Р Е Ш Е Н И Е
№
108
гр.
Велико Търново, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
секретаря П.И.и прокурора от ВТОП И.Б.разгледа докладваното от съдия Дабкова
касационно АНД № 10 120/2022 г. по описа на АСВТ и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново
при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, действащ чрез упълномощения Ю..
Производство
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
На
касационен контрол е подложено Решение № 57 от 30.03.2022 г. по АНД № 639/2021
г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Със същото е отменено Наказателно постановление № 571430-F593374/13.04.2021 г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – ВТ при ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП. С това НП на дружеството
„ИЛЮЗИЯ-1” ЕООД, с. Върбица, на основание чл. 185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/, е
наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 700.00лв.
за
нарушение на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Касаторът
твърди, че обжалваното Решение на РС е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Органите по приходите са спазили закона,
като постановените АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по закон.
Събраните доказателства подкрепят извода им за осъществено нарушение.
Неправилен счита извода на РС, че показанията на актосъставителите не се
ползват с висока доказателствена стойност. По тази логика същото се отнасяло и
до разпита на бащата на управителя на дружеството. Не приема извода на РС, че
на процесната дата не е доказано извършването на продажба, т.к. констатациите в Протокола за
извършената проверка и самия АУАН подкрепят извод за осъществяването на такава,
при което не е издадена ФКБ или такава от кочан. По тези съображения се иска отмяна на Решението на ГОРС.
В
о.с.з. касаторът не изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба, чрез упълномощения адвокат ангажира писмен отговор за
неоснователност на КЖ. Настоява, че Решението на РС е правилно постановено при спазване на
процесуалните правила и материалния закон. Моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Намира Решението на РС за правилно, т.к. действително НП страда от
изтъкнатите в същото пороци. Предлага съставът на АСВТ да остави в сила
Решението на РС, а жалбата без уважение.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба. Въз основа на установените от първата инстанция факти,
приема следното от правна страна:
Жалба
е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, за която
оспореният акт е неблагоприятен, в
законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН/ ред. на ДВ бр.109 от 2020г./, Решението на районния съд
подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно и за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Оплакванията
в КЖ съдът квалифицира като такива за неправилно приложение на материалния
закон и съществено нарушение на процесуални правила, доколкото сочената в КЖ
необоснованост на решението не е касационно
основание по смисъла на НПК. Инвокираните оплаквани в КЖ следва да се квалифицират като касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с ал.2 и ал.3 от с.р. на НПК.
Настоящият
съдебен състав като прецени поддържаните касационни основания и доказателствата
по делото намира касационната жалба за допустима, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
ГОРС
е установил следното от фактическа страна:
Наказателното
постановление е издадено срещу дружеството за извършена покупка на стоки на
стойност 14,00лв., за която търговецът не е издал фискален касов бон от
наличното в обекта и работещо ФУ. Деянието е квалифицирано като нарушение на
118,ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Санкционирано
по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – имуществена санкция от 700,00лв.
При
установените факти, ГОРС е формирал следните правни изводи:
Предвид
противоречието между отразеното в Протокола за извършената проверка и други
писмени доказателства, както и ниската доказателствена стойност на гласните
доказателствени средства, ГОРС е достигнал до извода, че не е доказан факта на
извършена продажба на посочените стоки, която да задължава търговеца да издаде
ФКБ.
Изводът
на настоящата инстанция след проведения касационен контрол е, че постановеното
от Районен съд решение не страда от пороци, съставляващо касационни основания. Нито
тези, посочени в КЖ, нито тези, за които АСВТ служебно следи.
Фактическата
обстановка е изяснена. Събрани са по предвидения процесуален ред необходимите
доказателствени средства, които са обсъдени, по отделно и в тяхната взаимна
връзка. В доказателствената съвкупност няма игнорирани доказателствени
средства, нито такива, чието съдържание да е преиначено от РС. При верни
фактически констатации, обосновани със събраните доказателства правилно е
приложен материалния закон.
Оплакването,
че РС неправилно оценил свидетелските показания на служителите на НАП, АСВТ
намери за неоснователно. РС правилно не
е кредитирал тези показания с доверие. Изложил е мотиви за това, които
се основават на наличието на противоречие между св. показания на ОП и събраните
писмени доказателства. Така проверяващите твърдят, че са платили с банкнота от
20лв., каквато няма в описа на касовата наличност. Посочват и цена на сделката
от 14лв., която не кореспондира с представения ценоразпис за 10 кебапчета и две
кюфтета. Освен това, св. И./баща на управителя/ твърди, че след края на
работния ден поставят на определено за целта място останалата храна, с която
могат да се нахранят бездомните, които знаят тази им практика. Същият посочва,
че не е вземал пари от проверяващите. При тези обстоятелства касационната
инстанция не намира да е допуснато от РС съществено процесуално нарушение при
преценка на гласните и писмени доказателства
по делото. Правилно РС е изтъкнал, че предвид връзката на свидетелите
със съответната страна, то доказателствената им стойност е ниска и поради това
следва да се оцени с оглед съответствието им с другите доказателствени
средства. В случая това са ПИП и събраните други писмени такива при проверката.
Тук
следва да се подчертае, че в рамките на
производството по ДОПК, съгласно чл.50 от ДОПК, ПИПроверка има качеството на официален
удостоверителен документ с обвързваща съда материална доказателствена сила. Не
така стои въпросът в наказателния процес. Съгласно чл.14, ал.2 от НПК, доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила. Поради това правилно РС не е дал предимство на ПИП, като в съответствие с
правилата на процесуалния закон е изложил мотиви в кои пунктове констатациите в
същия противоречат на другите доказателствени средства. Самият АУАН не
съставлява доказателство, т.к. с него се
предявява обвинението, а пред съда
действа презумпцията за невиновност/чл.16 от НПК/. Препратката, която е
направил РС към АД №89/2021г. на АСВТ не е определяща, доколкото това са две
самостоятелни производства, които не са взаимно обусловени. Но идентичните изводи са установени върху
идентични доказателства.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е валидно,
допустимо и правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Разноски
не се присъждат, т.к. такива не са поискани.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът в
посочения касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57 от 30.03.2022
г., постановено по АНД № 639/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: