, постановено по
изпълнително дело № 400/2010, с което е прекратено изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.И.Ц. - взискател по изпълнително дело
№ 400/2010г. по описа на ДСИ при СРС срещу отказ, обективиран в съобщение с изх. №
20442/11.07.2018г., да му се връчи
препис от постановление от 23.03.2012г.
Решението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Софийски
апелативен съд в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата, в
останалата част за оставяне без уважение жалбата, решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.