Р Е Ш Е Н И Е
№ …........./07.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17766
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу
К.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи следните суми: 751.11лв.
(седемстотин петдесет и един лева и единадесет ст.), представляващи
дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер
1503837, за периода от 10.05.2017г. до
08.08.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна,
ж.к."Младост" бл.131, вх.3, ап.58, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, обезщетение за забава върху главницата в размер на 70.00лв.
(седемдесет лева), за периода от 13.08.2017г. до 17.08.2019г.
Твърди се в исковата молба, че в периода от 10.05.2017г. до 08.08.2019г. ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с
абонатен номер
1503837 за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ж.к."Младост" бл.131, вх.3, ап.58, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5,
т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни
да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ,
дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на
ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по
ч.гр.д. № 13267/2019г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова
полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради
което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва, че ищецът е доставил, а
ответникът потребил соченото количество ВиК услуги. Твърди, че начислените
количества не са от редовен отчет. Показанията на водомера от 2017г. до сега
били 395 куб или следвало да му бъдат начислени суми само за 40 куб.
изразходвана вода. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени
по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д.№13267/2019г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено
от „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК ********* заявление от 21.08.2019г. срещу К.П.Н., ЕГН **********, за сумата 751.11лв.
(седемстотин петдесет и един лева и единадесет ст.), представляващи
дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер
1503837, за периода от 10.05.2017г. до
08.08.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна,
ж.к."Младост" бл.131, вх.3, ап.58, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава върху главницата
в размер на 70.00лв. (седемдесет лева),
за периода от 13.08.2017г.
до 17.08.2019г.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от К.П.Н., за недължимост
на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск.
Представена е като доказателство по делото Справка за недобора на частен
абонат № 1503837 от
13.07.2017г. до 17.08.2019г., издадена от "Водоснабдяване и канализация" ООД, от която е
видно, че на ответника са начислени задължения за ползвани ВиК услуги в размер
на 751.11 лв., а общия размер на лихвата, изчислена върху главниците от датата
на падежа на всяко от месечните задължения до 17.08.2019. е 70 лв..
Ответникът не оспорва, че е ползвател на ВиК
услуги в сочения обект на потребление.
Представени
са три броя карнети по партида с абонатен №1503837, като за
периода 10.05.2017г.-10.05.2019г. е начислявана служебна консумация по 10
куб.м. В карнетите е отразено, че в обекта на
потребление живеят три лица.
Приети са като доказателства по делото ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на "В.и к."
ООД, както и решения на ДКЕВР от 11.08.2014г.; 15.12.2017г.; 28.04.2017г.;
28.12.2018г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В.и к."
ООД.
До
абоната е изпратено Уведомително писмо № **********/18.05.2017г. за изтекла
валидност на метрологична проверка на индивидуалния водомер, което не
достигнало до него.
С Писмо
№ ИАО20000612МЛ-001МЛ/08.07.2020г., Община Варна, Район „Младост“ удостоверява,
че на адрес
гр.Варна, ж.к."Младост" бл.131, вх.3, ап.58, е регистрирано едно лице по постоянен адрес и едно
лице по настоящ адрес.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да
докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на
изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено
плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя
възражения за липса на основание за начисляване на посочените в карнетните
листи количества, поради липса на редовен отчет от страна на оператора.
Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. С
идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава
качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна.
Ответникът не оспорва качеството си на потребител на
ВиК услуги в сочения обкт на потребление.
С оглед на така изложеното, съдът
приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на
ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител - ползвател на жилище. Гореизложеното обуславя извода, че бе установено
съществуването на облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът
се е задължил да заплаща потребеното от него количество ВиК услуги.
По делото се установи, че в имота е налице монтиран водомер за
отчитане на консумираните количества вода и липсват данни същият да е в
метрологична годност. Установи се също от приложените карнетни, че в периода на
претенцията, количествата на потребена вода са отчитани служебно ежемесечно.
Въпреки предприетото оспорване
от страна на ответника, съдът намира, че ищецът не доказа по
основание и размер претенцията
си за този период. Ищецът твърди, че е приложил правилата на
дружеството за начисляване на служебен отчет поради отказ на потребителя да
предостави достъп до жилището и индивидуалния водомер, аналогично на липса на
инд. водомер, както и
поради неговата метрологична негодност.
Преди
всичко, операторът следва да отчете реално доставените и използвани от
ответника количества вода съгл. чл.22 ОУ, въз основа
показанията на индивидуалния водомер, монтиран в имота. При невъзможност да
бъдат отчетени показанията на СТИ в ОУ са предвидени различни хипотези, в които
дружеството – доставчик прилага
служебен отчет и начислява количества вода според съответната клауза от ОУ. По
делото не са събрани данни за нито един реален отчет на СТИ в имота за този период. Ако и да е
налице недопускане на служителите на ВиК оператора за отчитане помесечно консумацията
на ВиК услуги, то това обстоятелство не е надлежно установено от ищеца. Не се
установява убедително, че средството за техническо измерване /СТИ/, монтирано
на имота, е извън класа си на точност. Всички представени от ищеца
доказателства представляват частни свидетелстващи документи, които не се
ползват с материална доказателствена сила при оспорването им от ответника,
доколкото установяват единствено изгодни за издателя си обстоятелства. Не са
ангажирани доказателства за отказ и осуетяване от ответника на извършените
проверки, а същевременно в карнета липсва, за този период, подпис от абоната.
Няма данни за провеждано от оператора текущо отчитане, респ. съставен протокол
за това съгл.чл.23 от ОУ, нито данни
за дадени предписания съгласно чл.20 и чл.21 от ОУ. Не е съставен по надлежния
ред протокол от ВиК служителя за отказ допускане в имота от потребителя
съгласно чл.24, ал.4 от ОУ, чл.35, ал.5 от Наредба №4/2004г. Съгласно разпоредбата, при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните
граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица
на оператора. Не е установено, че на ответника са дадени предписания по чл.34а,
ал.5 от същата Наредба, за да се приложат след изтичане на тримесечния срок
последиците със служебно отчитане на услугата. За да приложи, в отклонение от
въведеното с исковата молба твърдение за реална консумация, служебно
начисляване на вода, ищецът следва да установи предпоставките за това по смисъла на
цитираните по-горе разпоредби от Наредбата и ОУ. Допустими са всички
доказателствени средства, като е
въпрос на процесуална активност на ищеца да установи твърдените от него факти
при недобросъвестност на потребителите на ВиК услуги.
Не се събраха данни относно метрологичната годност на
водомера. Съгласно чл.34а от Наредбата, правомощие за извършване на метрологична
проверка е на оператора. Дори да се приеме, че поради липсата на метрологична
годност, е налице основание за служебно начисляване на консумация, то съдът
намира, че не се установява правилното приложение на алгоритъма за служебно
определяне на ползваните количества ВиК услуги при липса на индивидуален
водомер. Невъзможността да бъде отчетено с точност
количеството потребени ВиК услуги налага при липса на водомер да бъде начислена
служебна консумация, изчислена съобразно предвидените в Общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004г. методики. Хипотезата на липса на индивидуален водомер води
до прилагане методиката по чл. 39, ал.5, т.1 от Наредбата -
по 5 куб.м.- при нетоплофицирано жилище или 6 куб.м. за топлофицирано,
за всеки обитател до поставяне на индивидуалния водомер. Съгласно чл. 33 от Наредба
№ 4/2004г. за условията и реда за присъединяване и ползване от
потребители на ВиК и канализационни услуги, при установяване на повреда
в индивидуалните водомери на потребители, представителят на оператора
прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и срок за
отстраняване като демонтира пломбата на холендера. /чл.20 от ОУ/ Липсват
каквито и да са съставени от ВиК оператора протоколи/писма и др./, установяващи
негодността на СТИ в процесния период /съотв. кога е
настъпила/, а служебното отчитане на вода е временно средство за заплащане на
услугата. От друга страна и ответникът не е ангажирал доказателства за
предприемане на действия съгласно ОУ за смяна, метрологична проверка или
оспорване начисляваното служебно количество вода /в този смисъл глава Трета от
ОУ, чл. 16, ал. 5; чл. 17, ал. 4/.
В случая
няма доказателства за отправено предписание, достигнало до знанието на ответника, нито за
съставен протокол за отказ на абоната да допусне служителите за редовен отчет.
Липсва изготвен протокол съгласно чл. 24 от Общите условия на доставчика за
неосигурен достъп до имота, а за този период, видно от карнета е
начислявана служебна консумация. Не са ангажирани и доказателства за точното
изчисляване на служебната консумация съобразно различните хипотези – дали по
средномесечен разход или по чл.25, ал.8 от ОУ.
При
констатирана неизправност на водомера, както чл.33 от Наредба №4/2004г., така и
ОУ за доставка предвиждат задължение на оператора на ВиК мрежата да уведоми
потребителя за констатираната неизправност преди да приложи методика за
компенсиране на обективно неотчетено потребление. Целта на тази уредба е да
балансира интересите на потребителя, който има задължение да поддържа своята
вътрешна водопроводна мрежа с изправен индивидуален водомер, за да
заплаща само реално консумираното потребление, без да носи риск от разпределяне
на задълженията според методиката, прилагана за обекти без индивидуални
водомери, съответно и интересът на доставчика да отчита текущо броячите на
изправните уреди и да поддържа и контролира средствата за отчет. Нормативната
уредба допуска потреблението да се остойностява временно (за срока на
предписанието) или по показания на монтиран оборотен водомер(каквито данни по
делото няма) или по средномесечен разход за предходен период на годината(
чл.26, ал.2 от ОУ 2014), а едва след пропускане на този срок, потребителят да
бъде третиран като клиент без индивидуален водомер и съответно доставените до
него количества да се определят по методиката на чл. 25, ал. 8 от ОУ 2014г. /Решение по в.т.д.№2075 по описа на
2019г. на ВОС; Решение по в.т.д. №1695/2018г. по описа на ВОС/.
Исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск от "Водоснабдяване
и канализация
- Варна" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК срещу К.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи следните суми: 751.11лв.
(седемстотин петдесет и един лева и единадесет ст.), представляващи
дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер
1503837, за периода от 10.05.2017г. до
08.08.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна,
ж.к."Младост" бл.131, вх.3, ап.58, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, обезщетение за забава върху главницата в размер на 70.00лв.
(седемдесет лева), за периода от 13.08.2017г. до 17.08.2019г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: