РЕШЕНИЕ
№
1085, 07.09.2017г., Пловдив
Пловдивски
Окръжен съд ХІV
граждански състав,
на седми септември две хиляди и седемнадесета
година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранимир Василев
ЧЛЕНОВЕ : Николинка Цветкова
Надежда Дзивкова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 2205 по описа за 2017 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е жалба от Й.Г.К., чрез
адвокат С.С., в качеството й на длъжник по
и.д. № 2014825040045 по описа на
ЧСИ Ст. Горчев, против извършен на 26.06.2017г. опис на недвижим имот, идеална
част от който е нейна собственост, като се претендира отмяна на същото
изпълнително действие. Поддържа неправилност и незаконосъобразност поради това,
че недвижимият имот, предмет на описа е единствено на длъжника и на семейството
му жилище, с оглед на което и същото се явява несеквестируемо. Декларира, че тя
и съпругът й не притежават друго жилище, че живеят сами, заедно с малолетното
си дете на 3г. Твърди, че притежава по наследство от майка и идеална част от друг
имот, съставляващ дворно място с жилищна сграда, но счита, че това не
съставлява друг имот по смисъла на закона, т.к. тази съсобственост винаги може
за бъде ликвидирана и имотът да бъде изнесен на публична продан независимо от
волята й. Излага и съображения, че секвестиреумостта следва да се преценява към
датата на извършване на описа на недвижимия имот. Моли съда да отмени
действията на съдебния изпълнител – опис на недвижим имот, оценка на същия,
насрочване на публична продан, като съставляващи насочване на изпълнението
върху несеквестируем имот, като претендира и разноски. Предвид насрочването на
публична продан на имота моли и спиране на производството по изпълнителното
дело.
Ответната страна, взискател по делото, „Райфайзен
банк България“ ЕАД не е взела становище по жалбата в дадения й срок.
Присъединеният взискател ТД на НАП не е
представил възражение.
Длъжниците „Пюър пауър“ ООД и П.З. не
представят възражение.
Съдебният изпълнител е изложил в мотивите
си, че жалбата е процесуално допустима,
но неоснователна. Сочи, че жалбоподателят притежава идеални части от два недвижими
жилищни имота. Счита, че друго жилище по смисъла на закона е всеки друг
недвижим имот, който може да подлежи за задоволяване на жилищните нужди на
длъжника и семейството му. В случая не се твърди, че другият имот не може да
задоволи жилищните нужди на длъжника, а че този имот може да бъде предмет на
делба, т.к. е съсобствен. Освен това се сочи и че, длъжницата е несемейна ,
поради което членовете на семейството й е само малолетното й дете. По
изложеното съдебният изпълнител счита, че подадената жалба е неоснователна.
След като прегледа материалите по делото
и прецени доказателствата поотделно и в
съвкупност, съдът намира, че подадената жалба е
подадена от легитимирано лице, в
срок/ подадена на 27.07.2017г. - седмичен от получаване на съобщението за насрочване
на публичната продан 20.07.2017г./. По отношение на допустимостта намира, че
съгл. чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгл. разясненията, дадени в
т.1 на ТР № 2/2013, ОСГТК, ВКС налагането на възбрана и опис на несеквестируема
непотребима вещ е допустимо изпълнително действие. Ето защо в случая не е
необходимо изобщо да се изследва въпросът с несеквестируемостта по отношение на
извършването на опис на недвижимия имот. Оценката пък изобщо не е предмет на
съдебен контрол. Направеното оплакване в жалбата има отношение единствено към
насрочването на публична продан на имота.
По отношение обжалването на насочването
на изпълнението върху вещ, която длъжникът твърди, че е несеквестируема, съдът
констатира, че действително опис е извършен на 26.06.2017г. Насрочена е
публична продан на имота за периода 30.07-30.08.2017г. С оглед наведения довод за несеквестируемост
на същия имот, жалбата се явява
допустима, предвид изричната разпоредба на чл.435, ал.2 от ГПК. Действително,
съгл чл.444, ал.7 от ГПК не може да бъде осъществявано принудително изпълнение
върху единственото жилище на длъжника , ако той или членовете на семейството му
нямат друго жилище. Законодателят е
въвел в този текст т.нар. несеквестируемост,
с която цели да охрани интересите на длъжника и семейството му, а именно – от
жилище, което да задоволява жилищните нужди на семейството. Тази закрила,
обаче, отпада при определени предпоставки , една от които е наличие на друго
жилище , собственост на длъжника или на член от семейството, с когото живее. В
този случай създадената от законодателя привилегия за длъжника да запази
единственото си жилище отпада.
В настоящия случай безспорно се
установява от данните в изпълнителното дело, че Й.К. притежава идеални части от процесния имот, както и
идеални части от друг жилищен имот.
Спорният въпрос в производството е дали собствеността върху идеални
части от друг жилищен имот може да се квалифицира като собственост върху друго
жилище или не. Жалбоподателката е
посочила съдебни решения, в които е прието, че под „друго жилище“ законодателят
е имал предвид жилище, което е изцяло собственост на длъжника или на членовете
на семейството му и е способно да задоволява неговите и на семейството му
жилищни нужди. В други съдебни решения – напр. Р № от
19.08.2010,гр.д.№766/2010, ОС, Плевен, Р№52/14.01.2010, гр.д.№100/10, ОС
Пловдив, Р№649/12.05.2010, гр.д.№549/2010, ОС Пловдив е прието противното – че
притежаването на идеална част от друго жилище
изключва несеквестируемостта.
Настоящия състав споделя тезата на
втората група решения. Нормата на чл.444, т.7 от ГПК въвежда изключение от
правилото, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване вземанията
на кредиторите. Именно защото е изключение от правилото тя не може да се
тълкува разширително. В хипотезиса на нормата е разписано, че не може да се
насочва изпълнение върху жилището на длъжника, ако той и някой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това
дали длъжникът живее в него. Въведено е
изключение на изключението – ако това единствено жилище надхвърля
жилищните нужди, определени съобразно наредбата на МС, надвишаващата част се
продава ако може да се обособи като самостоятелна такава. От посочената
формулировка не може да се извлече законодателят да е поставил условие другото
жилище да е изцяло собственост на длъжника или на член от семейството му. Няма
условие и това друго жилище да може да задоволява жилищните нужди на длъжника.
Последното е въведено единствено в хипотезата на единствено несеквестируемо
жилище, което надвишава по площ определените минимални размери за жилищни
нужди. Не може да се приеме и че наличието на съсобственост в другото жилище лишава длъжника от възможността да задоволява
жилищните си нужди, т.к. съгл. чл.31 от ЗС всеки от съсобствениците може да си
служи с общата вещ съобразно правата си. Следователно, наличието на собственост
за длъжника в изпълнителното производство върху идеални части от друг жилищен
имот, изключва несеквестируемостта по чл.444, т.7 от ГПК на жилищния имот,
върху който е насочено изпълнението. Оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни и същата следва да бъде оставена без уважение.
По отношение искането за спиране на
изпълнителното производство:
Спирането на изпълнението в хипотезата
на чл. 438 от ГПК по правило служи за обезпечаване на обжалването, като целта е
да не се допусне увреждане интересите на жалбоподателите. Преценката за
основателността на молбата се свежда до едно предварително обсъждане на въпроса
за допустимостта и вероятната основателност на жалбата, до чието разглеждане се
настоява за спиране. До колкото в настоящия случай съдът се произнася по
съществото на жалбата, като я намира за неоснователна, то не следва да се
постановява и спиране на изпълнителното производство по реда на чл.438 от ГПК.
По изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й.Г.К.,
ЕГН **********, чрез адвокат С.С., в качеството й на длъжник по и.д. № 2014825040045 по описа на ЧСИ Ст. Горчев, против насочване
на изпълнението върху недвижим имот, чрез насрочване на публична прода в
периода 30.07-30.08.2017г., както и искането за спиране на изпълнителното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :