Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Елин Пелин, 01.11.2021 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на първи септември две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията ГЕОРГИЕВ НАХД № 115 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „АГРОХИТ -
2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с Мусачево, общ.
Елин Пелин, ул. „Възраждане“ № 4, представлявано от управителя К.Г.К., срещу
наказателно постановление № 550019-F577021/ 09.02.2021 г. на зам. директора на ТД НАП - София, с което
му е наложено административно наказание имуществена санкция от 1000 лева на
основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) за
нарушение на чл. 124, ал. 2 ЗДДС.
В жалбата се твърди незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на наказателното постановление, като се иска
изцяло отмяната му. Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а
нарушението е с явна незначителност на обществената опасност.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез
управителя К.Г.К. поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебното заседание въззиваемата
страна не изпраща представител. В писмено становище се твърди, че наказателното
постановление е законосъобразно и правилно.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Според договор за счетоводно
обслужване от 02.01.2013 г., че счетоводното обслужване на жалбоподателя
„АГРОХИТ - 2012“ ЕООД се извършва от „Бизнес Финанс“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Станка Кертова. Според споразумение от 02.01.2021
г. по взаимно съгласие е бил прекратен договорът за счетоводно обслужване от
02.01.2013 г.
С резолюция от 25.09.2020 г. на главен
инспектор по приходите на ТД на НАП София е определен инспектор по приходите К.В.К.
да извърши до 20.10.2020 г. проверка на жалбоподателя „АГРОХИТ - 2012“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с Мусачево, общ. Елин Пелин,
ул. „Възраждане“ № 4, във връзка с ДДС за възстановяване от 01.02.2020 г. до
31.07.2020 г. Свидетелят К.В.К. извършил проверка, при която се установило, че
издадена фактура **********/ 31.03.2020 г. не била отразена за данъчен период
03.2020 г., а била включена в дневника за продажби за месец май същата година.
Срещу жалбоподателя е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F577021/26.10.2020
г., съставен от К.В.К., инспектор по приходи в ТД на
НАП – София, за това, че на 26.10.2020 г., при извършена проверка е установено,
че в дневника за
продажби за данъчен период м. 03.2020 г. „АГРОХИТ-2012“ ЕООД не е отразило
издаден от него данъчен документ - фактура № ********** от 31.03.2020 г. за
„услуги по снегопочистване“, издадена на „ВАС ХОЛДИНГ 91“ ЕООД с ЕИК *********,
с данъчна основа в размер на 750 лв. и ДДС в размер на 150 лв., довело до
определяне на данъка в по-малък размер, а фактурата е отразена в дневника за
продажби за данъчен период м. 05.2020 г., като с това е нарушил разпоредбите на
чл. 124, ал. 2 ЗДДС. Актът е бил подписан от актосъставителя К.В.К., свидетелите
при съставяне на акта Н.Д.П. и Д.М.Д., както и управителя на жалбоподателя К.Г.К.,
като последният получил препис от него на 26.10.2020 г. според
приложената разписка. В АУАН и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени
възражения.
Въз основа на АУАН е съставено наказателно
постановление № 550019-F577021/ 09.02.2021 г. на зам. директора на ТД НАП - София, с което
му е наложено административно наказание имуществена санкция от 1000 лева на
основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) за
нарушение на чл. 124, ал. 2 ЗДДС за това, че в дневника за продажби за данъчен
период м. 03.2020 г. „АГРОХИТ-2012“ ЕООД не е отразило издаден от него данъчен
документ - фактура № ********** от 31.03.2020 г. за „услуги по
снегопочистване“, издадена на „ВАС ХОЛДИНГ 91“ ЕООД с ЕИК *********, с данъчна
основа в размер на 750 лв. и ДДС в размер на 150 лв. Посочено е, че в срока по
чл. 125, ал. 5 ЗДДС от „АГРОХИТ-2012“ ЕООД е подадена справка-декларация с вх.
№ 23001690351/08.04.2020 г., за периода м. 03.2020 г. с деклариран резултат ДДС
за внасяне/възстановяване в размер на 0,00 лв., посочен в кл. 50/60. Заедно със
справката-декларация са подадени и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. Посочено
е, че съгласно разпоредбата на чл, 124, ал, 2 ЗДДС регистрираното лице е длъжно
да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и
отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за
данъчния период, през който са издадени, а неотразяването на издадената от
„АГРОХИТ-2012" ЕООД фактура в дневника за продажби за данъчен период м.
03.2020 г. е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Посочено е, че
фактурата е отразена в дневника за продажби за данъчен период м. 05.2020 г.
Представена е заповед № ЗЦУ-1149/ 25.08.2020
г. относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Горепосочената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, показанията на
свидетелите К.В.К., Н.Д.П. и Д.М.Д., като съдът кредитира изцяло показанията им,
възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 29.03.2021 г. и е обжалвано на 02.04.2021
г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не
са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител,
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен,
охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл.
57 и 58 от ЗАНН. В случая датата на извършване на нарушението може да се
извлече от описанието на нарушението, поради което изричното и посочване не
съставлява съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗДДС
всеки данъчен период е едномесечен и съвпада с календарния месец, а в
конкретния случай датата на нарушението би следвало да е 01.04.2020 г. – т. е.
първият ден след изтичане на последния ден от месец март 2020 г.
Според чл. 182, ал. 1 ЗДДА
регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или
получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период,
което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък
размер данък, но не по-малко от 1000 лв. Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него
или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби
по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени
(чл. 124, ал. 2 ЗДДС).
Съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил състава на визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение. В случая изискване на чл. 124, ал. 2 ЗДДС не е било изпълнено, а
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на посоченото
административно нарушение. Отговорността му e правилно и обосновано ангажирана.
Субективната съставомерност на нарушението не подлежи на обсъждане от съда,
предвид обективния характер на отговорността на юридическите лица. С
разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН се признава безвиновна административна
отговорност за юридически лица и еднолични търговци тогава, когато тя е
предвидена в съответен закон, указ или постановление.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.
28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Жалбодателят не сочи уважителна причина за закъснението с
отчитането на въпросната фактура, а включването на фактурата в следващ данъчен
период не го реабилитира. Липсата на отразяване на всеки отделен данъчен
документ в отчетния регистър за съответния период съставлява отделно,
самостоятелно административно нарушение. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид –
касае се за типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Съдът счита, че при така определеното
наказание в минимален размер биха могли да бъдат постигнати целите на
наказанието по чл. 12 ЗАНН.
С оглед изхода на делото
жалбоподателят следва да заплати разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева
на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 8 ГПК вр чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Поради изложените съображения, съдът
намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 550019-F577021/ 09.02.2021 г. на зам. директора на ТД НАП – София.
ОСЪЖДА„АГРОХИТ - 2012“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с Мусачево, общ. Елин Пелин, ул.
„Възраждане“ № 4, да заплати на ТД НАП
гр. София сумата от 100 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: