Решение по дело №404/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 44
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 23 март 2023 г.)
Съдия: Павлина Георгиева Димитрова
Дело: 20223000600404
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Павлина Г. Димитрова

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600404 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер
В. И. А. чрез упълномощения му защитник - адв. П. Д. /АК-Варна/ за
възобновяване на наказателно дело.
Защитата на осъд. В. А. иска на основание чл. 422, ал.1 т 5 от НПК да
бъде възобновено наказателното производство по ВНОХД № 199/2022г на
ОС-Разград /включително и първоинст. такова НОХД № 696/21г на РС-
Разград/, по което е била потвърдена изцяло присъда № 19/05.04.2022г на РС-
Разград по НОХД № 696/21г, с която подзащитният му е бил признат за
виновен и осъден з деяние по чл. чл.343б ал.3 НК. Според защитата и двата
съдебни акта са постановени в противоречие на закона и в нарушение на
процесуалните правила; твърди се, че е нарушено и правото на защита на
подсъдимия, доколкото не са уважени доказателствени искания, имащи
1
отношение към начина на взимане на кръвната проба и съхраняването й. Иска
се от настоящата инстанция, позовавайки се на разпоредбата на чл. 422, ал.1
т 5 от НПК, да се възобнови наказателното производство и се отменят
постановените съдебни актове, като осъденият А. бъде оправдан или да се
върне делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът и
осъденото лице поддържат искането за възобновяване.
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за
възобновяване на наказателното дело за допустимо, тъй като е подадено от
активно легитимирано лице в изискуемия по чл. 421, ал.3 от НПК
шестмесечен срок и е насочено срещу съдебен акт, който не е проверяван по
касационен ред, като по същество счита същото за неоснователно.
Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията
си, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия
от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила
на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното
решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и
има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на
визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК -
присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто
интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява
неоснователно.
Процесуалната хронология по делото установява следното:
С присъда № 19/05.04.2022г, постановена по НОХД № 696/21г,
Районен съд Разград е признал подсъдимия В. И. А. за виновен в това, че на
11.04.2020г. в гр.Разград, управлявал моторно превозно средство -
мотоциклет “Сузуки” с pen № Р 0416 В, след употреба на наркотични
вещества - амфетамин, поради което и на основание чл. 343Б ал. 3 и чл. 54 от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години,
при първоначален строг режим и „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева/ лева.
На основание чл.343г, вр. чл.343б ал.3 на подсъдимото лице е наложено
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 /две/ години, което наказание да изтърпи след като
2
изтърпи наказанието лишаване от свобода и това от същия вид по НОХД №
464/19 г. по описа на Окръжен съд - Русе.
Привел е в изпълнение на основание чл.68 ал. 1 от НК наказанието от 2
/две/ години „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия по НОХД №
464/19 г. по описа на Окръжен съд - Русе, като е определил на основание
чл.57, ал.1, б.в от ЗИНЗС първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване в
затворническо заведение.
Налице е произнасяне по реда на чл. 59 от НК, както и досежно
направените по делото разноски.
С въззивно решение № 88/02.11.2022г. постановено по ВНОХД №
199/22г., състав на Окръжен съд-Разград е потвърдил изцяло така
постановената присъда.
Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са
налице твърдените от защитата пороци при формиране на волята от страна на
двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в
проверяваните съдебени актове, е обхванала всички доказателствени
източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като
доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и
значение. Наред с това изводите на въззивния съд относно правно значимите
обстоятелства са основани върху годни доказателствени източници. В
рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на
първоинстанционната присъда РОС е обсъдил внимателно и задълбочено
събраната по делото и относима към предмета на доказване
доказателствената съвкупност - показанията на свидетелите С.С., С.С., ВА.,
Т., А. и С., както и от приобщените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства, а също и заключението по съдебно-химическата експертиза.
След собствен прочит и верен анализ на доказателствената съвкупност
въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд относно
съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице, като е дала
задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения /съвсем
отделен е въпросът, че искателят и неговата защита не са съгласни с
извлечените изводи/, които поначало са били направени и пред РС-Разград,
които също са били обект на обсъждане в мотивите към присъдата. В тази
връзка следва да се отбележи, че наведените доводи от защитата за допуснато
съществено процесуално нарушение от страна и на двете редовни съдебни
инстанции, състоящо се в липса на мотиви, не се споделя от състава на АпС-
Варна: Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се
3
отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса
на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се
отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и
незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел
решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за
страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е
формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Настоящият случай не
е такъв. В мотивите на присъдата съставът на РС-Разград е изложил
съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието на
мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в чл.
305, ал. 3 от НПК, понеже е изложена възприетата фактическа обстановка,
доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи,
както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран
процесът на индивидуализация на наказанието. Лишено е от основание
твърдението в искането за възобновяване, за формалност и бланкетен
характер на мотивите, защото в тях е извършена преценка на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, като са изложени
съображения по отношение на тяхното кредитиране. Направен е
доказателствен анализ, като след преценка на взаимна кореспонденция между
свидетелските показания с писмените доказателства са изведени фактите,
значими за съставомерността на деянието. Лишени са от основание и
критиките срещу съдебния акт на въззивната инстанция. Съставът на РОС е
изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в
сила присъда, като е изложил обосновани съображения защо възприема за
правилна фактическата обстановка, установена от първия съд, направил е
изводи за правилно приложение на материалния закон, както и е извършил
преценка по отношение на наказанието, наложено на осъдения. Решението на
въззивната инстанция отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК,
понеже на възраженията срещу доказателствения анализ и оценката на
доказателствата, съдебният състав е отговорил, правейки задълбочен и
логически издържан анализ на доказателствените източници. Мотивите на
потвърдителното въззивно решение дават напълно възможност да се провери
правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд,
като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора
инстанция по съществото на делото.
Не е допуснато заявеното от защитника в съдебно заседание пред
настоящата инстанция нарушение на процесуалните правила с недопускането
4
от редовните инстанции на доказателствени искания /назначаване на нова
СХЕ/, направени от защитата. Нито за първоинст. съд, нито за въззивния съд/
съществува задължение да допусне поисканите от страните доказателства,
понеже е негова суверенна преценка дали те са относими, допустими и
необходими за изясняване на фактическата обстановка. В настоящия случай
преценката на РС-Разград за липса на необходимост от събиране на
доказателства е обективирана в определението, постановено в хода на
първоинст. разглеждане на делото, с което са отхвърлени доказателствените
искания, като по този начин не е допуснато процесуално нарушение. Такова
нарушение не може да се претендира и във връзка с изпълнение на
задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, понеже доказателствата са събрани в необходимия
обем, гарантиращ стабилност на фактическите изводи.
Поначало следва да се отбележи, че искането за възобновяване
защитата на осъд. А. /първоначално адв. Б. Д.а и адв. П., а впоследствие и адв.
П. Д./ се базира на доводи, които вече са били изтъквани и пред РРС и пред
РОС и в мотивите към постановените съдебни актове те са получили
пространен отговор.
Неоснователно е оплакването, че е опоречен реда и начина на
извършената проверка на жалб. за употреба на наркотични вещества:
- показанията на свидетелите С. и ВА., разпитани от първоинст. съд
установяват по категоричен начин, че в протоколите за разпит от ДП е
допусната техническа грешка при отразяване на началния и крайния час на
разпита им, което обуславя извода за процесуалната им годност, респ. чрез
същите могат да се установяват факти и обстоятелства, имащи отношение
към предмета на доказване по чл. 102 от НПК;
- чрез показанията на свидетелите - служители на МВР и здравни
служители, се установява, достоверността и истинността на отразеното в
съставените документи /лист за преглед на пациент в КДБ/СО и извлечение
от амбулаторен дневник на „Спешно отделение“/ - от подсъдимия са взети
биологични проби - кръв и урина, транспортирани са до МВР и след това до
специализирана лаборатория, където са изследвани. Липсват данни, които да
поставят под съмнение начина на вземане на пробите от подсъдимия /вид,
съхранение и транспортиране/, както и тяхното съдържание, респ. не са
нарушени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, употребата на наркотични вещества или техни аналози;
5
- не са установени и данни или пропуски при изследване на
биологичните проби - резултатът от изследването е обективиран в
заключение по изготвената СХЕ - употребата на наркотици е установена след
изследване на иззета проба кръв в специализирана лаборатория по метода на
газ-хроматографски анализ, установяваща употреба на наркотично вещество;
- правилно е било акцентирано в съдебните актове на двете редовни
съдебни инстанции, че за съставомерността на деянието по чл.343б ал. 3 от
НК, не се изисква употребата на наркотични вещества да е била
непосредствено преди управлението на МПС;
Поради изложеното, настоящият състав на АпС-Варна не констатира
допуснати процесуални нарушения от категорията на особено съществените и
в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на
влязлата в сила присъда и решение на въззивния съд поради
несъставомерност на деянието и оправдаване на осъденото лице В. А., а също
и за връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави от
защитата.
Изложените съображения мотивират състава на АпС-Варна да приеме,
че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение, поради което

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 199/2022г на ОС-Разград,
направено от В. И. А. чрез упълномощения му защитник - адв. П. Д. /АК-
Варна/.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6