№ 185
гр. Русе , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена А. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200525 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. Б. А. от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против Наказателно постановление № 2/09.02.2021г. на Директора на РЗИ
гр.Русе, с което за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето/ЗЗ/, вр. с
т.I.15 от Заповед № РД-01-677/31.08.2020г. на Министъра на
здравеопазването и на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на А.
било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00лв.
Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, се явява
упълномощен процесуален представител, който моли Съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Наказаното лице редовно призовано, не се явява.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 13.03.2020г. в Р.България била обявена пандемичната обстановка по
повод разпространението на заразата от COVID–19, наложена със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и обявена с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., за преодоляване на
последиците. В тази връзка здравният министър, в рамките на правомощия по
му чл.63, ал.4 от ЗЗ въвел с многобройни заповеди, сред които и Заповед №
РД-01-677/31.08.2020г., временни противоепидемични мерки на територията
на Р.България. С т.I.15 от тази заповед било въведено задължение за всички
физически и юридически лица, които са собственици или управляват
търговски, административни или други обекти, които предоставят услуги на
гражданите, и чиято дейност не е преустановена с тази заповед, да създадат
организация за контрол на броя на клиентите в съответния обект, като не
допускат повече от 1 човек на 3 кв. м. Съобразно т.I, въведените с тази
заповед противоепидемични мерки на територията на Република България
били в сила считано от 23.30 часа на 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г.
На 19.12.2020г., около 13.50ч., свид.Й.Ч. – държавен здравен инспектор
в РЗИ-Русе, заедно с други служители на инспекцията и служители от
Областна дирекция по безопасност на храните Русе, извършила проверка в
хипермаркет „Кауфланд“, намиращ се в гр.Русе, бул.“Христо Ботев“ №38,
стопанисван от „Кауфланд България ЕООД енд Ко“КД. При проверката
здравните инспектори констатирали, че търговският обект работи, а в
определени зони на търговската зала има струпване на клиенти, като между
тях нямало дистанция от 1.5м. Установили също така, че управител на
филиала /конкретния търговски обект/ е жалб.С.А..
При така установеното, свид.Й.Ч. преценила, че А. е извършила
нарушение по чл.63, ал.4 от ЗЗ, вр. с т.I.15 от Заповед № РД-01-
677/21.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, тъй като на 19.12.20г. в
търговския обект: „Не се спазват въведените задължителни
противоепидемични мерки съгласно заповедта на Министъра на
здравеопазването. В търговската зала се допуска струпване на клиенти, т.е.
не е осигурен ефективен пропускателен режим“, за което съставил АУАН.
2
А. подписала акта, като саморъчно вписала, че няма възражения.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
Директора на РЗИ гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с
което за допуснатото нарушение и на осн. чл.209а, ал.1 от ЗЗ на С.А. било
наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Налице е съществена непълнота и неяснота при описанието на
нарушението, допуснато както в АУАН, така и в НП, представляващо
процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН за акта и
чл.57, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАНН за постановлението, които задължават
административните органи при съставяне на АУАН и издаване на НП да
опишат нарушението като посочат всички елементи от състава му, както и
обстоятелствата, при които е било извършено. Т.е. към съответния законов
текст, чиято разпоредба е нарушена следва да бъдат допълнени и всички
индивидуализиращи го елементи, характерни за всеки конкретен случай.
В двата административни акта напълно безлично е описано като
нарушение, че при проверката е установено: „Не се спазват въведените
задължителни противоепидемични мерки съгласно заповедта на Министъра
на здравеопазването. В търговската зала се допуска струпване на клиенти,
т.е. не е осигурен ефективен пропусквателен режим“.
При това описание на нарушението, на първо място изобщо не става
ясно коя заповед на министъра на здравеопазването не е спазена и коя
конкретна противоепидемична мярка от тази заповед е нарушена. Едва при
цифровата квалификация на нарушението административните органи
посочили т.I.15 от Заповед № РД-01-677/21.11.2020г. С цитираната точка от
3
заповедта, както бе посочено и по-горе, е въведено задължение за всички
физически и юридически лица, които са собственици или управляват
търговски, административни или други обекти, които предоставят услуги на
гражданите, и чиято дейност не е преустановена с тази заповед, да създадат
организация за контрол на броя на клиентите в съответния обект, като
не допускат повече от 1 човек на 3 кв. м. Очевидно, ако се твърди, че е
нарушена тази мярка, следвало е да се установи и посочи при описанието на
нарушението каква е квадратурата на търговската зала, колко клиенти се
намират в нея към момента на проверката, респективно да се отчете дали те
са повече от един на 3кв.м. площ. В описанието на нарушението обаче не са
намерили отражение съответните обстоятелства и факти, сочещи на
нарушение на тази противоепидемична мярка. На второ място, не става ясно
от описанието на нарушението какво конкретно е нарушено от жалб.А.
според административните органи - че е допуснала в обекта да влязат повече
от разрешеният брой клиенти, че не е предприела действия, когато клиентите
вече са в търговската зала да не се струпват, че не е осигурила ефективен
пропускателен режим за контрол на броя на клиентите в обекта, или нещо
друго. Всъщност при това описание на нарушението не може да се установи
изобщо какво е изпълнителното деяние на жалб.А., с което е осъществила
състава на вмененото нарушение и дали то е извършено с действие или
бездействие.
Тези обстоятелства сочат, че е налице съществена непълнота и неяснота
при описанието на нарушението, като по този начин било нарушено правото
на защита на наказаното лице, което било лишено от възможността да разбере
за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита.
Нещо повече, при такова описание на нарушението, Съдът е лишен от
възможност да изследва наличието или отсъствието на съставомерните му
признаци, тъй като част от тях изобщо не са намерили отражение в
предявеното на С.А. административнонаказателно обвинение.
По този начин било опорочено изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за
обсъжданото нарушение, поради което, само на това основание, като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да бъде отменено.
4
Освен това, наказателното постановление е издадено и в нарушение на
материалния закон, доколкото жалб.С.А. е привлечена към
административнонаказателна отговорност за нарушение, което не е
извършила. Основанията за този извод са следните:
Безспорно проверяваният обект – хипермаркет „Кауфланд“ е търговски
обект, като няма спор и, че той се стопанисва от юридическото лице
„Кауфланд България ЕООД енд Ко“КД. В този обект в качеството на
управител на филиал работела жалб.С.А.. В същото време, по мнение на Съда,
за нарушение на правилата утвърдени с процесната заповед на министъра на
здравеопазването, следва да отговаря лицето което стопанисва обекта, а не
физическото лице, назначено в конкретния филиал като управител. Този
извод се налага както от граматическото и логическото тълкуване на т.I.15 от
процесната заповед, така и от факта, че лицето, което взима всички
управленски и организационни решения по управлението на конкретния
магазин /а и на всички останали от веригата/ е „Кауфланд България ЕООД
енд Ко“КД, а не управителя на конкретния филиал, който в дейността си е
пряко подчинен на управителя на търговското дружество, стопанисващо
обекта. Т.е. реално управлението (включително и назначаване на управител на
филиал) се осъществява именно от дружеството „Кауфланд България ЕООД
енд Ко“КД и в конкретният случай то би могло да бъде носител на
административнонаказателната отговорност за нарушение по цитираната
заповед.
На второ място Съдът намира, че в конкретния случай няма никакви
доказателства, описаното и квалифицирано от административните органи
нарушение да е осъществено от обективна страна. Както бе посочено и по-
горе, съобразно цифровата квалификация на нарушението /чл.63, ал.4 от ЗЗ,
вр. с т.I.15 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването/, за да се твърди, че е осъществено то, е било необходимо,
на първо място, да се установи каква е квадратурата на търговската зала,
колко клиенти се намират в нея към момента на проверката, респективно да
се отчете дали те осреднено са повече от един на 3кв.м. площ. Едва при
положителна констатация в тази насока, е било необходимо да се установи
кое е лицето /физическо или юридическо/ задължено, съобразно процесната
5
заповед, да създаде организация за контрол на броя на клиентите в съответния
обект, респективно, при липса на такава ефективна организация, към него да
бъде насочена административнонаказателната репресия. За тези съществени
обстоятелства от обективната страна на състава на нарушението и неговото
авторство, в настоящото административнонаказателно производство не бяха
представени и не се събраха каквито и да било доказателства.
Явно, предвид показанията на актосъставителя и отстояваното от
процесуалния представител на АНО в съдебните прения, административните
органи са приели, че жалбоподателката следва да понесе
административнонаказателната отговорност за това, че е допуснала в
търговския обект да има струпване на клиенти, при неспазване дистанцията
от 1.5м. между тях. Такова задължение обаче, съобразно сочената за
нарушена разпоредба от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването, не е възложено нито на жалб.А. като управител на филиала,
нито на търговското дружество.
Предвид всичко горепосочено Съдът намира, че неправилно и в
нарушение на материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността
на С.А. за извършено от нея нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето,
вр. с т.I.15 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването, поради което, като материално и процесуално
незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Поради това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2/09.02.2021г. на Директора
на РЗИ гр.Русе, с което за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр.
с т.I.15 от Заповед № РД-01-677/31.08.2020г. на Министъра на
здравеопазването и на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на С. Б.
А., от гр.Русе, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на
300.00 лв.
6
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7