Присъда по дело №761/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 96 |
| Дата: | 28 октомври 2022 г. |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20225220200761 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 3 юни 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е от частен характер.
Частният тъжител В. В. Г., ЕГН ********** от с.Бошуля,
обл.Пазарджик обвинява подсъдимите Г. СТ. П., ЕГН ********** от
гр.Септември, обл.Пазарджишка и Л. СП. П., ЕГН ********** от
гр.Септември, обл.Пазарджишка в извършване на престъпление по чл.148
ал.1, т.3, във вр. с чл.146 ал.1 от НК – за всеки един от тях, както следва:
за това, че Г. СТ. П. на 05.11.2020 г., в гр.Септември, обл.Пазарджишка
е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. В. Г., в негово
присъствие и в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на
служебните задължения, а именно: „смешник“, „палячо“, „кръгла нула“,
„мишка“;
за това, че Л. СП. П. на 05.11.2020 г., в гр.Септември, обл.Пазарджишка
е казала нещо унизително за честта и достойнството на В. В. Г., в негово
присъствие и в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на
служебните задължения, а именно: „боклук“, „нещастник“, „еничар“,
„негодник“.
Производството пред първоинстанционния съд е второ по ред.
Образувано е, след като веднъж вече делото е било разглеждано на първата
инстанция под НЧХД № 327/2021г., по което е била постановена присъда,
която обаче е била отменена с решение по ВНЧХД № 170/2022г. на ОС-
Пазарджик и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереник,
чрез който поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения. Пледира за
постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимите и уважаването
на предявените граждански искове в пълен размер, с присъждането на
направените по делото разноски.
Подсъдимите се явяват лично в съдебните заседания, както и с
упълномощен и преупълномощени защитници. Не се признават за виновни по
предявените им обвинения, като дават обяснения, с които отричат факта на
отправяне на обидни реплики към тъжителя. Лично и чрез защитника си
пледират да бъдат оправдани.
С протоколно определение на съда бяха приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявените от В. В. Г. граждански
искове, както следва:
против подсъдимия Г. СТ. П. за сумата от 2800 лв., представляваща
обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.11.2020г. до
1
окончателното й изплащане;
против подсъдимата Л. СП. П. за сумата от 2800 лв., представляваща
обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.11.2020г. до
окончателното й изплащане. Със същото определение частният тъжител бе
конституиран и като граждански ищец в наказателното производство.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата частният тъжител В.Г. бил служител в
РУМВР-Септември при ОДМВР- Пазарджик, като заемал длъжността
„старши полицай, водач на патрулен автомобил“ в група „Охранителна
полиция“. С оглед на това той имал качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, бук.“а“ от НК, доколкото му е било възложено да
изпълнява със заплата, поС.но, служба в държавно учреждение, каквото се
явява МВР на Р България.
За времето от 19:00 часа на 05.11.2020 г. до 07:00 часа на 06.11.2020 г.
частният тъжител бил на работа като дежурен автопатрул в екип със своя
колега - св. Г. Ю.. В началото на смяната, при проведения им инструктаж, св.
Ив. Г. - оперативен дежурен в РУМВР-Септември, изпълнявайки
разпореждане на началника на управлението, разпоредил на полицейските
служители, ако засекат подс. Г.П. да установят самоличността му и да го
отведат в сградата на управлението. Пояснено им било, че П. бил издирван
поради подозрение в извършено на 31.10.2020г. престъпление - причиняване
на средна телесна повреда. Пояснено било, че подсъдимият бил търсен в
продължение на няколко дни, но се укривал. Очевидно причината да се
укрива бил страхът му да не бъде задържан, така както за същия случай, на
01.11.2020г. бил задържан за 24 часа неговият баща.
След инструктажа частния тъжител Г. и св.Ю. започнали изпълнение на
служебните си задължения, като извършвали обход в гр. Септември с
патрулния автомобил. Около 19:30 часа, движейки се по ул.„Княз Борис I“, в
близост до супермаркет „Гюро“, полицейските служители видели подс.П.,
който излизал от магазина. Когато ги видял той забързал ход и се насочил
към автомобила си, който бил паркиран наблизо. Тъжителят Г. обаче, който
управлявал патрулния автомобил, спрял с насочена предница в близост до
шофьорската врата на автомобила на подсъдимия, с което препятствал
възможността му да се качи и потегли. Веднага след това двамата полицейски
служители слезли от патрулния автомобил, легитимирали се и казали на подс.
П. да им даде документ за самоличност, както и че трябва да ги придружи до
сградата на районното управление във връзка с работа по случая с
причинената телесна повреда преди няколко дни. Очевидно подс. П.
предугадил, че може да бъде задържан за срок от 24 часа, както преди това
бил задържан неговият баща, при което станал арогантен и агресивен.
Отказал да предостави документ за самоличност и казал на полицаите, че ще
ги придружи само ако му покажат прокурорска заповед. Иронизирал ги с
думите: „Това да не ви е байтошово време, та да казвате какво ще се случи“.
Тъжителят Г. и св. Ю. се опитали отново да обяснят на П., че трябва да ги
2
придружи до полицията, за да даде обяснения по случая, както и че ако не
тръгне доброволно ще бъде задържан. Той обаче продължавал да крещи и да
се държи грубо с тях. Поради тази причина двамата полицейски служители
поискали съдействие от оперативния дежурен в управлението, който
изпратил на място втори полицейски екип. Докато изчаквали колегите си,
тъжителят Г. и св.Ю. за пореден път приканили подс. П. да им съдейства и да
ги придружи до сградата на полицията, но той отказал категорично. Свързал
се по телефона със своята майка - подс. Л.П., заявявайки й, че полицаите
искали да го задържат и искайки от нея да му донесе медицински документ,
който удостоверявал, че е болен.
Не след дълго на място пристигнали полицейските служители – св. Н.
С. и колегата му И. С.. За пореден път подс.П. бил приканен да тръгне
доброволно с полицаите към сградата на управлението, както и че ако не го
направи ще бъде отведен принудително. Той обаче продължавал да отказва и
да крещи към полицейските служители, казвайки че нищо не могат да му
направят, че са смешници, палячовци, мишки и че без униформа са кръгла
нула. При това положение полицейските служители предприели действия по
задържането му. Към него се насочили свидетели Ю. и С., като опитали да го
хванат за ръце с цел поставянето на белезници, но той започнал да се дърпа и
да ги отблъсква. Започнало боричкане между двамата полицаи и подсъдимия,
като в един момент и тримата паднали на земята. Там подс. П. продължил да
се съпротивлява на задържането, като се въргалял, бутал и дърпал полицаите.
В крайна сметка на ръцете му били поставени белезници, след което бил
качен в единия патрулен автомобил и откаран в сградата на районното
управление. Частният тъжител Г. и св.Ю. въвели подс. П. във фоайето,
където се намирала приемната на полицията, като го настанили да седне на
намираща се там маса и останали в близост до него. Оперативният дежурен –
св.Ив. Г., повикал дежурен екип от ФСМП-Септември, който да прегледа и
освидетелства задържания П.. В сградата на управлението пристигнал
свидетелят - доктор Б. Фикейн, който се насочил към подсъдимия и седнал на
масата до него, където щял да му извърши прегледа. Кратко време след това
във фоайето на полицейската сграда влезли родителите на подсъдимия - подс.
Л.П. и св. Ст. П.. Нахлувайки във фоайето подс. Л.П., агресивно и на висок
тон, започнала да крещи и ръкомаха срещу полицаите Ю. и Г., които все още
били в близост до сина й и св. Фикейн. Казвала: „Защо го задържате? Какви
полицаите сте вие? Боклуци, негодници, нещастници, еничари!“. Това й
поведение накарало св. Фикейн да поиска от полицаите освидетелстването да
се извърши в друго помещение, на спокойствие. Поради тази причина
полицейските служители повели подс. П. към стаята за задържани лица.
Тогава подс. П. хванала сина си за ръката и се опитала агресивно, с бутане на
полицаите, да препятства извеждането му от фоайето. Полицейските
служители успели да отделят подс. П. от подс. П. и да вкарат последния в
стаята, където св. Фикейн го прегледал и освидетелствал. При прегледа
лекарят преценил, че здравословното съС.ие на подс. П. позволява да бъде
задържан, като издал съответната медицинска документация, след което той
3
бил задържан за 24 часа по ЗМВР със съответната полицейска заповед.
Дълго време след случая тъжителят Г. и св.Ю. коментирали помежду си
и с останалите колеги събитията, тъй като двамата били доста засегнати и с
накърнено достойнство от обидите на подсъдимите П.и.
На 22.02.2021 г. пострадалият В.Г. подал тъжба в РС- Пазарджик, въз
основа на която било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите Г. Ю., Н. С., Ив. Г. и Б. Фикейн и частично от показанията на
свидетелите Р. Н. и Ст. П., а също изцяло от относимите и приети по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на първите четирима свидетели.
Вярно е, че свидетелите Ю., С. и Г. се намират в колегиални отношения с
тъжителя, но това автоматично не ги прави заинтересовани от изхода на
делото, респ. не ги превръща в лъжесвидетели. Съдът даде пълна вяра на
показанията на полицейските служители, т.к. ги намери за обективни,
хронологично точни и взаимно допълващи се. Нещо повече, въпросните
трима полицейски служители до момента на инкриминираните събития не са
се познавали с никой от членовете на сем. П.и, при което те нямат никакъв
личен мотив да изкривяват фактите от обективната действителност, т.е.
злоумишлено да уличават подсъдимите, като им приписват поведение или
деяние, което обективно да не са имали. Също така показанията на
полицейските служители изцяло се подкрепят от тези на св. Б. Фикейн, който
пък е абсолютно незаинтересован от изхода на делото. С оглед на всичко
казано до тук съдът даде кредит на доверие, както на полицейските
служители, така и на лекарят, освидетелствал подс. П. по повод на
задържането му.
Свидетелите Ю. и Сеференкин са били преки очевидци на събитията,
развили се в централната част на гр.Септември, на ул.„Княз Борис I“, в
близост до супермаркет „Гюро“, т.е. при установяването и задържането на
подс. Г.П.. Двамата подробно и еднопосочно разказаха за неговото поведение
и изречените от негова страна обиди към присъстващите полицейски
служители и в частност към тъжителя Г.. Бяха категорични, че подс. П. не е
съдействал по никакъв начин при отправената покана да придружи
полицаите до полицейското управление, където да даде обяснения, за да бъде
изяснен случаят с възникналия преди дни инцидент. Посочиха, че се е държал
агресивно и презрително, искал да му се представи прокурорска заповед,
отказвал да предостави документ за самоличност и категорично отказвал да
отиде в районното управление. Казвал по адрес на всички полицейски
служители, че са „смешници“, „палячовци“, „мишки“ и „кръгла нула“ и че се
криели под униформата си. Категорични бяха, че именно това му поведение
довело до вземане на решение за задържането му, респ. до употребата на
физическа сила от страна на полицаите. Горните двама свидетели бяха
категорични също и че по никакъв начин полицаите не са провокирали това
поведение на подсъдимия.
Показанията на свидетелите Ю. и С., както и тези на свидетелите Г. и Ф.
са еднопосочни и последователни и относно поведението на подс. Л.П., след
пристигането й в сградата на полицейското управление, където вече бил
откаран сина й. Всички заявиха по категоричен начин, че още с влизането си
във фоайето на сградата на РУ, тя крещяла срещу полицаите, търсейки им
4
сметка защо задържат сина й. Категорични бяха също, че гледайки към
тъжителя Г. и св.Ю., които се намирали в близост до сина й и св.Ф., казала по
техен адрес, че са боклуци, нещастници, негодници и еничари. Горните
четирима бяха категорични и за това, че никой не й е отвърнал на обидите.
Вярно е, че св.Ф. не възпроизведе всички изречени от подс.П. обидни думи
към полицейските служители, като си спомни, че е чул думите „еничари“,
„негодници“ и „нещастници“, т.е. не съобщи да е чул обидата „боклуци“, но
това е напълно обяснимо, предвид изминалия период от време, а и поради
това, че обидите не са били адресирани директно към него, при което той
очевидно не е бил пряко засегнат, респ. не е имал повод да запомни всяка
обида.
На последно място, но не по значение, показанията на горепосочените
четирима свидетели, относими към поведението на подсъдимата П., в немалка
степен се подкрепят от показанията на св. Р. Н. – водачът на линейката, с
която д-р Ф. е бил докаран в районното управление, за да извърши преглед на
задържания П.. Св.Н. поясни, че през цялото време е бил на тротоара пред
двора на полицията, където пушил цигара, а след това се качил в самата
линейка и чакал връщането на доктора. Каза, че видял как в един момент зад
линейката спира лек автомобил, от който излязла подс.П., която на бегом
влязла в сградата на районното управление. Заяви, че тогава тя нещо
ръкомахала и викала, но той не чул какво. Свидетелят се изрази буквално
така: „Нещо тряскаше и ръкомахаше госпожата. Отвори силно вратата /има
предвид врата на фоайето- бел. моя/ и нещо ръкомахаше, но то не се чува“.
Казаното от този свидетел е показателно за това, че подс.П., още с влизането
си в сградата на полицейското управление е била афектирана по повод
задържането на сина й, което обяснява и последващото й агресивно
поведение и оскърбително отношение спрямо полицейските служители,
подробно изяснено от коментираните по-горе четирима свидетели.
Съдът не даде вяра на обясненията на подс. Г.П., който отрича да е
буйствал при задържането му и да е отправял обидни думи към полицейските
служители и в частност към тъжителя Г.. Според казаното от подс.П. не той
обиждал полицаите, а първоначално, още със слизането от полицейския
автомобил бил обиден от св.Ю., който го нарекъл копеле. Заявява, че още с
пристигането на втория полицейски екип, абсолютно непредизвикано св.С. се
засили към него и го изблъскал. Заявява също, че без каквато и да е причина
от негова страна полицаите са проявили агресия спрямо него, като са
предприели задържането му. Заявява, че след като му били поставени
белезниците полицейският служител И. С. го изритал в бъбреците, а веднага
след това св.Ю. му нанесъл 2-3 юмручни удара в тях.
Съдът не даде вярна тези обяснения на подс. П., тъй като на първо
място те се опровергават от показанията на свидетелите Ю. и С.. Отделно от
това няма никаква житейска логика в заявеното от подсъдимия за
безпричинно проявената полицейска агресия спрямо него. Полицаите Г. и Ю.
първоначално са го засекли да излиза от хипермаркет „Гюро“ и съобразно
дадените им преди това инструкции от дежурния в управлението, са му
отправили покана да ги придружи, за да се работи с него по случая с
причинената преди няколко дни телесна повреда. Полицаите не са имали
никаква причина да усложняват нощното си дежурство и да пристъпват към
задържането на П. още там, на място, в случай че той не бе проявил към тях
агресивно и оскърбително отношение и не бе демонстрирал категоричен отказ
да ги придружи. Последното се потвърждава и от фактът, че в един момент Г.
5
и Ю. са поискали съдействие от друг патрул. На следващо място, съдът не
повярва на подс.П. на твърденията му за осъществено над него полицейско
насилие, т.к. по негови думи това станало на улицата, в непосредствена
близост до магазина, като дори имало хора, които гледали през прозорци, как
полицаите го бият. Съдът не може да допусне, че четирима униформени
полицейски служители ще си позволят такъв полицейски произвол, че да
упражнят с нищо непровокирано полицейска насилие над гражданин и то
пред погледите на други хора, най-малкото защото вероятността това да стане
доС.ие на обществото, посредством заснемането на клипове с мобилни
телефони от случайни наблюдатели и качването на такива клипове в
социалните мрежи, е повече от сто процента сигурно. Както е сигурно, че
след това същите тези полицейски служители най-малкото ще загубят
работата си, а биха могли да бъде съдени и по наказателноправен ред. Съдът
не даде вяра на обясненията на подс.П. и за събитията развили се в сградата
на районното управление, защото те категорично бяха опровергани от
показанията на свидетелите Ю., С., Г. и Ф., а и защото съзря едно драстично
противоречие между него и подс.П., което ще бъде коментирано по-долу.
Съдът не кредитира и обясненията на подс. Л.П., в които тя заяви, че
никога не е обиждала полицейските служители, а единствено показала на
доктора медицинският документ издаден на сина й, който бил с пневмония и
искала прегледът да се извърши във фоайето. Твърди, че тогава св.Ф. й казал
да изчака, т.к. току-що започвал прегледа на сина й. Твърди, че в този момент
св.Ю. кимнал към дежурния и изведнъж от дежурната стая излязъл Г., като
двамата задърпали сина й към стаята за задържане, а тя го хванала за ръката,
за да препятства извеждането му от фоайето. Твърди, че когато полицаите
вкарвали сина й, тя била изритана в крака от Ю., а И. С. с полицейска палка
удрял Г.П., като ударил и нея в областта на кръста.
Тези твърдения на подсъдимата категорично се опровергаха от
показанията на свидетелите Ю., С., Г. и Ф., на които съдът даде пълна вяра и
изложи за това подробни съображения. Отделно от това обаче съдът съзря
противоречия в обясненията на подс.П. и тези на П.. Не може да не направи
впечатление, че първият заявява, че когато бил вкарван в стаята за задържане
майка му била ръчкана от един полицай и дърпана от друг. Той по никакъв
начин не спомена, нито дори загатна, да е бил удрян от И. С. с полицейска
палка, още по-малко и майка му да е била ударена с такава по кръста, докато
го е държала. За удари с полицейска палка дори не загатва и св.Ст. П.,
съответно баща и съпруг на подсъдимите, което още повече засилва
убеждението на съда, че както двамата подсъдими, така и посоченият
свидетел не говорят истината. Пак според св.Ст. П. неговата съпруга не е
изричала обидна дума към никой полицейски служител, като всичко било
„мирно и кротко“, както сам се изрази горният. Ако всичко е било мирно и
кротко обаче, то едва ли св. Р. Н. ще каже, че още с пристигането пред
полицията, подс.П. е влязла в сградата тичайки, ръкомахайки, тряскайки и
викайки нещо към полицейските служители. Този факт допълнително дава
основание да не се вярва на двамата подсъдими и св. Ст. П..
Съдът не даде вяра на подс.П. и заради едно съществено вътрешно
противоречие в нейните обяснения. Тя заяви, че веднага с пристигането си в
полицията показала на доктора медицинския документ издаден на сина й,
който бил с пневмония и искала прегледът да се извърши във фоайето.
Твърди, че тогава св.Ф. й казал да изчака, т.к. едва сега започвал прегледа на
сина й. Твърди, че в този момент св.Ю. кимнал към дежурния и изведнъж от
6
дежурната стая излязъл Г., като двамата задърпали сина й към стаята за
задържане. Ако заявеното от подс.П. е вярно, то тогава няма никаква причина
Ю. да кима към дежурната стая и от там да идва Г., като двамата да започват
да дърпат сина й към стаята за задържане. Очевидно е, че това се е наложило,
именно защото подс. П. е крещяла и обиждала полицаите по повод
задържането на сина й, което е направило невъзможно извършването на
медицински преглед във фоайето. При това положение не по инициатива на
полицаите, а по молба на доктора е предприето преместването на П., за да
може прегледът да бъде извършен на спокойствие, за което недвусмислено
свидетелства св.Ф..
Вярно е, че четири дни след задържането на П., той и майка му са
посетили съдебен лекар, който им издал СМУ, в които са отбелязани
травматични увреждания по отношение и на двамата. Тези наранявания обаче
могат да бъдат получени и в този интервал от време, например при неволно
или умишлено самонараняване с цел подаване на жалба против полицаите.
Такава всъщност е била подадена от подс.П. до началника на РУ-Септември с
твърдения за упражнено над нея и сина й полицейско насилие, на което било
отговорено, че няма данни за такова. Съвсем отделен пък е въпросът, че дори
и хипотетично да са били причинени леките телесни увреждания на двамата
подсъдими, описани в двете СМУ № 46/20г. и № 45/20г., то видно от вида им
и тяхната локализация, може да се приеме че са получени по отношение на
подс. П. при неговото задържане и поставяне на белезници, предвид
оказаната от негова страна съпротива, а по отношение на подс. П. по повод
нейната неправомерна намеса при отвеждането на сина и в друго помещение
за преглед.
С оглед на казаното до тук съдът намери, че обясненията на
подсъдимите, както и показанията на техният близък родственик – св.Ст. П.,
не могат да бъдат обективен източник за фактите от обективната
действителност. Въпросните обяснения и показания са депозирани очевидно
в стремеж да се изгради защитна позиция, целяща избягването на следващата
се наказателна отговорност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подсъдимите Г.П. и Л.П. са осъществили
поотделно престъпния състав на чл.148 ал.1, т.3 във вр. с чл.146, ал.1 от НК,
като на 05.11.2020г., в гр.Септември, са казали нещо унизително за честта и
достойнството на В. В. Г., в негово присъствие и в качеството му на
длъжностно лице при изпълнение на службата му, като подс. П. е изрекъл към
него и колегите му изразите „смешници“, „палячовци“, „кръгла нула“ и
„мишки“, а подс. Л.П. е изрекла изразите „боклуци“, „нещастници“,
„еничари“ и „негодници“.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на
гражданите и цели да засегне собствената им самооценка. За да е налице
обида, то следва деецът да е казал в присъствието на пострадалият думи,
които са годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни
или цинични, съотносими към съвременните стандарти. Чрез думите
„смешници“, „палячовци“, „мишки“ и „кръгла нула “ подс. Г.П., а подс. Л.П.
чрез изразите „нещастници“, „ негодници“, „боклуци“ и „еничари“, са
изразили отрицателна оценка, унижаваща чувството за лично достойнство на
7
тъжителят Г.. С тези си думи, всеки от тях самостоятелно е изразил своето
презрително, негативно отношение към личността на тъжителя по начин,
противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите.
Изречените по адрес на тъжителя в негово присъствие определения са
обидни, тъй като „смешник“ е лице, което се прави на клоун, шут, а „палячо“
подчертава, че това лице се държи като клоун. Употребеният израз „боклук“
показва, че човекът към който е насочен е без никаква стойност и ценности.
Думата „нещастник“ се употребява в пренебрежително значение за
незначителен, жалък, невзрачен човек, а „негодник“ - за подъл, низък и долен
човек. Изразът „кръгла нула“ подчертава, че става въпрос за съвсем
незначителен и нищожен човек. Няма спор и е известно от историята, че
„еничар“ е наричан новобранеца и елитен войник от армията на Османската
империя, но в българската история, литература и фолклор са безкрайни
сведенията и фактите за „безчинствата“ на тези войници по българските земи
и употребата на този израз иде да покаже, че човекът, спрямо който е
употребен е такъв - незачитащ правата на другите, безмилостен и жесток.
Имайки предвид значението на всички тези изрази, е несъмнено, че с
така изречените определения са засегнати честта и достойнството на техния
адресат – тъжителят Г.. Действително думите са били изречени от
подсъдимите в множествено число, тъй като са били насочени към всички
присъстващи полицейски служители, както при задържането на подс. П. на
улицата, така и в сградата на полицейското управление от подс.П.. Когато
тези думи са били изречени от подсъдимите всеки един от полицаите е бил
техен адресат, а няма съмнение, че тъжителят Г. е бил част от полицейския
екип и е възприел отправените обидни думи. Без значение е обстоятелството,
че не всички полицейски служители са депозирали частни тъжби срещу
подсъдимите. Право на всеки пострадал е да прецени дали и как да защити
правата си.
Безспорно установено е и квалифициращото деянието обстоятелство, а
именно че обидата е нанесена по отношение на длъжностно лице при
изпълнение на служебните му задължения. В началото се изложиха
съображения, че към инкриминираната дата тъжителят Г. е заемал
длъжността - старши полицай, водач на патрулен автомобил в група
„Охранителна полиция“ към РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик и че
участвайки в извършваната проверка на подс. П., и в неговото задържане, той
е изпълнявал служебните си задължения. Като именно в това му качество и
при изпълнение на служебните задължения му е била нанесена обидата от
двамата подсъдими. Тук е мястото да се посочи, че нанесените обиди са
станали и при наличието на друг квалифициращ деянието признак- публично,
но в настоящото първоинстанционно производство /второ по ред, образувано
след проведено въззивно производство само по жалба на подсъдимите/,
действа забраната да се влошава положението на подсъдимите– Reformatio
imperius , поради което съдът не би могъл да ги осъди по тази правна
квалификация.
Подсъдимите са предвиждали конкретно и са искали настъпването на
общественоопасните последици на извършените от всеки от тях деяния , т.е.
действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Съзнавали са, че
8
казват нещо, което унижава честта и достойнството на тъжителя, били са
наясно, че казват думите в присъствието на тъжителя и че те ще бъдат
възприети от него като обидни, както и че тъжителят има качеството на
длъжностно лице, а също че същият в момента изпълнява служебните си
задължения.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъдат
наложени на подсъдимите за извършеното от всеки от тях, съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от
разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на
същите.
Обществената опасност на всяко от двете конкретно извършени от
подсъдимите деяния е висока, с оглед засягането неприкосновеността и
достойнството на човешката личност, от което произтичат равните и
неотменими права на всички членове в човешкото общество, ценностите на
човешката личност - чест, достойнство, добро име, издигнати като върховен
конституционен принцип, които са и обект на защита в раздел VІІ на глава ІІ
от НК”Престъпления против личността”. Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимите, която също е завишена. Вярно е, че те не са
осъждани. Подс.П. е с абсолютно чисто съдебно минало, а подс.П. е била
освобождаван от наказателна отговорност за престъпление по чл.343в ал.2 от
НК по АНД № 1709/2010г. на ПзРС, с решение влязло в сила на 03.11.2010г.,
като на основание чл.78а от НК й е било наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева. Видно е справка от ТД на НАП-
Пловдив /л.73 от НЧХД № 327/21г./, въпросната глоба е била платена на
18.03.2011г., поради което за подс.П. е настъпила реабилитация по право по
смисъла на чл.86 ал.1, т.3 от НК, което пък е станало на 18.03.2012г. В същото
време обаче и двамата подсъдими са негативно охарактеризирани по
местоживеене, като нарушители на обществения ред, проявяващи вербална и
физическа агресия. Именно това завишава степента им на общестева
опасност.
Подбудите за извършване на деянията се коренят в личността на всеки
от подсъдимите, в незачитането от тяхна страна на установения в страната
правов ред, правото на чест и достойнство на личността.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчете чистото
съдебно минало на подсъдимите. Отегчаващи обстоятелства – броя на
отправените обиди към тъжителя, а именно по четири от страна на всеки от
двамата, негативните характеристични данни за подсъдимите, за което
съображения се изложиха по-горе, както и това, че обидите са били нанесени
публично.
Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.184 ал.1, т.3 вр. с
чл.146 ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание – глоба от 3 до 10
хиляди лева, както и обстоятелствата, че подсъдимите са пълнолетни, не са
осъждани, не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел
9
ІV глава VIII от общата част на НК – такава е била подс.П., но за нея е
настъпила реабилитация по право, за което съобжения се изложиха по-горе.
Отчете се и това, че от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване. Поради това съдът приема, че са
налице условията предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК за
освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание - глоба.
Тук е мястото да се посочи, че в конкретния казус не приложима
забраната по чл. 78а, ал. 7 от НК, предвиждащ изключения, при които този
правен институт е неприложим. Вярно е, че полицейският служител Г.,
спрямо когото са отправени обидите има качеството и на „орган на власт“ по
смисъла на чл.93, т.2 от НК. В своята задължителна тълкувателна съдебна
практика обаче ВКС е имал повод да даде задължителни указания по
прилагането на закона по повдигнатия въпрос. В ТР № 1 от 28.09.2017г. на
ВКС по т. д. № 1/2017г., ОСНК, се приема, че институтът на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е
приложим за престъпления по чл. 325 ал. 1 от НК, извършени спрямо орган на
власт, при или по повод изпълнение на службата му, при наличие на
материалноправните основания по чл. 78а ал. 1 от НК, като в тези случаи
ограничението на чл. 78а ал. 7 от НК не се прилага. За да достигне до този
извод, ВКС изхожда от разбирането си, че от съществено значение не е
качеството на адресата, към когото са насочени конкретните действия, а
кръгът от засегнатите обществени отношения, обект на защита. След като
престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК има за непосредствен обект на защита
обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, а
качеството на субекта, спрямо когото са осъществени хулиганските действия
- "орган на властта при или по повод изпълнение на службата му", не е
елемент от престъпния състав, ограничението на разпоредбата на чл. 78а ал. 7
от НК не следва да намери приложение.
Аналогично, в конкретната ситуация се касае за престъпление против
личността и на още по-голямо основание следва да се приеме, че не е
изключено приложението на чл. 78а от НК, т.к. качеството орган на власт не е
елемент от престъпния състав на чл.148 ал.1, т.3 вр. с чл.146 ал.1 от НК.
Такъв елемент е „длъжностно лице при или по повод изпълнение на
службата“, но пък този елемент не е включен в ограниченията по чл.78а ал.7
от НК.
Предвид всичко това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намери, че
на подсъдимите Г.П. и Л.П., след като бъдат признати за виновни, следва да
бъдат освободени от наказателна отговорност за извършеното от всеки от тях
престъпление по чл.148 ал.1, т.3 вр. с чл.146 ал.1 от НК. По този повод, след
като ги освободи от наказателна отговорност съдът им наложи
административно наказание - глоба в размер от по 2000 лева за всеки един от
тях, която следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПзРС.
10
При определяне размера на глобата, съдът съобрази освен наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно
относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение
и имотно съС.ие на подсъдимите.
От извършеното престъпление тъжителят Г. е претърпял
неимуществени вреди, за които подсъдимите дължат обезщетение – чл.45 от
ЗЗД.
Вредните последици на осъществения състав по чл.148 ал.1, т.3 от НК
и във вр. с чл.146 ал.1 от НК са една необорима законова презумция,
доколкото честта и достойнството на обидения са засегнати, с факта на
извършване на деянието и подаването на тъжба от пострадалия.
При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените
вреди, при спазване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид
възрастта на пострадалия и особено качеството му на длъжностно лице, но не
какво да е, а полицейски орган, към който по принцип гражданското
общество следва да подхожда с по-висок респект и уважение. Отчетени бяха
и обстоятелствата, при които са извършени деянията – публично, а също и
естеството и броят обидните изрази. При това положение съдът намери
предявените граждански искове за доказани по основание и размер, при което
осъди всеки от подсъдимите Г.П. и Л.П. да заплати на тъжителя парична сума
в размер на по 2800лв. /две хиляди и осемстотин лева/, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението по чл. 148 ал.1, т.3 във вр. с
чл. 146 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 05.11.2020г. до окончателното й изплащане. Съдът намери,
че по-нисък размер на присъденото не би бил съответен на изискването за
справедливост и поради това, че за самото престъпление е предвидена
основна наказателноправна санкция – глоба. Същата е опредЕ. в минимален и
максимален размер, като долната граница на наказанието е именно три
хиляди лева, при което тя винаги следва да се съизмерва с размера на
присъжданото обезщетение.
При този изход от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимите Г.П. и Л.П. да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Пазарджишки районен съд ДТ върху размера на уважените
граждански искове в размер на по 112 лв. за всеки един от тях, а на частния
тъжител и граждански ищец В.Г. да заплатят сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на по 1156.50 лева, за всеки от горните двама. Общата сума
на разноските направени от тъжителя възлиза на 2313 лева, като включва
платен адвокатски хонорар на повереника от 500 лева при разглеждането на
НЧХД №327/21г. на ПзРС, платен адвокатски хонорар на повереника от 800
лева при разглеждането на ВНЧХД №170/22г. на ПзОС, платен адвокатски
хонорар на повереника от 1000 лева при разглеждането на настоящото дело,
както и ДТ с банков превод за образуване на настоящото дело – 13 лева.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови
11
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12