Мотиви към присъда № 68/ 07.09.2017 година на Пловдивския окръжен съд, постановена
по НОХД № 1565 по описа на съда за 2017 година
Пловдивската окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение спрямо подсъдимите И.С.И. и С.И.Г. и същите са предадени на съд с обвинение за
извършени престъпления, както следва:
Подсъдимият И.С.И. – за извършено престъпление по 199, ал. 1, т.
4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК- за това, че на
09.09.2016 г. към 03:00 ч., на около 350 м. от с. Градина, обл. Пловдив, в
посока с. Плодовитово, обл. Стара Загора, на главния междуселищен път от
републиканската пътна мрежа, при условията на опасен рецидив - след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от
една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК,
е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 20,00 лв., 1 бр. мобилен телефон
„Самсунг“, модел GТ-С 3010, на стойност 51,00 лв. и
1 бр. черна кожена чанта на стойност 15,00 лв., или всичко на обща стойност
86,00 лв. от владението на И.С.Т., ЕГН ********** ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила
Подсъдимият
С.И.Г. – за извършено престъпление по
чл. 322 от НК- за това, че на 09.09.2016
г. към 03:00 ч., на около 350 м. от с. Градина, обл. Пловдив, в посока с.
Плодовитово, обл. Стара Загора, на главния междуселищен път от републиканската
пътна мрежа, не е попречил на очевидно тежко престъпление – извършен грабеж по
чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК от И.С.И.,
на вещи на обща стойност 86,00 лв. - собственост на И.С.Т. ***, като е могъл да
стори това без значително затруднение и без опасност за себе си.
Представителят на прокуратура поддържа изцяло
повдигнатото обвинение- със същата фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. По отношение
ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите изразява становище, че наказанието следва да
бъде определено при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, ориентирано към минимума- и за двамата подсъдими.
Счита, че с оглед протичането на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ-ма
от НПК и на осн. чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 58 а ал. 1 от НК така определеното
наказание следва да бъде намалено с една трета- и за двамата. Иска ефективно
изтърпяване на определените наказания, с приспадане на времето на задържането
им. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест
на подсъдимите.
По искане на
подсъдимите съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при
хипотезата на чл. чл. 373 ал. 2 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимите И. и
Г. направиха признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт и изразиха съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от закона ред,
прие направеното от подсъдимите самопризнание и обяви, че ще го ползва при
постановяване на присъдата. Подсъдимите
и защитниците им не оспорват тезата на прокуратурата относно
фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението. Съгласяват се
и със заявената от държавното обвинение
правна квалификация на извършеното. Също искат
налагане на наказание лишаване от свобода в минималния предвиден за
всяко от престъпленията размер.
Пловдивският
окръжен съд, като анализира доказателствата по делото, направеното от
подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че
самопризнанието на подсъдимите И. и Г. по фактите, изложени в обстоятелствения
акт и наличните по делото доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното,
каквато е описана в обвинителния акт, по
който е образувано съдебното производство. Тя е следната:
Подсъдимият И.С.И. ***, живущ ***. Осъждан е многократно
за престъпления против собствеността - кражби и грабежи. От значение за
правната квалификация на извършеното по настоящето дело е осъждането му с присъда по НОХД № 655/2010
г. на Окръжен съд Пловдив - 6 години
лишаване от свобода за престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Присъдата влязла в сила на 03.01.2011 г. Наказанието е
изтърпяно до 03.05.2016 г. То обуславя правната квалификация на извършеното при
условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй
като не е изтекъл 5-годишният срок по
чл. 30, ал. 1 от НК.
Подсъдимият С.И.Г. ***,
живущ *** и е осъждан многократно за
престъпления против собствеността - кражби и грабежи. Съдебното му минало няма отношение
към правната квалификация на деянието.
Двамата подсъдими се
познавали от много години, тъй като били приятели и братовчеди. Имат и
предходни общи наказателно противоправни деяния. За извършен от двамата като
съизвършители на 22.09.2009 г. грабеж, били осъдени от Окръжен съд Пловдив с
присъда по НОХД № 655/2010 г. на лишаване от свобода, които наказания изтърпели
ефективно.
На 08.09.2016г. подс.
Г. и подс.И.С.И. нямали пари. Решили да
си търсят работа в с.Плодовитово, обл. Стара Загора или в другите села около
гр.Първомай. Около полунощ на посочената дата
двамата пеш пристигнали в с.Плодовитово. Зеленчуковата борса не
работела. Решили да продължат в посока с.Градина - гр.Първомай, а оттам да
отидат в с.Брягово, все в търсене на работа. Към 02:00 часа на 09.09.2016 г.
излезли от с.Плодовитово и по главния междуселищен път от републиканската пътна
мрежа продължили към с.Градина, където пристигнали малко по-късно.
На 08.09.2016г. около
18:00 часа св. И.С.Т. пристигнал от с.П.,***, в гр.Първомай. Отишъл в центъра
на града, тъй като по това време там се провеждал градски празник (панаир).
След това св. Т. посетил и няколко заведения, където употребил алкохол. Към
полунощ решил да се прибира в с.Плодовитово. Тръгнал пеш по главния
междуселищен път от републиканската пътна мрежа към с.Градина, минал през посоченото
село и продължил по главния път към
с.Плодовитово.
Към 03:00 часа на
09.09.2016 г. на изхода на с. Градина, в посока с. Плодовитово, двамата
подсъдими се разминалия с пострадалия И.С.Т.. Той продължил в посока от с.
Градина към с. Плодовитово по главния междуселищен път.
В този момент подс. И.С.И.
видял св. И.С.Т.. Решил да го набие и да
вземе каквото има в него. Без да каже на подс. Г. за намеренията си, изчакал да
се разминат с пострадалия. Видял, че той продължил да върви по пътя към с.
Плодовитово. След това подс. И. се
обърнал, тръгнал след пострадалия, настигнал го на около 350 метра от с.
Градина в посока с. Плодовитово на главния междуселищен път от републиканската
пътна мрежа, бързо приближил отзад и в гръб св. Т.. Хванал го през
кръста и го повалил на земята до пътя.
При падането пострадалият Т. си ударил лявата част на
главата в асфалта. Въпреки болката, се опитал да се измъкне от нападателя си. Не
успял. Двамата се претърколили в намиращия
се до пътя канал, като пострадалият останал по гръб. Като го привел в това
състояние, подс. И. седнал върху него и започнал да бърка в джобовете му.
Пострадалият извикал да го пусне, но подсъдимият продължил да го претърсва с
цел да открие и вземе пари или други ценни вещи, които да отнеме. От десния
джоб на ризата му, който бил закопчан, подс. И. взел една банкнота от 20 лева,
извадил и листче с изписан телефонен номер, което изхвърлил. След това откопчал
колана на пострадалия Т. и свалил прикрепена към него черна кожена чанта, с цип
от горната страна, един цип от предната част и капаче за мобилен телефон. В
чантичката, която отнел, имало мобилен телефон марка „Самсунг“ модел GT-C 3010, който подс. И. също отнел
от пострадалия Т.. Извадил намиращата се в телефона СИМ карта на „Теленор“,
която върнал на пострадалия. След това го оставил да лежи и побягнал към пътя.
С описаното поведение
подс. И.С.И. отнел чужди движими вещи, собственост на пострадалия И.С.Т., както
следва- - пари в размер на 20,00 лева,
1бр. мобилен телефон „Самсунг“, модел GT-C 3010,
на стойност 51,00 лева и един брой черна кожена чанта на стойност 15,00 лева
или вещи на обща стойност 86,00 лева.
Действията на подс. И.С.И.,
от началото на събарянето на пострадалия до бягството на И., били наблюдавани от подс. С.Г.. По време на
упражнената принуда и отнемане той бил седнал на тревата отстрани на пътя.
Наблюдавал, не участвал, но и не предприел каквито и да е действия да попречи
на подс. И. да извърши престъплението грабеж. Не преустановил нито започнатите насилствения действия от подс. И.,
нито отнемането на вещите, макар че ясно
чул как пострадалият извикал да го оставят. Подс. Г. му отговорил „виждаш ли, аз нищо не правя“. Бил е в
състояние да попречи на подс. И. да извърши грабежа без значително затруднение.
Намирал на самото място на престъплението, наблюдавал от близо цялото противоправно поведение на подс. И.,
както при повалянето на пострадалия, така и при отнемането на инкриминираните
вещи. Тъй като бил по-здрав физически, по-висок и по-млад от подс. И., подс. Г.
е могъл да попречи на първия да извърши грабежа, без това да е представлявало
опасност за него самия. Двамата подсъдими били братовчеди, а също и приятели от
дълги години и Г. нямал причина да се страхува от И..
Посочената фактическа обстановка на
извършеното се установява по несъмнен и категоричен начин от: направеното от подсъдимите при условията на
чл. 371 т. 2 от НПК, прието от съда по
реда на чл. 372 ал. 4 от НПК самопризнание на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Те не противоречат на останалите
събрани при разследването доказателства. Направеното признание се подкрепя
изцяло от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели- И.Т. / пострадал и очевидец на извършеното/, К.Н., П.П., А. К.и А. Я..
В съвкупност свидетелските показания и наличните по делото писмени
доказателства подкрепят направеното от подсъдимите
признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Фактическата обстановка на извършеното се установява и от приложените по делото
писмени доказателства- протокол за оглед и албум към него, справки съдимост характеристични
справки, както и от вещественото доказателство- 1 бр. черна кожена чанта.
В хода на досъдебното
производство е била назначена и изготвена стоково- оценъчна експертиза, която сочи, че стойността на отнетите вещи
е както следва: 1
бр. мобилен телефон „Самсунг“, модел GТ-С 3010, на
стойност 51,00 лв. и 1 бр. черна кожена чанта на стойност 15,00 лв.
Експертното становище
следва да бъде кредитирано като добросъвестно изготвено, от лице с необходимите
специални знания и опит.
При възприетата
фактическа установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд намира за доказано
по непораждащ съмнения начин, че подсъдимият И.С.И. на 09.09.2016 г. към 03:00
ч., на около 350 м. от с. Градина, обл. Пловдив, в посока с. Плодовитово, обл.
Стара Загора, на главния междуселищен път от републиканската пътна мрежа, при
условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е
било отложено по реда на чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – пари в
размер на 20,00 лв., 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“, модел GТ-С 3010, на стойност 51,00 лв. и 1 бр. черна кожена
чанта на стойност 15,00 лв., или всичко на обща стойност 86,00 лв. от
владението на И.С.Т., ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила, с което е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „А“ от НК.
От
обективна страна е несъмнено установено, че подс. И. упражнил принуда. Той е извършил
действия по физическо насилие спрямо пострадалия Т., като го е повалил на
земята и със сила е отнел вещите му. Между
двата акта на съставното престъпление- упражнената спрямо пострадалия Т.
принуда и отнемането на вещите е налице типичната за това престъпление
функционална връзка. Използваната
принуда е била начин за осъществяване на самото отнемане и го е улеснила. Тя
обективно е предхождала отнемането на вещите и субективно е била подчинена на
преследваната цел. Целта е била постигната. От субективна
страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Престъплението е извършено
преди да изтече предвидения в чл. 30 ал. 1 от НК пет годишен срок от
изтърпяване на предходно наложено на подсъдимия наказание от шест години лишаване от свобода- по НОХД №
655/2011 г. на ПОС и това обуславя правната квалификация на извършеното при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „а“ от НК.
Пловдивският
окръжен съд намира за несъмнено установено, че подсъдимият С.И.Г. по същото време и място- на
09.09.2016 г. към 03:00 ч., на около 350 м. от с. Градина, обл. Пловдив, в
посока с. Плодовитово, обл. Стара Загора, на главния междуселищен път от
републиканската пътна мрежа, не е попречил на очевидно тежко престъпление –
извършен грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „А“ от НК от И.С.И., на вещи на обща стойност 86,00 лв. - собственост на И.С.Т.
***, като е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за
себе си, с което е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 322 от НК.
Обективно
този подсъдим е бил в непосредствена близост и до пострадалия, и до подс. И..
Възприемал е ясно действията на приятеля си спрямо пострадалия. Нещо повече- на
молбата на пострадалия да го оставят, той лично е отговорил, че нищо не му
прави. Възрастта и житейския опит на подс. Г., вкл. и изводимото от общото му съдебно минало с подс. И. налагат с
категоричност извод, че той не само е наблюдавал и възприел деятелността на
извършителя на грабежа, но е съзнавал, че спрямо пострадалия се упражнява
принуда с цел отнемане на вещите му. Т.е. съзнавал е, че постр. Т. е обект на
грабеж- тежко умишлено престъпление. Намесата на подс. Г. към преустановяване
на престъплението не е криела каквато и да е опасност за физическия му или
емоционален комфорт. Престъплението е осъществено чрез бездействие, при пряк
умисъл.
По вида и
размера на наказанието:
Наказанието
на подс. И.И. следва да бъде определено при следните смекчаващи отговорността
му обстоятелства: направените още в хода на досъдебното производство
самопризнания, с които той е облекчил значително усилията на разследващите към
установяване авторството на престъплението. Това негово последователно процесуално поведение може
да бъде премирано и като смекчаващо отговорността обстоятелство съобр. т. 7 от Тълкувателно
решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, в което е
указано, че в обсега на релевантните
фактически данни за личността на подсъдимия, безспорно е процесуалното му
поведение в хода на наказателното производство, обективирано и чрез направеното
от него признание. В конкретния случай то е форма на съдействие при установяване на
обективната истина, спомогнало е своевременно и съществено за разкриване на
престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното
производство. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
възприемат ниската стойност на отнетото
имущество, критичното отношение към извършеното, тежкото социално положение на подсъдимия-
неграмотен, безработен, социално неинтегриран. За отегчаващо отговорността му
обстоятелство съдът приема наличието на предходни осъждания. Първите две са за
деяния, извършени като непълнолетен, за които са били налице основанията за групиране и
следва да се счита за едно осъждане. Налице е и друго осъждане, което е извън
обуславящото правната квалификация на извършеното по настоящето дело при
условията на опасен рецидив. Т.е. съдът възприема като отегчаващо отговорността
му обстоятелство наличието на две предходни осъждания.
При
посочените индивидуализиращи отговорността му обстоятелства съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в размер на седем години лишаване от свобода. В посочения размер
то би постигнало целите, визирани в чл. 36 от НК. Тези цели не биха били
постигнати с налагане на най- ниското предвидено за престъплението наказание от
пет години лишаване от свобода, каквото искане правят и прокурорът, и
обвиняемият и защитата му. Касае се за личност, спрямо която е прилагана
наказателната репресия. Извършването на настоящето престъпление четири месеца след ефективно изтърпяно наказание
от шест години лишаване от свобода / по НОХД № 655/2010 г. на ПОС/ налага извод за непостигната специална цил на
предходното наказание. Нелогично е да се очаква наказание в размер по- нисък от
вече търпяното, за същото по вид последващо престъпление, да постигне и
генералната, и най- вече специалната превенция. Наказанието от седем години
лишаване от свобода съобр. разпоредбата
на чл. 373 ал. 2 от НПК следва да бъде намалено с 1/3- та по правилата на чл.
58 а ал. 1 от НК и на подсъдимия И. да бъде наложено наказание от четири години
и осем месеца лишаване от свобода. Не са налице основания за приложение на чл.
55 от НК.
Подс.И. с настоящата присъда е осъден за умишлено
престъпление. От изтърпяването на предходно наложено по НОХД № 655/2010 г. по описа на ПОС / до
03.05.2016 г./ наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на
основание чл.
66 от Наказателния кодекс, не са изтекли т 5 години. Поради това и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗС така
определеното наказание от четири години и осем месеца лишаване от свобода подсъдимият
И.С.И. следва да изтърпи при
първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2
от НК следва да се приспадне при изпълнение на наложеното на подсъдимия И. наказание
четири години и осем месеца лишаване от свобода времето, през което същият е
бил задържан, считано от 09.09.2016 г., като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Наказанието
на подс. С.Г. следва да бъде определено
при следните смекчаващи отговорността му обстоятелства: направените още в хода
на досъдебното производство самопризнания, с които той е облекчил значително
усилията на разследващите към установяване авторството на престъплението / и
тук е относимо изложеното за подс. И. относно задължителната съдебна практика/;
ниската стойност на отнетото имущество, критичното отношение към извършеното.
Като смекчаващо отговорността му обстоятелство съдът отново възприема и тежкото
социално положение на обвиняемия- неграмотен, безработен, социално
неинтегриран. За отегчаващо отговорността му обстоятелство намира наличието на предходни осъждания, които не се
отразяват на правната квалификация на извършеното по настоящето дело. За престъплението
по чл. 322 от НК се предвижда при
условията на алтернативност наказание до една година или пробация. Съдебното
минало на подсъдимия налага извод, че целите на наказанието не могат да бъдат
постигнати с налагане на по- лекото по вид наказание. Наказанието лишаване от
свобода следва да бъде определено под средния размер на предвиденото от
законодателя. Съответно на изискването на чл. 35 ал. 3 от НК и годно да
постигне целите, визирани в чл. 36 от НК Пловдивският окръжен съд намира наказанието от
шест месеца лишаване от свобода. Тези цели не биха били постигнати с налагане
на най- ниското предвидено за престъплението наказание от три месеца лишаване
от свобода / при непосочен специален минимум/, каквото искане правят и прокурорът,
и обвиняемият и защитата му. Касае се за личност, спрямо която е прилагана
многократно наказателната репресия.
Извършването на настоящето престъпление
по- малко от две години след
ефективно изтърпяно наказание от три години лишаване от свобода / по ЧНД № 1083/2012 г. на Районен съд- Пловдив,
търпяно до 07.12.2014 г./ налага извод
за непостигната специална цел на предходното наказание. Наказание лишаване от
свобода в минималния размер не може да се очаква, че ще постигне която и да е
от целите, визирани в чл. 36 от НК.
Съобр. разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание следва да
бъде намалено с 1/3- та по правилата на чл. 58 а ал. 1 от НК и на подсъдимия Г.
да бъде наложено наказание от четири месеца
лишаване от свобода.
Подс.Г. с настоящата присъда е осъден за умишлено
престъпление и от изтърпяването на предходно наложено наказание лишаване от
свобода, което не е било отложено на основание чл. 66
от Наказателния кодекс не са изтекли от 5 години.На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗС така
определеното наказание от четири месеца лишаване от свобода подсъдимият Г. следва
да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2
от НК следва да бъде приспадното при изпълнение на наложеното на подсъдимия Г. наказание
четири месеца лишаване от свобода времето, през което същият е бил задържан,
считано от 09.09.2016 г. до 02.05.2017 г. вкл. и след 20.07.2017 г. вкл., като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Вещественото доказателство – 1 бр.
черна кожена чанта, следва да се върне на пострадалия И.С.Т., след влизане на
присъдата в сила.
С оглед на
постановената осъдителна присъда и на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, направените по
делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимите, като всеки
един от тях бъде осъден да заплати по
сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от 26,57 лв. /двадесет и шест лева и петдесет
и седем стотинки/ - направени разноски по делото в хода на досъдебното
производство.
Причините за извършване на
престъплението са ниска правна култура и създадени престъпни навици- и за
двамата.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Окръжен съдия :