Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1652 19.10.2017
г.
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
осемнадесети септември
Година 2017
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 93 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по повод предявените от Т.С.А. против Военно формирование
32890-Бургас искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от
17 515,20 лв., от които 13 946,60 лв.- неплатено трудово
възнаграждение за 3576 часа положен от ищеца извънреден труд през периода
15.07.2002 г.- 15.12.2014 г. вследствие на полагащите му се и неизползвани
почивки след изпълнявано от него дежурство по график и др. в поделения/военни
формирования 26970 - Бургас, 34590 - Бургас, 22480 - Бургас и военно
формирование 32890 - Бургас, 1 000,00 лв.- общо дължима мораторна лихва от
падежа на всяко месечно задължение до предявяването на иска, 2 418,60 лв.-
дължимо и неплатено трудово възнаграждение за периода 12.05.2009 г.- 31.12.2012
г., и 150 лв.- общо дължима мораторна лихва от падежа на всяко месечно
задължение за заплащане на трудово възнаграждение до предявяването на иска,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до
окончателното им изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на 15.07.2002 г. е бил назначен на първа длъжност „*****” в
поделение на ВМС към МО 26970 - Бургас със звание „***”, а на 22.07.2002 г. е
подписал тригодишен договор за кадрова военна служба, като впоследствие срокът
на договора му е бил продължаван. Твърди също така, че считано от 01.06.2008 г.
е бил преназначен на същата длъжност в поделение 34590 - Бургас, а от м. март
2013 г. е бил преназначен във военно формирование 22480 - Бургас, като е бил
освободен от длъжност и от военна служба със заповед от 10.12.2014 г., а
считано от 15.12.2014 г. е бил отчислен от списъчния състав на военното
формирование, в което е служил. Ищецът заявява, че всички поделения, в които е
служил, нямат самостоятелен военнопощенски номер, нито банкова сметка, ***Ответното
военно формирование 32890 - Бургас. Твърди също така, че по време на кадровата
му военна служба не му е било разрешено ползването на 447 дни почивки за носени
дежурства, равняващи се на 3 576 часа, които е следвало да му бъдат отчетени
като извънреден труд и за които му се дължи претендираното възнаграждение. На
следващо място ищецът твърди, че с ПМС № 54/06.03.2009 г. са били утвърдени
нови размери на основните заплати на военнослужещите, като за заеманата от него
длъжност „***” основната заплата е била в размер на 546 лв., считано от
01.01.2009 г. Същевременно с влизане в сила на ЗОВСРБ на 12.05.2009 г. и
съгласно чл. 212, ал. 3 от закона минималното основно възнаграждение за матроси
е следвало да бъде в размер на 601,60 лв., но до началото на 2013 г. неговата
основна месечна заплата е останала непроменена - 546 лв., с което за периода
12.05.2009 г.- 31.12.2012 г. ищецът е бил ощетен от ответника с основно трудово
възнаграждение в размер на 55,60 лв. месечно или общо 2 418,60 лв. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
исковете, ангажирани са доказателства.
Така
предявените главни искове са с правни основания чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.)
- за периода до 12.05.2009 г. и чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ - след тази дата, чл.
212, ал. 1 от ЗОВСРБ, а исковете за лихви са с правно основание чл. 86 от ЗЗД,
като същите са допустими.
Ответникът оспорва исковете изцяло по
основание и по размер. Твърди, че за да
е налице положен извънреден труд от ищеца, следва часовете да са отработени
както над съответната месечна, така и над дневната продължителност на служебното
време. Твърди също така, че за всяко 24-часово дежурство са се полагали 8 часа
компенсация, които часове не представляват извънреден труд. На следващо място
се твърди, че дори да е налице отработено служебно време над
законоустановеното, то е било заплатено по реда на чл. 204, ал. 4, вр. чл. 226,
ал. 1 от ЗОВСРБ (отм.). Твърди се също така, че в сега действащия ЗОВСРБ е
предвидено, че максималната продължителност на дежурството не може да надвишава
24 часа, като ищецът не е полагал дежурства над тази максимална
продължителност, поради което няма превишаване на продължителността на
служебното време. В отговора е направено и възражение за погасяване по давност
на осн. чл. 111, б. „а” от ЗЗД на претендираните от ищеца вземания за
извънреден труд, възникнали преди 09.01.2012 г., както и на съотвените мораторни лихви върху тези
главници. Оспорени са и исковете за присъждане
на неплатено трудово възнаграждение, мораторна и законна лихва върху него, като
се твърди, че възнаграждението на всички военнослужещи не е било актуализирано,
поради липсата на издаден съответен акт от МС и на съответна заповед на
министъра на отбраната. Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани, претендира присъждане на направените разноски по делото,
включително присъждане на ЮК възнаграждение. Ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представените по делото доказателства, през процесния период 15.07.2002
г. - 15.12.2014 г. ищецът
е бил кадрови военнослужещ в поделения/ военни формирования 26970
- Бургас, 34590 – Бургас и 22480 - Бургас. Със Заповед № ЛС-01-64/10.12.2014 г. на
командира на Военно формирование 22480 - Бургас е прекратен договорът за военна
служба на ищеца, същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен
в запаса, а със Заповед № ЛС-01-66/15.12.2014 г. ищецът е отчислен от списъчния
състав на военното формирование и са му определени обезщетения по чл. 227, ал.
1, чл. 199, чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ.
Между
страните по делото не се спори, а това се установява и от
констативната част на заключението на в.л. Х., че всички военни формирования, в които е служил
ищецът, нямат финансови служби, а горестоящият им разпоредител с бюджетни
средства е именно ответното военно формирование 32 890 – Бургас, като това
е видно и от издадените на ищеца и приложени по делото Удостоверение № 89/15.12.2014
г., две удостоверения обр. УП-2 и служебната бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2,
т. 4 от ЗДДФЛ – всички издадени от ВФ 32 890 – Бургас. Поради това съдът
намира, че в случая надлежен ответник по предявените искове е именно военно
формирование 32 890 – Бургас и направеното в тази връзка възражение от
ответника е неоснователно.
Видно
е от относимата нормативна уредба, че през част от процесния период са
действали Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (обн.
ДВ, бр. 112/1995 г.)- до 12.05.2009 г., Правилникът за кадровата военна служба- до
12.06.2009 г., както и ППЗОВСРБ (обн. ДВ, бр.
44/2009 г.)-
до 30.03.2010 г., а след тези дати и до настоящия момент действащи са ЗОВСРБ
(обн. ДВ, бр. 35/2009 г.) и ППЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 25/2010 г.).
Съгласно
чл. 203, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (отм.)
седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40
часа, като общата продължителност на служебното време в денонощие не може да
надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време,
установена с трудовото законодателство. В ал. 3 на същия член е предвидено, че
в случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън
посоченото в ал. 2, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за
извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.
Аналогични са и разпоредбите на сега действащия ЗОВСРБ- чл. 194, ал. 1 и
ал. 2, които предвиждат, че нормалната продължителност на служебното
време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, както и че общата продължителност на служебното време на
военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора
нормалната дневна продължителност на служебното време. В ал. 3 е посочено, че в случаите на превишаване общата продължителност на
служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение
по чл. 214, ал. 1, т. 3 от
закона.
В случая ищецът твърди, че не му е
било разрешено ползването на полагащите му се почивки след изпълнявани
дежурства, т.е. претендира заплащане на възнаграждение за неползвани почивки за
положен труд над нормалната, но в границите на
увеличената продължителност на служебното време, а не възнаграждение за
положен труд над максималната продължителност на
служебното време, който подлежи на заплащане като извънреден.
Съгласно
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и
обективирана в Решение № 390/31.05.2010 г. по гр.д. №
249/2009 г., III г.о., ГК, Решение № 389/31.05.2010 г. по
гр.д. № 194/09 г. на III г.о., Решение № 128/26.05.2010 г. по
гр.д. № 282/09 г., IV г.о., Решение № 437/ 01.07.2010 г. по
гр.д. № 1333/09 г. на III г.о., Решение № 439/01.07.2010 г. по гр.д. № 1733/09 г. на III г.о., Решение № 454/11.06.2010 г. по
гр.д. № 342/09 г. на III г.о., Решение № 455/11.06.2010 г. по гр.д. №
706/09 г. на III г.о., Решение № 127/18.05.2011
г. по
гр.д. № 1123/2010 г., III г.о., ГК и др., за
положен труд над нормалната, но в границата на увеличената продължителност на
служебното време (каквато е службата при дежурство до 24 часа) се
дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в
рамките на общата продължителност на служебното време за месеца и само ако до прекратяване на правоотношението с военнослужещия
положената от него служба при увеличено работно време не е била компенсирана, то тя
следва да му бъде заплатена като извънреден труд по аналогия с чл. 136а, ал. 5 от КТ, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА; удълженото служебно време
при дежурства до 24 часа не е извънреден труд по смисъла на чл.
203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.); в
този случай не
се касае до същински извънреден труд по смисъла на специалния закон, а до
приравнен на него труд, чието възмездяване се дължи „като извънреден труд” в случай на прекратяване на
правоотношението преди компенсирането му с почивка- чл. 136а, ал. 5 КТ.
По
делото е представена справка за дежурствата и компенсациите на Т.А. за периода
август 2002 г. – февруари 2013 г. и справка за положените от него дежурства,
полагащите се и използваните компенсации за периода 01.03.2013 г. – 20.12.2014
г. Тези документи са оспорени от ищеца, като се твърди, че същите са частни
свидетелстващи документи, които не носят неговия подпис, поради което имат
доказателствена сила само по отношение на неизгодните за издателя им факти.
Ответникът е представил и справка за изплатен на ищеца извънреден труд за
времето от 15.07.2002 г. до 15.12.2014 г., а именно платени 365,64 лв. за 144
часа извънреден труд, която също е оспорена от ищеца с твърдението, че
информацията в нея е невярна.
По
делото е изготвено заключение от в.л. Х.Х., съгласно което през целия процесен
период ищецът е положил общо 992 часа извънреден труд (приложения № 2 и № 7 към
експертизата). Вещото лице е дало два варианта за размера на полагащото се на
ищеца и неплатено възнаграждение за този извънреден труд, а именно: 1/ 3 864,90 лв. (приложение №
3 към въпросите на ищеца, изготвено по поискания от ищеца вариант - с отнасяне
на неползваните в законоустановения срок компенсации към най-старите задължения
на ответника към ищеца), ведно с мораторна лихва в размер на 2 027,59 лв.
(приложение № 4), и 2/ 2 594,34 лв. (приложение № 8 към въпросите на ответника,
в което възнаграждението е изчислено при отчитане на реалното ползване на
компенсациите от ищеца съобразно заповедните книги) ведно с мораторна лихва в
размер на 2 661,26 лв. (приложение 10). Предвид констатирани от страните фактически
грешки в експертизата и двете страни са поставили допълнителни задачи към
експертизата, но съдът е допуснал само задачите на ответника, тъй като допълнителните
задачи на ищеца не са били формулирани в срок.
По
поставените от ответника допълнителни задачи е изготвено допълнително
заключение от в.л. С.. Вещото лице е констатирало грешки в първоначалната
експертиза, след корекцията на които е дало заключение, че за периода
09.01.2012 г. – 15.12.2014 г. положеният от ищеца и некомпенсиран труд над
нормата е в размер на общо 8 часа (през м. октомври 2012 г.), за които му се
полага възнаграждение в размер на 35,61 лв., ведно с мораторна лихва в размер
на 7,64 лв. или общо 43,25 лв.
Предвид установеното и от двете вещи лица наличие на положен
от ищеца и некомпенсиран труд, следва да се премине към разглеждане на
направеното от ответника възражение за погасителна давност на вземанията на
ищеца за периода преди 09.01.2012 г., по което съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 136а, ал. 4 от КТ, която
следва да намери приложение в настоящия случай, поради непълнота на специалния
закон, работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез
съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден, а
когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в
горепосочения срок, работникът или служителят има право сам да определи
времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез
съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две
седмици предварително, т.е. след изтичането на 4-месечния срок за
работника/служителя възниква право да компенсира с почивка удълженото работно
време след предварително писмено уведомяване. Това право на служителя също се
погасява с 3-годишна давност, която започва да тече от възникване на
преобразуващото му право, т.е. след изтичане на 4-месечния срок след полагане
на дежурството, а при прекратяване на трудовото/служебното правоотношение
единствено непогасеното право на компенсации се трансформира в парично вземане
на осн. чл. 136а, ал. 5 от КТ. С оглед на това и предвид факта, че договорът за
военна служба на ищеца е прекратен на 15.12.2014 г., то следва да се приеме, че на
тази дата правото му да извърши компенсация с почивка се е трансформирало в
парично вземане, като погасено по давност е това право на ищеца, възникнало
преди 15.12.2011 г. Отчитайки четиримесечния срок след полагане на нарядите, в
който работодателят следва да компенсира с почивка удълженото работно време, то
се налага изводът, че погасено по давност е правото на ищеца да заяви ползване
на компенсации за дежурства, положени преди 15.08.2011 г., съответно към
момента на прекратяване на договора му за военна служба за ищеца е възникнало
право да получи възнаграждение за положени и некомпенсирани/незаплатени
дежурства след тази дата. Следва да се отбележи, че по делото липсват твърдения
и доказателства в хода на служебното им правоотношение ищецът да е заявил и да
е поискал от ръководителя си осигуряване ползването на полагащите му се почивки,
което би прекъснало погасителната давността за правото на ищеца по чл. 136а,
ал. 4 от КТ.
Предвид
гореустановения факт, че към датата на прекратяване на договора за военна
служба по давност е било погасено правото на ищеца да заяви ползване на почивки
за дежурства, положени преди 15.08.2011 г., съдът намира, че за положените след
тази дата дежурства на същия се следва възнаграждение като за извънреден труд.
Видно от Справка
11 към основното заключение (в частта за периода август 2011 г. – декември 2011
г.) и от допълнителното заключение, което коригира първоначалното заключение досежно
периода януари 2012 г. – декември 2014 г., през непогасения по давност период 15.08.2011
г.- 15.12.2014 г. ищецът е положил дежурства в размер на общо 48 часа, които не
са били компенсирани с почивки и за тях не му е платено възнаграждение, поради
което на същия следва да бъде присъдено възнаграждение за тези дежурства, което
възнаграждение възлиза на общо 236,54 лв. С оглед на това съдът намира, че
предявеният главен иск за неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до
предявения размер от 13 946,60 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По отношение на акцесорния иск за
заплащане на мораторна лихва върху главницата, съдът намира, че такава се
дължи, считано от 16.12.2014 г., тъй като процесното парично вземане на ищеца
за заплащане на възнаграждение
като за извънреден труд е възникнало едва след прекратяване на правоотношението
му с ответника на 15.12.2014 г. Ето защо на ищеца следва да бъде присъдена
мораторна лихва върху главницата от 236,54 лв., дължима за периода 16.12.2014
г.- 08.01.2015 г., която е в размер на 1,58 лв., изчислена от съда чрез
електронния продукт Calculator.bg. В
останалата му част - за периода до 16.12.2014 г. и над уважения до предявения
размер от 1 000 лв. искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен като
неосноватален и недоказан.
По отношение на предявените искове за
заплащане на сумата от 2 418,60 лв., представляваща дължимо и неплатено
трудово възнаграждение на ищеца за периода 12.05.2009 г.- 31.12.2012 г., и на
сумата от 150 лв. - общо дължима мораторна лихва върху него до предявяването на
иска, съдът намира същите за основателни, тъй като видно от Справка 6 към
основното заключение през този период на ищеца се е полагало и не е било
платено трудово възнаграждение в размер на 2 434,71 лв., върху което се дължи
мораторна лихва в общ размер от 930,47 лв. Поради това и тъй като в случая
исковете са предявени в по-малки размери, то те следва да бъдат уважени изцяло
до размерите, в които са предявени. Съдът намира, че направеното от ответника
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност не касае тези претенции на
ищеца, тъй като както в отговора, така и
в писмената си защита процесуалният представител на ответника е направил това
възражение след становището си по първите два предявени иска – за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд и мораторна лихва върху него и едва след това
е изразил становище за неоснователност на иска за заплащане на неплатена част
от дължимо трудово възнаграждение, но не е направил възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от този иск.
В полза на ищеца следва да бъде присъдено
и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху двете главници,
считано от предявяването на иска на 09.01.2015 г. до окончателното им
изплащане.
Предвид частичното уважаване на
предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 192,29 лв., представляваща част от направените от него
разноски по делото, съответна на уважената част от исковете, а на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 671,80 лв., представляваща
част от направените от него съдебно-деловодни разноски, съответна на отхвърлените
части от исковете.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответното военно формирование следва да заплати по сметка на БРС държавна такса
в размер на 246,74 лв., дължима върху уважените части от исковете при минимум
от 50 лв. за всеки иск.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Военно формирование 32890 - Бургас, с адрес: гр. Бургас, м. „Атия”, като част от
структурата на Министерството на отбраната на Република България, да заплати на
Т.С.А., ЕГН **********, съдебен адрес *** -
чрез адв. М. П., сумата от 236,54 лв. (двеста тридесет и шест лв. и петдесет
и четири ст.), представляваща възнаграждение за положени от него 48 часа извънреден труд
през периода 15.08.2011 г.- 15.12.2014 г. вследствие
на полагащи и неползвани почивки след изпълнявано дежурство по график и др. в поделения/военни формирования 26970 -
Бургас, 34590 - Бургас и 22480 - Бургас, сумата от 1,58 лв. (един лв. и петдесет и осем
ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата от 236,54 лв., дължима за
периода 16.12.2014 г.- 08.01.2015 г., сумата от 2 418,60
лв. (две хиляди четиристотин и осемнадесет лв. и шестдесет
ст.), представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение на ищеца за
периода 12.05.2009 г.- 31.12.2012 г., и сумата от 150 лв.,
представляваща общо дължима мораторна лихва от падежа на всяко месечно
задължение за заплащане на трудово възнаграждение до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху
главниците от 236,54 лв. и 2 418,60 лв., считано от 09.01.2015 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 192,29
лв. (сто деветдесет и два лв. и двадесет и девет ст.), представляваща част от
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съответна на уважената част от
исковете, като в останалите им части над уважените до предявените размери и
периоди ОТХВЪРЛЯ предявените искове.
ОСЪЖДА
Т.С.А., ЕГН **********, съдебен адрес *** -
чрез адв. М. П., да
заплати на Военно
формирование 32890 - Бургас, с адрес
гр. Бургас, м. „Атия”, като част от структурата на Министерството на отбраната
на Република България, сумата от 671,80 лв. (шестстотин седемдесет
и един лв. и осемдесет ст.), представляваща част от направените от ответника
съдебно-деловодни разноски, съответна на отхвърлените части от исковете.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890 - Бургас, с адрес гр. Бургас, м. „Атия”, като част от структурата
на Министерството на отбраната на Република България, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на 246,74
лв. (двеста четиридесет и шест лв. и седемдесет и четири ст.).
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА