№ 98
гр. Враца, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500136 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
С определение № 574/21.06.2022г., постановено по гр.д. № 765/2022г. по
описа на ВКС, III г.о. е допуснато касационното обжалване на въззивно
решение № 2601824/17.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 103/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Враца, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №
336/22.06.2020 г. постановено по гр. д. № 176/2020 г. по описа на Врачанския
районен съд, в частта му, с която е осъдено "Тролейбусен транспорт - Враца"
ЕООД, гр.Враца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, да заплати на Т. Н. Ц.
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за
периода от 04.12.2019 г. до 04.06.2020 г. в размер на 7630,56 лв. и не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата му
част.
С решение № 50037/15.03.2023 г. постановено по гр.д. № 765/2022г. по
описа на ВКС, III г.о., касационният съд е отменил въззивно решение №
260182/17.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 103/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Враца, в частта, с която е потвърдено решение №
1
336/22.06.2020 г. постановено по гр.д. № 176/2020 г. по описа на Врачанския
районен съд, в частта му, с която е осъдено „Тролейбусен транспорт - Враца“
ЕООД гр. Враца, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, да заплати на Т. Н. Ц.
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за
периода от 04.12.2019 г. до 04.06.2020 г. в размер на 7630,56 лв.; в частта му, с
която е потвърдено Определение № 260580/01.12.2020 г. по гр. дело №
176/2020 г. на Районен съд - Враца, с което е оставена без уважение молба на
„Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД гр. Враца с правно основание чл.248
ГПК за изменение на решението от 22.06.2020 г. в частта му за разноските;
както и в частта му за разноските и делото в тази част делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия съд. В останалата част решението е
влязло в сила.
При повторното разглеждане на спора, след връщане на делото от ВКС,
настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. Х. - Н., чрез
процесуален представител адв. Кр. К. от ВрАК, против решение №
336/22.06.2020 г. постановено по гр.д. № 176/2020 г. по описа на Врачанския
районен съд, с което са уважени предявените от Т. Н. Ц., ЕГН ********** с
адрес ***, против дружеството-въззивник обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ, като е осъдено да заплати на ищеца сумата 7630, 56
лв., представляваща обезщетение за времето на оставане на ищеца без работа
за периода от 04.12.2019г. до 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 22.01.2020г. до окончателното й изплащане и са
присъдени разноски на ищеца в размер 1200,00 лева адвокатски хонорар.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно и се излагат подробни доводи и
съображения за неоснователност на предявените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. По отношение на иска за присъждане на
обезщетение за времето на оставане на ищеца без работа за периода от
04.12.2019г. до 04.06.2020г. се твърди, че необосновано съдът е приел този
иск за доказан и основателен, тъй като по делото липсват обективни данни, от
които да се изведе по безспорен начин размера на тази претенция. Иска се
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново от въззивната
инстанция, с което предявените искове се отхвърлят. Претендират се
разноски за двете инстанции.
2
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Т. Н. Ц., ЕГН
**********, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна
и необоснована въззивната жалба и излага подробни доводи и съображения в
подкрепа на оспорването. Счита за неоснователни възраженията на
жалбоподателя относно присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение и неговите размери, тъй като по делото са приобщени
достатъчно писмени доказателства относно размера на обезщетението, които
го доказват по безспорен начин. Моли съда да остави без уважение жалбата и
да потвърди обжалваното решение.
Подадена е и частна жалба от въззивника „Тролейбусен транспорт -
Враца“ ЕООД против определение № 260580/01.12.2020 г. постановено по
гр.д. № 176/2020 г. по описа на Врачанския районен съд, с което е отхвърлена
молбата му с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на
постановеното решение в частта за разноските, чрез намаляване на
присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатска защита.
Поддържа се в частната жалба, че атакуваното определение е
неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът своевременно бил направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна,
поради несъответствие на същия с минималния размер на адвокатските
възнаграждения по НМРАВ и с фактическата и правна сложност на делото.
Иска се намаляване на адвокатския хонорар, като съдът се съобрази с
посочените от него критерии.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна Т. Н. Ц. е
постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната
частна жалба с твърдения за неоснователност на възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като не е налице завишаване на
хонорара в противоречие с чл.7, ал.1, т.1 вр. с ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
2004г. Моли съда да остави без уважение тази жалба.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
Във връзка с указанията на ВКС, дадени с решение № 50037/15.03.2023
г. постановено по гр.д. № 765/2022г., III г.о., при повторното разглеждане на
спора от въззивна инстанция е назначена и изпълнена съдебно - счетоводна
експертиза и e прието писмено доказателство.
По въззивната жалба на „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
3
акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният
съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд - Враца ищецът Т. Н. Ц. от гр.Враца е предявил
против „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД, гр.Враца обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ за признаване уволнението му
за незаконно, отмяна на заповед № 22/04.12.2019г., с която му е наложено
наказание „дисциплинарно уволнение”, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „***” в ответното дружество, както и за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение в размер 7630.56 лв. за времето, през
което е останал без работа, поради уволнението, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в районния съд и съдебно-
деловодни разноски.
В исковата молба ищецът заявява, че е бил в трудово правоотношение с
ответника „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД, гр.Враца въз основа на
трудов договор от 09.10.1995г. на длъжност „***“, което е прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със заповед № 22/04.12.2019г., с която му е
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. По нататък в исковата
молба са изложени доводи за незаконосъобразност на уволнението на ищеца
поради неспазване от работодателя му на изискването на чл.333, ал.3 КТ и чл.
12, ал.1 от Колективен трудов договор в предприятието. В исковата молба е
направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в районния
съд, като по указания на съда с молба от 30.01.2020г. ищецът е посочил
размера на претенцията си - 7630.56 лв.
В подадения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът „Тролейбусен
транспорт - Враца“ ЕООД, гр.Враца е оспорил предявените искове, като
неоснователни и недоказани, с твърдения, че процесната заповед за
уволнение е издадена в съответствие с разпоредбите на КТ и същата е
правилна и законосъобразна и следва да бъде оставена в сила.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
4
обсъди събраните в първоинстанционното и в настоящото производство
писмени доказателства, както и заключението по изпълнената съдебно-
счетоводна експертиза поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема
за установено от фактическа страна следното:
С молба от 30.01.2020г. ищецът е представил пред първоинстанционния
съд фишове за работната си заплата за месеците септември, октомври,
ноември и декември 2019г. (л.31-32 по делото), а с писмено становище от
18.03.2020г. ответното дружество е представило по делото копия от
ведомости и фишове за работната заплата на ищеца за месеците октомври,
ноември и декември 2019г., от които се установява, че през м. септември
ищецът е отработил 10 дни, през м. октомври – 21 дни, през м.ноември – 19
дни и през м. декември – 3 дни.
В проведеното открито съдебно заседание на 03.06.2020г. ищецът е
представил справка за актуално състояние на действащи трудови договори за
периода от 05.12.2019г. до 02.06.2020г., издадена от НП-ТД - Велико Търново
за Т. Н. Ц., от която се установява, че в този период ищецът няма сключени
действащи трудови договори.
От приетото по делото от въззивната инстанция при повторното
разглеждане на спора като доказателство удостоверение за изплатени трудови
възнаграждения изх. № 417/12.04.2023г., издадено от въззивното дружество,
се установява, че за месец август 2019г. въззиваемия Т. Н. Ц. е отработил 22
работни дни в „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД, гр.Враца.
От заключениeто на вещото лице по назначената от въззивната
инстанция при повторното разглеждане на спора и изпълнена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема изцяло като обективно,
професионално и пълно, се установи, че последният отработен пълен месец,
т.е. месеца през който Т. Н. Ц. е работил през всичките работни дни в
„Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД преди месец декември 2019г., е
месец август 2019г., като размера на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за този месец е 1147,90 лв. Според заключението размера на
дължимото се на Т. Н. Ц. обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1
КТ - за периода от 04.12.2019г. до 04.06.2020г., който е 6 месеца, е 6 887.40
лв.
При така установените фактически данни се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ работникът или служителят има право
да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да
иска обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
5
уволнението, а според чл. 225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Искът по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е обусловен на
първо място от незаконността на уволнението, а при доказана незаконност –
от установените вреди в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за времето, през което е останал без работа.
Тежестта на доказване по този осъдителен иск е възложена на ищеца – той
трябва да докаже, че след уволнението е останал без работа и не е получавал
трудово възнаграждение, причинната връзка с неправомерното уволнение,
претърпените вреди и техния размер. Уволненият работник или служител,
ищец по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, следва да
докаже твърдението си, че в резултат на незаконното уволнение е претърпял
имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в пропуск да получава
трудово възнаграждение за период от 6 месеца след прекратяване на
трудовото правоотношение като докаже факта на оставане без работа и
размера на последното получено преди незаконното уволнение трудово
възнаграждение. (ТР № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК).
В настоящия спор незаконността на уволнението на ищеца е доказана и
призната с влязлото в сила решение № 336/22.06.2020 г. постановено по гр.д.
№ 176/2020 г. по описа на Врачанския районен съд, потвърдено с решение №
260182/17.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 103/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Враца в частта му, касаеща исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, което не е допуснато до касационно обжалване в
тази част с определение № 574/21.06.2022г., постановено по гр.д. №
765/2022г. по описа на ВКС, III г.о., поради което е налице първата
предпоставка за уважаване на иска.
С представената по делото справка за актуално състояние на действащи
трудови договори за периода от 05.12.2019г. до 02.06.2020г., издадена от НП-
ТД - Велико Търново за Т. Н. Ц., е установено, че в този период ищецът няма
сключени действащи трудови договори. От фактическа страна на спора във
въззивната жалба не се оспорва, че през този период ищецът не е работил по
трудови и други правоотношения и не е реализирал доходи от престиране на
работната си сила. Следователно, доказано е по делото, че след прекратяване
6
на трудовия договор на ищеца с ответното дружество, през исковия период от
04.12.2019г. до 04.06.2020г., ищецът е понесъл вреди от оставането си без
работа. За тези вреди ответникът-работодател следва да го овъзмезди с
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от
шест месеца.
Брутното трудово възнаграждение за определяне размера на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, е полученото
от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая
се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен
пълен месец, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил
през всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през
целия календарен месец, а само определени дни от него, то полученото
възнаграждение не може да се определи като месечно. В този смисъл е
решение № 490/28.06.2010 г. по гр.д. № 342/2009 г. на ВКС, IV г.о.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не може да се разбира като препращаща към тази на чл. 18
от същата относно начина на изчисляване на обезщетението по чл. 225 КТ,
доколкото това би било в противоречие със закона (по-висок по степен
нормативен акт), респ. с чл. 228 КТ, според който обезщетението се определя
на база получено брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца на уволнението (Решение № 665/11.01.2011 г. по гр. д. № 1688/2009 г.,
III г.о.).
От приетите по делото като доказателства ведомости и фишове за
работната заплата на ищеца за месеците септември, октомври, ноември и
декември 2019г. и удостоверение за изплатени трудови възнаграждения изх.
№ 417/12.04.2023г., издадено от въззивното дружество, както и от
заключениeто на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че последното месечно брутно трудово възнаграждение, което
ищецът Т. Н. Ц. е получил за отработени всички работни дни за календарния
месец, е за месец август 2019г. (22 работни дни). За този месец на ищеца е
начислено и същият е получил брутното трудово възнаграждение в размер
1147,90 лв., която сума е базата за определяне на обезщетението по чл. 225,
ал.1 КТ. На тази база дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода
от 04.12.2019г. до 04.06.2020г. (времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца) е в размер 6 887.40
лв., съгласно заключението на вещото лице.
В този размер исковата претенция се явява основателна и доказана и
следва да се уважи, а в размера над уважения до предявения от 7 630, 56 лв.
7
същата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед естеството на
обезщетението, като парично вземане, се дължи и лихва за забавеното му
плащане от момента на предявяване на иска – 22.01.2020г., до окончателното
издължаване на ответника. Същото е поискано от ищеца с исковата молба и
следва да се присъди.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че размерът на
претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се определи като
за база се използва месецът, предхождащ уволнението - месец ноември 2019
г., през който ищецът е работил само 19 дни и е получил брутно трудово
възнаграждение 1150, 58 лв., позовавайки на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, като е умножил
полученото от ищеца среднодневно трудово възнаграждение (60, 56 лв.) по
броя на работните дни за същия месец (19 дни), респ. дължимата на ищеца
сума е 7630,56 лв. Както бе посочено по-горе в случая разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от НСОРЗ е неприложима, защото като база за изчисляване на
обезщетението следва да се вземе месечното трудово възнаграждение при
връщане назад във времето. Тази разпоредба би била приложима в други
случаи, при които работникът или служителят въобще няма пълен работен
месец. По тази причина, районният съд, след като не е определил правилно
предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, не е
стигнал до правилен извод за това в какъв точно размер се дължи
претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение на РС-Враца следва да бъде отменено поради
нарушение на материалния закон в частта, в която е уважен иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ като на ищеца е присъдено обезщетение
за времето на оставането му без работа за периода от 04.12.2019г. до
04.06.2020г. в размер над 6 887.40 лв., до присъдения размер 7 630, 56 лв.,
като вместо него следва да бъде постановено решение, с което се отхвърли
исковата претенция над уважения размер от 6 887.40 лв. до предявения
размер от 7 630, 56 лв. като неоснователна.
Обжалваното решение на РС-Враца следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, в частта, в която е осъден ответника да заплати
на ищеца обезщетение за времето на оставането му без работа за периода от
04.12.2019г. до 04.06.2020г. в размер до сумата 6 887.40 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2020г., до окончателното й
изплащане.
По въззивната частна жалба на „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД:
С решение № 50037/15.03.2023 г. постановено по гр.д. № 765/2022г. по
8
описа на ВКС, III г.о., касационният съд е отменил въззивно решение №
260182/17.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 103/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Враца, и в частта му, с която е потвърдено Определение №
260580/01.12.2020 г. по гр. дело № 176/2020 г. на Районен съд - Враца, с което
е оставена без уважение молбата на „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД
гр. Враца с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението от
22.06.2020 г. в частта му за разноските с мотиви, че адвокатското
възнаграждение за защита на ищеца в първоинстанционното производство е
уговорено общо, поради което изходът от спора по иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, обуславя отговора на въпроса за наличието или
липсата на прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, предмет
на обжалваното определение на Районен съд - Враца.
С Решение № 336/22.06.2020 г. районният съд е осъдил на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответника „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД гр. Враца
да заплати на ищеца Т. Н. Ц. разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер 1200,00 лв., като е приел в мотивите, че направеното възражение за
прекомерност от процесуалния представител на ответника е неоснователно,
тъй като не е налице противоречие с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 вр. с ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Във въззивната жалба, с която е обжалвано това решение, се съдържа и
искане за изменение на обжалваното решение в частта относно разноските
съобразно правната и фактическа сложност на делото, поради което
въззивният съд е прекратил производството по в.гр.д. № 474/2020г. на ОС-
Враца и е върнал делото на РС-Враца за произнасяне по направеното искане.
Ответната по молбата страна е оспорила искането по чл. 248, ал.1 от
ГПК заявявайки, че същото е неоснователно, тъй като няма противоречие с
разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 вр. с ал.2, т.2 от Наредба №1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С Определение № 260580/01.12.2020 г. РС-Враца е отхвърлил това
искане с мотиви, че при искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ,
адвокатското възнаграждение за всеки от тези искове, според чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, е не по-
малко от МРЗ, която е 610 лв. към онзи момент, а при иска по чл.344, ал.1, т.3
КТ с материален интерес 7630 лв. се прилага ал.2 от същата Наредба, поради
което само по първите два иска минималното адвокатско възнаграждение е
1220 лева, с оглед на което не е налице прекомерност на адвокатския хонорар
и няма основани за неговото намаляване.
9
Както бе посочено, този съдебен акт също е предмет на обжалване с
частна жалба пред въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че постановеното по реда на чл.248
ГПК определение на районния съд е правилно и законосъобразно по следните
съображения:
По първоинстанционното дело е представен договор за правна защита и
съдействие от 03.01.2020г. (л.199), с който ищецът и пълномощника му адв.
П. П. от САК са договорили адвокатско възнаграждение 1200 лева за
консултиране, изготвяне на искова молба и процесуално представителство
пред РС-Враца по гр.д. № 176/2020г., което е било платено към момента на
сключване на договора.
Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В конкретния случай съобразно действащата към 03.01.2020 г. и към
03.06.2020г. (датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на
делото по същество пред първата инстанция, когато страните правят искане за
разноски, съответно - възражение за прекомерност) редакция на чл. 7, ал.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ДВ, бр. 45 от 2020 г. , в сила от 15.05.2020 г.) за защита по
дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е
не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната
към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; а съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при
интерес от 5000 до 10 000 лв. е 450 лв. + 4 % за горницата над 5000 лв.
С Постановление № 350 на МС от 19.12.2019 г. за определяне размера
на минималната работна заплата за страната е определена от 1 януари 2020 г.
размер на минималната месечна работна заплата за страната 610 лв.
С оглед на посочените норми за защита при исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, минималното адвокатско възнаграждение
към онзи момент за всеки от тези искове е по 610 лв., а по иска чл.344, ал.1,
т.3 КТ с материален интерес 7630, 56 лв. е 555, 22 лева, или общо – 1775, 22
лева.
10
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че
присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение от 1200,00 лв. дори
е под минималния размер по Наредба № 1/2004 г. към момента на
приключване на съдебното дирене и не е прекомерен дори и при липса на
фактическа и правна сложност на делото, поради което възражението по
чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, а определението, е което е отказано да бъде
изменено решението в частта относно разноските чрез намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение, е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото по въззивната частна жалба разноските
остават както са направени, тъй като въззиваемия Т. Ц. не е претендирал
такива.
По разноските:
Като законна последица от потвърждаването на първоинстанционното
решение в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ,
както и от частичната му отмяна в частта по иска чл.344, ал.1, т.3 КТ и
потвърждаването му в друга по този иск, присъдените в първата инстанция
разноски следва да бъдат ревизирани и да се присъдят такива за въззивното
производство при първоначалното и при повторното му разглеждане и за
касационното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт.
В договорите за правна защита и съдействие, сключени от страните с
адвокатите им за защита в първоинстанционното производство, във
въззивното производство при първоначалното разглеждане на делото и в
касационното производство адвокатското възнаграждение не е разграничено
за отделните искове. Поради това следва да се приеме, че е договорирано
възнаграждение по равно за всяка от трите претенции.
От представените списъци на разноските по чл.80 ГПК е видно, че в
първоинстанционното производство ищецът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение 1200 лева, а ответникът – 710 лева; за въззивното
производство при първоначалното разглеждане на делото ищецът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение 800 лева, а ответникът – 700 лева,
както и 202, 61 лева държавна такса за въззивната жалба; за касационното
производство ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение
общо 1500 лева, а ответникът – 1065 лева, както и 182, 61 лева държавна
такса за касационната жалба.
11
С оглед изхода на делото, съобразно уважената част от иска по чл.344,
ал.1, т.3 КТ, решението на Районен съд - гр. Враца следва да бъде отменено и
в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 1161, 04 лв.
до присъдения размер от 1200, 00 лева и същото да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, в частта, в която е осъден ответника да заплати
на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение до размер 1161, 04 лв.
Съобразно отхвърлената част от този иск следва да бъде осъден ищеца да
заплати на ответника сумата 26, 56 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд.
За въззивното производство при първоначалното разглеждане на делото
ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение 774, 03 лева и съобразно отхвърлената част от иска по чл.344,
ал.1, т.3 КТ да бъде осъден ищеца да заплати на ответника сумата 29, 30 лева
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
За касационното производство ответното дружество следва да заплати
на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение 1451, 30 лева и съобразно
отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ да бъде осъден ищеца да
заплати на ответника сумата 40, 50 лева разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
За въззивното производство при повторното разглеждане на делото по
иска чл.344, ал.1, т.3 КТ ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение 800 лева, а ответникът – 1065 лева, поради което по
съразмерност ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер 722,
09 лв., съобразно уважения размер на този иск, а ищецът да заплати на
ответника разноски в размер 103, 72 лв., съобразно отхвърления размер на
този иск.
Общо разноските, които ищецът следва да заплати на ответника са в
размер 200, 08 лв., а тези, които ответникът следва да заплати на ищеца са в
размер 2947, 42 лв.
С оглед изхода на делото, съобразно уважената част от иска по чл.344,
ал.1, т.3 КТ, решението на Районен съд - гр. Враца следва да бъде отменено и
в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Враца държавна
такса за разликата над сумата 375, 50 лв. до присъдения размер от 405, 22
12
лева и същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, в
частта, в която е осъден ответника да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса в размер
до сумата 375, 50 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът-работодател следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд - Враца допълнително сумата 225,65 лева, представляваща
платено възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза.
Така мотивиран от гореизложеното Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 336/22.06.2020 г. постановено по гр.д. № 176/2020
г. по описа на Врачанския районен съд В ЧАСТТА, в която предявеният от Т.
Н. Ц., ЕГН ********** с адрес ***, против „Тролейбусен транспорт - Враца“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В. Х. - Н., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл.
225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за времето на оставането му без
работа за периода от 04.12.2019г. до 04.06.2020г., е уважен за разликата над
сумата 6 887.40 лв. до присъдения размер 7 630, 56 лв., и вместо него в тази
част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Н. Ц., ЕГН ********** с адрес ***,
против „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя В. Х. - Н., иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
присъждане на обезщетение за времето на оставането му без работа за
периода от 04.12.2019г. до 04.06.2020г., за разликата над сумата 6 887.40 лв.
до предявения размер от 7 630, 56 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 336/22.06.2020 г. постановено по гр.д. №
176/2020 г. по описа на Врачанския районен съд В ЧАСТТА, в която е осъден
„Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Враца, да заплати на Т.
Н. Ц., ЕГН ********** обезщетение за времето на оставането му без работа
за периода от 04.12.2019г. до 04.06.2020г. в размер до сумата 6 887.40 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2020г., до
13
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 336/22.06.2020 г. постановено по гр.д. № 176/2020
г. по описа на Врачанския районен съд В ЧАСТТА, в която „Тролейбусен
транспорт - Враца“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. Н. Ц. разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 1161, 04 лв. до
присъдения размер от 1200, 00 лева и ПОТВЪРЖДАВА решението В
ЧАСТТА, в която е осъден „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД да
заплати на Т. Н. Ц. разноски за адвокатско възнаграждение до сумата 1161, 04
лв.
ОТМЕНЯ решение № 336/22.06.2020 г. постановено по гр.д. № 176/2020
г. по описа на Врачанския районен съд В ЧАСТТА, в която „Тролейбусен
транспорт - Враца“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Враца държавна такса за
разликата над сумата 375, 50 лв. до присъдения размер от 405, 22 лева и
ПОТВЪРЖДАВА решението В ЧАСТТА, в която е осъден „Тролейбусен
транспорт - Враца“ ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Враца държавна такса в размер до сумата 375, 50
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №
26618/29.12.2020 г., подадена от „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД
гр.Враца, като НЕОСНОВАТЕЛНА и ПОТВЪРЖДАВА определение №
260580/01.12.2020 г. по гр. дело № 176/2020 г. на Районен съд - Враца.
ОСЪЖДА Т. Н. Ц., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя В. Х. - Н., по съразмерност
общо сумата 200, 08 лева разноски за производството пред
първоинстанционния съд, за въззивното производство при първоначалното
разглеждане на делото, за касационното производство по гр.д. № 765/2022г.
на ВКС, III г.о. и за въззивното производство при повторното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. Х. - Н.,
ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. Ц., ЕГН ********** с адрес ***, по съразмерност
общо сумата 2947, 42 лева разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство при първоначалното разглеждане на делото, за
14
касационното производство по гр.д. № 765/2022г. на ВКС, III г.о. и за
въззивното производство при повторното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Тролейбусен транспорт -
Враца“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В. Х. - Н., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Враца по съразмерност
сумата 225,65 лева, представляваща платено възнаграждение на вещо лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
На основание чл. 280, ал.3, т.3 от ГПК решението подлежи на
обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15