Решение по дело №697/2015 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 януари 2017 г. (в сила от 14 април 2018 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20157140700697
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  46

 

гр. Монтана, 30 януари 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 12.01.2017 г. в състав:

 

                                       Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря: Д.Д. и прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, А.д. 697 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 204, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1 и сл. от ЗОДОВ и се разглежда след връщането му от ВАС по прекратително определение за продължаване на съдопроизводствените действия.

Образувано е по искова молба на Т.М.В.,*** против Държавен фонд „Земеделие”, гр. София за присъждане на имуществени вреди, представляващи неизплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за 2008 г. В жалбата твърди, че е оправдан изцяло по повдигнато от прокуратурата обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 2, вр. с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, а въз основа на подадена жалба е постановено  решение 556/2014 г. по адм.д. 370/2014 г. на Адм. съд Монтана, с което е обявена нищожността на Уведомително писмо изх. 01-122/404-205 от 26.08.2009 г., който акт не поражда целените с него правни последици. Липсата на административен акт издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който да е направено или отказано плащане по СЕПП и НД за 2008 г. е основание административният орган да извърши фактическо изплащане на полагащата се субсидия, като за целта издаде необходимото нареждане към съответната банка. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника са му нанесени имуществени вреди, представляващи неизплатеното финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за 2008 г.

След многократни уточнения от страна на ищеца, в с.з. от 24 ноември 2016 г. същият изрично заявява, че търси обезщетение от обявения за нищожен административен акт, поради което и в съдебното производство не е изследван въпросът относим към чл. 204, ал. 4 от АПК за установяване незаконосъобразност на съответно действие или бездействие. 

В съдебно заседание молителят поддържа иска и моли да му се уважи исковата претенция като му бъде присъден размерът установен от вещото лице. 

Ответната страна Държавен фонд „Земеделие”, гр. София чрез процесуалния си представител юрк. К. в молба-становище и становище оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че в обхвата на съдебната проверка по адм.д. 370/2014 г. на АдмС Монтана е бил въпросът за валидността на акта, а не и по съществото на спора, т.е. има или не основание за изплащане на финансова помощ по заявлението от 2008 г., поради което и преписката е върната за произнасяне по същество от компетентния за това орган. Твърди още неяснота на претендираните вреди, както и доказателства за тяхното настъпване, както и че подаването на заявление за подпомагане не води по необходимост до задължение от плащане на субсидия. Оспорва допустимостта на акцесорния иск, евентуално твърди неоснователност.

Прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че предявената искова молба е неоснователна. Подробно в представено по делото писмено заключение излага подробни съображения за липсата на елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доказателствената тежест за наличието на които пада върху ищеца в процеса. В тази връзка посочва, че не е установена имуществена вреда, която да бъде обезщетена, както и не е налице причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменения нищожен акт. Издаденото Уведомително писмо на 28.03.2016 г. е актът, с който приключва съответната процедура и този акт не е оспорван. В своето заключение Прокурор Александрова обосновава и неустановяването на бездействие на конкретния административен орган, а признаването за невинен по произнесена и влязла в сила присъда, въпреки че същата е задължителна за всички лица и органи, то тя не е акт на административен орган, поради което и не подлежи на разглеждане по реда на АПК.

Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на вещо лице.

 

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в исковата молба твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното: 

                                              

С влязла в сила, на 29.12.2011 г., присъда на Окръжен съд Монтана по НОХД 112/2010 г. молителят Т.М.В. е признат за невинен в това, че в периода от 14.ІV.2007 г. до 16.V.2008 г. в гр. Монтана, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на ЕТ „Земпродукт-Т.В.”, със седалище и адрес на управление с. С*** , общ./обл. Монтана, представил неверни сведения пред Общинска служба „Земеделие и гори”, гр. Монтана, както следва: на 14.ІV.2007 г. пред ОСЗГ Монтана подал Общо заявление за единно плащане на площ и Т*** на използваните парцели за 2007 г., изпратени служебно на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – Монтана, като посочил че ще обработва земеделска земя в землището на с. С*** с обща площ 118.62 ха, което деяние извършил с цел да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по СЕПП в размер на 12319.04 лв. и СНД в размер на 4913.70 лв., като през 2007 г. не е обработвал заявената земеделска земя; на 16.V.2008 г. пред ОСЗГ Монтана подал Общо заявление за единно плащане на площ и Т*** на използваните парцели за 2008 г., изпратени служебно на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – Монтана, като посочил че ще обработва земеделска земя в землището на с. С*** с обща площ 190.17 ха, което деяние извършил с цел да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по СЕПП в размер на 24317.08 лв. и СНД в размер на 17678.05 лв., като през 2008 г. обработил 19.61 ха от общо заявената площ, поради което и го оправдава изцяло по повдигнатото обвинение по чл. 248а, ал. 3, във връзка с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. 

С влязло в сила съдебно решение 556 от 3 ноември 2014 г. на АС Монтана е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършено плащане изх. 01-122/404-205/26.08.2009 г. на главен експерт в Областна разплащателна агенция Монтана на Дирекция на „ДФ „Земеделие” и преписката е изпратена на компетентния административен орган за произнасяне, в който смисъл е изискването на чл. 173 ал. 2 от АПК.

На основание влязлото в сила решение 556 от 03.11.2014 г. по адм.д. 370/2014 г. на Адм. съд Монтана е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. 01-6500/4720 от 28.03.2016 г. на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” по заявление с УИН 12/230508/11304 за кампания 2008 г. 

По делото са приложени още Решение по нохд 890/2011 г. на Софийски Апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд Монтана, както и известия за доставяне на цитираните по-горе уведомителни писма.

 

            При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 

По допустимостта на предявения иск.

Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на АПК.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно чл. 203, ал.  1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, когато актът е нищожен поради некомпетентност, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. 

При тази законова уредба, настоящият състав намира предявеният иск за допустим и като такъв да бъде разгледан по същество.

За успешното реализиране на отговорността на държавата, предвидена в чл. 203, ал. 1 от ЗОДОВ, по делото следва да бъде установено, доказателствената тежест, за което пада върху ищеца на иска, наличието на няколко кумулативни предпоставки, а именно: отменен незаконосъобразен административен акт; настъпила вреда – в случая имуществена; причинна връзка между акта и настъпилият вредоносен резултат.

 

По отношение на първата предпоставка – отменен незаконосъобразен административен акт. С обявяване нищожността на Уведомително писмо за извършено плащане изх. 01-122/404-205/26.08.2009 г. на главен експерт в Областна разплащателна агенция Монтана на Дирекция на „ДФ „Земеделие”, преписката е изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне или производството по подаденото от молителя заявление за отпускане на финансова помощ не е приключило и няма отменен незаконосъобразен административен акт, в който смисъл текста на чл. 204, ал. 1 от АПК изисква. 

 Уведомителното писмо, въз основа на чиято нищожност се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди не е окончателен административен акт, тъй като производството, започнало по заявление за отпускане на финансова помощ по реда на ЗПЗП, е останало висящо и по него компетентният административен орган дължи произнасяне. Недействителните административните актове биват нищожни и унищожаеми и за тях законодателят е предвидил различен правен режим, в който смисъл е и разграничаването им в текста на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК. Нищожният административен акт, и поради некомпетентност, за разлика от унищожаемите, последните подлежащи на отмяна, е с такава степен на радикално нарушение на законността, че за него са предвидени специални условия и ред за уреждане на последиците от обявената нищожност - чл. 173, ал. 2 от АПК. По същия различен начин е разрешен въпросът и когато нищожността касае подзаконов нормативен акт - чл. 195, ал. 2 от АПК. 

В хода на настоящото производство, въз основа на влязло в сила съдебно решение по адм.д. 370/2014 г. на Административен съд Монтана, е издаден административен акт, същият постановен от компетентния за това орган. Дали същият е връчен и доколко връчването е редовно е въпрос неотносим към предмета на това производство.     

Обстоятелството, че до момента на подаване на исковата молба, все още не е имало издаден административен акт по подаденото от молителя заявление за подпомагане по реда на ЗПЗП, не обосновава и не създава автоматично правно основание, което да задължава административният орган да изплати исканата субсидия, квалифицирана от молителя „имуществена вреда”. Несвоевременното издаване на административен акт, което е задължение на компетентния административен орган, поражда други правни последици, за чиято защита е предвиден друг процесуален ред.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че в случая не е налице първата визирана в закона предпоставка – липса на отменен незаконосъобразен административен акт.  

