Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…….2017 г.
гр. Провадия
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, трети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юли
две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на
секретаря И. В.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 718 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова
молба с вх. N 3811/17.08.2016 г., подадена от Г.Х.А.,
чрез адв. Х.Н., срещу Х.С.И. с
искане до съда да бъде постановено
решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение
на родените от съвместното им съжителство деца с.Х С., ЕГН **********,
и А. Х. С., ЕГН **********,
на майката, както и да бъде определено
местоживеенето на децата при нея, да бъде
определен режим на лични отношения с бащата,
последният да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на по 100 лв. месечно за
всяко от децата, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска след падежа, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба
ищцата заявява, че с Х. живеели на съпружески начала в периода от 2004 г. до
месец ноември 2015 г., от което съжителство се родили двете им деца с.и А..
След нанесен пореден побой от страна на ответника, ищцата напуснала обитаваното
от тях жилище и се прибрала при нейната майка в с. С., обл. Шумен. Причината за
раздялата й с ответника бил системния психически и физически тормоз и побой над
ищцата. Този тормоз бил системен и няколко пъти се стигало до раздялата им,
като след молби и обещания от страна на ответника, ищцата се прибирала отново
при него. Ищцата напуснала окончателно семейното жилище през месец ноември 2015
г. и се прибрала при своята майка в с. С., обл. Шумен. Оставила децата при
ответника, където живеят и до момента, като от тогава той не и разрешавал да
вижда децата, въпреки привременните мерки, които съдът е определил. В началото
на 2016 г. тя се установила да живее в град Гент, Белгия, където живела и към
настоящия момент. Разполагала с наето жилище, работила на постоянен трудов
договор и разполагала с възможност да отглежда и възпитава децата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор и насрещен
иск срещу Г.Х.А. с искане до съда да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права по отношение на децата
с.и А. на бащата, определяне местоживеенето на децата при него,
да бъде определен режим на лични отношения с майката, както и последната да
бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.
месечно за детето с.и в размер на 105 лв.
месечно за детето А., считано от 05.11.2015 г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна пречка за прекратяване
или изменение на същата.
Бащата посочва, че
иска е допустим, но неоснователен. Майката не била доказала твърденията си, че
може да осигури по-добри условия за живот на децата, като с оглед на
обстоятелството, че бащата разполага с жилище в България и от раждането им той
се е грижел за тях с помощта на неговата майка, той можел да осигури по-добър
живот на децата си.
В срок
е постъпил писмен отговор от ответницата по насрещния иск.
По делото са
представени писмени бележки от процесуалния представител на Г.Х.А. - адв. Х.Н.,
в които се излагат подробни съображения за уважаване на предевения от Г.Х.А.
иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. Направено е искане за присъждане
на разноските.
По делото са
постъпили и писмени бележки от адв. А. Х., като процесуален представител на Х.И.,
в които са изложени подробни съображения за отхвърляне на иска на Г.Х.А. и за
уважаване на насрещния иск.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От представеното по
делото удостоверение за раждане се установява, че А. Х. С. е роден на *** г., в
гр. Провадия, с майка Г.Х.А. и баща Х.С.И..
От представеното по делото удостоверение за
раждане се установява, че с.Х. С. е родена на *** г., в гр. Шумен, с родители Г.Х.А.
(майка) и Х.С.И. (баща).
По делото са представени и заявление за
издаване на удостоверение за регистрация на името на Г.А., два трудови
договора, сключени между „Фууд Флекс Тийм“ ООД и Г.А., от които се установява,
че Г.А. работи като опаковчик при „Фууд Флекс Тийм“ ООД, с брутно трудово
възнаграждение в размер на 9.87 евро на час при 40 дневна седмица.
От представения по делото
социален доклад (л. 46 – 47 от делото), се установява, че страните са
съжителствали на семейни начала от 2004 г. до 2015 г., като имат две деца - с.и
А.. През месец ноември 2015 г. страните се разделили, а грижите за децата поел
техния баща.
Посочва се, че към момента грижите за децата се полагат от баща им, баба им и дядо им по бащина
линия. Майката напуснала семейството преди повече от 10 месеца и от тогава се
обаждала само веднъж по телефона, като е посетила децата през месец август 2016
г., за около 30 мин. Бащата успявал да задоволи основните битови потребности на
децата си, осигурявал им всичко необходимо и им давал подкрепата си. Децата били
в добро общо здравословно състояние. Бащата и дядото работили
в областта на строителството, като получавали възнаграждение в размер на 20-25
лв. дневно, а бабата Ангелина Иванова била пенсионер, с пенсия в размер на 210 лв.
месечно. Посочва се, че децата имали изграден приятелски кръг, били подкрепяни
от близките си по бащина линия, имало изградена емоционална връзка между тях. с.споделила,
че от както майка й е напуснала семейството се е обаждала само веднъж през
зимата. с.била ученичка в 5 клас, а А. бил в предучилищна група. Грижите полагани за децата били адекватни, осигурени
са дрехи, храна, козметика и други необходими вещи за правилното им израстване.
Посочва се, че децата се отглеждат в биологичното семейство, контактуват със своите близки и отношенията
между тях са добри. Х. бил силно привързан към децата си и притежава нужния родителски
капацитет и качества, за да осигури нормалното им израстване и развитие.
От представения по
делото социален доклад (л. 129 – 130 от делото), се установява, че към момента основни и постоянни грижи за с.и А. полагали баща им, баба
им и дядо им по бащина линия. Майката напуснала семейството преди повече от 2 години и от тогава се обаждала
веднъж по телефона и посетила децата през м.август 2016 г., за около 30 мин., и
още веднъж в края на 2016 г. Бащата задоволявал основните битови потребности на
децата си, осигурява им всичко необходимо и им дава подкрепата си. с.и А. били
в добро общо здравословно състояние, като не били освидетелствани от ЕР на
ТЕЛК. Детето С., заедно с брат си А., баща си и неговите
родители, живеели в жилище под наем. Семейството обитавало приземния етаж от
двуетажна къща, като използвали две стаи и кухня. Жилището било обзаведено според
нуждите на семейството, хигиената била на добро ниво, за децата имало лично
пространство.
ОЗД - Провадия посочва,
че грижите които се полагат за децата с.и А. са адекватни. Децата били в добро
общо здравословно състояние, редовно посещавали учебните занятия, имали осигурени
дрехи, храна, козметика и други необходими вещи за правилното им израстване.
Децата били разочаровани от държанието на майка си. Бащата бил силно привързан
към децата си и притежава нужния родителски капацитет и качества, за да осигури
нормалното им израстване и развитие.
От представения по
делото социален доклад (л. 148 - 149 от делото) се установява, че майката се
познава с бащата на децата от около 13 г., като до края на есента на 2015 година съжителствали заедно
на територията на гр. Провадия. По информация на майката причината, за тя да
напусне семейното жилище бил постоянният тормоз от страна на Х., изразяващ се в
прояви на агресия, насилие и непрекъснати скандали, като свидетели това били и
самите деца. Към момента майката се установила в Белгия, където работила на
постоянен трудов договор във фабрика за салати. При проучването майката споделила,
че е правила опити да установи контакт със своите деца, както по телефона, така
и лично, но всеки път била възпрепятствана от баща им. Майката споделила, че след
напускане на семейството грижите за с.и Алексдандър били поети от баща им и от
неговите родители. В случаите, когато майката се връщала в България тя
пребивавала в къщата на своя нов съжител – Ш.Ю., находяща се в с. Б., общ.
Търговище. В къщата имало всички жилищно-битови и санитарно- хигиенни условия,
необходими за едно обикновенно домакинство. Жилището се състояло от две крила,
като в първото крило има няколко стаи - кухня, всекидневна и спалня, а във вторто
имало две спални и коридор. В къщата имало самостоятелно обособени баня и
тоалетна, заедно с перално помещение. В хода на проучването майката споделила,
че предстоял ремонт на жилището, с цел подобряване на условията и обособяване
на самостоятелна стая за децата й. Към момента Г.Х.А. роботила на постоянен
трудов договор в Белгия във фабрика за салати. По време на проучването майката
споделила, че непрекъснато е правила опит да участва активно във възпитанието на
децата, но била ограничавана от страна на бащата. Тя имала изключително силна
емоционална връзка със своите деца. Децата били настройвани пртив нея и тази
връзка е започнала да отслабва и да се отчуждават. В доклада се посочва, че за
правилното развитие на децата е необходимо те да бъдат и с двамата си родители,
като майката разполага с необходимия родителски капацитет, за да полага
адекватни грижи и за двете си деца.
Свидетелят П. Б. О.
посочва, че Г. се прибрала в България през есента на миналата година. Споделила,
че е избягала от семейството си, тъй като я били, дори й взели личната карта, имала
видими следи по бузата и по окото. Споделила със свидетеля, че имала проблеми
със съпруга си, постоянно питала за децата си.
Свидетелят А. И. М.
посочва, че познава страните от повече от 10 години, като знае, че Г. е заминала
в чужбина преди много години, като за
децата се грижели бащата и баба им. Децата не искали да отиват при майка си.
Свидетелят А.И. И. посочва,
че от 2015 г. Г. е оставила децата и заминала в чужбина. Свидетелката казала на
сина си да я прибере, но след няколко дни тя пак заминала. Пари и подаръци не е
изпращала на децата. Децата не искали да я виждат.
По делото е
изслушана
с.Х С., която е споделила
пред съда,
че за тях се грижи баща им и баба им, а майка им не полагала
никакви грижи.
При условията на
чл. 127, ал. 2
вр. с чл. 59, ал. 6
от СК е изслушана майката
Г.А., която заявява, че живее в с. Баячево, общ. Търговище от края на 2014 г. Същата посочва, че от
началото на 2015 г. до настоящия момент живее в чужбина, в къща с три стаи,
хол, кухня, с друг мъж. От 2014 г. искала да вземе децата, но не успяла. Посочва,
че не е имала личен контакт с тях. Напуснала мажа си, защото упражнявал
психически тормоз, пиел и не се разбирали.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл. 127, ал. 2
вр. с чл. 59, ал. 4
от СК, при произнасяне по сезиралата съда
молба, съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата,
като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. При разрешаването на спора в настоящото
производство съдът е длъжен да се води от най-добрия интерес на децата,
като съобразно разпоредбата на параг. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето, съдът
следва да извърши преценка на желанията и чувствата на децата,
физическите, психическите и емоционалните потребности на децата,
възрастта, пола, миналото и други характеристики на децата,
последиците, които ще настъпят за децата при
промяна на обстоятеслтвата, както и всички други обстоятелства, които имат
отношение към децата.
I. По отношение на упражняването на
родителските права и определяне местоживеенето на децата.
Съдът намира, че
от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установи, че
грижите по отглеждането и възпитанието на
децата от момента на фактическата раздяла на родителите през 2015 г.
се полагат единствено от
бащата. Установи се, че бащата и дядото на децата работят в областта на строителството, като
получават възнаграждение в размер на от по 20 - 25 лв. дневно, а баба им пенсия
в размер на 210 лв. месечно. От социалния доклад се
установява, че децата се чувстват добре при баща си, имат изграден приятелски
кръг, подкрепяни са от близките си по бащина линия, имало изградена емоционална
връзка между тях. Грижите полагани за децата били адекватни – осигурени им са дрехи,
храна, козметика и други необходими вещи за правилното им израстване. Бащата притежавал
нужния родителски капацитет и качества, за да осигури нормалното им израстване
и развитие. Децата, заедно с баща си и
неговите родители, живеели в жилище под наем, като семейството обитавало приземен
етаж от двуетажна къща и използвали две стаи и кухня. Жилището било обзаведено според
нуждите на семейството, хигиената била на добро ниво, за децата имало лично пространство.
От друга страна
майката е напуснала семейството още през 2015 г., като заминала за чужбина и от
тогава рядко се обаждала по телефона и виждала децата, като това поведение на
майка им ги разочаровало. От представените по делото доказателства се
установява, че тя в момента работи в чужбина и от време на време се връща в
България, като по нейни твърдения, пребивава в къщата на своя нов съжител Ш.,
находяща се в с. Баячево, общ. Търговище. От социалния доклад се установява, че
в посочения дом имало всички жилищно-битови и санитарно- хигиенни условия,
необходими за едно обикновенно домакинство, като жилището се състои от две
крила, като в първото крило има няколко стаи - кухня, всекидневна и спалня, а
във вторто имало две спални и коридор.
По възраженията, че
бащата е упражнил форма на домашно насилие като на срещата на 15.10.2016 г. е
обиждал майката, съдът намира, че за това неприемливо поведение бащата е осъден
с Решение N 931/12.06.2017 г. по в.г.д. N 921/2017 г. по описа на ВОС да се
въздържа от подобни прояви и е глобен със сумата от 200 лв. Но съдът намира, че
въпреки това му незаконосъобразно поведение в най-добър интерес
на двете деца е бащата да упражнява родителските права, доколкото същият може да се ползва и от
помощта на своите родители. Отделно от това,
съдът намира, че в най-добър интерес на двете деца е родителските права да се
упражняват от един от родителите, а другият да осъществява режим на лични
контакти с тях. В конкретния случай в най-добър интерес на двете деца е
родителските права да се упражняват от техния баща, който
и към настоящия момент полага грижи за тях. От събраните в хода на
производството доказателства се установи, че бащата притежава необходимия родителски капацитет, грижи се за
децата, като те са привързани към него.
Децата са развили силна емоционална близост с тяхната баба и дядо,
които живеят с
тях. Децата са силно привързани към баща си, баба си и дядо си, а емоционалната
връзка с майката е прекъсната. Именно бащата
е този, който им дава сигурност и стабилност, от които децата се нуждаят, и в
най-добър интерес на двете деца е той да
упражнява родителските права, като местоживеенето им бъде определено при него,
поради което следва да бъде постановено решение в този смисъл.
II.
По отношение на режима на лични отношения с другия родител.
Съдът намира, че
следва да бъде определен адекватен режим на лични контакти, като същият бъде
съобразен с всички обстоятелства по делото и съответно с най-добрия интерес на
децата. В този смисъл и доколкото по делото не се представиха доказателства за
социално-битовите условия при които живее майката в чужбина, респ. не се установи
и доколко тя ще живее в с. Баячево, общ. Търговище, както и липсата на
контакт с децата си, то съдът намира, че адекватен би бил
следния режим на лични контакти с децата, като при промяна на обстоятелствата
същият може по искане на страната да бъде изменен: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до
19:00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятната ваканция,
когато бащата не ползва годишен отпуск.
III. По отношение на издръжката.
При определяне
размера на издръжката наред с нуждите на децата съдът следва да прецени и
възможностите на родителя, който я дължи. От представения по делото
трудов договор се установява, че майката получава трудово възнаграждение по
9.87 евро на час, при 40 часово работна седмица, което определя добри
финансови възможности за поемане на издръжката на децата. Бащата от своя страна работи в сферата на строителството като получава по
20 - 25 лв. на ден. От друга страна страните нямат други деца, които да издържат.
Съдът счита, че за
цялостната издръжка на детето с.Х С. с оглед
възрастта й - същата е на 12 години, и присъщите за тази възраст нужди от
средства за ежедневни, образователни и развлекателни разходи, са необходими
поне 300 лв. месечно, а за А. Х. С. с оглед на неговите
нужди и предвид възрастта му - на 6 г.,
поне 260 лв. За да определи тези размери съдът съобрази и заложени критерии в
чл. 50 от ППЗЗД във вр. с Постановление № 6 на МС от 15.01.2009 г. за
определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите
средства за отглеждане и възпитание на дете от 7-годишна възраст до 14 –
годишна възраст са в размер на 3,5 -кратния размер на гарантирания минимален
доход, както и че с оглед правилното отглеждане и хармонично развитие и
възпитание на децата се нуждаят от средства за покриване на ежедневни нужди от
храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на разходите,
свързани с обучението и развитието им.
Така посочените
размери следва да бъдат разпределени между двамата родители, съобразно
критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните възможности и материално
състояние. Установи се, че майката получава в пъти по-високо възнаграждение от бащата,
който пък от своя страна полага и непосредствените грижи за децата. В този смисъл и издръжката следва да бъде
разпределена между страните в
справедливо съотношение, съобразно материалните и финансови възможности
на всеки от родителите, като настоящият състав възприема за такова: по
отношение на с.Х
С. майката да поеме изплащането на 180 лв., а бащата на 120
лв. от общо определения размер на издръжката; по отношение на А. Х.
С. майката да поеме изплащането на 140 лв., а бащата на 120
лв. от общо определения размер на издръжка, доколкото не се
установиха по-големи техни възможности.
По претенцията за
издръжка за минал период съдът намира същата за основателна в размер на 140 лв. месечно за А.
Х. С. и 180 лв. месечно за с.Х С. за периода от 05.11.2015 г. до 19.10.2016 г.,
доколкото се установи безспорно, че майката не е полагала грижи и не е давала
финансови средства за издръжка на децата в посочения период, като претендирания
размер е адекватен, предвид определения месечен размер на издръжка по
посочените по-горе мотиви на съда.
Г.Х.А. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Районен съд - Провадия държавна такса в размер на
460.80 лв. по исковете с правно основание чл. 143 от СК,
и сумата в размер на 146,58 лв. по исковете с правно основание чл. 149 СК,
или общо сумата 607.38 лв.
С оглед на изхода
на делото, разноски в полза на Г.Х.А. не следва да се присъждат в настоящото производство, а Х.С.И. не е направил искане за приждане на такива.
Водим от горното
и на основание чл. 127, ал. 2 от СК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права
по отношение на децата с.Х С.,
ЕГН **********, и А. Х. С.,
ЕГН **********, на бащата Х.С.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** Желев N 80, като определя
и местоживеенето на децата да е при бащата
Х.С.И., ЕГН: **********, на
адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката Г.Х.А., ЕГН: **********,***,
понастоящем живуща в Белгия, гр. Гент, ***,
с
всяко едно от децата с.Х С.,
ЕГН **********, и А. Х. С.,
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 19:00 часа
в неделя с преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато бащата
не ползва годишен отпуск.
ОСЪЖДА Г.Х.А., ЕГН: **********,***, понастоящем живуща в Белгия, гр.
Гент, ***,
да заплаща в полза на детето
с.Х С., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител - Х.С.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, издръжка в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева) месечно, считано от 20.10.2016 г., с падеж до 5-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127, ал. 2 във
вр. с чл. 143 от СК.
ОСЪЖДА Г.Х.А., ЕГН: **********,***, понастоящем живуща в Белгия, гр.
Гент, ***,
да заплаща в полза на детето
А. Х. С., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител - Х.С.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ***, издръжка в размер на 140 лв. (сто и четиридесет лева) месечно, считано от 20.10.2016 г., с падеж до 5-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127, ал. 2,
вр. с чл. 143 от СК.
ОСЪЖДА Г.Х.А., ЕГН: **********,***, понастоящем живуща в Белгия, гр.
Гент, ****, да заплати в полза на детето
с.Х
С., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител - Х.С.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2061.29 лв. (две хиляди шестдесет и един лева и двадесет и
девет стотинки), представляваща издръжка
за минал период от 05.11.2015 г. до 19.10.2016 г., на основание чл. 127,
ал. 2, вр. с чл. 149 от СК.
ОСЪЖДА Г.Х.А., ЕГН: **********,***, понастоящем живуща в Белгия, гр.
Гент, ***, да заплати в полза на детето А. Х.
С., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител - Х.С.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1603.23 лв. (хиляда шестстотин и три лева и двадесет и три
стотинки), представляваща издръжка
за минал период от 05.11.2015 г. до 19.10.2016 г., на основание чл. 127,
ал. 2 от СК вр. с чл. 149 от СК.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 127, ал. 2 от СК, предявен от Г.Х.А., ЕГН: **********,***,
понастоящем живуща в Белгия, гр. Гент, ***,
срещу Х.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, за предоставяне на майката Г.Х.А. упражняването на родителските права по отношение на децата с.Х С., ЕГН **********,
и А. Х. С., ЕГН **********; за определено местоживеенето на децата при нея; за
определяне режим на лични отношения на децата с бащата; за осъждане на бащата Х.С.И. да заплаща месечна издръжка в размер на по 100 лв. (сто лева) месечно за
всяко от децата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска след падежа, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Х.А., ЕГН: **********,***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд общо държавна
такса в размер на 607.38 лв. (шестстотин и седем лева и
тридесет и осем стотинки), на основание чл. 71,
ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 6 и 7 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на всяко едно от децата издръжка.
Решението може да бъде
обжалвано пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: