Определение по дело №348/2020 на Районен съд - Свиленград

П Р О Т О К О Л

 

Година 2020                                                                               Град Свиленград

Свиленградският районен съд                                              наказателен състав

На седемнадесети август                                   две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

                                        Съдебни заседатели: 1. С.Л.

                                                                               2. Д.К.

 

Секретар: Ренета Иванова

Прокурор: Десислава Садова

сложи за разглеждане докладваното от Съдия СТАМБОЛИЕВА

НОХ дело № 348 по описа на Съда за 2020 година

На именното повикване в 11.20 часа (съдебното заседание започна в 11.20 часа, а не в обявения час - 11.00 часа, тъй като се наложи да бъде изчакан адвокат Б.Й. – защитник на подсъдимия С.М.А., който бе ангажиран лично), се явиха:

          Обвинител Районна прокуратура – Свиленград, уведомени от предходното съдебно заседание, изпращат представител: Младши прокурор Десислава Садова.

Подсъдим С.М.А., нередовно призована – съдебните книжа, изпратени на известния по делото адрес:***№ 3, са върнати в цялост с отбелязване, че по сведение на съседи, лицето не е познато като име и не живее на адреса, не се явява. За нея се явява адв.Б.Й., упълномощен защитник от Досъдебното производство (ДП), уведомен от предходното съдебно заседание.

Свидетел З.А.А., нередовно призована - Призовката, изпратена на известния по делото адрес:***, е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на съседи лицето живее и работи в Германия от повече от една година, къщата е необитаема и не е открито друго лице, което да получи призовката, не се явява.

Свидетел Ю.А.А., нередовно призован - Призовката, изпратена на известния по делото адрес:***, е върната в цялост с отбелязване, че посочения адрес се намира в нова жилищна сграда, която е многоетажна и е с ограничен достъп, необозначени звънци и живущите не се познават помежду си, не се явява.

Свидетел М.И.И., редовно призован, се явява.

Свидетел И.С.А., редовно призован, не се явява.

Свидетел Е.П.Ч., нередовно призован - Призовката, изпратена на известния по делото адрес:***№ 3, е върната в цялост с отбелязване, че адреса е посетен няколко пъти, но лицето не е открито, за да получи Призовката; съседите не давали информация, не се явява.

Свидетел Г.К., нередовно призована - Призовката, изпратена на известния по делото адрес:***№ 3, е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на съседи лицето живее и работи в Турция от няколко години и рядко посещава адреса, не се явява.

Преводач М.Е.М., редовно призован, не се явява.

По хода на делото:

Председателят на състава докладва постъпилите:

- Справка с вх.рег.№ 8825/07.08.2020 година, в което ГПУ - Свиленград при Министерство на вътрешните работи на Република България уведомяват Съда, че лицето Снежана М.А. е обявена за общодържавното издирване (ОДИ) в АИС „ИД” с Телеграма № 46674/18.11.2014 година под системен № ********* с мярка „принудително довеждане” и че за периода от 01.01.2020 година до 30.07.2020 година същата няма регистрирани пътувания през ГКПП на Република България, както и че за същата няма данни да се намира на територията на Република България.

- Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето Ю.А.А., видно от която същият е: град Пловдив, ул.„Карловска” № 22;

- Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето З.А.А., видно от която същият е: град Пловдив, ул.„Правда” № 4;

- Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето Г.К., видно от която в НБД „Население” липсват данни за лицето и

- Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето Е.П.Ч., видно от която същият е: град Пловдив, ул.„Кемера” № 19, вход „Б”, етаж 2, ап.№ 3.

Прокурорът – Госпожо Съдия и Съдебни заседатели, считам, че са налице основанията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият А. не е намерена на посочения от нея адрес и е променила същия, без да уведоми съответния орган и тъй като местоживеенето й не е известно и в резултат на ОДИ не е установено. В тази връзка заявявам, че подсъдимият С.А. не е уведомила органите на полицията и на Прокуратурата, че променя местоживеенето си в страната.

Адв.Й. - Заявявам пред настоящия Съдебния състав, че не успях да уведомя подзащитния ми С.М.А. за датата и часа на днешното съдебно заседание, тъй като нямам никакъв контакт с нея. Също намирам, че делото може да продължи по реда на чл. 269 от НПК в отсъствието на подзащитния ми. 

Съдът  намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствието на подсъдимия С.М.А., тъй като

1./ въпреки че обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Допълнителната разпоредба на НК, то отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина;

2./ подсъдимият С.М.А. не е намерена на посочения от него на ДП адрес,***№ 3;

3./ подсъдимият С.М.А. е променила посочения от нея на ДП адрес,***№ 3, без да уведоми съответния орган и

4./ местоживеенето й в страната не е известно и след щателно издирване не е установено.

С оглед на горното, Съдът           

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствието на подсъдимия С.М.А..

         ПОСТАНОВЯВА, че ще постанови Присъда при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствието на подсъдимия С.М.А..

На основание чл. 272, ал. 3 от НПК, Председателят на състава сне самоличността на явилия се свидетел.

Свидетел М.И.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, живее в град Свиленград, ул.„Христо Шишманов” № 21, област Хасково, с висше образование, неженен, неосъждан, без родство спорове и дела с подсъдимия и с другите участници в производството.

Свидетелят М.И.И. предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, който предвижда за лъжесвидетелстване пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Свидетелят М.И.И. – Обещавам да говоря истината.

Разясниха се на свидетеля М.И.И. правата и задълженията му.

Свидетелят М.И.И. – Разяснени са ми правата и задълженията.

На основание чл. 273, ал. 1 от НПК се отстрани свидетелят от съдебната зала до неговия разпит.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, Председателят на състава разясни на страните правото им на отводи срещу съдебния състав, прокурора, защитника, преводача и секретаря.

Прокурорът – Нямам искания за отводи.

Адв.Й. - Нямам искания за отводи.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, се разясниха на страните правата им, предвидени по НПК.

На основание чл. 275, ал. 1 от НПК, Председателят на състава запитва страните имат ли искания по доказателствата и реда на съдебното следствие.

Прокурорът - Да се приеме Справката, изпратена от ГПУ – Свиленград, както и Справките от НБД „Население”.

Адв.Й. - Да се приеме Справката, изпратена от ГПУ – Свиленград, както и Справките от НБД „Население”.

След като изслуша становищата на страните, Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото изпратената Справка с вх.рег.№ 8825/07.08.2020 година на ГПУ - Свиленград при Министерство на вътрешните работи на Република България; Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето Ю.А.А.; Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето З.А.А.; Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето Г.К. и Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето Е.П.Ч., тъй като са допустими, относими и необходими, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото Справка с вх.рег.№ 8825/07.08.2020 година на ГПУ - Свиленград при Министерство на вътрешните работи на Република България; Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето Ю.А.А.; Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето З.А.А.; Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето Г.К. и Справка от НБД „Население” за постоянния и настоящ адреси на лицето Е.П.Ч..

На основание чл. 276, ал. 1 от НПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

На основание чл. 276, ал. 1 от НПК, Председателят на състава докладва делото, като посочи, че основанието за образуване за настоящото съдебно производство е чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК.

На основание чл. 276, ал. 2 от НПК, Съдът предостави възможност на Районна прокуратура - Свиленград да изложи обстоятелствата, включени в обвинението, което беше сторено от Младши прокурор Десислава Садова.

Пристъпи се към разпит на явилия се свидетел.

Свидетелят М.И.И. – Към 2014 година и до настоящия момент работя на длъжност „Старши полицай” на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, ГПУ - Свиленград.

От 20.00 часа на 14.09.2014 година до 08.00 часа на 15.09.2014 година бях на работа на ГКПП „Капитан Андреево” като изпълнявах служебните си задълженията на паспортен контрольор на платното за излизащите от Република България за Република Турция леки коли.

 На 15.09.2014 година, около 00.30 часа на ГКПП „Капитан Андреево”, на изход от страната, пристигна пътнически микробус марка „Мерцедес”, модел „Спринтер”, с пловдивска регистрация,  в който имаше 7 лица, пътуващи за Турция. При пристигането шофьорът ми, който беше мъж, представи всички документи на всички пътници накуп – общо 7 броя документа. Автомобилът беше управляван от мъж, както вече казах, като до него на предната седалка пътуваха още двама мъже. На тримата мъже извърших идентификация и установих, че са лицата от представените ми Паспорти. В последствие установих, че едно от лицата, което беше на задната седалка и което беше непълнолетно момиченце не ми приличаше на нея съгласно представения ми документ за това лице. Момиченцето съгласно представения ми документ – Български паспорт с № *********, се казваше Гюлсум Александрова Таскова. Майката беше там и ми представи лично Пълномощно - Декларация за съгласие на родител за пътуване в чужбина. Мисля, че майката се казваше З.А.А., поне тя се представи за майка на това дете. Разпоредих на всички пътници да слязат от автомобила, за да им направя по-добра идентификация. Взех да задавам въпроси на момиченцето. Попитах я за името й и датата й на раждане. Момичето ми отговори, че името й е Гюлсум и на турски език ми отговори, че е родена през 1999 година. Попитах я за името на баща й, а тя ми отговори на турски език, че знае само турското име на баща си. Момичето беше много притеснено. В този момент до нас бяха лицето, което се представи за майка на детето - З.А. и брат й - Ю.А., които мълчаха и нищо не казваха. След малко З.А. заяви пред мен, че това е нейната дъщеря Гюлсум. Тогава в разговора се намеси и Ю.А. като ми заявява, че Гюлсум е болна и потвърди, че това момиче е Гюлсум. В мен възникна съмнение, че лицето, което беше пред мен и това по Паспорта не са едно и също лице и ги изпратих за експертна проверка. Експертите са установили, че детето не съответства на лицето от снимката.

По-късно разбрах, че при проверката у С.М.А., която всъщност била майка на детето, колегите са намерили Турски паспорт, издаден на името на детето, което се казвало Г.К., било родено на *** година и било турски гражданин.

Прокурорът – Нямам въпроси. Да се освободи свидетеля.

Адв.Й. – Нямам въпроси. Да се освободи свидетеля.

Освободи се свидетеля М.И.И. от съдебната зала и от задълженията му по НПК.

Прокурорът – Не държим на разпита на останалите свидетели и правя искане същите да бъдат заличени от Списъка на лицата за призоваване, тъй като считаме че обективната истина може да бъде доказана и без разпита на тези свидетели.

Адв.Й. – Не възразявам.

         Предвид изявленията на страните Съдът намира, че свидетелите З.А.А., Ю.А.А., И.С.А., Е.П.Ч. и Г.К., следва да бъдат заличени от Списъка на лицата за призоваване по делото, поради което

         ОПРЕДЕЛИ:

         ЗАЛИЧАВА от Списъка на лицата за призоваване лицата З.А.А., Ю.А.А., И.С.А., Е.П.Ч. и Г.К..

Прокурорът – Моля на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК да бъдат прочетени обясненията на обвиняемия А., дадени на ДП и оформени в Протокол за разпит на обвиняем от 15.09.2014 година в присъствието на защитник.

           Адв.Й. – Нямам възражение, да се прочетат.

 Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК да бъдат прочетени обясненията на подсъдимия С.М.А., дадени на ДП № 464/2014 година по описа на ГПУ - Свиленград, поради което

 О П Р Е Д Е Л И :

 ПРОЧИТА обясненията на подсъдимия С.М.А., дадени на ДП № 464/2014 година по описа на ГПУ - Свиленград и оформени в Протокол за разпит на обвиняем от 15.09.2014 година.

На основание чл. 283 от НПК, Съдът следва да прочете протоколите и другите материали, съдържащи се в ДП № 464/2014 година по описа на ГПУ – Свиленград, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОЧИТА протоколите и другите писмени материали, съдържащи се в ДП № 464/2014 година по описа на ГПУ – Свиленград.

На основание чл. 284 от НПК, Председателят на състава предяви на страните вещественото доказателство по делото, а именно: Български задграничен паспорт с № *********, издаден на името на Гюлсум Александрова Таскова с ЕГН **********, находящ се на лист 64 по ДП № 464/2014 година по описа на ГПУ – Свиленград.

Прокурорът – Запозната съм. Да се приеме.

Адв.Й. - Запознат съм. Да се приеме.

С оглед на изявленията на страните, Съдът

          О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към делото вещественото доказателство, а именно: Български задграничен паспорт с № *********, издаден на името на Гюлсум Александрова Таскова с ЕГН **********, находящ се на лист 64 по ДП № 464/2014 година по описа на ГПУ – Свиленград.

На основание чл. 286, ал. 1 от НПК, Съдът запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия.

Прокурорът – Нямам други искания.

Адв.Й. – Нямам искания.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 от НПК

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

На основание чл. 291, ал. 1 от НПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурорът – Уважаема Госпожо Председател, Уважаеми Съдебни заседатели, поддържам изцяло повдигнатото обвинение срещу С.М.А. за извършеното от нея престъпление, както по отношение на правната квалификация, така и относно фактическите констатации описани в обстоятелствената част на Обвинителния акт. Безспорно се установи от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, че подсъдимият С.А. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, за което й е повдигнато обвинение, а именно, че на 15.09.2014 година, през ГКПП „Капитан Андреево”, община Свиленград, като извършител в съучастие с българските граждани Ю.А. и З.А. е направила опит да преведе през границата на страната от Република България в Република Турция ненавършилата 16-годишна възраст чужда гражданка Г.К., а именно: 14-годишната гражданка на Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”.  Предвид изложеното, моля да приемете, че фактите, изложени в Обвинителния акт са несъмнено доказани в хода на настоящото производство. Анализът на доказателствените материали, разгледани поотделно и в съвкупност налагат единствения възможен и категоричен извод, че именно подсъдимият С.А. от обективна и от субективна страна е осъществила всички съставомерни елементи на престъплението, за което й е повдигнато обвинение.

Наказанието, което следва да й се определи, считам че следва да бъде по реда на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно: моля да й определите наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода”, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Наказанието „Конфискация” на имуществото следва да не се налага. Моля да й наложите и Глоба в размер на минимума, който е бил към момента на извършване на деянието – 2014 година, а именно: 1 000 лв.

Разноските по делото, на основание чл. 189, ал. 2 от НПК, да останат за сметка на съответния орган.

Вещественото доказателство по делото, а именно: Паспортът, да се изпрати на органите на МВР, като се отбележи, че същият е с изтекла валидност, тъй като е бил издаден през 2014 година.

Моля за Вашия справедлив съдебен акт в тази насока.

Адв.Й. – Уважаема Госпожо Съдия, Уважаеми Съдебни заседатели, придържам се изцяло към казаното от представителя на Районна прокуратура – Свиленград, което беше доста изчерпателно. Искам само да добавя, че подзащитният ми А. още на самото ДП се признава за виновна и да отбележа, че същата е направила опит да преведе през границата на страната собствената си дъщеря, която е била в момента в недобро здравословно състояние. Предоставям на Съда за определяне на наказанието, като моля да бъде по-малко от предлаганото от Прокуратурата. Моля за Съдебен акт в този смисъл.

Съдът се оттегля на съвещание за постановяване на Присъда.

След съвещание, Съдът обяви Присъдата в присъствието на Младши прокурор Десислава Садова и Адвокат Б.Й..

На основание чл. 308, ал. 1 от НПК, Председателят на състава обяви, че ще изготви Мотивите в 15-дневен срок.

 

          Съдът, след като обяви Присъдата, доколкото наказателното производство е приключило пред първата инстанция и подсъдимият С.М.А. е осъдена условно, то е отпаднала необходимостта от наложената й мярка, именно: ОДИ. Водим от горното, Съдът в настоящия си състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ ОДИ на лицето С.М.А. (Snezha Mitkova Akkar) с ЕГН **********, родена на *** ***, постановено с Постановление от дата 31.10.2014 година по ДП № 464/2014 година по описа на ГПУ  – Свиленград, обявена с Телеграма № 46674 от 18.11.2014 година под системен № ********* с мярка – „принудително довеждане”, приключило с НОХД № 348/2020 година на Районен съд - Свиленград.

Определението подлежи на обжалване и протестиране с Частна жалба и Частен протест пред Окръжен съд – Хасково в 7 - дневен срок, считано от днес.   

                                              Председател:

                                                                              (Кремена Стамболиева)

                                                                  

                                    Съдебни заседатели: 1.

                                                                                   (С.Л.)         

                

                                                                     2.

                                                                                  (Д.К.)

 

След влизане в сила на Определението, с което е отменено ОДИ на лицето С.М.А., ДА СЕ ПИШЕ Писмо до ГПУ – Свиленград, в което се посочи, че ОДИ на лицето С.М.А. е отменено и лицето следва да бъде снето от издирване.  

 

          Съдът счита, че доколкото наказателното производство е приключило пред първата инстанция със Съдебен акт и подсъдимият С.М.А. е осъдена условно, то следва мярката за неотклонение, взета спрямо нея в съдебната фаза да бъде отменена, поради което и на основание чл. 309, ал. 4, изречение първо от НПК, Съдът

          О П Р Е Д Е Л И:

          ОТМЕНЯ взетата в съдебната фаза на процеса спрямо С.М.А. с ЕГН ********** ***, мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Определението подлежи на обжалване и протестиране с Частна жалба и Частен протест пред Окръжен съд – Хасково в 7 - дневен срок, считано от днес.   

                                                                    Председател:

                                                                               (Кремена Стамболиева)

                                                                  

                                    Съдебни заседатели: 1.

                                                                                   (С.Л.)         

                

                                                                     2.

                                                                                  (Д.К.)

 

                                                                      Заседанието завърши в 11.45 часа.

                                          Протоколът се изготви на 17.08.2020 година.

                

 

 

СЪДИЯ:

 

                           

                       СЕКРЕТАР:

 

                                       М О Т И В И

към ПРИСЪДА № 24 от 17.08.2020 година

по НОХД № 348/2020 година на Районен съд – Свиленград

 

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 464/2014 година по описа на ГПУ – Свиленград (преобразувано от Бързо такова (БП) с Постановление от дата 18.06.2020 година на Районна прокуратура – Свиленград), преписка с вх.№ 1714/2014 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на С.М.А., родена на *** ***, туркиня, с двойно гражданство - българско и турско, живуща ***№ 3, омъжена, със средно образование, ЕГН **********, неосъждана, за това, че на 15.09.2014 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, като извършител в съучастие с българските граждани Ю.А.А. и З.А.А., направила опит да преведе през границата на страната от Република България в Република Турция ненавършилата 16-годишна възраст чужда гражданка Г.К. – 14-годишна гражданка на Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвала моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Мерцедес” с български регистрационен № РВ 50 23 РТ, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствие на подсъдимия С.М.А., тъй като

1./ въпреки че обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Допълнителната разпоредба (ДР) на НК, то отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина;

2./ подсъдимият С.М.А. не е намерена на посочения от нея на ДП адрес, а именно: град Пловдив, ул.„Крайречна” № 26, етаж 1, ап.№ 3;

3./ подсъдимият С.М.А. е променила посочения от нея на ДП адрес, а именно: град Пловдив, ул.„Крайречна” № 26, етаж 1, ап.№ 3, без да уведоми съответния орган и

4./ местоживеенето на подсъдимия С.М.А. в страната не е известно и след щателно издирване не е установено.

Участващият по делото Младши прокурор Десислава Садова поддържа обвинението, така както е предявено с ОА, считайки го за доказано по категоричен начин и при изцяло потвърдена фактическа обстановка, изложена в него. За доказани намира и допълнителните квалифициращи обстоятелства – използване на МПС и чуждото гражданство и ненавършването на 16-годишна възраст на преведеното лице. Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за формиране на безспорни изводи за осъществени съставомерните обективен и субективен признаци от състава на престъплениета по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, както и за тяхното авторство в лицето на подсъдимия. Пледира подсъдимият С.М.А. да бъде призната за виновна по обвинението, като за извършеното престъпление й се наложат наказания, индивидуализирани при условията на чл. 54 от НК в редакцията на нормата на чл. 280, ал. 2 от НК към датата на деянието, а именно: наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година с приложението на чл. 66 от НК в размер на 3 години и наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв., като наказанието „Конфискация  на част или на цялото имущество” да не са налага. Сочи, че вещественото доказателство – Български паспорт № *********, издаден на името на Гюлсум Александрова Таскова с ЕГН **********, следва да се изпрати на ОД на МВР – Хасково, след влизане на Присъдата в сила, тъй като е истински документ, но с изтекъл срок на валидност.

Защитникът на подсъдимия, договорен, по личен избор и надлежно упълномощен в ДП – адвокат Б.Й., в хода на съдебните прения, пледира за налагане на наказания в размери под минималните, предвидени в Особената част на НК предвид наличието на смекчаващи по ефекта си обстоятелства.

                Съдът, след като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 3652 от 16.07.2020 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Пловдив, подсъдимият С.М.А. не е осъждана.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият С.М.А. няма доходи и не притежава МПС и недвижими имоти, семейството й се състои от нея, съпруга й М. и детето й Г.К..

Съгласно Характеристика подсъдимият С.М.А. няма криминалистическа и съдебна регистрации.

Подсъдимият С.М.А. е българска гражданка, която има дъщеря - Г.К., родена на *** година в Република Турция, притежаваща Турски паспорт и е турска гражданка без българско гражданство.

През 2011 година след като взема българска виза за дъщеря си, А. заедно с дъщеря й се връщат в България, за да извадят и  български документи за самоличност на Г.К.. Визата й обаче е с кратък срок и той изтича. По всякакъв начин А. се опитва да снабди дъщеря си с български документи за самоличност като наема адвокат, изпратища документите й в София, където поставят апостил, но въпреки всичко българските власти не й предоставят български документи и гражданство.

Г.К. има по рождение проблеми със сърцето. В началото на месец септември 2014 година се разболява, като вдига много висока температура. А. започва да я води по лекари, но тъй като дъщеря й е чужда гражданка лечението е много скъпо, а здравословното й състояние продължава да се влошава. За това А. решава да се върнат в Турция, за да продължат лечението на дъщеря й. Тъй като Г.К. няма български документи и е с просрочена виза, А. се опасява, че на границата ще има проблем и няма да бъде пропусната до турска територия. Тогава решава да отиде и да потърси помощ от нейна позната в град Пловдив, а имено З.А.А., за която знае, че често пътува със семейството си до Република Турция. Подсъдимият А. обяснява на А. ситуацията, в която е изпаднала, както и че дъщеря й няма български документи, при което А. обещава да й помогне, като й обяснява, че ще вземе Паспорта на едната си дъщеря и ползвайки го Г.К. ще може да премине границата безпроблемно и по този начин ще я преведат в Република Турция, представяйки я за нейна дъщеря. А. се съгласява и се уговарят на 14.09.2014 година към 21.00 -21.30 часа да се срещнат пред дома на Асанови, от където да потеглят заедно за Република Турция. Когато А., заедно с дъщеря си Г.К.  отиват на уговореното място виждат, че в микробуса (собственост на Севиджан Евгениева Стоянова съгласно приложената Справка), с който ще пътуват, са още З.А.А., едната й дъщеря, братът на З.А. - Ю.А.А. и още два души, от които единият е шофьорът на микробуса.

Всички заедно потеглят от град Пловдив към 21.30 часа на 14.09.2014 година, като децата и жените седят на задните седалки. Тогава З.А. обяснява на Г.К., че когато стигнат границата трябва да каже на полицая, че се казва Гюлсум и че е родена през 1999 година.

За това, че имат намерение и уговорка да представят при преминаването си през границата чужд документ за самоличност, с който да преведат през границата на страната Г.К. знаят само подсъдимия С.М.А., Ю.А.А. и З.А.А..

След около два часа пътуване, микробусът с пътуващите в него лица пристига на българската граница на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково и се нарежда на опашката от чакащи автомобили. При извършената проверка З.А. подава нейния Паспорт, двата Паспорта на дъщерите си и Декларацията за съгласие на родител.

В същото време свидетелят М.И.И. *** на 14.09.2014 година от 20.00 часа до 08.00 часа на 15.09.2014 година е на смяна на ГКПП „Капитан Андреево” като изпълнява служебните си задълженията на паспортен контрольор на платното за излизащите от Република България за Република Турция леки коли. Около 00.30 часа вече на 15.09.2014 година на линията за паспортен контрол за излизане от България се явява лек автомобил марка „Мерцедес”, модел 212 Д Спринтер с държавен регистрационен № РВ 50 23 РТ, управляван от мъж, като до него на предната седалка пътуват още двама мъже. Пристигайки на гишето за паспортен контрол, пътникът, пътуващ от дясно до водача, представя 7 броя Български паспорта. За автомобила е представено Пълномощно на името на Ю.А.А.. Свидетелят И. пита мъжа, представил му Българските паспорти дали в колата пътуват 7 човека и водачът потвърждава, че са общо 7 човека. От представените документи свидетелят И. установява, че водач на автомобила е българският гражданин Е.П.Ч., до него на предната седалка пътува Ю.А.А., който представил документите за проверка и И.С.А.. След извършване на индентификация се установява, че са лицата от представените Паспорти. Граничният полицай разпорежда да се отвори страничната врата на автомобила, за да извърши проверка и на останалите пътуващи в микробуса лица. Юсейн А. слиза и отваря страничната врата. Отзад седят 4 лица и свидетелят И. започва да ги проверява поименно, като им казва да излязат всички от автомобила. След проверка на Паспортите на С.М.А., З.А.А. и Тенур Александрова Таскова, се установява, че се индентифицират със снимките на лицата от представените документи. За последното дете е представена Декларация за съгласие на родител за пътуване в чужбина. В тази Декларация освен Тенур е вписано и името на Гюлсум Александрова Таскова, чийто Паспорт е представен за последното момиче. Свидетелят И. поглежда Паспорт с № *********, издаден на името на Гюлсум Александрова Таскова и се усъмнява в идентичността с лицето, за което е представен, тъй като лицето от снимката не се идентифицира със стоящото пред него момиче и пита последното за името и дата му на раждане. Момичето на турски език отговаря, че името й е Гюлсум и е родена през 1999 година. В този момент до свидетеля И. са и З.А. и Ю.А., които мълчат. При поставен въпрос към момичето, относно името на баща й, тя отново на турски език отговораря, че знае само турското име на баща си. З.А.А. казва на свидетеля И., че това е нейната дъщеря Гюлсум и че същата знае само турското име на баща си. След което в разговора се намесва и Ю.А. и заявява, че Гюлсун е болна и също потвърждава, че това момиче е Гюлсум. Свидетелят И. разпорежда на Гюлсум и З.А. да го последват и ги отвежда в дежурната стая, като същевременно уведомява и Началник - смяната за случая. След което дежурният експерт изготвя Експертна справка и потвърждава, че момичето, за което е представен Паспорт с № *********, издаден на името на Гюлсум Александрова Таскова с ЕГН **********, не се идентифицира с положената в него снимка. Началникът на смяната разпорежда извършването на щателна митническа проверка на автомобила и лицата, с цел намиране на документите за самоличност на момичето. Автомобилът е отведен за извършването на митническата проверка на автомобила и лицата. При проверката у подсъдимия С.М.А. е намерен Турски паспорт с № U03362027, издаден на името на Г.К., родена на *** година. Тогава А. потвърждава, че всъщност това е нейната дъщеря и се казва Г.. В Паспорта на Г. е намерена и входяща българска виза със срок от 20 дни, от която става видно, че тя е влязла в България през месец декември 2011 година.

Пътуващите в автомобила лица са спрени от пътуване и задържани за изясняване на случая.

Образувано е БП. Наказателното производство по отношение на З.А.А. и Ю.А.А. е приключило с влязло в сила на 16.10.2014 година Определение № 493 от същата дата за одобряване на Споразумение, постановено по НОХД № 798/2014 година по описа на Районен съд – Свиленрад.

      Разпитана в хода на ДП подсъдимият А. се признава за виновна по предявеното й обвинение и дава подробни обяснения по случая.

        По делото се извършени множество процесуално-следствени действия - разпити на свидетели, изискани са и са получени документи и т.н.

Така изложената фактическа обстановка, Съдебният състав прие за безспорно доказана, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени и проверени по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени източници, цениха се показанията на свидетеля М.И.И., събрани непосредствено при проведен разпит пред Съда в открито съдебно заседание.

Обясненията на обвиняемия С.М.А., дадени в това качество на досъдебната фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.

За изграждането на фактическите изводи, Съдебният състав кредитира още и писмени доказателства, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 283 от НПК – Докладна записка; Протокол за доброволно предаване; Справки от АИС „Български документи за самоличност”; Екпрертна справка № 409 от 15.09.2014 година; Справки за съдимост; Справка относно собствеността на процесния автомобил; Паспорти на Гюлсум Александрова Таскова, на подсъдимия С.А., на И.С.А. и на Г.К.; Пълномощно  за процесния лек автомобил; Характеристика; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др. Всички изброени и ценени от Съда са годни, от формална страна като писмени доказателствени средства, не разкриват недостатъци от външната си страна като документи.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващите се наказания.

В доказателствената съвкупност по делото липсват каквито и да е било противоречия, както досежно гласните доказателства, така и писмените. Както вече бе посочено, кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетеля М.И.И. депозирани непосредствено пред настоящия Съдебен състав, които са в цялостна корелация и са напълно еднозначни за фактите, които възпроизвежда в изявленията си. Те също така кореспондират напълно с писмените източници и намират убедителна подкрепа в тях. Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Ето защо Съдът ги кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Така посочените свидетелски показания, дадени от М.И.И., Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелят има качеството на очевидец, формирал непосредствени впечатления за случилото се събитие по отношение на различни негови детайли. Разпитаният свидетел е трето лице, незаинтересовано от изхода на делото. Липсват индиции за предубеденост на полицейския служител, който само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за неговата заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се установява свидетелят да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да цели увреждането му, като му припише престъпление, което не е извършил. Ето защо Съдът след съпоставката им, както и с данните съдържими се в писмените доказателства, констатирайки тяхната безпротиворечивост, систематика и изчерпателност – с ясна конкретика за фактите, от тук и правдивото им звучене, възприема изцяло и оцени с доверие свидетелските показания, считайки ги обективни и добросъвестно дадени. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.

Гореизложената фактическа обстановка се установява и от вещественото доказателство, предявено като доказателство по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК.    

      Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият  механизъм на извършване, както и авторството.

При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият С.М.А. е осъществила със­тава на престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК.

Изпълнителното деяние по чл. 280, ал. 1 от НК се осъществява чрез превеждане през границата на лица или група от хора без разрешение или на неустановените за това места, а престъпният резултат е самото преминаване на тези лица през границата. За да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е необходимо при условията на съучастие под формата на съизвършителство, да бъдат предприети действия, които да са останали недовършени по независещи от дееца причини, за непосредствено преодоляване на надлежния граничен контрол и превеждане през границата на страната на отделно лице, което не е български гражданин и не е навършило 16-годишна възраст, като за целта е използвано МПС, но без разрешение на надлежните органи на властта, които обективни признаци безспорно са налице в настоящия случай.

Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението - предмет на обвинението и авторството. Подсъдимият С.М.А. е осъществила, както от обективна, така  и от субективна страна престъпния състав на чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, като на 15.09.2014 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, като извършител в съучастие с българските граждани Ю.А.А. и З.А.А., направила опит да преведе през границата на страната от Република България в Република Турция ненавършилата 16-годишна възраст чужда гражданка Г.К. – 14-годишна гражданка на Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвала процесното МПС, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Налице е съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния закон, осъществено от подсъдимия А. и авторството в нейно лице е категорично доказано, като установената деятелност от нейна страна, също безспорна като факти, изпълва изцяло обективните признаци на инкриминираното деяние във фактически състав – квалифициран такъв, очертан в диспозицията на чл. 280, ал. 2 от НК, при доказани и обективните елементи на основния състав на престъплението - ал. 1 на чл. 280 от НК.

От обективна страна, се касае за изпълнително деяние - превеждане през границата на страната ни на лице с турско гражданство, т.е. чужд гражданин, осъществено във формата на първата хипотеза на чл. 280, ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните органи. Авторството на деянието и извършването му от подсъдимия са несъмнено доказани по делото. В хода на съдебното следствие се събраха преки и непротиворечиви гласни доказателства - свидетелските показания на свидетеля М.И.И., както и са установени косвени – доказателствени факти, съдържими се в писмените доказателства, които анализирани в съвкупност категорично потвърждават обстоятелствата за направения опит за извеждане от територията на Република България на този чужд граждан, който е бил в процесното превозно средство, в случая микробус. Доказан е и фактът, че на паспортния контрол е представен чужд документ за самоличност с оглед удостоверяване на самоличността на детето на подсъдимия А. пред надлежните полицейски органи. По този начин подсъдимият С.М.А. и З.А.А. и Ю.А.А., са направили опит да изведат от територията на страната, с тези си прояви всеки от посочените три лица е създал всички необходими условия и предпоставки да преведе през границата чуждия гражданин – турчин, ненавършил 16-годишна възраст и същият да излезе от страната ни – Република България,  без спрямо него да е бил извършван граничен паспортен контрол. За съставомерността на деянието при този фактически състав на престъпление е достатъчно укриването на информация от граничните власти за лицето, преминаващо през държавната ни територия и това реално е било сторено от подсъдимия А. и от З.А.А. и Ю.А.А.. Така изявеното поведение от тяхна страна, наред с реализираните действия по укриването на лицето, транспортирано от тях, чрез представяне на чужд документ за самоличност, разкрива обективно отсъствие на дадено персонално разрешение на същия за преминаване на държавната ни границата, компетентността за което е правомощие единствено на граничните органи. Последното е безспорно, както и категорични са изводите за опита за нелегално излизане от страната, предвид доказаният факт, че е бил разкрит от граничните български органи. А доколкото е липсвало знание и информация от страна на граничните власти за неговото излизане от България, то последното се явява, без съответното - надлежно и изискуемо разрешение от компетентните органи. Относно този релевантен по делото факт няма спор, последният и категорично се доказва в конкретния случай, наред и с установеност на настъпилия противоправен резултат – опит за незаконно, без разрешение, излизане от страната на едно лице, с чуждо гражданство, което не е навършило 16 години. Ето защо, като е знаела за присъствието му и с личните си действия, подсъдимият А. безспорно го е укрила от граничния контрол. Поради това Съдът приема, че е налице извършено деяние от подсъдимия, което е съставомерно и покрива всички обективни признаци на престъпния състав на чл. 280, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.

 Установени от събраните доказателства са и останалите три квалифициращи елемента, от обективната страна на престъпния състав, предвидени в т. 1, т. 3 и т. 4 на чл. 280, ал. 2 от НК, а именно – гражданството на нелегално преведеното лице и ненавършване на 16-годишна възраст, което е турският гражданин с имената Г.К., която към момента на деянието е била на 14 години (т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 2 от НК), както и използването на МПС за превеждането му – лек автомобил марка „Мерцедес” с български регистрационен № РВ 50 23 РТ (т. 4 от ал. 2 на чл. 280 от НК). За националната принадлежност и възрастта на субекта – преведеното лице, спор по делото няма. Що се отнася до пътното превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес” с посочените регистрационни номера, е собственост Севиджан Евгениева Стоянова, което пряко се доказва от писмените доказателства – Справка относно собствеността на автомобили, в която като собственик е вписано именно посочното лице. Посоченият документ е включен в доказателствения материал по делото.

За да бъде довършено инкриминираното престъпление е необходимо и да е налице реално превеждане през границата на страната на определеното лице, като негов резултат. До настъпването на тази съставомерна последица престъплението е недовършено. В конкретния случай деянието е останало в стадия на опита, тъй като залавянето на подсъдимия А. е прекъснало изпълнителното деяние и довършването на престъплението. Доказателствата по делото не оставят съмнение, че подсъдимият А. не е успяла да осъществи умишленото престъпление по независещи от нея причини, а единствено заради адекватната намеса на органите на реда, които са установили опита да бъде преведено ненавършилото 16 години лице и турското му гражданство и са задържали извършителите, преди деянието им да бъде довършено. Предвид изложеното правилна се явява и квалификацията на деянието и в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от НК.

Деянието правилно е квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият А. и З.А.А. и Ю.А.А. заедно са участвали в изпълнителното деяние на престъплението, за което им е предявено обвинение - всяко едно от посочените три лица непосредствено и пряко е участвало в действията по превеждане през границата на чужд гражданин, ненавършил 16 години, без разрешение на надлежните гранични власти, поради което всеки от тях е действал, като извършител по смисъл на чл. 20, ал. 2 от НК. Т.е. посочената норма като част от цифровата правната квалификация на деянието, следва иманентно от предявеното фактическото обвинение за съучастието им в това престъпление, във форма на съизвършителство. Налице е формиран общ умисъл, обхващащ всички елементи на престъпния състав.

Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият А. е годен субект на престъплението. Субектът на престъплението има качеството на наказателно отговорно лице - пълнолетно и вменяемо.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият А. е разбирала и съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите последици и от волева страна пряко е целяла настъпването им. В случая умисълът на подсъдимия А. и на З.А.А. и Ю.А.А. се е обективирал в личните им действия и в даването на конкретни указания с какви имена, респ. дата на раждане да се представи при паспортния контрол. Всяко едно от посочените лица е знаело реда за преминаване през държавна граница на Република България - със съответно разрешение и съзнавайки всички обективни обстоятелства - наличието на лице в лекия автомобил, фактът че същата не разполага в момента с документи, позволяващи му да пътува до Турция и използвайки МПС за превеждането му и след предварително взето решение за това, безспорно всеки от тях е съзнавал и пресичането на българската държавна граница, следователно е имал точна и ясна представа в съзнанието си за противоправността на поведението си и характера на последиците и е предвиждал резултата от своето деяние. Наличието на ненавършилото 16-годишна възраст лице с турско гражданство в автомобила са обстоятелства категорично установени от свидетелските показания, които са преките и насочващи факти, обуславящи извода за наличието на пряк умисъл. Инкриминираният резултат от деянието не би могъл да се реализира без съгласието на всяко едно от посочените три лица, което и в контекста на изложените съображения, според Съда доказва субективната представа на подсъдимия А. за неизбежността от настъпването на общественоопасни последици. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, според която съзнаването на неизбежността на резултата е равнозначно на неговото искане. Нещо повече цялостното поведение на А. е било насочено към прякото му реализиране. Т.е. от субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия А. и от З.А.А. и Ю.А.А. при условията на пряк умисъл, тъй като тримата са съзнавали, че с извършените от тях действия се нарушава граничния режим за преминаване на лица, давайки си сметка, че действията им се отличават с общественоопасен характер и са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, с които се засяга реда на управлението в Република България.  

Предвид изложеното настоящата инстанция няма никакви колебания относно авторството на деянието и вината на подсъдимия като негов извършител.

Авторите на деянието са установени по безспорен начин, както и изпълнителното деяние по време, начина, мястото и механизъм на извършване. Налице е противоправност и наказуемост, които са обективни елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни последици, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца С.А..

Поради  изложените  до тук правни аргументи, Съдът призна подсъдимия С.М.А. за виновна в извършването на престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, която правна квалификация и е възведена с внесения ОА.

               Подсъдимият С.М.А. е родена на *** ***, с ЕГН **********. Има двойно гражданство - българско и турско и е от търски произход. Живее в град Пловдив, ул.„Крайречна” № 26, етаж 1, ап.№ 3. Омъжена е. Със средно образование е. Не е осъждана.

               Относно наказанията:

    При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия, Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложените наказания.

Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 280, ал. 2 от НК към настощия момент се предвиждат наказания „Лишаване от свобода” от 1 година до 10 години, „Глоба” от 10 000 лв. до 30 000 лв. и „Конфискация на част или на цялото имущество на дееца”; а към датата на деянието: наказания „Лишаване от свобода” от 1 година до 10 години, „Глоба” от 1 000 лв. до 3 000 лв. и „Конфискация на част или на цялото имущество на дееца”. Наказанието „Лишаване от свобода” има специален минимум, което не позволява замяната му с друг вид наказание при условията на чл. 55 от НК.

                При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и на дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства необремененото с осъждания съдебно минало на подсъдимия, с обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина, липса на изградени престъпни навици, добрите характеристични данни (приложената по делото Характеристика разкрива една положителна оценка за личността на подсъдимия), както и подбудите за извършването на престъплението – желанието да върне дъщеря си в Република Турция с оглед предоставяне на медицинска грижа, от която се е нуждаела по данни от личните й обяснения, кредитирани от Съда; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха грубото незачитане на законите на страната ни и липсата на морално – волеви задръжки. Посоченият мотив, макар и да не е от естество да оправдае подсъдимия, все пак разкрива че извършването на деянието не е самоцел. В този смисъл по убеждение на Съда това обстоятелство като обективен факт, следва да се цени единствено с ефекта на смекчаващо такова. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия С.М.А., доколкото възрастта от 44 години (към датата на деянието) предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Отчете се и фактът, че е направила опит  да изведе само едно лице – дъщеря си, която е била в недобро здравословно състояние, както и че деянието е останало на фазата на опита.

При индивидуализацията на наказанията на подсъдимия се отчете продължителността на наказателното производство. Към настоящия момент са изминали около 6 години от датата на престъплението. Срокът на наказателното преследване надхвърля разумните рамки. Последицата от тази отдалеченост е, че към настоящия момент случаят отдавна не предизвиква никакъв обществен отзвук, нито обществен интерес, а твърде закъсняла се явява и личната, и особено - генералната превенция. Настоящият състав намира, че случаят не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, което води до извода за нарушение на разумния срок съобразно изискванията на чл. 22, ал. 1 от НПК и чл. 6 от ЕКПЧ. В практиката на ЕСПЧ се приема, че при забавено правосъдие съдилищата трябва да компенсират подсъдимия по изричен и измерим начин, което и стори настоящия Съдебен състав.

Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе по отношение личността на подсъдимия и предвид факта, че деянието не се различава от другите „подобни” такива.

Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание и култура на подсъдимия.

Както вече бе посочено към настоящия момент е налице изменение в размера на предвиденото наказание „Глоба” чрез увеличаване на минималния и максималния прагове (ДВ, брой 74 от 26.09.2015 година). Три дни след обнародването в ДВ разпоредбата влиза в сила, освен ако в самия закон не е определен друг срок. В случая влиза в сила 3 дни след обнародването в ДВ, тъй като няма определен друг срок, т.е. от 30.09.2015 година.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК, съгласно която за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, настоящият състав намира че към момента на постановяване на настоящата Присъда следва да се приложи нормата на чл. 280, ал. 2 от НК в редакцията й към датата на деянието.  

        Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на превес на смекчаващите обстоятелства. Последните, в случая не са нито многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. Всичко изброено по-горе сочи, че освен липсата на осъждания, че с обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина, липса на изградени престъпни навици и добрите характеристични данни, които Съдът взе предвид при определяне на наказанията на подсъдимия, не са налице други смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия. Деянието, извършено от подсъдимия разкрива една значително завишена степен на обществена опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на вида и размера на предвидените за този вид престъпления наказания. При приложението на чл. 54 и чл. 2, ал. 1 от НК Съдът наложи на подсъдимия наказания „Лишаване от свобода” и „Глоба” в минималните размери, а именно: Лишаване от свобода за срок от 1 година и Глоба в размер на 1 000 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до 3 години, лицето не е осъждано към датата на деянието и за постигане на целите на наказанието и за поправянето му не е необходимо да изтърпи наказанието ефективно.

По отношение размера на наложеното на подсъдимия А. наказание „Глоба” - определен е в минималния, посочен в чл. 280, ал. 2 от НК (в редакцията на нормата към датата на деянието). Един подобин размери не би я затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни или други проблеми. Съдът се съобрази и с факта, че не притежава МПС-та и недвижими имоти, с продажбата на които би могла да заплати един по-голям размер на Глобата. От друга страна Съдът счита, че подсъдимият А. лесно би могла да си намери работа с оглед заплащане на така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България, така и в другите страни от ЕС, а и в Република Турция, има множество свободни работни места, т.е. има недостиг на работна ръка в областта на туризма и селското стопанство (предвид факта, че летния сезон е в разгара си, макар и не полкова активен и селскостопанската година е също в разгара си), както и в много други области. Възможност за ненагане на посоченото наказание не съществува при приложението на чл. 54 от НК.

Съдът не наложи наказанието „Конфискация” на подсъдимия С.М.А., поради непритежаване на налично имущество от подсъдимия, което може да бъде предмет на това наказание.

Така индивидуализираните по вид и размер наказания – „Лишаване от свобода” и „Глоба”, ще въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия А. като предизвикат положителни промени в съзнанието и я мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият С.А. ще бъде предупредена, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще й даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството й за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определените при горепосочените съображения наказания на подсъдимия А., Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и прецени за необходими, достатъчни и справедливи за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция, а именно: да се поправи и превъзпита осъденият А. към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху нея и да й се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.  

    Подсъдимият С.А. следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

Относно вещественото доказателство: 

    След влизане в сила на Присъдата Българскит паспорт с № *********, издаден на името на Гюлсум Александрова Таскова, следва да се изпрати на ОД на МВР – Хасково, тъй като не е фалшив, но е с изтекъл срок на валидност.

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                  

        

                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                   (Кремена Стамболиева)