№ 122
гр. Велико Търново, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от Г. Г. Гражданско дело № 20224110102917 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на М. Д. У. срещу Н. М. У. за налагане на мерки за защита
от домашно насилие.
Молителката твърди, че ответникът е нейн син, както и че на 8.11.2022 г. същият е
извършил спрямо нея акт на домашно насилие на работното й място в ДГ „***“, гр.
Велико Търново. Заявява, че синът й е влязъл в кабинета й, като след разговор с
учителката на нейната внучка и след излизането на последната от кабинета е заключил
вратата на помещението и се е нахвърлил върху нея, хващайки я за гърлото. Сочи, че
ответникът е отправил закана, че ще я размаже, ако доближава детето му, като
държейки я за гърлото я е опрял в прозореца и е продължил да се заканва, че ще я
пребие и че ще й стъжни живота. Твърди, че се е опитала да се съпротивлява,
доколкото е било възможно, но синът й е надделявал силово и грубо я е блъскал ту към
масата, ту към единия и другия край на помещението, продължавайки да я обижда.
Заявява, че не се е наранила сериозно, само защото е успяла да намери опора в
мебелите. Сочи, че е успяла да стигне до вратата и да я отключи с намерение да повика
помощ, но ответникът е притиснал силно китките й и пак е заключил, след което
последвала нова серия от блъскания и заплахи. Твърди, че тогава е повишила тон и го е
предупредила, че ще извика полиция, след което синът й е излязъл от стаята и е
напуснал сградата. Заявява, че на виковете й за помощ са се притекли колеги, които
след като са разбрали какво се е случило и са видели състоянието й са я посъветвали да
1
потърси съдействие от полицията. Сочи, че продължава да изпитва страх и стрес, тъй
като ответникът е емоционално неуравновесен, агресивен и непредвидим.
Ответникът не оспорва, че на 8.11.2022 г. е бил в кабинета на молителката, но
категорично отрича да е упражнил насилие спрямо нея. Заявява, че е казал на майка си
да не тормози детето му, както и че ако ще излиза с него, той и съпругата му трябва да
знаят за това. Сочи, че по това време в кабинета на молителката е била учителката на
дъщеря му, при което той е седнал на стол до вратата и е започнал да чака да остане с
майка си с цел да не я злепоставя пред други лица. Твърди, че още като го е видяла
молителката го е нападнала с думи, че не го познава и че трябва да напусне, тъй като
ще извика полиция, след което е тръгнала да го бута с ръка, за да напусне кабинета,
което той е сторил. В този ред на мисли, счита, че самият той е бил обект на
психическо и физическо насилие, а изложеното от молителката не отговаря на
истината.
В проведените открити заседания процесуалният представител на молителката
поддържа молбата за защита и моли за налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 от
ЗЗДН.
Процесуалният представител на ответника поддържа становището за
неоснователност на молбата. Заявява, че показанията на разпитаните във второто
заседание свидетели не следва да се кредитират, тъй като същите не отговарят на
истината и са дадени след запознаване с показанията на останалите свидетели. Обръща
внимание, че въпросните двама свидетели не са очевидни на твърдяното домашно
насилие и счита, че показанията им целят единствено дискредитирането на тези,
дадени от съпругата на ответника.
Великотърновският районен съд, като взе в предвид събраните доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл. 9 ЗЗДН, подадена е в
едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, поради което
съдът намира производството за допустимо.
По делото не е спорно, че ответникът е син на молителката, както и че
отношенията между двамата в последните няколко години са обтегнати.
За установяване на изложеното в молбата твърдение за извършен в сутрешните
часове на 8.11.2022 г. акт на домашно насилие спрямо молителката последната
ангажира гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели при режим на
довеждане.
В показанията си св. М. Н. – колега на молителката в ДГ „***“, гр. Велико
Търново, заявява, че на 8.11.2022 г. е била в своя кабинет, намиращ се непосредствено
срещу този на М. У., като около 8:00–8:30 часа една от учителките, която през това
2
време е била в кабинета, я е попитала кой е господинът, при което свидетелката е
погледнала и е видяла ответника, който бил седнал на стола до кабинета на М. У..
Твърди, че вратата на кабинета й през цялото време е била полуотворена, като в един
момент св. И. И. е дошла при нея с думите: „Милена, бързо ела в кабинета на г-жа У.!“,
след което е отишла в кабинета на молителката и е заварила последната силно
разстроена, плачеща и трепереща. Сочи, че на въпрос от нейната страна какво се е
случило молителката е отвърнала, че синът й е влязъл в кабинета й, заключил е вратата
от вътрешната страна, след което я е блъскал към шкафовете и към прозореца. Заявява,
че не е чула викове или шумове от кабинета на М. У., че молителката е била в шок, че е
изпитвала срам и неудобство от случилото се и че й е показала леко зачервяване по
китките си. Твърди, че за случая са уведомени органите на МВР, както и че през
следващите дни М. У. е била тревожна и е споделила, че се страхува да спи в дома си.
В показанията си св. И. И. – колега на молителката в ДГ „***“, гр. Велико
Търново, заявява, че в часовия интервал от 08:00 до 09:00 часа е тръгнала да съобщава
на М. У. бройката на присъстващите деца в групата, с която работи, като влизайки в
коридора, намиращ се пред кабинета на молителката, е направила няколко крачки, при
което вратата на кабинета се е отворила с „гръм и трясък“ и е видяла как ответникът
излиза оттам с бърза крачка. Твърди, че в следващия момент е погледнала в кабинета и
е видяла молителката трепереща, разстроена и плачеща, при което я е попитала какво
става, а последната е отговорила, че синът й я е душил. Сочи, че след това е извикала
св. Н.а и се върнала при групата си, както и че в момента, в който ответникът е минал
покрай нея, в коридора не е имало никой. Заявява, че не е чула ответникът да казва
нещо на молителката, нито е чула викове, писъци или крясъци.
В показанията си св. Десислава М. – също колега на молителката в ДГ „***“, гр.
Велико Търново, заявява, че на 8.11.2022 г. е слязла до кабинета на М. У., за да предаде
бройката на децата в групата, с която работи. Твърди, че отивайки пред кабинета е
видяла ответника седнал на стол пред вратата, като двамата се поздравили с усмивка.
Сочи, че след това е влязла в кабинета на молителката, а след нея е влязъл и
ответникът, който е затворил вратата. Заявява, че докато е разговаряла служебно с М.
У., ответникът се е обърнал към нея с думите „Госпожо, да Ви помоля да не давате
моето дете на тази госпожа!“. Твърди, че след така казаното молителката се е обърнала
и към двамата с думите: „Ще Ви помоля да излезете и да си кажете каквото имате!“,
при което е станала от бюрото, отишла е до вратата и я е отворила. Св. М. сочи, че е
тръгнала към вратата, а ответникът е станал от стола, на който е бил седнал, като тя
сметнала, че двамата с Н. У. ще излязат навън, но излизайки вратата зад нея се
затворила, заключила и така ответникът останал в кабинета на молителката. Заявява, че
когато е влизала в кабинета на М. У. в коридора пред същия не е имало никой, че на
излизане също е нямало никой, като в края на коридора е видяла медицинското лице и
нейн колега, който също бил тръгнал да предава бройката с децата от своята група, но
3
тя го е помолила да изчака, тъй като помислила, че молителката и ответника имат да си
кажат нещо. Твърди, че след излизането си от кабинета е останала пред вратата за
няколко секунди, след което се е качила при групата си. Сочи, че малко по-късно при
нея е влязла св. Н.а, която я е помолила да излезе, защото долу има полиция и трябва
да даде показания. Сочи, че когато е слязла в кабинета на М. У. е видяла двама
полицаи, които са поискали от нея да опише какво е видяла, като в този момент
молителката е плачела и е била разтреперана.
В показанията си св. Моника У. – дъщеря на молителката и сестра на ответника,
заявява, че е ставала свидетел на вербална агресия от страна на брат си към майка им,
като е чувала как ответникът казва на молителката да не припарва до дъщеря му.
Твърди, че няколко дни след случилото се на 8.11.2022г. ответникът й се е обадил по
телефона, за да й каже неговата гледна точка, като в хода на разговора е споделил, че е
влязъл с добри намерения, но се е стигнало до ситуация, при която се е афектирал и че
според него случилото се „е било малко“. Сочи, че майка й е споделила за оказано
физическо насилие от страна на сина й, както и че същата е била стресирана, уплашена
и разочарована.
На така ангажираните от молителката гласни доказателства бяха
противопоставени насрещни такива.
В показанията си св. А.-М. У. – съпруга на ответника, заявява, че от около две
години тя и съпругът й нямат връзка с молителката, поради обтегнатите отношения
между последните. Сочи, че дъщеря им посещава в ДГ „***“, гр. Велико Търново,
където работи молителката, както и че на 8.11.2022 г. заедно с ответника са завели
детето в детската градина и тъй като нямат връзка с М. У. са решили да отидат в
кабинета й, за да разговарят с нея по повод дъщеря им. Твърди, че след влизането си в
градината съпругът й е предложил тя да остане във фоайето пред кабинета на
молителката, което тя и сторила. Заявява, че ответникът първоначално е седнал на стол
до кабинета, тъй като в стаята на М. У. е имало учител (св. М.), като преди да излезе
въпросният учител и Н. У. са се поздравили, след което св. М. е излязла и е
продължила нагоре по стълбите. Сочи, че тогава ответникът е станал от стола и е
тръгнал да влиза в кабинета, но тъй като преди това молителката вече го е била видяла,
същата е започнала да крещи истерично: „Махайте се от тук! Кой сте Вие? Какъв сте
Вие? Чужди лица нямат право да влизат в учебното заведение!“ Твърди, че съпругът й
е казал, че иска да разговарят за дъщеря му, но молителката се е приближила, хванала
го е за якето, за да го подкани да излезе от стаята, след което отново е започнала да
крещи: „Махнете се от детското заведение!“ Последвал нов опит за разговор от страна
на ответника, но молителката го избутала от кабинета, свидетел на което станал друг
родител на дете от градината. Заявява, че след виковете на молителката ответникът е
4
започнал излиза, като са започнали да слизат и други жени. Сочи, че след това с
ответника са напуснали детската градина. Споделя, че съпругът й като цяло не е могъл
да влезе в кабинета на М. У., както и че вратата на същия е била отворена, поради
което е виждала ответника през цялото време.
В показанията си св. Г. Г. заявява, че не е бил свидетел и не е чувал ответникът да
има агресивни прояви към молителката, като счита, че същият обича майка си.
Споделя за случай, при който преди известно време познат на М. У. е направил опит да
блъсне дъщеря му с автомобила си.
След съвкупната преценка на така обсъдените гласни доказателства, съдът приема
за установено, че на 8.11.2022 г. ответникът е извършил акт на насилие спрямо
молителката с опитаните в молбата за защита действия.
Описаната в молбата за защита фактическа обстановка непосредствено преди
твърдения акт на насилие се установява от показанията на св. М. Н., Ил. И. и Д. М.,
като заявеното от тези свидетели е последователно, непротиворечиво, логически
достоверно и изложено от лица, които са незаинтересовани от изхода на делото. В
случая няма как да бъде възприето възражението на ответника, че доколкото св. И. и
св. М. са разпитани във второто съдебно заседание, то показанията на същите не са
достоверни, имайки се в предвид, от една страна, че същите са дадени от лица, които
нямат какъвто и да е личен интерес от даването на показания в полза на едната или
другата страна, а от друга, че въпросните показания са дадени под страх от наказателна
отговорност. Тук не може да не се отчете и липсата на противоречие между
показанията на св. И. и св. М., от една страна, и показанията на св. Н.а, от друга, макар
същите да са дадени в различни съдебни заседания. По този повод не може да бъде
възприет и аргументът, че няма житейска логика ангажираните от молителката
свидетелки да не са чули виковете на своята колежка и това е така, доколкото никъде в
молбата за защита не е посочено, че викове от страна на молителката е имало.
Твърдение за викове и крясъци е наведено от св. А.-М. У., чиито показания обаче са
изолирани и се опровергават от тези на св. Н.а и св. И.. Не може да бъде възприето и
възражението, че при искането за разпит на св. И. и св. М. молителката е променила
фактическата обстановка, изложена в молбата за защита. Напротив, именно за
установяване на вече изложената в молбата за защита фактическа обстановка и с цел
опровергаване показанията на св. А.-М. У. молителката поиска ангажиране на
допълнителни гласни доказателства, като тук отново следва да се подчертае, че
показанията на св. Н.а, св. И. и св. М. са напълно последователни и непротиворечи
едни спрямо други.
По същество твърденият акт на насилие се установява от представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, имаща презумптивна доказателствена сила и подадена
под страх от наказателна отговорност. Въпросната презумптивна доказателствена сила
5
не се опровергава от показанията на св. А.-М. У., които са в очевидно противоречие с
останалите гласни доказателства и за разлика от последните са дадени от лице, което е
заинтересовано от изхода на делото в полза на ответника. Според съда обаче, дори да
бъде оставена на страна въпросната декларация, извод за осъществен на 8.11.2022 г. акт
на насилие спрямо молителката от страна на ответника следва да се направи от
показанията на св. Моника У., която е дъщеря на молителката и сестра на ответника,
пред която последният индиректно е признал за осъщественото насилие, заявявайки на
сестра си, че случилото се между него и майка му „е било малко“.
Предвид на горното, събраните по делото доказателства сочат на извод за
осъществено домашно насилие спрямо молителката. За адекватни на нуждата от
защита съдът приема мерките, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, а именно –
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и
забрана да приближава пострадалото лице, неговото жилище и месторабота, както и
местата му за социални контакти и отдих. По отношение срокът на мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН, съдът намира, че такъв от 6 месеца би бил напълно достатъчен за
стихване на напрежението между страните и за нормализиране на техните отношения,
имайки се в предвид, че до настоящия момент срещу ответника не са налагани мерки
по ЗЗДН. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН съдът намира за ненужна, тъй като по
делото няма данни, че ответникът има емоционални и поведенчески проблеми, които
могат да бъда преодолени с посещението на специализирани програми.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена глоба за
извършеното домашно насилие в минималния предвиден в закона размер, а именно
200.00 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, върху ответника следва да бъде възложено и
задължението за заплащане на дължимата държавна такса за производството, която
съдът определя в размер на 50.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, молителката има право на направените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита по отношение на М. Д. У., ЕГН ********** по повод
осъществено на 8.11.2022 г. домашно насилие от страна на Н. М. У., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА Н. М. У., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо М. Д. У., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Н. М. У., ЕГН ********** да приближава на по-малко от 50
6
(петдесет) метра М. Д. У., ЕГН **********, нейното жилище, находящо се в гр.
Велико Търново, ул. „Георги Измирлиев“ № 17, бл. 1, Вх. Б, ет. 4, ап. 10, нейната
месторабота в Детска градина „***“ гр. Велико Търново, както и местата й за социални
контакти и отдих за срок от 6 (шест) месеца.
НАЛАГА на Н. М. У., ЕГН ********** глоба в размер на 200.00 (двеста) лева,
платима по сметка на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Н. М. У., ЕГН ********** да заплати на М. Д. У., ЕГН **********
сумата от 500.00 (петстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. М. У., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд –
Велико Търново сумата от 50.00 (петдесет) лева – държавна такса за производството,
както и сумата от 5.00 (пет) лева – държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. М. У., ЕГН ********** за последиците по чл. 21, ал. 2
ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
Преписи от решението и издадената заповед за защита да се връчат на
страните и да се изпратят на РУ на МВР - Велико Търново.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновския окръжен съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като обжалването на решението не
спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7