№ 102
гр. Сливен, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230103232 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията
на обективно кумулативно съединяване са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124 ал.1
от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 2251/2023 г. на СлРС, срещу която е подадено в срок възражение по
чл. 414 от ГПК. В исковата молба на ищцовото дружество се излагат
твърдения, че вземанията са придобити с договор за цесия между
първоначалния кредитор и ищцовото дружество. Сочи се, че на 18.11.2021 г.
между първоначалния кредитор „Сити Кеш“ ЕООД и ответника П. Д. е
сключен договор за потребителски кредит №593973 и заемодателят е
предоставил под формата на заем парична сума в размер на 800 лв. От своя
страна длъжникът не е заплатил дължимия заем, под формата на парична
сума, към дружеството кредитор, с оглед на което се обосновава довод за
наличие на правен интерес за ищцовото дружество от иницииране на
производство за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение срещу него, като се претендират и разноските по исковото и
заповедното производство.
1
От страна на ответника не е постъпил в срока по чл. 131 от ГПК
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В
писмена молба се иска уважаване на исковете.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и оспорва исковете,
като твърди, че не е вземал никакви пари от Сити Кеш.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.11.2021 г. в гр. Сливен между ответника П. С. Д. и „Сити Кеш“
ООД е сключен договор за потребителски кредит №593973, като дружеството
е предоставило сумата 800 лева. Договорът е надлежно подписан от
ответника. На 09.06.2022г. е настъпил падежа на цялото задължение. С
договор за цесия вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на
ищцовото „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , като
ответникът е надлежно уведомен съгласно чл.99 от ЗЗД за цесията с
връченото му уведомително писмо, приложено към исковата молба.
Със заповед №1322/02.06.2023г. по ч.г.д.№2251/2023г. на СлРС е
разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество
като кредитор, както следва:
- главница в размер на 800,00 лева, ведно със законната лихва за забава
върху нея, считано от 02.06.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата 105,55 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.11.2021 г. до 09.06.2023 г.
-сумата 323,18 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.11.2021г. до 02.06.2023г.;
-сумите 25,00 лева и 75,00 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в
съда на 02.06.2023г. заявление и е връчена на ответника, който е подал
възражение по чл.414 от ГПК в срок.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от
ответника на ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
2
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими,
относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на
правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са основателни.
Налице е валиден договор за заем, подписан лично от ответника, който
не е подал в срок отговор на исковата молба и не е оспорил по предвидения в
закона ред подписа си. Налице е неплащане от негова страна съгласно
погасителния план, поради което се дължат процесните суми. Ответникът не
е доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито твърди да е
извършил такова. При това положение единственият възможен извод
съобразно събраните писмени доказателства и правилата за разпределение на
доказателствената тежест, е за дължимост на процесните суми.
Прехвърлянето на вземанията чрез договора за цесия е валидно и е породило
правни последици. В случая за уведомяването на длъжника е приложимо
разрешението, дадено по т.д.№12/2009г. на ІІ т.о., ТК на ВКС и решение
№80/03.06.2016г. по в.гр.д. №176/2016г. на СлОС. Без значение за
валидността на действията е, че уведомяването за цесията е направено чрез
връчване в хода на процеса на уведомление на ответника, тъй като това е
допустимо съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС. В този смисъл е и
практиката на Окръжен съд-Сливен-решения по въззивни гр.дела
№366/2019г. и №353/2019г. Следва да се посочи, че към момента е настъпил
крайния падеж на цялото задължение, като това обстоятелство следва да бъде
взето предвид при преценката относно изискуемостта на вземанията.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2251/2023г. на СлРС, а
именно:
- главница в размер на 800,00 лева, ведно със законната лихва за забава
върху нея, считано от 02.06.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата 105,55 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.11.2021 г. до 09.06.2023 г.
3
- сумата 323,18 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.11.2021г. до 02.06.2023г.
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на
разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се
присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 325,00 лева,
включващи заплатени държавни такси и юрисконсултски възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че П. С. Д. с ЕГН-********** от
**************************** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №1322/02.06.2023г. по
ч.гр.д.№2251/2023г. на СлРС, а именно:
- главница в размер на 800,00 лева, ведно със законната лихва за забава
върху нея, считано от 02.06.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата 105,55 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.11.2021 г. до 09.06.2023 г.
-сумата 323,18 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.11.2021г. до 02.06.2023г.;
ОСЪЖДА П. С. Д. с ЕГН-********** от
**************************** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 сумата 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща разноски
по делото, включващи разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4