Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 476 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен отрицателен установителен иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изп.директор на АГКК, с
административен адрес гр. Варна, р-н ***, к.з ***, с площ от 210 кв.м., при
граници: имоти ***.
В исковата молба са изложени твърдения,
че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по силата на
договор за покупко–продажба, обективиран в нотариален акт № 122, том, 48, рег.№
15820, дело № 10798/04.11.2002г., сключен с наследниците на ***. Твърди се, че
наследодателят на праводателите на ищцата е придобил имота по реституция, с
Решение на Поземлена комисия гр.Варна № 887/04.06.2002г. Навеждат се твърдения,
че преди реституцията имотът е съставлявал част от имот със стар идентификатор
072169, собственост на БДЖ. След реституцията имотът е разделен на две части –
северна и южна. След закупуване от ищцата през 2002г. на имот с идентификатор ***, същият е ограден, заедно
с южната част от имота на БДЖ, сега обособена в ПИ ***с площ от 210 кв.м.
Ищцата се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като е
владяла имот ПИ ***явно и необезпокоявано в период по-дълъг от 10 години.
Интересът си от предявяване на настоящия иск ищцата мотивира с обстоятелството,
че в кадастралните регистри имотът е записан на Община Варна. Ищецът оспорва
одобрения ПУП-ПРЗ за територията на з.о. *** да е такъв по чл. 16 от ЗУТ. Сочи,
че планът е одобрен с Решение № 4254-7 по Протокол № 44/02.08.2006г. на
експертен съвет при Община Варна и няма пряко отчуждително действие. Твърди, че
правата й на собственост се оспорват от ответника.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба,
с който намира претенцията за допустима с
оглед наведените твърдения за нарушено вещно право, но неоснователна. На първо място оспорва правата на ищеца върху имота и
по конкретно давностното владение по съображения, че имотът е публична общинска
собственост и не може да бъде обект на давностно владение. Излага се, че с
влезлия в сила ПУП-ПРЗ за к.з.“***“ процесния имот е урегулиран за първи път,
доколкото до тогава за реституираните земеделски имоти не е имало отреждане. С
влизане в сила на плана имотът е станал публична общинска собственост и за
имота е съставен АОС. Навежда се, че планът е приложен, като отчуждаването на
имота е станало по силата на самия план, без да е необходимо да се заплаща
обезщетените. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените
искове.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С решение №
887/04.06.2002г. на Поземлена Комисия гр. Варна е признато правото на
собственост на наследниците на *** съществуващи (възстановими) стари реални
граници на следните имоти: 1. нива от 11.300 дка, шеста категория, находяща се
в държавен горски фонд на ***в местността ***, като по КП-1960г. имотът
представлява част от №1563 , а от комбиниран план на с.о. „***“ обхваща № ***и ***;
2. Нива от 9.330 дка шеста категория, находяща се в държавен горски фонд на ***в
местността ***, като по КП-1960г. имотът представлява част от №1563 ,а от
комбиниран план на с.о. „***“ обхваща № ***и ***.
С протоколи № 1206 и № 1207 от
30.09.2002г. на ПК гр. Варна ***чрез пълномощника си Д.Г. ***е въведен в ъв
владение на имотите, описани в решение № 887/04.06.2002г. на ПК гр. Варна
С нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит на основание пар.27, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗС № 100, том I-К, рег. № 4507, дело № 472/2000г. на нотариус Роза
Кожухарова, е призната Държавна фирма национална компания „български държавни
железници“, поделение „Товарни превози“ за собственик на основание пар.27, ал.1
и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗС на следния недвижим имот: място, находящо се в гр.
Варна, кв. „***“, местност „***“, в Зона за отдих „***“, група „А“, с площ от
2566 кв.м., представляващо част от имот пл. № 44 извън регулация.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит
на основание пар.27, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗС № 101, том I-К, рег. № 4508, дело № 473/2000г. на нотариус Роза
Кожухарова, е призната Държавна фирма национална компания „български държавни
железници“, поделение „Товарни превози“ за собственик на основание пар.27, ал.1
и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗС на следния недвижим имот: 4 броя сгобяеми бунгала на
бетонови основи, находящи се в гр. Варна, кв. „***“, местност „***“, в Зона за
отдих „***“, група „А“, изградени в собствено място с площ от 2566 кв.м.,
представляващо част от имот пл. № 44 извън регулация.
Видно от писмо от 12.12.2017г. от Община Варна до
СГКК-Варна във връзка с уведомление за започнало
административно производство по заявление на Д.Г.Г. за издаване на скица за
извършване на обстоятелствена проверка за ПИ ***, в същото с есочи, че след
проучване е установено, че посочения поземлен имот попада върху територията на
КЗ „***“, за който е влязъл в сила ПУП-ПРЗ, изработен в условията на чл.16,
ал.1 от ЗУТ, като целия имот попада в улична регулация. Сочи се, че ПИ ***е
част от бивш ПИ 44, за който съгласно таблицата по чл.16 от ЗУТ са обособени ***,
като от бивш ***се отнема площ в размер на 4,43 % и се отстъпва в полза на
общината, предвид което влизане в сила на плана тези площи (включително ПИ ***)
стават публична общинска собственост. Предвид изложеното Община Варна възразява
против издаване на скицата.
В протокол № 44 от 02.08.2006г. от заседание на
Общински съвет гр. Варна е обективирано Решение № 4258-7 на Общински съвет
Варна, с което на основание чл.21, ал.1,
т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ е приет и одобрен ПРЗ на курортна зона „***“,
землище „***“, гр. Варна.
С влязло в законна сила на 16.07.2009г. Решение по
адм.д. № 2588/2006г. на ВОС е отхвърлена жалбата на Д.Г.Г. против Решение №
4258-7 по № 44 от 02.08.2006г. Общински съвет гр. Варна, с което е приет и
одобрен ПРЗ на курортна зона „***“, землище „***“, гр. Варна, като неоснователна.
Представени от ответника са заявление от 28.07.2015г.
от Д.Г. *** за издаване на заповед по чл.16 от ЗУТ за ***по КККР на гр. Варна и
Заповед № 200 от 20.07.2017г., издадена от Кмета на Община Варна на основание
чл.16, ал.6 от ЗУТ , с която е определен за поземлен имот № 72129 с площ от 422
кв.м. урегулирането му в поземлен имот с идентификатор 10135.5511.12, идентичен
с ***, кв.23 по плана на КЗ „***“, с отбелязване, че при определяне на
новообразувания УПИ публична общинска собственост остават 65 кв.м.
Представен по делото е Акт № 9685 за частна общинска
собственост, съставен на 22.12.2017г. с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС
във вр. с пар.7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА по отношение на поземлен имот с
идентификатор ***с площ от 210 кв.м. Представена е и скица на имота от
03.11.2017г., в която като собственик е вписана Община Варна.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следното:
1. Видно от комбинирана скица № 2 между процесния
*** (лилав цвят) с площ 210 кв.м. по КККР (настоящ вид),
пренесен с границите си и имота описан в н.а. №100/15.12.2000г.,
представляващ най-североизточната част на ПИ-44(магентов
цвят) по КП/1996г. е налице частична идентичност с площ на
препокриване между тях 210 кв.м., т.е процесния (лилав цвят) се ситуира
изцяло в най-южната триъгълна част на имота описан в н.а. № 100/15.12.2000г. (магентов
цвят);
2. Видно от комбинирана скица №3:
между възстановената част-II (оранжев цвят) с площ 436кв.м., описана в решение №887/04.06.2002г на ПК-Варна и имота по н.а.№122/04.11.2002г.,
описан там като ПИ-72.129с площ 422м2, същия така отразен и в
КВС (зелен цвят) е налице съответствие с голямо
приближение по отношение на местоположение, граници и площ, т.е може да се приеме,
че между тях е налице идентичност; между възстановената част-V (оранжев цвят) с площ 484 кв.м., описана в
решение № 887/04.06.2002г. на ПК-Варна и
имота по н.а.№122/04.11.2002г., описан там като ***с площ 486
кв.м., същия така отразен и в КВС (зелен цвят) е налице съответствие
с голямо приближение по отношение на местоположение, граници и площ, т.е
може да се приеме, че и между тях е налице идентичност; между
възстановената част II (оранжев цвят) с площ 905 кв.м., описана в решение №887/04.06.2002г. на ПК-Варна и попадаща в
имоти ***и ***(зелен цвят) с обща площ 930 кв.м. по KBC(зелен цвят) и имота по Н.а. №100/15.12 2000г.
(магентов цвят), описан там като „място" с площ 2556 кв.м. е налице частична
идентичност, изразяваща се в това, че възстановената част-II (оранжев цвят) се
ситуира изцяло в северната част на имота по акта (магентов цвят); между
възстановената част-V (оранжев
цвят) с
площ 484кв.м., описана в решение №887/04.06.2002г. на ПК-Варна и попадаща в
имот 72.169 (зелен цвят) с площ 486 кв.м. по КВС (зелен цвят) и имота по Н.а. № 100/15.12.2000г. (магентов
цвят), описан там като „място“ с площ 2556кв.м. е също налице частична идентичност изразяваща се в това, че
възстановената част-V(оранжев
цвят) се
ситуира приблизително в южната половина на имота по акта (магентов цвят);
останалите други части I, III и IV (оранжев цвят,. възстановени с решение №887/04.06.2002г. на
ПК-Варна се ситуират извън границите на имота по
Н.а.№100/15.12.2000г. (магентов цвят); между имота с площ 486
кв.м. по Н.а.№122/04.11.2002г., описан там като ***и така отразен в КВС (зелен
цвят) и имота с площ
2556 кв.м. по Н.а.№100/15.12.2000г. (магентов цвят) е налице частична
идентичност с площ на препокриване между тях от 486кв.м.,т.е първия от имотите (зеленцвят)
се ситуира изцяло в границите на втория (магентов цвят); между имота с площ 422 кв.м.по Н.а.№122/04.11.2002г., описан
там като ПИ72.129 и така отразен в КВС (зелен цвят) и имота с площ 2556 кв.м. по
Н.а.№100/15.12.2000г. (магентов цвят) липсва идентичност, т.е първия от
имотите (зелен цвят) се ситуира извън границите на втория (магентов цвят),
макар да е в съседство през улица;
3. От огледа на място,
проведен на 25.09.2018г., в присъствието
на ищцата се установява, че процесният ПИ ***с площ 210 кв.м. по КККР на район ***, к.з. "***" е
ограден
откъм западната и югоизточната му страна и че ограждението там представлява
телена мрежа закрепена на метални колове ф50; че същия имот не е ограден откъм
северната му граница, че цялата му площ е присъединена към съседния ПИ *** в
собственост на ищцата и че двата имота (119 и 118) се ползват и владеят от нея
като един общ имот, който е ограден от всички страни; в границите на процесния
имот се установяват като налични две беседки със застроени площи
по около 6 кв.м. и 15 кв.м. с дървена конструкция, със скатен покрив и покритие
от профилна ламарина, едно налично съоръжение за детска игра, представляващо
батут с диаметър около 4 м, както и трайни насаждания, а именно: шест броя
кипариси с височина около 4,5 м на възраст около 15 г., една смокиня с височина
около З м на възраст около 14 г., четиринадесет асми в добро състояние на
възраст около 14 г., за които е изградена асмова конструкция от метални тръби и
профили; процесният имот се обработва и се поддържа в много добро физическо
състояние;
4. Относно обхвата на устройствения
план:
В молба №865/1б.05.2003г на
„***" ООД за допускане ПУП на основание чл.134, ал 2, т.6 от ЗУТ е
поискана актуализиция на действалия към този момент ЗРП/1988г., която да
съдържа частичното му изменение и привеждането му в съответствие с новите
нормативни документи издадени във връзка с променената в страната след 1989г.
обществено-политическа и обществено-икономическа обстановка; Териториалния
обхват на ПУП-ПРЗ/2006г е със следните граници: на запад - селищно
образувание ,,***", на север - дерето при х "Ветеран", на
изток - крайбрежието на ***, и на юг - граница определена по ТУП на
общината. Територията в обхвата на плана е с продълговата форма в посоката
север-юг с дълга страна около 1500м и с варираща ширина средно около 220м.
Относно съдържанието на устройствения план:
Съгласно решение №КЗ-9/09.06.1966г
на комисията за земята при МС се разрешава създаването на „зона за социален
отдих" върху 254 дка в м. "***", землище ***, община Варна. В
ОГП/1982г на града и крайградските му територии, за първи път територията се
определя
като „курортен терен“. По-късно градските власти са взели решение територията
да се използва най-вече за изграждане на почивни станции на стопански
предприятия от града и страната. Във връзка с това е изработен първия
застроителен и регулационен план за територията, одобрен със заповед № 47/20.04
1988г на председателя на ИК на ОбНС. С този план са определени и отредени
площадки на редица предприятия и така е започнало плановото урбанизиране на
територията с изграждане на улична мрежа, водопроводна и канализационна мрежа (включително
пречистватепна станция за битови води), както и изграждане на почивни бази,
домове и др. В последващия ТУП/1998г на общината, ясно са определени границите
на територията и нейното предназначение като „курортна зона“. Към датата на
изготвяне на предходния устройствения план
(ЗРП/1988г), територията е била частично застроена
с преобладаващо полумасивно строителство на едноетажни бунгала, има изградени и
сгради хотелски тип, но няма сгради за постоянно обитаване. Поради нискокатегорийното
курортно обитаване тук липсват значими обществено-обслужващи обекти, а има само
малки питейно-хранителни завадения за обслужване почиващите и приходящите
курортисти. Територията е лесно достъпна и с инженерна инфраструктура в добро
състояние. Собствеността на земята е предимно частна, около 30 процента от нея
е притежание на
„***" АД, а останалата част е в притежание на физически и юридически лица след
възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВЗГФ. Основната цел на
процесния план (ПУП-ПРЗ/2006г)
е да създаде по-добри условия за курортно обитаване на територията, чрез
нейното урегулиране и определяне на подходящи режими на застрояване. При
планиране на територията са спазени изискванията на чл.16 и чл.17 от ЗУТ, като части
от поземлените имоти са отнемани за прокарване на улици и пешеходни пътеки (чл.17),
а други части са отнемани по реда на чл.16 с цел създаване правилни форми на урегулираните
имоти. Поземлените имоти, попадащи в досега урегулираната територия запазват
вътрешните си граници, като части от тях се отнемат само при нужда за улици и
пешеходни пътеки. С ПУП-ПР/2006г. (план за регулация) са определени
границите на поземлените имоти и тяхното предназначение, като са предвидени още
и имоти за инженерната инфраструктура, за обществено обслужване и за озеленяване.
При определяне границите на УПИ са спазвани изискванията на чл.16, чл. 17,
както и на чл. 19 от ЗУТ по отношение на лице и площ на същите в „курортна
зона“. С ПУП-ПЗ (план зазастрояване) е предвидено ниско с разположение
свободно в УПИ. За всички квартали са създадени два вида матрици за
градоустройствени показатели, които се прилагат в зависимост от
инженерно-геоложките условия на терена. В кварталите покрай крайбрежната морска
ивица и тези в стръмните терени, височината на застройката е ограничена до 7м.
В останалата част от територията е предвидено застрояване с височина до 10м,
при плътност до 25 процента. В урегулираните поземлени имоти ще могат да се
изграждат обекти, отговарящи на статута на територията „курортна зона“,
съгласно „Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване територията
на града/1999г“. При определяне на ограничителните застроителни линии е съблюдавано
правилото те да бъдат оттеглени от уличната регулация и от вътрешните
регулационни
линии съгласно нормите указани в съответните разпоредби на ЗУТ.
Относно условията и
основанията за изработване на устройствения план.
Становището на гл.архитект на общината е
издадено във връзка с подадено заявление вх.№РД-3-2600/26.05.2003г от „***"
АД с искане за допускане изработване на ПУП-ПРЗ, като гл. архитект е
преценил, че искането е
законосъобразно и че може
да се допусне изработване на такъв план в обхват: зона за краткотраен отдих „***",
м."***", з-ще ***, гр.Варна, при спазване действащата
нормативна уредба за устройство на територията визирана в „Специфични правила и
нормативи за устройство и застрояване територията на гр.Варна",одобрени
със заповед № РД-021734/21.09.1999г. на министерството на РРБ. Искането е било разгледано
в заседание на ЕСУТ при община Варна и е дадено положително становище в т.20 от
неговия протокол №22/04.06.2003г.; С Предписание № 0347/30.09.2003г. на
кмета на общината на основание своя заповед №0400/18.02.2002г., протокол
№22/04.06.2003г, т.20 на ЕСУТ и искане на управителя на дружество „***" за
допускане изменение на ЗРП/1988г. на зона за отдих „***", одобрен
със заповед №47/20.04.1988г на председателя на ИК на ОбНС-Варна и на основание чл.
134,ал 2, т.6, чл. 58 и чл.59 във връзка с чл.124,ал.2 от ЗУТ и чл.17 от 3033 е
разрешил изработване на ПУП-ПРЗ в обхват зона за краткотраен
отдих, м."***, гр.Варна, при спазване Специфичните правила и нормативи за
устройство и застрояване територията на гр.Варна, одобрени със заповед №РД-02-14-1734/21.09.1999г
на министерството на РРБ и при спазване изискванията на писмо №РД-1-0415/12.11.2001 г на МРРБ; Задание за проектиране, изготвено от „***"
ООД: Правното основание за изготвянето му е чл.135,ал.3 от ЗУТ с изразено
становище на гл. архитект на общината и предписание №0347/30.09.2003г на кмета
на общината; Предхождащите планове са: ТУП/1997г на общината; ПУП/1988г
на курортна зона „***", Кадастрален план на м."***", надлежно
попълнен; и план на старите имотни граници по чл.10,ал.5 от ЗСПЗЗ; Проектирането
е необходимо във връзка с настъпили социално-икономически промени
свързани по възстановяването на земи и гори в к.з."***", с възникване на нови
инвестиционни намерения, с прилагане изискванията на чл. 15 и чл.16 от ЗУТ, и с прилагане на комасация на възстановените имоти за осигуряване
съответните площи за инженерната инфраструктура; Териториалния обхват на
плана е територията на „курортна зона ***", а именно, манастирско дере,
държавен горски фонд и бреговата морска ивица определена с акт за изключителна
държавна собственост Границата на ДГФ е определена в КВС по ЗГ и ЗСПЗЗ. Изискванията
към проекта са: да се разработи в обхват съгласно общия устройствен
план, да се предвиди индивидуално нискоетажно застрояване и се спазят
изискванията на чл.16 от ЗУТ по отношение възстановените имоти на бившите собственици; за регулационните
граници на отредените площадки на отделните предприятия които са трансформирани
в кадастрални граници, да се спазят изискванията на чл.15,ал.5 от ЗУТ;
съществуващата инфраструктура по възможност да запази своето местоположение; и
проекта да отговаря на изискванията визирани в „наредба №8" за обем и
съдържание на устройствените схеми и планове. В Предложение № РД-6-9302-61/05.07.2006г
на кмета до председателя на ОбС-Варна се посочва следното: предварителния
проект на „курортна зона-***" е приет с протокол №49/21.12.2004г на ЕСУТ;
след отстраняване на забележките по предварителния проект и съобразяване с
дадените препоръки на ЕСУТ е изработен ПУП-ПРЗ във фаза окончателен проект,
който е приет с протокол №48/13.12.2005г на ЕСУТ; планът е обявен в ДВ, бр
29/07 04.2006г, във връзка с уважените възражения по обявения план са нанесени
съответните корекции. С окончателния проект: имотите са урегулирани при условията на чл.16 от ЗУТ, като им
се отнемат части предимно за улична мрежа; вътрешните регулационни граници са
променени за подобряване геометричните форми с цел по-целесъобразно
застрояване; показателите за застрояване са занижени спрямо нормативно
допустимите; предвиденото застрояване в парцелите е нискоетажно предимно
свободно с височина до 10м, а в парцелите прилежащи на морския бряг допустимата
височина е 7м; параметрите за застрояване са плътност до 25 процента и
интензивност до 0,9. Планът е финансиран от „***" ООД. На основание
гореописаното и чл.129 от ЗУТ, предлагам на ОбС да вземе следното решение, а
именно: „на основание чл.129(ал 1) от ЗУТ приема и одобрява ПРЗ за курортна
зона „***", землище ***, гр.Варна; същото решение да се обнародва в
Държавен вестник, на основание чл. 129(ал. 1) от ЗУТ.
Относно предвижданията на
ПУП-ПРЗ/2006г за ищцовия имот.
Предвижданията на
ПУП-ПРЗ/2006г за ищцовия имот представляващ ПИ-72199 с площ 486м2
по КВС и респективно по комбинирания план са видни в графичните
извадки (л.68 и 82) от същия
устройствен план, от таблицата
по чл.16 (л.65, 83, 84) към този план и от
комбинирана скица №4 към настоящата експертиза, а именно: предвиден
е парцел IV-72169 с площ 444 кв.м. в кв. 21; отнетата площ от имота
е 42 кв.м., представляващо 8,64%; установеното предназначение на парцела е за
„вилно строителство“ (тъй като е различно от това да е за инфраструктура, за
общ обслужване и озеленяване),плътността на застрояване е до 25 процента;
интензивността на застрояване е до 0,90; височина на застройката е до 10м, а
ограничителните застроителни линии са на Зм от прилежащите улици откъм запад и
изток, на Зм предвидения паркинг откъм юг, и на 4м от северната страничната
вътрешна регулационна линия.
Относно предвижданията на
ПУП-ПРЗ/2006г. за процесния имот.
Съгласно действащия
ПУП-ПРЗ/2006г. за територията на к.з."***", процесния имот
представляващ ПИ-***(лилав цвят)
с площ 210 кв.м. по КККР на
гр.Варна, район ***, к.з. "***" - попада изцяло в предвидени по
регулация „улици и паркинг" в участъка между осови точки(
136-137-234-233).
Според вещото обследвания ПУП-ПРЗ/2006г.
за територията на к.з."***" е допуснат с цел изменение на действалия
до този момент ЗРП/1988г. за същата територия, както и че изработен и
процедиран при условията на чл.16, ал.1 от ЗУТ
в хипотезата на неприложена за територията първа регулация по предходния
устройствен план (ЗРП/1988г.) Към момента на одобряване на процесния ПУП-ПРЗ/2006г.
за територията на к.з."***", включително тази на процесния имот не е
имало действаща КККР, а такава е одобрена 2 години по-късно.
При изслушването си в
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че никъде в плана, предписанието на
кмета или становището на главния архитект не е изрично записано, че плана е по
чл.16 от ЗУТ, като е посочил, че личното му мнение е, че плана е изработен по
чл.16 от ЗУТ, а предходния план от 1988г. представлява неприложена регулация.
По делото са ангажирани
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на
ищцата – ***(баща на ищцата) и Николай ***(лице, което живее на семейни начала
с ищцата) и един свидетел на страната на ответника – ***. Съгласно показанията
на свидетелите ***ищцата е придобила своя имот в периода 2001-2003г., който бил
около 700-800 кв.м. Към момента на придобиването имотът представлявал тревясала
поляна, веднага го оградили с телена
ограда, а сега оградата на места била бетонова, на места ковано желязо, а
някъде само мрежа. Св. ***и ищцата живеели постоянно в имота, а св. Георгиев
също ходел често там – понякога всеки ден, друг път – през ден. В имота садили
дръвчета, краставици, домати, лук. От придобиването му не са местени оградите,
нито някой е имал претенции към него.
Съгласно показанията на св.
***процесният имот бил част от наследствените земи на семейството й, които били
реституирани. Частта, която е заградила ищцата била за паркинг на „***“, както
и за другите парцели и за обществен паркинг. От 2004г. имотът бил празен и там
спирали колите си, а Д.Г. го оградила преди 3-4 години.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че е налице правен интерес за ищеца от
предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, доколкото ищецът
се легитимира като собственик на процесния имот, т.е. заявява самостоятелни
права върху него.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест при
отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже фактите,
от които произтича неговото право на собственост, а ответникът следва да докаже съществуването на
своето право на собственост върху имота.
В настоящия случай, за да се приеме, че
е налице правен интерес от отрицателния установителен иск, трябва да бъдат
изследвани правата на ищеца върху имота. Ищцата се легитимира като собственик
на имота на основание изтекло в нейна полза давностно владение. За твърдението
си ищцата е ангажирала гласни доказателствени средства. Съгласно показанията на същите при закупуването на
имота около 2002г., ищцата е заградила и процесния имот, който преди това е представлявал площадка на БДЖ, като от този
момент до настоящия оградите не са местени и имотът е владян като един цял
такъв, без трети лица да са заявявали претенции спрямо него. Действително
съгласно показанията на св. ***ищцата е заградила имота едва преди 3-4 години,
но предвид че в настоящия случай не се касае за положителен установителен иск,
при който правата на ищеца ще бъдат установявани със сила на пресъдено нещо,
съдът намира, че не е необходимо да изследва въпроса за собствеността на ищцата
в пълнота. Показанията на св. Георгиев и Николов, съгласно които ищцата е
извършвала действия в процесния имота, които изразяват намерението й да свои
същия в период по-дълъг от десет години, са достатъчни да обосноват правния
интерес на ищцата от предявяване на отрицателния установителен иск.
Представен от ищеца е констативен нотариален акт за
собственост от страна на „БДЖ“, „Товарни превози“ на недвижим имот,
представляващ място в гр. Варна, кв. „***“, местност „***“, в з.о. „***“, с
площ от 2566 кв.м., представляващо имот пл. № 44 извън регулация, като нотариалният акт не е оспорен от ответниците.
Установи се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че процесният
имот ***е съставлявал част от посочения имот пл. № 44 извън регулация, а именно
най-южната триъгълна част от имота. Установи се и че именно имот ***е заграден
заедно с имота на ищцата имот *** и се владее от нея като един цял имот, който
е ограден.
Община Варна оспорва иска като се позовава на
непосредствено отчуждителното действие на ПУП-ПРЗ/2006г. за територията на к.з. „***“. В този смисъл основният
спор между страните касае обстоятелството дали ПУП-ПРЗ/2006г. за територията на
к.з. „***“ съставлява план по чл.16 от ЗУТ, който има непосредствено
отчуждително действие или не съставлява такъв план и съответно няма такова
действие.
Съдът намира, че ПУП-ПРЗ/2006г. за територията на к.з. „***“ съставлява план по чл.16 от ЗУТ по следните съображения:
Действително нито в
решението за приемане на плана, нито в предписанието на кмета, нито в становището
на главния архитект е изрично записано, че планът е такъв по чл.16 от ЗУТ.
Въпреки това съдът намира, че това не означава, че се касае за различен план.
За същността на плана следва да се направи извод от всички относими фактори:
целта на изработването му, предвижданията на плана и всички други документи,
които са свързани с него.
От заключението на СТЕ става ясно, че изработването на ПУП-ПРЗ/2006г. е започнало
по молба от 16.05.2003г. на „***“ ООД за допускане на ПУП като актуализация на
действалия към този момент ЗРП/1988г., която да съдържа частичното му изменение
и да съответства на новата нормативна база след 1989г. ЗРП/1988г. е изработен
във връзка с определянето на територията като „курортен терен“ и с този план са
отредени площадки за редица предприятия, с което е започнало плановото
урбанизиране на територията, която към този момент е била само частично
застроена, предимно с бунгала и сгради хотелски тип, но не и сгради за
постоянно пребиваване. Целта на ПУП-ПРЗ/2006г. е да създаде по-добри условия
пребиваване на територията чрез нейното урегулиране и определяне на подходящи
режими на застрояване, като при планиране на територията са спазени
изискванията на чл.16 и 17 от ЗУТ. С окончателния проект части от поземлените
имоти са отнемани за прокарване на улици и пешеходни пътеки, а части са
отнемани с цел създаване на правилни форми на урегулираните имоти. В таблицата
на имотите, която е неразделна част от окончателния проект за ПУП-ПРЗ/2006г.
изрично е посочено, че същата представлява „таблица по чл.16 от ЗУТ“. В същата
има специална графа за отстъпени площ в полза на общината.
Отделно от горното, следва
да се има предвид, че ищцата през 2015г. по повод притежавания от нея ПИ
10135.5511.12, находящ се също в к.с. „***“ в непосредствена близост до
процесния (видно от Комбинирана скица № 5 към СТЕ), сама е подала до Община
Варна молба за издаване на заповед по чл.16, ал.5 от ЗУТ (сегашна ал.6), като
такава заповед по чл.16, ал.6 от ЗУТ е издадена Заповед № 200 от 20.07.2017г.,
издадена от Кмета на Община Варна. Издаването на такава заповед, при това по
заявление на самата ищца, също е индиция, че ПУП-ПРЗ/2006г. съставлява план по
чл.16 от ЗУТ.
Очевидно ПУП-ПРЗ/2006г.
не е издаден в хипотезата на липсваща
регулация, предвид че е налице предходен ПРЗ/1988г., но е издаден в другата
хипотеза по чл.16, ал.1 от ЗУТ – неприложена първа регулация по предходен
устройствен план. Вещото лице е пояснило, че счита, че регулацията по ПРЗ/1988г.
не е приложена. Следва да се има предвид и, че същия план е приет в момент,
когато територията е била само частично застроена, при това предимно с бунгала
и ниски сгради от хотелски тип, което именно е наложило и актуализирането на
плана, предвид съществената промяна в развитието на зоната. Именно за
облагородяването на същата и съобразяването й с актуалното състояние се
наложило изготвянето на нов ПУП-ПРЗ.
Предвид обстоятелството, че
се касае за план по чл.16 от ЗУТ, ПУП-ПРЗ/2006г. на к.з. „***“ съобразно
разпоредбата на чл.16, ал.6 от ЗУТ има непосредствено отчуждително действие,
считано от датата на влизането си в сила. Предвижданията на плана по отношение
на процесния имот 10135.5511.19, видно от заключението на СТЕ са за следните: попада
изцяло в предвидени по регулация „улици и паркинг“ в участъка между осови точки
(136-137-234-233). В този смисъл по силата на непосредственото отчуждително
действие на плана имот 10135.5511.19 е станал общинска собственост, считано от
влизане в сила на плана – 16.07.2009г. (датата на която е влязло в сила
съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на Д.Г. против решението, с
което е приет и одобрен ПУП-ПРЗ/2006г). С акта за общинска собственост от
22.12.2017г. е констатирана вече възникналата собственост на Община Варна по
отношение на имота.
Гласните доказателствени
средства за противоречиви, но дори и да да бъдат възприети показанията на
свидетелите на ищцата, че същата е владяла имота явно и необезпокоявано в
периода от 2002г. до 2018г., то същата не е придобила имота по давност. Установи
се, че имотът е отчужден за „улица и
паркинг“. Доколкото тези мероприятия са с обществено значение имотът се явява
публична общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗОС. Съгласно чл.86
от ЗС и чл.7 от ЗОС имотите публична общинска собственост не могат да се
придобиват по давност.
Дори и да се приеме, че
имотът представлява частна общинска собственост, предвид че мероприятието улица
и паркинг не е реализирано, то отново собствеността не е придобита от страна на
ищцата, тъй като не е изтекъл необходимия за недобросъвестния владелец
10-годишен давностен срок. Това е така, защото с ДВ, бр. 46 от 2006 г. е приет § 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността, който постановява, че
спира за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 г. давността за придобиване на
държавни и общински имоти. Впоследствие тази разпоредба е изменяна, като е
посочван краен срок на спирането на давността, понастоящем до 31.12.2022 г., но
началният срок остава посоченият в първата редакция. Следователно от 01.06.1996
г. до 31.05.2006 г. не са изтекли пълни 10 години, необходими по смисъла на чл.
79, ал.1 от ЗС за придобиване право на собственост на основание непрекъснато
владение. След 31.05.2006 г. давността е спряна и не е текла и към момента на
предявяване на исковата молба.
По гореизложените съображения съдът намира, че процесният имот е собственост на Община Варна, с оглед на което
предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника ищеца направените по делото разноски в размер
на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение и 375 лева за възнаграждение за
вещо лице.
Предвид
че ищцата не е заплатила в указания й едноседмичен срок сумата от 75 лева за
възнаграждение за вещо лице, то същата е останала задължена за разноски и на
основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати същите по сметка на
съда.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
изп.директор на АГКК, с административен адрес гр. Варна, р-н ***, к.з ***, с
площ от 210 кв.м., при граници: имоти ***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Община Варна сумата от
675 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
по сметка на ВРС сумата от 75 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
вещо лице, на основание чл.77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: