РЕШЕНИЕ
№260427/23.3.2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и девети състав
На единадесети март Година две хиляди
и двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 281 по описа
на съда за 2021г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „П.Ф.“ ООД, против Наказателно Постановление № КХ -6/ 12.01.2021г.
на Директора
на ОДБХ-Варна, с което на „П.Ф.“ ООД е наложено административно наказание: "Имуществена
санкция" в размер
на 2000 лева, на
основание чл.134 ал.1 от Закона за храните.
С жалбата се иска
отмяна на постановлението като незаконосъобразно, като се оспорва и
фактическата обстановка.
В съдебно заседание, въззивника, редовно призован се явява, представлява се и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен процесуален
представител. Ангажира
становище по жалбата и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 23.10.2020 в 10:30 часа в обект за търговия
на дребно с производство за нуждите на обекта , стопанисвана от фирма „П.Ф."
ООД, с управител Антон Иванов Панчев, с адрес на обекта гр. Варна, ул. „Братя
Миладинови " №82 се установи следното нарушение: В помещение за гарниране
на пици са с трайни наслоявания на мазнини и остатъци от храни, с наличие на
корозии по вътрешната им страна, захабени и с мухъл уплътнения. Констатираните
несъответствия крият риск от замърсяване на предлаганите в обекта храни. „П.Ф."
ООД, с управител Антон Иванов Панчев поддържа в лошо хигиенно състояние
технологично оборудване, разположено в обекта: хладилните съоръжения на
предлаганите в обекта храни.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление, с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в
акта.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан А. Т., чийто показания съдът
кредитира.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната
преписка и приложените към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок
и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- от Директора на
ОДБХ-Варна,
съгласно правомощията му по Закона за
храните.
В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което същия е упражнила с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани. В тази връзка съдът не споделя доводите за допуснати
процесуални нарушения.
Правилно е бил приложен материалния
закон след като е било констатирано нарушение на чл.2 от Наредба №1 /2016г за
хигиена на храните и пр.2 гл.5 пар.1 б.а регламент №852 от 2004г на ЕП Съгласно
посочените за нарушени правни норми от Наредба №1 /2016г за хигиена на храните
и регламент №852 от 2004г на ЕП-Производителите и
търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично
производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да
спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за
производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни,
регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ, специално българско
издание, 2007 г., глава 13, том 44). Всички предмети, инсталации и оборудване,
с които храните влизат в контакт, трябва да са ефективно почистени, а когато е
необходимо, дезинфекцирани. Почистването и дезинфекцията да се извършват с
честота, достатъчна за избягване на всякакъв риск от замърсяване. Това в конкретния случай не е било спазено от
жалбоподателя. Организацията на работа в обекта е ирелевантна, следвало е обекта да работи съгласно изискванията на
закона. Извършването на нарушението се потвърждава от показанията и на
разпитания свидетел. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е
правилно наказан и е осъществил нарушението описано в НП.
Правилно е била
приложена и в двата пункта санкционната норма.
Разпоредбата на чл.134 ал.1 от ЗХ предвижда налагането на имуществена санкция,
когато нарушението е извършено от ЮЛ или ЕТ в размер от 2000 лв. до 4000 лв. На
въззивникът е било наложено наказание в минимален размер, като е взета предвид
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, която визира че административните наказания се
налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и за това трябва да се съобразяват всички отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Това е било сторено от
административно-наказващият орган, който е наложил санкция в минималния
предвиден в закона размер, регламентиран в чл.134 ал.1 от Закона за храните.
Не следва да се обсъждат въпросите
за вината в настоящия казус, тъй като в конкретния случай субект на
отговорността не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при
извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ
съобразно чл.83 от ЗАНН. Отговорността по ЗАНН на юридическите лица и ЕТ е
своеобразна обективна отговорност и не би могъл да се обсъжда въпросът за
вината, тъй като никое юридическо лице или едноличен търговец не може да прояви
вина в поведението си, доколкото това е присъщо само на физическите лица,
притежаващи съответната правоспособност и дееспособност. Още повече, че
правната уредба на административно - наказателната отговорност за нарушенията
на законодателството, установена в чл.48, ал.2 от ЗХ е специална по отношение
на общата уредба на
административно-наказателната отговорност по ЗАНН. Причините за извършване на деянието са
ирелевантни. Следвало е жалбоподателят да има дължимото по закон поведение.
Същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
В конкретния случай съдът не намира основания
да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С
оглед на обстоятелството, че нарушението касае предлагането на
хранителни продукти, при което се създава реален риск за здравето на хората,
съдът намира, че не може в настоящия казус да се приеме деянието като маловажен
случай. Това води до извод, че извършеното от въззивникът нарушение не е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от
този вид.
Предвид
изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е постановено
в съответствие с разпоредбите на закона, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на ОДБХ гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен
в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение
на минимума от 80лева
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № КХ -6/ 12.01.2021г. на
Директора
на ОДБХ-Варна, с което на „П.Ф.“ ООД е наложено административно наказание: "Имуществена санкция" в размер на 2000
лева, на
основание чл.134 ал.1 от Закона за храните.
ОСЪЖДА „П.Ф.“ ООД *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на
съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :