Р Е Ш Е Н И Е
№ 260333
гр. Пловдив 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря СЛАВКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1344/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0329-001499/08.01.2020
г. на Началник РУ Раковски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Р.Н.Т. с ЕГН **********
*** са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено
отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки на основание Наредба №
Із-2539/2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Жалбоподателката Р.Н.Т. се явява в съдебно заседание,
отрича да е отказвала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества. Иска
отмяна на наказателното постановление, като заявява необходимост от ползване на
автомобил за нуждите по отглеждане на детето й и заради влошено здраве.
Упълномощеният процесуален представител на
жалбоподателкато адв. Е. прави искане за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно – непочиващо на годен АУАН, развиват се доводи и за
недоказаност извършването на административното нарушение.
Въззиваемата страна РУ Раковски при ОД на МВР Пловдив
не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата на Р.Н.Т. е подадена в срок и изхожда от лицето,
което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Р.Н.Т. *** е правоспособен водач на моторни превозни
средства от 2004 г. с придобити категории „В”, „М” и „АМ”. До м. декември 2019
г. спрямо нея били издадени едно наказателно постановление и три фиша за
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.
Към м. декември 2019 г. жалбоподателката Т. работела
на бензиностанция, намираща се в гр. Раковски на ул. „Христо Смирненски“. След
20.00 ч. на 24.12.2019 г. след като тръгнала от работата си с ползвания от нея
лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ******, непосредствено след
бензиностанцията на същата улица „Христо Смирненски“ била спряна за полицейска
проверка от служители на РУ Раковски при ОД на МВР гр. Пловдив, сред които
свидетелят Г.Т.Т. – ****. При проверката св. Т. приканил водачът на автомобила Т.
да бъде изпробвана за употреба на алкохол чрез техническо средство, като след
няколко опита за такава била дадена качествена проба, която се оказала
отрицателна. У полицейският служител Т. възникнали съмнения дали жената не е
под въздействието на употребени наркотични или упойващи вещества и поискал да
тества водачът и за употреба на наркотични вещества.
Р.Т. била отведена с полицейски автомобил в сградата
на РУ Раковски за подлагане на тест за употреба на наркотични вещества, но след
като още на мястото на първоначалното спиране за проверка заявила съгласие за
такъв тест, след това тя отказала. От св. Т. й било разяснено, че може да има
наказание ако откаже, но жалбоподателката била категорична в отказа си за
подлагане на такова тестване. **** Г.Т. съставил на Т. акт – АУАН № 372095/24.12.2019
г., за прието за извършено нарушение по см. на чл.174 ал.3 от ЗДВП, състоящо се
в отказ да бъде тествана с техническо средство за употреба на упойващи или
наркотични вещества. Освен АУАН на жената бил издаден талон за изследване - №
0062143 – в изпълнение на изискванията на чл.3А т.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози.
При предявяването на акта на нарушителката същата вписала, че възразява да даде
проба на техническото средство за употреба на наркотични вещества, тъй като
същия ден на работното й място била предупредена от работодателя й за нагласени
такива ситуации. В издадения й пък талон за изследване жената вписала, че
отказва проба.
Други възражения против АУАН, вкл. и в срока за това
по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били
направени.
По отношение на Р.Т. към 24.12.2019 г. не е
реализирано вземане на биологична проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка било издадено атакуваното Наказателно постановление
№ 19-0329-001499/08.01.2020 г. от наказващият орган – Началник РУ Раковски при
ОД на МВР гр. Пловдив, с което били наложени административни наказания за
нарушението на правилата за движение по пътищата с дадена в постановлението
правна квалификация като тази в АУАН – по чл.174 ал.3 от ЗДВП. В НП в неговата
описателна част административно – наказващият орган изложил по сходен като в
АУАН начин обстоятелствата на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите Т. и Р., частично
от показанията на св. Г., АУАН, талон за медицинско изследване, оправомощителна
заповед, справка за нарушител/водач, фиш за спешна помощ от 09.12.2019 г.,
епикриза по И.З. № 5208/2020 г., рецептурни бланки, болничен лист от 23.01.2020
г.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Т. и
Р. като обективни и последователни, кореспондиращи си помежду си и допълващи
се, съответстващи на писмените доказателства по делото, дадени от лица, които
са незаинтересовани от изхода на производството. По отношение на показанията на
св. Р. следва да се посочи, че същите са много ограничени откъм възпроизведени
релевантни с оглед подлежащите на доказване факти и обстоятелства по делото –
месторабота, длъжност, работа заедно със св. Т., както и качеството му на
свидетел по съставянето на АУАН.
По отношение на показанията на св. М.Н.Г. – установено
от доказателствата по делото като намиращ се във фактическо съжителство с
жалбоподателката както към процесния с оглед на вмененото административно
нарушение момент, така и понастоящем, същите според съда следва да се ценят
като правдиви и достоверни в частта им за отношенията му с Т., местоработата й,
здравословното й състояние, обаждането му вечерта на 24.12.2019 г. и ходенето
му до полицията в РУ Раковски – като допълващи и непротиворечащи си с
останалите гласни и писмени доказателства по делото. Съдебният състав прие да
не се довери на казаното от този свидетел относно това, че и полицаят Т. е
ходил до поликлиниката в гр. Раковски – за даването евентуално на биологичен
материал чрез вземане на кръв, както и че като причина за невъзможността за
вземането на кръв от Т. е бързането на лекар за спешен случай – същите в тази
им част не намират опора в никакви доказателства по делото – няма медицински
документи – било то ангажирани от въззиваемата страна като част по
административната преписка, било то от страна на наказаното лице, от които
медицински документи да е видно поне регистрирано посещение на лицето Т. в медицинското
заведение, противоречат и на показанията на св. Т. – отричащ да е придружавал
жалбоподателката до болница, за да й бъде правен кръвен тест. Изолираността на
тези показания в тази им част и доколкото са дадени от лице, живущо на семейни
начала с нарушителят Т. – като заинтересовано от изхода на делото лице, дадоха
основание на съда да не ги кредитира като правдиво възпроизвеждащи реализирали
се в обективната действителност факти.
По отношение на АУАН бл. № 372095/24.12.2019 г. съставен
от св. Т., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно
съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито
чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Вписано е и от самата
нарушителка Т. в полето за възражения в АУАН, че възразява да даде проба на
техническото средство за употреба на наркотични вещества, което сочи, че лицето
жалбоподател е наясно с вмененото й за извършено административно нарушение и
всички обстоятелства на това нарушение, изложени в описателната част на акта.
По отношение на ангажираните от страна на процесуалния
представител в съдебно заседание документи – и епикризата по И.З. № 5208/2020
г., и рецептурните бланки, и болничният лист от 23.01.2020 г. се отнасят за
здравословното състояние на Р.Т. след процесния случай от дата 24.12.2019 г.
Според съда основните подлежащи на доказване в
производството по делото факти с оглед на вмененото нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДВП – и това, че Р.Н.Т. е управлявала като водач към 24.12.2019 г. около 20.35
ч. в гр. Раковски на ул. „Христо Смирненски“ моторно превозно средство лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ******, и че като водач на това моторно
превозно средство е отказала да й бъде извършен тест с техническо средство за
употреба на наркотични вещества, се доказва по несъмнен и безспорен начин и от
гласни, и от писмени доказателства /отново следва да се посочи собственоръчно изписания
в АУАН отказ от жалбоподателката за изпробване за наркотични вещества с
техническо средство, както и собственоръчно вписан отказ за проба и в талона за
изследване/ по делото, заради което пък и тези факти според съдебния състав се считат
за несъмнено случили се в обективната действителност към обследвания момент.
Относно това какво е предизвикало у св. Т. съмнение у Т.,
че да я прикани за тестване с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества, или пък какво е било поведението на лицето при
полицейската проверка и непосредствено пред и след нея – тези обстоятелства са без
значение за съставомерността на административното нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДВП – основното е субектът на административна отговорност да е бил водач на
моторно превозно средство и да е отказал проверка чрез тестване с техническо
средство за употреба за наркотични вещества – неща, които са налице спрямо Р.Т.
в процесния случай. Без значение за съставомерността на административното нарушение
по чл.174 ал.3 от ЗДВП е и обстоятелството дали лицето е било употребило наркотично
вещество или не.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът прие, че жалбоподателката Р.Н.Т. с поведението си на 24.12.2019 г. около 20.35
часа е осъществила състава на административното нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДВП, тъй като като водач на моторно превозно средство – на лек автомобил „Шевролет
Авео“ с рег. № ******, в гр. Раковски е отказала да й бъде извършена проверка чрез
тест с техническо средство за установяване на употребата на наркотични
вещества.
Това нарушение според настоящата инстанция е подведено
правилно към уреждащата го правна норма както в акта от актосъставителя, така и
в наказателното постановление от административно – наказващият орган.
При всички случаи на отказ от извършване на тест с
техническо средство съответното длъжностно лице от службата за контрол /в
случая това е служителят на РУ Раковски св. Г.Т./ е длъжно да издаде талон за
медицинско изследване с оглед извършване на лабораторни изследвания за
установяване употребата на наркотични вещества у водача на моторното превозно
средство /по аргумент от чл.3А т.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г./. С издаването
на талон за медицинско изследване не се елиминира възможността за осъществяване
на състав на административно нарушение по см. на чл.174 ал.3 от ЗДВП,
изразяващо се в отказ на водач на моторно превозно средство да му бъде
извършена проверка чрез тест с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества.
Административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП е
пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от
актосъставителя, така и от административно – наказващият орган. Нарушителката е
била наясно още от самото начало на административното производство за вмененото
й за извършено нарушение, доколкото и в описателната част на наказателното
постановление са изложени всички обстоятелства от значение за преценката за
съставомерността от обективна и субективна страна на процесното нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Правилно според съдебния състав е приложена и
санкционната разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДВП с наложени съответно предвидени
наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение. Следва да
се посочи, че предвидените административни наказания са конкретно определени от
законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 години, така че и съдът не би могъл да промени същите в насока евентуално
на тяхното намаляване. Няма допуснато нарушение на материалния закон при
прилагане на нормата на чл.174 ал.3 от ЗДВП – и като нарушена, и като
предвиждаща съответната за уреденото нарушение санкция, доколкото това е
предвиден от самия законотворец подход в една и съща разпоредба да са уредени и
елементите от състава на нарушението, и предвиденото наказание, намиращ
приложение и при много други административни нарушения по ЗДВП.
В съответствие с изискванията на Наредба № І з –
2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, на водача Р.Т. е постановено да се отнемат 12 контролни точки за
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В хода на административното производство съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават
наказателното постановление изцяло и да налагат пълната му отмяна като
неправилно и незаконосъобразно.
С оглед на горното настоящата инстанция прие, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0329-001499/08.01.2020
г. на Началник РУ Раковски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Р.Н.Т. с ЕГН **********
*** са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено
отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки на основание Наредба №
Із-2539/2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда
на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала!
Т.К.