Р Е Ш Е Н И Е
№ 260377/3.11.2021г.
03.11.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести октомври през 2021 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря С. М.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 2560 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от БНП „Париба Пърсънъл Файненес” С.А., с адрес на управление: Ф., град П., бул.***, представлявано от Л. Д.и Л.В., чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон Б. - гр. С., ж.к. ***, Бизнес парк С., представлявано от законен представител Д. Д., чрез ***. Н. А. М. срещу С.С.И., с ЕГН ********** ***. С исковата молба се твърди, че на 15.07.2016 г. между БНП „Париба Пърсънъл Файненс” и ответника С. С.И. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ***, посредством което страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в размер общо от сумата от 6 700 лв. за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора – 20.07.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Твърди се, че е договорено паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 311.56 лв., като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Твърди се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен ГПР - 47,47%. Сочи се, че кредитополучателя заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т.5 от ЗПР, при съдържащите се в договора условия, размер, такси и срокове. На следващо място се сочи, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитора удържа сумата посочена в поле „такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Твърди се, че сумата, предмет на договора е преведена по личната сметка на ответника, декларирана от същия и посечена в договора за кредит. На следващо място се твърди, че на осн. чл.3, във вр. с чл.4 от Договора за ответника е възникнало задължение да погаси заема на 48 месечни вноски всяка по 311.56 лв., като в чл.5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че длъжникът е преустановил заплащането на вноските на 20.03.2018 г., като към тази дата били погасени 19 месечни вноски. Твърди се, че на осн. чл.5 от Договора вземането на кредитора БНП „ППФ“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателя просрочи 2 или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в случая била 20.04.2018 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в пълния му размер. Твърди се, че за това от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. На следващо място се твърди, че ищецът е инициирал производство по чл.410 от ГПК пред РС – Я., с което фактически обоснована интереса си от предявяване на настоящия иск. Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземането по договор № ***обективиран в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: 4 797.50 лв. – главница по договора за кредит, 0.00 лв. – възнаградителна лихва, 235.48 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2018 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
При условията на евентуалност, в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно уведомяване обявяване предсрочната изискуемост по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от същата на ответната страна.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на ИМ, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, поради наличие на висящ правен спор между същите страни на същото основание. На следващо място се релевира възражение относно основателността на иска, като се поддържа, че липсва валидно сключен договор по съображенията изложени в отговора. На следващо място се сочи, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че издадената от ищеца кредитна карта е била получена от ответника, както и, че последният е извършил транзакция възползвайки се от предоставения кредитен лимит. На следващо място се релевира за недействителност на договора поради неспазване на императивните разпоредби залегнали в чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. Сочи се, че липсва ясно разписана методика за формиране ГП на разхода по кредита. Сочи се и се поддържа, че е прекомерен. Сочи се още, че не е посочено и на кои дати ответникът е използвал потребителския кредит, как е получил парите от него, кога ги и получил и каква сума се дължи. Също така как е използвал кредитната карта и какви плащания или тегления е извършил. Поддържа се, че самият размер на ищцовата претенция не е индивидуализиран. На следващо място се сочи, че към договора не са приложени и представени Общите условия подписани от страните на всяка страница съгласно изискванията на чл.11, ал.2 от ЗПК; че не са спазени формата на чл.10, ал.1 от ЗПК досежно вид, форма и размера на шрифта не по-малко от 12, в два екземпляра по един за вяска страна по договора, което е самостоятелно основание за недействителността на договора по чл.22 от ЗПК. Сочи се, че не е ясно как е формирана претенцията спрямо ответника дали се касае за два договора, или за един, чието отлагателно условие е настъпило на 24.11.2016 г. или за самостоятелен договор от 24.11.2016 г., с което ответника обуславя възражението си за недопустимост на предявения иск. Иска се от съда да отхвърли предявеният от ищеца иск, като недопустим, неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
По искане на ответника с Определение № *** г. съдът е допуснал и конституирал в настоящото производство като трети лица – помагачи на ответника „Кардиф „Животозастраховане“, клон Б. КЧТ и „Кардиф Общо застраховане“ – клон Б. В предоставеният на третите лица срок е постъпило писмено становище от двете дружества, с което сочат, че съгласно приложеното извлечение от информационната система на застрахователите застрахованото лице ответника С.С.И. за последен път е заплатило застрахователна премия за м.04.2018 г. Сочи се, че съгласно чл.7 от Общите условия на застраховката при неплащане на съответния падеж застрахователната премия застрахователите осигуряват 30 дневен гратисен период, в срока на който застрахователните покрития остават в сила. В 00:00 часа на деня, в който изтича така определения гратисен период индивидуалното застрахователно покритие на лицето се прекратява автоматично. Поради това застраховката била прекратена предсрочно преди изтичане на срока й, поради преустановяване плащането на месечната застрахователна премия. Твърди се, че застрахователното покритие на ответника е прекратено считано от м.06.2018 г. Твърди се, че в срока на застраховката и към датата на изготвяне на писмено становище при застрахователите не е постъпило уведомление за настъпило застрахователно събитие за ответника С.С.И. по сключената застраховка.
Ищцовото дружество редовно призовано за съдебно заседание, не се представлява от законен или процесуален представител, с депозирани по делото преди съдебно заседание молби по същество и на съображенията изложени в тях се поддържа исковата претенция.
Ответника в съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество не се явява, не се представлява от процесуален представител.
Третите лица-помагачи на ответника „Кардиф Животостараховане“, клон Б. и „Кардиф Общо застраховане“, клон Б., редовно призовани, не се явява законен представител, не изпращат и процесуален такъв.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на 24.07.2020 год. пред ЯРС е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и допълнителна молба – уточнение от от ищеца в настоящото производство – БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. срещу длъжника-ответник С.С.И., за сумите от: 4797,50 лева – главница; 130,61 лева – мораторна лихва за периода от 07.12.2019 год. до 13.03.2020 год. и 14.66 лева – мораторна лихва за периода от 14.07.2020 год. до 24.07.2020 год., ведно със законната лихва от момента на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника на 19.08.2020 год. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу нея. На основание чл.415 ГПК заповедния съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжник. В указания от съда срок заявителя е предявил установителен иск предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства: зав. копие на договор за потребителски паричен кредит, тпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 15.07.2016 г. на Ситибанк Н.А. – клон С., зав. копие на сертификат № *** ОТ 15.07.2016 г., ведно с Общи условия за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“ , справка за IBAN *** „ДСК“ от 15.07.2016 г., зав. копие на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 15.07.2016 г., зав.копие на погасителен план, ***, списък на разноските, зав. копие на пълномощно № *** г., зав. копие на извлечение от основно вписване в Търговския и Фирмен регистър към 13.03.2018 г. – превод от френски език на БНП ПЛФ, зав. копие на нотификация за презгранично сливане от м.март 2018 г. и зав. копие на превод от френски език на писмо от ТР към АВ, Канцелария на Търговския съд в П. *** п., Отдел „Документи и проучвания“ до Началника на съдебната канцелария от дата 27.03.2018 г.
Видно от същите се установява, че на 15.07.2016 год. между страните е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, с уговорен размер на кредита – 6700 лева, засрахователна премия в размер на – 1800,96 лева; такса ангажимент – 167,50 лева; обща стойност на плащанията – 14 954,88 лева при лихвен процент – 37.81% и ГПР – 47.47%. Уговорен е бил погасителен план за изплащане на кредита на 48 броя погасителни вноски с падеж на последната погасителна вноска – 20.05.2020 год.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, видно от заключението на вещото лице по която: По договор за кредит *** от 15.07.2016 г. е усвоена сума в размер на 6 700 лева, от които: превод по сметка на ответника – 6 532,50 лева. В периода 23.08.2016 год. – 22.03.2018 год. по договор за кредит *** от 15.07.2016 г. са постъпили плащания в размер на 5919,72 лева, с които са погасени: 1432,36 лева – главница до вноска № *** с падеж 20.02.2018 год. – частично; 3736,96 лева – възнаградителна лихва до вноска № *** с падеж 20.03.2018 год. – частично; 750,40 лева – застрахователна премия до вноска № *** с падеж 20.03.2018 год. След обявяване на предсрочната идискуемост, в периода 22.05.2018 год. – 05.12.2019 год. по договор за кредит *** от 15.07.2016 г. са постъпили плащания в размер на 4091,92 лева, с които са погасени: 507,66 лева – главница до вноска № *** с падеж 20.06.2018 год. – частично; 2716,96 лева – възнаградителна лихва до вноска № *** с падеж 20.07.2020 год. – изцяло; 867,30 лева – мораторна лихва до 05.12.2019 год. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.07.2020 год., размерът на задължението по договор за кредит *** от 15.07.2016 г. е общо 5106,70 лева, от които: 4759,98 лева – главница и 37,52 лева – застраховка. Лихвата за забава за периода от 06.12.2019 год. до 24.07.2020 год. е 309,20 лева. Към датата на изготвяне на заключението – 04.07.2021 год., размерът на задължението по договор за кредит *** от 15.07.2016 г. е общо 5566,49 лева, от които: 4759,98 лева – главница и 37,52 лева – застраховка. Лихвата за забава за периода от 06.12.2019 год. до 24.07.2020 год. е 768,99 лева. Съгласно условията на договора и погасителния план, общия размер на задължението е 14 954,88, от които 6700,00 лева - главница; 6453,92 лева – възнаградителна лихва и 1800,96 лева – застрахователна премия. Месечната погасителна вноска в размер на 311,56 лева включва главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия. Претендираната главница 4797,50 лева включва размера на непогасената главница и една вноска от застрахователната премия – вноска № ***с падеж 20.04.2018 год.. Главница – 4759,98 лева и 37,52 лева – застраховка. От 20.05.2018 год. застраховките са анулирани. Общият размер на извършените плащания по процесния кредит е 10 011,64 лева, с които са погасени следните задължения: 1940,02 лева – главница до вн.№ *** с падеж 20.06.2018 год. – частично; 6453,92 лева – възнаградителна лихва до вн.№ *** с падеж 20.07.2020 год. изцяло; 750,40 лева – застрахователна премия до вноска № *** с падеж 20.03.2018 год. и 867,30 лева – мораторна лихва до 05.12.2019 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск в производството, по който ищецът цели да установи, че ответника му дължи парични суми по договор за договор за потребителски паричен кредит, с който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 6700 лева, засрахователна премия в размер на – 1800,96 лева; такса ангажимент – 167,50 лева; обща стойност на плащанията – 14 954,88 лева при лихвен процент – 37.81% и ГПР – 47.47%.
По делото се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по които ответника е бил неизправна страна, поради което и ищеца в съответствие с чл.5 от Договора е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем. Видно от заключението на вещото лице е че . Към датата на изготвяне на заключението – 04.07.2021 год., размерът на задължението по договор за кредит *** от 15.07.2016 г. е общо 5566,49 лева, от които: 4759,98 лева – главница и 37,52 лева – застраховка, застрахователната премия – вноска № *** с падеж 20.04.2018 год., като вноските за застрахователната премия са анулирани, но считано от 20.05.2018 год. В този смисъл искът за главница се явява основателен и следва да се уважи, така както е предявен.
Видно от заключението на вещото лице е, че мораторната лихва до 05.12.2019 год. в размер на 867,30 лева е била погасена, поради което и иска за мораторна лихва за периода от 20.04.2018 год. до 05.12.2019 год. се явява неоснователен и следва да се отхвърли, както и за периода от 13.03.2020 год. до 14.07.2020 год. предвид разпоредбата на чл.6 ЗМДВИППП. Видно от заключението на вещото лице лихвата за забава за периода от 06.12.2019 год. до 24.07.2020 год. е 768,99 лева. Ето защо искът за мораторна лихва следва да се уважи, така както е заявена претенцията в заповедното производство, а именно 130,61 лева – мораторна лихва за периода от 07.12.2019 год. до 13.03.2020 год. и 14.66 лева – мораторна лихва за периода от 14.07.2020 год. до 24.07.2020 год., а за разликата над 145,27 лева до предявения размер от 235,48 лева и за периода от 20.04.2018 год. до 05.12.2019 год. и за периода от 13.03.2020 год. до 14.07.2020 год., искът да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
С оглед установената по делото фактическа обстановка и приетото по делото заключение на вещото лице неоснователни се явяват възраженията на ответника за липсата на валиден договор и за липсата на яснота дали са сключени един или два договора. Като неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото се преценят и възраженията за нарушения императивните норми на ЗПК. Уговорените лихвен процент – 37.81% и ГПР – 47.47%, не противоречат на добрите нрави, доколкото ответника е бил запознат с условията на договора при сключването му.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски по съразмерност на уважените искове.
Съгласно съдебната практика, съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в исковото и заповедното производство разноски по съразмерност в общ размер на сумата от 630,39 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Я.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, че в полза на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление Ф., гр. П.., бул.***, представлявано от Л. Д. и Л. В., чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон Б. - гр. С., ж.к.***, Бизнес парк С., представлявано от Д. Д. съществува вземане срещу С.С.И., с ЕГН ********** ***, по договор *** от 15.07.2016 г., за сумите: 4797.50 лв. – главница по договора за кредит, 130,61 лева – мораторна лихва за периода от 07.12.2019 год. до 13.03.2020 год. и 14.66 лева – мораторна лихва за периода от 14.07.2020 год. до 24.07.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.07.2020 год. до окончателното и изплащане, за които суми, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. описа на Районен съд Я., като иска за мораторна лихва за разликата над 145,27 лева до предявения размер от 235,48 лева и за периода от 20.04.2018 год. до 05.12.2019 год. и за периода от 13.03.2020 год. до 14.07.2020 год. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, С.С.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление Ф., гр. П.., бул.***, представлявано от Л. Д. и Л.В., чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон Б. - гр. С., ж.к. ***, Бизнес парк С., представлявано от Д. Д. сумата от 630,39 лева, представляваща сторените от ищеца по съразмерност разноски в заповедното и исковото производство.
Решението се постановява при участието на трети лица помагачи на страната на ответника С.С.И. - „Кардиф Животозастраховане, клон Б.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.*** и „Кардиф Общо застраховане, клон Б.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: