№ 11738
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110105465 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „............”
ЕООД срещу „.............. АД, с която се иска да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 336,22 лева,
представляваща частичен иск от общо 394,50 лева (изменен по реда на чл. 214
от ГПК), представляващо застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден десен калник и задна
дясна врата, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие от
18.09.2021 г. по договор № 00500100398413 от 26.01.2021 г., за „Каско” на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с per. № СВ 6616 СВ, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2023 г., до
плащане на задължението.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с ответинка е
сключил застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А3“, с per. № СВ 6616 СВ със срок на валидност от 26.01.2021 г. до
26.01.2022 г. Твърди се, че на 18.09.2021 г., около 10 :35 часа, в гр. София, ул.
„730/6“, Елен Терзиева, управлявайки процесния автомобил при маневра за
паркиране на заден ход, без да забележи в огледалото за обратно виждане
предпазно колче, увредила автомобила от дясната страна. На 20.09.2021 г.
ищецът уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и
предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение за
1
настъпилите имуществени вреди по автомобила и разходите по
транспортирането му. Във връзка с претенцията на ищеца застрахователят
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис
на увредени детайли. В описа като увредени били описани следните детайли:
заден десен калник и задна дясна врата. Посочва се, че като застрахователно
обезщетение била определена сумата в размер на 219,50 лева. Заявява се, че
изплатената сума от страна на застрахователя в размер на 219,50 лева не е
достатъчна да репарира претърпените от ищцата вреди. Направено е искане
за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът „.............. АД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирал
отговор на исковата молба. В него не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение с ищеца по цитираната застраховка,
настъпилото застрахователно събитие и механизма му, настъпилото
увреждане и причинно-следствената връзка между твърдяното ПТП и
настъпилите вреди, образуваната при застрахователя – ответник щета, че на
ищеца е била заплатена сумата в размер на 219,50 лева като обезщетение.
Оспорва иска по размер, като се твърди че изплатената сума е достатъчна да
покрие претърпените от ищеца вреди. Инвокира се възражение за
съпричиняване и прави искане за намаляване на застрахователното
обезщетение като невежда твърдения, че водачът на автомобила е нарушил
задълженията си по застрахователния договор, като не е положил грижата на
добър стопанин и не е взел мерки за предпазване на МПС от увреждане, а
напротив - увредил го е, като при опит за маневра го е ударил в предпазно
колче и е нанесъл увреждания в дясната част на автомобила, с което е
нарушил задълженията си като водач на МПС и е станал причина за
произшествието. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание, в което е бил даден ход на устните
състезания, страните са били редовно призовани, но само ответникът е бил
представляван от пълномощник, който накратко е преповтори съображенията
по същество и исканията към съда. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
2
страна следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ . За основателността на
претенцията ищецът следва да проведе доказване на обстоятелствата относно
възникването на валидно застрахователно правоотношение, в срока на
застрахователното покритие, на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, вида и размера
на причинените вреди.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към
18.09.2021 г. между страните е съществувало валидно правоотношение по
договор за застраховка „Каско” по полица № 00500100398413 от 26.01.2021 г.
за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с per. № СВ 6616 СВ; че на
18.09.2021 г. около 10,35 часа в гр. София, ул. „730/6“, е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, при което Елен Терзиева, управлявайки
процесния автомобил, при маневра за паркиране на заден ход, без да
забележи в огледалото за обратно виждане, е ударила автомобила в предпазно
колче, като на автомобила били нанесени щети по неговия заден десен калник
и задна дясна врата, вследствие на подадена от ищеца при ответника
претенция била образувана щета № ********** и на ищеца било изплатено
обезщетение в размер на 219,50 лева, нанесените на автомобила вреди са в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от процесното ПТП.
Спорно по делото се явява дължимото обезщетение по размер, като
ответникът твърди, че изплатената сума е достатъчна да покрие претърпените
от ищеца вреди, и дължимостта на същото с оглед изложени твърдения за
съпричиняване и приложение на разпоредбата на чл. 395 от КЗ поради това,
че е водачът на автомобила бил нарушил задълженията си по
застрахователния договор, като не положил грижата на добър стопанин и не е
взел мерки за предпазване на МПС от увреждане, а напротив - увредил го е,
като при опит за маневра го е ударил в предпазно колче и е нанесъл
увреждания в дясната част на автомобила, с което е нарушил задълженията си
като водач на МПС и е станал причина за произшествието.
В разпоредбата на чл. 395, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахованият е
длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от
вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи
за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да
3
допуска застрахователя да прави проверки. Застрахователят съобразно чл.
395, ал. 4 от КЗ има право да откаже плащане на застрахователното
обезщетение, ако неизпълнението на задълженията по ал. 1 е предвидено
изрично в договора като основание за отказ. В чл. 6, ал. 1, т. 25 от Общите
условия, находящи се от л. 16 до л. 20 от делото, е предвидено като
основание, при което не се покриват щетите – груба небрежност или виновно
действие или бездействие на трето лице, на което застрахователят временно е
предоставил застрахованото МПС. Съдът обаче намира, че в случая
хипотезата на чл. 395, ал. 4 от КЗ за намаляване на обезщетението е
неприложима. В същата е предвидено задължение на застрахования да вземе
мерки за предпазване на имуществото от вреди. Дори и да се приеме, че
маневрата с автомобила съставлява нарушение на чл. 395, ал. 1 от КЗ, то
нарушението не е допуснато от застрахования, а от трето лице – водача на
автомобила. Бланкетно и недоказано са изложени твърдения за вредоносно
поведение, без да са ангажирани доказателства за характера на маневрата
(която може да е била необходима и полезна с оглед опазване на веща) и без
да са ангажирани доказателства за субективния елемент на поведението на
третото лице. Ответникът, в чиято доказателствена тежест е било доказването
на възражението му, не е ангажирал доказателства в насока, че за третото
лице е било обективно и субективно възможно да възприеме предпазното
колче, за да не настъпи удар, но въпреки това с управлението си е допринесъл
за съприкосновението. Застрахованият е предприел достатъчно мерки при
преотстъпване на автомобила си – страните не спорят и не излагат твърдения
в разрез с това, че управление на правоспособно лице, за което няма данни да
е употребил алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В този смисъл
недоказано и неоснователно се явява възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от трето лице за застрахователното правоотношение.
По делото е назначена съдебна-автотехническа експертиза. Съдът
кредитира изцяло заключенията по същата като компетентно изготвена от
специалист в областта след подробно запознаване с материалите по делото.
Вещото лице подробно и аргументирано е посочило, че необходимата за
възстановяване стойност, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 555,72 лева. Страните не спорят, че извънсъдебно е било заплатено
обезщетение в размер на 219,50 лева на застрахования. Предвид това и
исковата претенция за сумата в размер на 336,22 лева се явява основателна,
4
като разлика до пълното дължимо обезщетение. Неоснователно се явява
възражението на ответника, че автомобилът е вече ремонтиран, доколкото
това не е предвидено като обстоятелство, изключващо отговорността на
застрахователя да обезщети застрахования. Следователно исковата претенция
следва да се уважи изцяло.
Като последица от уважаване на иска за главница следва да се присъди
и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
дружеството – ищец се дължат разноски. Неоснователно е възражението за
прекомерност, направено от ответника, предвид минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. към датата на сключване на договора за правна защита и размера на
материалния интерес по делото и твърденията за начислено ДДС. С оглед
уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 830,00 лева за държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение за първоинстанцинното исково
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.............. АД, ЕИК .................. със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати „............“
ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.
Надежда, 3, бл. 330, вх. А, ап. 19, по предявения иск по чл. 405 от КЗ сумата в
размер на сумата в размер на 336,22 лева (предявен като частичен иск от
общо 394,50 лева), представляваща застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден десен калник и задна
дясна врата, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие от
18.09.2021 г. по договор № 00500100398413 от 26.01.2021 г., за „Каско” на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с per. № СВ 6616 СВ, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2023 г., до
плащане на задължението.
ОСЪЖДА „.............. АД, ЕИК .................. със седалище и адрес на
5
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати „............“
ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.
Надежда, 3, бл. 330, вх. А, ап. 19, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 830,00 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение за първоинстанцинното исково
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6