Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 97
15.02.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева-Иванова
Антоанета Митрушева
при секретаря Йорданка Попова,
и в присъствието на прокурора Елеонора
Иванова,
като разгледа докладваното от съдия
А. Митрушева
АНД (К) № 1108
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана чрез адв.С.М. от Д.М., роден на *** г. във
Великобритания, против Решение № 95/17.09.2021 г. постановено по АНД № 20215620200573
по описа за 2021 г. на Районен съд – Свиленград.
В жалбата се
посочва, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, а също и несправедлив и
свръхрепресивен. Съдът извършил неправилна и незаконосъобразна оценка на
валидността и правилността на обжалваното наказателно постановление, като приел,
че същото следва да бъде потвърдено, въпреки извършените множество процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Съдебният
състав не отчел факта, че касационният жалбоподател е чужд гражданин, както и
че НП не отговаря на изискването за минимално изискуемо съдържание. В същото
липсвала прецизна и ясна фактическа и юридическа формулировка на твърдяното за
извършено нарушение. Деянието не било индивидуализирано по време, място и начин
на извършване, липсвали каквито и да е твърдения за формата на вина, мотивите
за извършване на нарушението, степента на обществена опасност. Наложеното с НП
административно наказание не било адекватно определено и в този смисъл същото
представлявало недопустимо автоматично правоприлагане, без изследване на
конкретния случай, което било несъвместимо с националното и общностното право.
С оглед на
така изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното Решение № 95 от
17.09.2021 г., постановено по АНД № 20215620200573 по описа за 2021 г. на PC –
Свиленград.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – Група към ОД на МВР – Хасково, Районно управление –
Свиленград, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита доводите, изложени в касационната жалба,
за неоснователни, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С
Решение № 95 от 17.09.2021 г., постановено по АНД № 20215620200573/2021 г., Районен
съд – Свиленград е потвърдил изцяло като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 21-0351-000472 от 12.05.2021 г. на Началник група към ОД на МВР
-Хасково, РУ - Свиленград, с което на Д.М., роден на *** г. във Великобритания,
с лична карта № *****, за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лева.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 01.05.2021 г. във връзка с настъпило ПТП в с.С., общ.Свиленград било установено,
че съответното МПС е управлявано от неправоспособната Е. И. К., а собственик на
управлявания от неправоспособната водачка лек автомобил марка Мерцедес Ц … с peг. Е. И.е жалбоподателят, който,
въпреки че същата била неправоспособна, й предоставил управлението на лекия
автомобил и се возил в МПС, като пътник до мястото на водача.
Съдът
е приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, и че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. Приел е за спазени предвидената форма и
процесуален ред, съответно, че констатиращият и санкционният актове имат
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание. Посочил е, че самото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация, и че е налице пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и нарушената законова разпоредба. Приел е, че
при издаването на акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и
ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Изложени
са и подробни доводи за обосноваване на извода за осъществено административно
нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, формата на вина и защо деянието
не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Обсъден е и размерът на наложеното наказание, определен в максималния предвиден
размер, като е посочено, че в резултат на управлението на процесното МПС от
неправоспособната Е. И.е настъпило ПТП, като е имало опасност за живота и
здравето, както на пътниците в лекия автомобил, така и на другите участници в
движението - пешеходци. Съответно
съдът е приел, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, а
определеното наказание – справедливо.
При
осъществената касационна проверка настоящата инстанция намери, че обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния
съд, че жалбоподателят е осъществил състава на оспорваното в настоящото
производство административно нарушение, са правилни и обосновани, а наведените
в касационната жалба възражения са неоснователни.
АУАН и НП отговарят на формалните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, каквато е констатацията и на районния
съд и правилно не се отчита да има допуснати съществени нарушения на тези
процесуални правила, които да опорочават процедурата по административно
наказване и да представляват самостоятелни основания за отмяна на наказателното
постановление. Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН, издадени са от материално и териториално компетентни органи,
като при съставянето и връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обуславят незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Съставеният акт, както и издаденото впоследствие НП,
съдържат достатъчно точно и изчерпателно фактическо описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, правилно са посочени и нарушените
разпоредби, както и санкционните такива.
Касационният състав намира, че
районният съд е достигнал до правилен извод за доказаност на описаното в АУАН и
НП нарушение, въз основа на извършен анализ и съпоставка на свидетелските
показания, които подкрепят описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти и обстоятелства. С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели,
извършването на нарушението по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, се явява доказано.
Цитираната разпоредба забранява на собственика на моторно превозно средства да
го предоставя на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се
отнася моторното превозно средство. В настоящия случай от събраните
доказателства по безспорен начин се установява, че на 01.05.2021 г. в с.С., община Свиленград касационният
жалбоподател Д.М., като собственик на лек автомобил марка „Мерцедес Ц…“ с peг. Е. И.е предоставил
управлението на моторното превозно средство на Е. И. К., която не е
правоспособен водач и не притежава съответно СУМПС, валидно за категорията, към
която се отнася МПС. Административното наказание за това нарушение е предвидено
в чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и е глоба в размер от 100 лв. до 300 лв.
Правилно районният съд е приел, че административнонаказващият орган е приложил
съответната санкционна норма и е индивидуализирал законосъобразно
административното наказание, като го е определил в максимално предвидения от
закона размер от 300 лв., предвид настъпилото ПТП и създадената опасност за
живота и здравето на пътниците в лекия автомобил и другите участници в
движението.
Ето защо с оглед гореизложените
мотиви, оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 95/17.09.2021 г.,
постановено по АНД № 20215620200573 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Свиленград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.