По отношение на втората предпоставка – настъпила имуществена вреда. Сам по себе си, обявеният за нищожен административен акт, не влече след себе си настъпването на имуществени вреди, още повече с характер на поискана и неизплатена финансова помощ. Изплащането на финансова помощ по реда на ЗПЗП, е резултат от изпълнение на различни правила и изисквания, предвидени в цитирания закон, чието спазване е предмет на установяване в друго производство, а именно в производството по издаване на съответния акт, с който се отпуска, респ. отказва такава помощ. Производствата по иск за вреди от незаконосъобразни административни актове са специални такива, резултат от предходно водени производства по общия ред /по който се разглеждат подадените по реда на ЗПЗП заявления за отпускане на финансова помощ/. В тази връзка и дължимите по тези специални производства суми имат различен характер и различно правно основание за изплащане, без да се покриват с характера и основанията за изплащане на евентуално дължими суми от производства разглеждани по общия ред, в случая по реда на ЗПЗП, поради което и твърдените от молителя имуществени вреди, във вида и характера, в който се претендират, не могат да настъпят, тъй като такива вреди не са предвидени от законодателя за обезщетяване, а основание за аналогия не съществува. Самите понятия финансова помощ /субсидия/ и имуществена вреда недвусмислено изразяват вложената в тях същност, а когато административният орган установи липса на основание за изплащане на определена сума /в случая субсидия/, за него не съществува и задължение за изплащането й, но контролът върху законосъобразността от такъв отказ е предмет на друго производство. За пълнота следва да се отбележи и обстоятелството, че изплащането на финансова помощ, както се спомена по-горе, е резултат от изпълнението на редица законови изисквания, а тяхното наличие не е установено с влязъл в сила акт, за да могат същите да бъдат търсени като имуществена компенсация, в който смисъл е и предявеният иск, а отъждествяването на задължения от вреди и задължения от субсидия по СЕПП и СНП, няма правна обосновка. 

По отношение на третата предпоставка - причинна връзка между акта и настъпилият вредоносен резултат – от значение е да се установи дали наличието на съответно претърпени вреди, последните с характер на имуществени такива, подлежат на репариране от страна на държавата, тъй като не всички претърпяни вреди подлежат на обезщетение. На такова подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Преките вреди са такива, които са типичен, нормално и естествено настъпващ резултат. Тези вреди въздействат директно върху правната сфера на увреденото лице и обосновават причинната връзка между съответната противоправност и настъпилите вреди и само липсата на незаконосъобразният акт биха били причина същите да не настъпят.

Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, без да са опосредени от друг акт или действие.

В случая по делото, нито е установен окончателно отменен незаконосъобразен акт, нито е установена каквато и да е имуществена вреда. Не се установи и вреда, която евентуално да съдържа в себе си като единствено възможна последица за настъпването й актът, който е обявен за нищожен, за да може да бъде изследвана, причинно-следствена връзка между тях, поради което и тази предпоставка остава недоказана. Обстоятелството, че в това производство, възможността за финансова субсидия по реда на ЗПЗП, е квалифицирана от молителя като имуществена вреда, то това и по изложените по-горе съображения не може да бъде прието за такава, поради което не може да бъде установена и причинна връзка между неотпуснатата финансова помощ и обявеният за нищожен акт.   

С оглед на изложените по-горе мотиви и съображения съдът намира, че в проведеното, по реда на ЗОДОВ и АПК, исково производство, ищецът не доказа наличието на предвидените от законодателя кумулативни предпоставки, даващи основание за реализиране на съответна отговорност.

При този изход на делото, настоящият състав намира, че молителят следва да бъде осъден да заплати направените в производството разноски, а именно: внесените от бюджета на Административен съд Монтана суми в размер на 120 лева, представляващи депозит за изпълнение на съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.Д.П..

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 204, ал. 1 и чл. 172 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Т.М.В.,*** против Държавен фонд „Земеделие”, гр. София за присъждане на имуществени вреди в размер общо на 70104.89 лв. /41995.13 лв. главница и 28109.76 лв. лихва/, представляващи неизплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за 2008 г. 

ОСЪЖДА Т.М.В.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд Монтана сумата от 120 лева, представляващи внесен депозит за вещо лице по изготвена съдебно-икономическа експертиза. 

 

            Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: