Решение по дело №16441/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8484
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20221110116441
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8484
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110116441 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„Софийска вода“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от В. Т.,против ЕМ. СТ. Й.,ЕГН **********,с адрес
[адрес],с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1209,82 лева
главница за вода и предоставени ВиК услуги за доставена и потребена вода за
периода 27.05.2018 г. до 28.10.2021 г., 74,37 лева лихва за забава за периода
27.05.2018 г. до 28.10.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че ответницата Й. е потребител на вода и
ВиК услуги на водоснабдения имот,който е закупила на 19.12.2006 г.,при
което е задължена да заплаща цената на доставена вода и предоставени ВиК
услуги. Сочи се,че за процесния период ответницата е допуснала
неизпълнение на своите задължения и незаплатената цена възлиза на 1209,82
лева. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в срока по общите
условия,ищецът претендира мораторна лихва,възлизаща на 74,37 лева.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,при което с оглед депозирано възражение е
налице правен интерес от предявяване на установителната искова претенция.
Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответната
страна със становище за допустимост,но неоснователност на иска,защото не е
доказано ответницата да е потребител на вода и ВиК услуги,при което не е
установено,че страните са обвързани от договорно правоотношение. Оспорва
1
се да е доставено количество вода,съответстващо на претендираната цена.
Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност. Ответната
страна моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Софийска вода“АД
претендира от ЕМ. СТ. Й. сумите от 1209,82 лева главница за вода и ВиК
услуги за периода 26.04.2018 г. до 28.10.2021 г.,74,37 лева лихва за забава за
периода 27.05.2018 г. до 28.10.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
6404/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Видно от справка от Агенцията по вписванията,за периода 01.01.1998 г.
до 07.10.2021 г.,на 19.12.2006 г. е вписан нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот с продавач Радо-90Л и купувач ЕМ. СТ. Й.,представляващ
апартамент 2 в ж.к.“Западен парк“ бл.33А,ет.1.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза имотът е водоснабден,а количеството вода се отчита чрез
монтирани два броя водомери,задълженията са начислявани за клиентски №
********** с клиент ЕМ. СТ. Й. като за процесния период е начислено
потребление от имот- 710 куб.м. и обко потребление – 26,98 куб.м.,общата
стойност на задълженията възлиза на 1826,31 лева,направени са плащания в
общ размер от 696,39 лева,от които 626,17 лева за главница и 70,22 лева за
мораторна лихва,с които са погасени парични суми по фактури,издадени в
периода от 28.04.2020 г. до 25.08.2021 г.,неиздължената главница възлиза на
1206,42 лева,а мораторната лихва е в размер от 289,42 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,относно което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение. Този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,относно което е издадена
заповед за изпълнение – в настоящия случай следва да бъде проведено
доказване,че съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на вода и ВиК услуги,да бъде установено доставеното количество
вода и цената на същата,които предпоставки подлежат на доказване от
ищцовата страна,а на ответната страна е възложено да докаже,че е изпълнила
точно договорните си задължения или са налице обстоятелства,които
изключват дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че
искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата
молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 09.02.2022 г.
2
Софийският районен съд счита,че от ангажираните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че страните се
намират в договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и
продава вода и предоставя ВиК услуги,а ответницата Й. се явява потребител
на вода по смисъла на легалната дефиниция на понятието потребител
съгласно т.1 § 1 от ДР на ЗРВКУ. Възникването на качеството потребител на
вода и ВиК услуги е обусловено от притежаване право на собственост или
вещно право на ползване върху водоснабдения имот. За да приеме,че е
доказано,че ответницата Й. има качеството потребител на вода и ВиК
услуги,съдът взе предвид представената справка от Агенция по
вписванията,от която се установява,че съгласно договор за продажба на
недвижим имот,обективиран в нотариален акт,на 19.12.2006 г. ЕМ. СТ. Й. се
легитимира като собственик на [адрес],а същевременно не се установява
наличието на по-нови вписвания за същия имот,т.е. не се доказва извършване
на действие на разпореждане с процесния имот. Не могат да бъдат споделени
доводите на ответницата Й. чрез процесуалния й представител,че правото на
собственост не е доказано,защото не е представен нотариалния акт за сделка.
Следва да бъде посочено,че представената по делото справка от Агенцията по
вписванията съдържа удостоверяване на разпоредителните сделки с
недвижими имоти,по които е страна ответницата Й.,отразеното вписване
придобиване на ап.... от 19.12.2006 г. съдържа отбелязване,че вписването е
основано на представен нотариален акт,в който е обективиран договор за
продажба на недвижим имот,поради което съдът счита,че е доказано,че
ответницата Й. е потребител на вода и ВиК услуги. В тази насока съдът
намира,че вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се
реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на актовете относно
недвижимите имоти,а Правилникът по вписванията предвижда възможност за
предоставяне на справка относно вписаните разпоредителни сделки на дадено
лице,като собственик на недвижим имот. При това положение и при
съобразяване на обстоятелството,че всеки нотариален акт се вписва след
представянето му в Служба по вписванията,съдът счита,че представената
справка от Агенцията по вписванията,съдържаща информация за
придобиване на недвижимия имот от ответницата Й.,представлява
доказателство,че ответницата е пасивно легитимирана да отговаря по
предявената искова претенция,отчитайки наличието на отразено вписване
придобиване на имота с нотариален акт от 19.12.2006 г. и липсата на
последващи разпоредителни сделки със същия недвижим имот.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция в частта за
претендираната главница е доказана по основание и по размер за сумата от
1206,42 лева,а за разликата над 1206,42 лева до пълния претендиран размер от
1209,82 лева искът подлежи на отхвърляне. В хипотезата на сключен договор
за доставка и продажба на вода и ВиК услуги доставчикът трябва да
установи,че е доставена вода в съответното количество,респективно за
потребителя е възникнало задължение да заплати доставеното количество
вода. За да счете,че исковата претенция е доказана по основание,съдът взе
предвид,че според заключението по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза количеството вода е определяно въз основа на отчетите от два
водомера в имота,а при съобразяване направените плащания неиздължената
главница възлиза на 1206,42 лева. Наличието на реални отчети показанията на
3
водомерите,съпоставено с начисляването на цена за доставената
вода,утвърдена от КЕВР,означава,че претендираната от ищеца цена
съответства на реално доставено количество вода,респективно искът е
доказан по основание. Изводът на съда,че исковата претенция е доказана по
основание,както и по размер за сумата до 1206,42 лева,налага да бъде
разгледано своевременно формулираното възражение за настъпила
погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника,който може да се позове на настъпила давност,ако в определен
период от време след възникване изискуемост на вземането кредиторът не е
предприел действия по реализиране на вземането си. Приложимата
погасителна давност за вземания за вода и ВиК услуги е тригодишната
давност. Съгласно чл.33,ал.2 от общите условия ( приложени по ч.гражд.дело
№ 6404/2022 г. по описа на СРС,по което е подадено заявлението по чл.410 от
ГПК ),срокът за заплащане задълженията по фактурите е тридесет дни от
датата на фактуриране. В настоящия случай ищецът е предприел действия по
реализиране на вземането си на 09.02.2022 г.,което означава,че погасени по
давност са паричните суми по фактури с изтекъл срок на плащане до
09.02.2019 г. Така мотивиран,съдът намира,че погасени по давност са
задълженията по фактури,издадени в периода между м.04.2018 г. до м.12.2018
г.,тъй като фактурата от 21.12.2018 г. е платима в срок до 20.01.2019 г.,докато
задълженията по по-новите фактури не са погасени по давност,защото срокът
за плащане изтича на следващата фактура изтича на 24.02.2019 г.,т.е. по
отношение на тези задължения не е изминал период,по-дълъг от три години.
Това означава,че е погасено по давност задължение,възлизащо общо на 419,86
лева,съответно предвид уважаване възражението за давност искът подлежи на
уважаване за сумата от 786,56 лева,а за разликата до пълния претендиран
размер искът следва да бъде отхвърлен.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е предпоставено
от провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в
срока за плащане,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на обезщетение. С оглед обстоятелството,че според
общите условия на доставчика е уговорен срок за изпълнение на
задължението за заплащане цената на доставена вода,с изтичането на този
срок и без да е необходимо отправяне на покана,потребителят на вода изпада
в забава. Софийският районен съд намира,че мораторна лихва е дължима само
върху паричната сума,за която искът подлежи на уважаване,а именно
начислената мораторна лихва върху сумата от 786,56 лева,докато за частта от
главницата,която е погасена по давност,лихва за забава не е дължима,защото с
погасяване на главницата се погасяват и акцесорните задължения.
Съдът,отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според
което размерът на мораторната лихва възлиза на 289,42 лева при съобразяване
датата,следваща падежната дата и крайната дата 28.10.2021 г.,както и като
отчете,че начислената мораторна лихва върху погасената по давност главница
е в размер на 130,44 лева,т.е. мораторната лихва върху главницата от 786,56
лева възлиза на 158,98 лева,намира,че предявеният от ищеца иск за заплащане
на мораторна лихва в размер от 74,37 лева подлежи на уважаване за периода
24.02.2019 г. до 28.10.2021 г.
При този изход на делото,както и като бъде съобразено,че и двете
4
страни претендират присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът
намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 351,29 лева за
исковото производство и 50,71 лева за заповедното производство в полза на
ищеца съобразно с уважената част от иска,а в полза на ответницата следва да
бъдат присъдени 297 лева заплатено адвокатско възнаграждение съответно на
отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на ЕМ.
СТ. Й.,ЕГН **********,с адрес [адрес],че съществува вземане на „Софийска
вода“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от В. Т.,в размер от 786,56 лева ( седемстотин
осемдесет и шест лева петдесет и шест стотинки ) главница за вода и ВиК
услуги за периода 25.01.2019 г. до 28.10.2021 г.,в размер от 74,37 лева (
седемдесет и четири лева тридесет и седем стотинки ) лихва за забава за
периода 24.02.2019 г. до 28.10.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 09.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 6404/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от „Софийска вода“АД против ЕМ. СТ. Й. в частта
за разликата над 786,56 лева до пълния претендиран размер от 1209,82 лева.
ОСЪЖДА ЕМ. СТ. Й.,ЕГН **********,с адрес [адрес] да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Софийска вода“АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление [адрес],представлявано от В.
Т. сумата от 351,29 лева ( триста петдесет и един лев двадесет и девет
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и 50,71 лева ( петдесет лева
седемдесет и една стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление [адрес],представлявано от В. Т. да заплати на основание чл.81
от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на ЕМ. СТ. Й.,ЕГН **********,с адрес [адрес]
сумата от 297 ( двеста деветдесет и седем ) лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5