№ 440
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110208273 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВАЙСЕНБЕРГ“ ООД, представлявано от
управителя А.С.С., срещу наказателно постановление № F
589654/16.04.2021г. на Зам.-директор на ТД на НАП – София, с което за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2621лв., на
основание чл.74, ал.1 ЗС. Съгласно мотивите на наказателното постановление
„ВАЙСЕНБЕРГ“ ООД не изпълнило задължението си да публикува чрез
подаване на заявление за вписване и обявяване в Агенцията по вписванията –
Търговски регистър годишния финансов отчет /ГФО/ за 2019г. в
законоустановения срок – считано до 30.09.2020г., съгласно чл.38, ал.1, т.1
ЗСч вр. § 33 ПЗР на ЗМДВИП, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020г.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
неправилно и издадено в нарушение на процесуалните правила –
наказателното постановление било издадено от некомпетентен орган,
липсвала дата на нарушението, констатациите по АУАН, респ.НП, били в
1
противоречие с фактическите обстоятелства. Прави възражение за наличието
на „маловажен случай” – чл.28 ЗАНН. Моли съда да отмени наказателно
постановление № F 589654/16.04.2021г. на Зам.-директор на ТД на НАП –
София като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрец процесуалния си
представител и поддържа депозираната жалба на посочените в нея основания.
Претендира да му бъдат заплатени направените по делогоразноски.
Въззиваемият ТД на НАП – София се явява в съдебно заседание,
оспорва въззивната жалба и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от наказателно постановление № F 589654/16.04.2021г. на
Зам.-директор на ТД на НАП – София, същото е връчено на нарушителя на
27.04.2021г. Жалбата срещу наказателното постановление е депозирана на
05.05.2021г. - в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
По фактическата обстановка
С писмо с вх.№ 12-00-353/14.12.2020г. Агенцията по вписванията
предоставила на ТД на НАП – София списък на юридическите лица, които не
изпълнили задължението си да подадат ГФО за 2019г. в законоустановения
срок – считано до 30.09.2020г. От страна на Националната агенция по
приходите били предприети необходимите мерки, произтичащи от
правомощието й по чл.78 ЗСч. Били изпратени покани до фирмите, една от
които „ВАЙСЕНБЕРГ“ ООД, за връчване на акт за установяване на
административно нарушение, като било образувано
административнонаказателно производство за нарушение на чл.38, ал.1, т.1
ЗСч. Свидетелката КР. Т. ИВ. съставила акт за установяване на
административно нарушение № F 589654/11.02.2021г. на дружеството-
жалбоподател, като субсумирала констатираното нарушение под текста на
чл.38, ал.1, т.1 ЗСч. Жалбоподателят не депозирал писмено възражение в
срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на АУАН
административнонаказващият орган издал наказателно постановление № F
2
589654/16.04.2021г., с което на основание чл.74, ал.1 ЗСч на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 2621 лв.
Съдът приема:
Акт за установяване на административно нарушение № F 589654
/11.02.2021г. съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34,
ал.2 ЗАНН и е връчен на нарушителя. Наказателно постановление № F
589654/16.04.2021г. на Зам.-директор на ТД на НАП – София е издадено в
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, от компетентен орган, съгласно
Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на Министъра на финансите. В тази връзка
съдът намира, че възражението за липса на компетентност на органа, издал
обжалваното наказателно постановление, е неоснователно.
Както в АУАН, така и в НП, са посочени елементите на деянието –
видът на нарушението – бездействие, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които били
нарушени.
В допълнение следва да се отбележи, че противоправното поведение
(бездействие) на търговеца съставлява продължено нарушение, като то се
счита за извършено на датата на довършване, т. е. на 23.02.2021г., когато
„ВАЙСЕНБЕРГ“ ООД е подало заявление за вписване и представяне за
обявяване в Агенцията по вписванията – ТР, годишния финансов отчет за
2019г. Следователно, датата на довършване на нарушението е датата на
подаване на заявлението, а що се отнася до мястото на извършване на
нарушението – адреса на Агенцията по вписвания, тъй като там се приема
заявлението за вписване и представяне, се счита за довършен фактическият
състав на конкретното административно нарушение.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
С разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч се създава задължение за
всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват чрез подаване на заявление
за вписване и обявяване в Търговския регистър на годишния си финансов
отчет в срок до 30 юни на следващата година. С § 33 ПЗР на ЗМДВИП,
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г., срокът за
представяне на ГФО е удължен до 30.09.2020г.
Видно от доказателствата по административната преписка
„ВАЙСЕНБЕРГ“ ООД не е публикувало в Търговския регистър годишния
3
финансов отчет /ГФО/ за 2019г. в законоустановения срок – считано до
30.09.2020г.
Нарушението по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч от категорията на т.н.
“формални административни нарушения“, при които за реализацията на
състава не е необходимо да настъпят други вредоносни и общественоопасни
последици, освен определен факт – с подаването на заявлението за вписване и
представяне за обявяване в Търговския регистър след установения в закона
срок съставът на нарушението се реализира.
Във връзка с възражението за определяне на нарушението като
маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН съдът намира:
Съдът счита, че установеното нарушение не е маловажно, тъй като то
е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от този вид. В конкретния случай
неизпълнението на административното задължение по ЗСч касае значими
обществени отношения, свързани с изискването за публичност в дейността на
търговските субекти и вярно представяне на информацията относно
търговската им дейност, които отношения са охранявани от нормите на този
нормативен акт. В случая дружеството е осъществявало дейност, вследствие
на която е реализирала търговска печалба. Съгласно чл.2 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
Търговският регистър е обща електронна база данни, съдържаща
обстоятелствата, вписани по силата на този закон. Основен принцип, при
който се осъществява регистрацията, воденето, съхраняването и достъпът до
Търговския регистър, е принципът на публичността. В този контекс всички
предприятия са длъжни да публикуват годишните си финансови отчети
независимо дали развиват дейност и са реализирали приходи, тъй като това са
показатели, които следва да бъдат известни на всички трети лица с оглед
извършване на съпоставка с предходните отчети на предприятието и тези – на
останалите предприятия.
Обстоятелството, че нарушението е първо не би могло да бъде
счетено за причина, обосноваваща налагането на хипотезата на „маловажния
случай“, а единствено предпоставка за налагане на административното
наказание в минимален размер.
С реализиране на административното нарушение за
4
административнонаказващия орган е възникнало корелационно задължение за
налагане на санкция.
Нормата на чл.74, ал.1 ЗСч предвижда санкция за задължените
субекти, които не публикуват финансов отчет в сроковете по чл.38 от ЗСч, т.е.
установеното по безспорен начин противоправно поведение (бездействие) на
търговеца, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл.38, ал.1,
т.1 ЗСч следва да бъде скрепено с административнонаказателната норма
на чл.74, ал.1 ЗСч. Съгласно нея "който е задължен и не публикува финансов
отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева". По отношение
на предприятието следва да бъде наложена имуществена санкция в размер от
0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за
който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200лв. В
случая е наложена имуществена санкция в размер на 2621лв., която
представлява 0,1% от приходите, отразени в ГДД, възлизащи на 2621389,4лв.,
т.е. определената санкция е в минимален размер.
С оглед изхода на делото и претенцията за заплащане на разходи –
юрисконсултско възнаграждение, такива се дължат. Разпоредбата на чл.63,
ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). В
случая следва да се определи в размер на 100 лева по чл. 27е от НЗПП.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F 589654
/16.04.2021г. на Зам.-директор на ТД на НАП – София, с което на
„ВАЙСЕНБЕРГ“ ООД, представлявано от управителя А.С.С., със седалище и
адрес на управление: гр.София, ........ за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч е
5
наложена имуществена санкция в размер на 2621 лв., на основаниечл.74, ал.1
ЗСч.
ОСЪЖДА „ВАЙСЕНБЕРГ“ ООД, представлявано от управителя
А.С.С., със седалище и адрес на управление: гр.София, ........ да заплати на ТД
на НАП-София разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6