Решение по дело №2425/2020 на Софийски градски съд

                                               Р Е Ш Е Н И Е

                                                     гр.София,24.04.2020г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април 2020 година в състав:

                                                                           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                        :ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

        като разгледа докладваното от съдия Кузманова ч. гр. дело № 2425 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

       Производството е по реда на чл. 435,ал.2, т 6 ГПК.

        Образувано е по частна жалба на  длъжника Д.Ц. срещу отказ от 20.12.2019 г.на ЧСИ С.Х.с рег. № 863 на КЧСИ за прекратяване на изпълнително дело № 2015863003039. Жалбоподателят  твърди, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия за периода 12.02.2015 г. - 31.10.2018 г Давността не следвало да се прилага поради спиране заради независещи обстоятелства, но в случая спирането е било по искане на самия взискател. Поради това отказът на ЧСИ бил незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Претендира разноски.

       По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ с рег. № 863 е изложил мотиви  за неоснователност на  жалбата,поради разпоредбата на чл. 61 ГПК.

      Съдът констатира от фактическа страна следното:

       Производството по изп. дело № 2015863003039 е образувано по молба на „Софийска вода“ АД за събиране на сумата от 5 568, 84 лв. - неизплатена сума за доставена питейна вода, ведно със законна лихва от 19.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва  -  4 709 лв. за периода от  23.05.2008 г. до 23.09.2014 г. и 792, 51 лв. - разноски по делото. На 24.09.2015 г. е наложен запор на банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, а на 17.11.2015 г. в ТБ „И.“ АД. По реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване от 23.10.2015 г. е връчена ПДИ на длъжника. По молба на взискателя от 11.02.2016 г. изп. дело е спряно поради постигането на извънсъдебна спогодба за изплащане на задълженията. С молба от 31.10.2018 г. „Софийска вода“ АД е поискала възобновяване на производството. На 08.11.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД. С молба от 10.01 и 23.01.2019 г. длъжникът е поискал разсрочването на дълга и е изразил готовност за заплащане на точна сума ежемесечно. До месец ноември 2019 г. длъжникът  е изплащал ежемесечно суми по дълга. На 18.12.2019 г. длъжникът е поискал с писмена молба прекратяване на производството по изп.дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С обжалваното съобщение от 20.12.2019 г. (с характер на постановление) ЧСИ е отказал прекратяване на производството.

      При така констатираната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

      В чл. 433, ал. 1 ГПК са посочени основанията за прекратяване на изпълнителното производство между които е и непоискването на изпълнителни действия в продължение на две години - т.8. Законодателят е въвел санкция за бездействието на взискателя. Основанията за спиране на изпълнителното производство, са изброени неизчерпателно в чл. 432, ал. 1 ГПК. Единствено в хипотезата на т. 2 спирането е по искане на взискателя. Поради естеството на това основание двугодишната погасителна давност не спира да тече, тъй като обратният извод би предоставил възможност на взискателят да поддържа необосновано дълго висящността на процеса. В конкретния случай спирането е по повод постигнато извънсъдебно споразумение с длъжника за разсрочено плащане, което той частично е изпълнил, видно от  молбата на взискателя  при възобновяване на производството  във връзка с  редуциране на дълга с 1 500 лв. Освен това самият длъжник в две последователни свои молби от  м. януари 2019 г. (т.е. след възобновяването) е поискал да започне разсрочено плащане и го е извършвал месеци наред, с което на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД е направил признание на вземането и респ. се е отказал от изтеклата давност.

         Поради изложеното съдът приема, че липсват основания за прекратяване на производството и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

         Въз основа на изложеното Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

                 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от 30.01.2020 г. на Д.  М.Ц. – длъжник по изп. дело № 20158630403039 по описа на ЧСИ С.Х.с рег. № 863  на КЧСИ срещу  отказа от 20.12.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

                РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

                                                                                                            2.