О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……….06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание проведено на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1910/2019
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от З.М.М. *** чрез адв. П.Х. от ВАК, против „В Ем Инвест"
ООД, ЕИК *********, гр. Варна, с която е предявен иск за прогласяване на
нищожност на договор за заем от 13.12.2016 г., сключен между страните, поради
привидност на договора.
Между страните е извършена
двойна размяна на книжа. Ответникът в законоустановените срокове е подал
отговори на първоначалната и допълнителната искови молба, в който възразява
срещу допустимостта и основателността на иска. Позовава се на определение № 136/27.02.2020
г. по в. ч. т. д. № 72 по описа на ВнАпС
за 2020г.
Съгласно чл. 374, ал. 1 от ГПК
преди произнасяне по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата,
съдът е длъжен отново да извърши служебна проверка относно допустимостта на
предявения иск.
Ищцата твърди в исковата
молба, подадените уточняващи молби и допълнителната искова молба, че на 13.12.2016
год. е подписала договор за заем с ответното дружество „В ЕМ ИНВЕСТ“ ООД, за
сумата от 29500 лв. Излага, че договорът за заем бил привиден и прикривал
служебни отношения между управителите на „Глобъл Форест Корп.“ ООД – М. и В.Д.
и бившия съпруг на ищцата А.М.. Сочи, че срещу нея е заведено дело за реално
изпълнение на договора за заем по т.д. 1052/2019 год. на ВОС, ТО, което налагало
да докаже привидността на процесния договор. Иска съдът да приеме за установено
в отношенията й с ответника, че сключеният договор за заем от 13.12.2016 год.
за сумата от 29500 лв. е привиден, поради което и нищожен, на осн. чл. 26, ал.
2 ЗЗД.
В уточняваща молба от
27.11.2019 г. сочи, че договорът за заем от 13.12.2016 год. е абсолютно
симулативна сделка сама по себе си, включена в поредица от сделки, които
прикриват отношенията между ответното дружество и още две други ЮЛ, всички с
дялово участие на М. и В.Д.. Заявява, че има правен интерес само от
установяване на абсолютната привидност на договора за заем, който бил абсолютно
привидна сделка, чиито правни последици нито са желани, нито са настъпили, тъй
като ищцата лично не била получила средства в заем.
В допълнителна искова молба
сочи, че искът е заведен по реда на глава 32 от ГПК, тъй като с него се
защитава срещу производство, заведено от ответника срещу ищцата М. по същия
ред.
Съдът намира предявения от З.М.М.
установителен иск за недопустим по следните съображения:
Видно от извършена служебна справка
в деловодната система на Окръжен съд Варна, производството по т. д. №
1052/2019г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на „В Ем ИНВЕСТ” ООД –
гр. Варна, подадена на 28.6.2019 г., с която са предявени осъдителни искове
срещу З.М.М., с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на главница и договорни лихви по сключен
между страните договор за паричен заем от 13.12.2016 г.
Предмет на производството по настоящото
т.д. № 1910/2019г. по описа на ВОС, е иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 5 ЗЗД, предявен от З.М.М. срещу „В Ем ИНВЕСТ” ООД за установяване
нищожност поради привидност на същия договор за заем от 13.12.2016 г., реално
изпълнение на паричните задължения по който се претендира с предявените
осъдителни искове от „В Ем ИНВЕСТ” ООД.
Следователно, в настоящото
производство се оспорва действителността на правопораждащия юридически факт (договор
за паричен заем от 13.12.2016 г.), въведен като основание за исковата претенция
по образуваното по-рано т.д. № 1052/2019г. по описа на ВОС.
Съгласно чл. 131, респ. чл.
367 ГПК, възраженията на ответника срещу предявения иск и фактите, на които те
се основават, следва да бъдат заявени в срока за отговор на исковата молба.
Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да
бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка
със сключване на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се
позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на доказателства за
установяването им.
Докато трае висящността на
заведеното по-рано дело между същите страни, което има за предмет притезателно
право, основаващо се на същия юридически факт, който е предмет на отричане в
настоящото производство, ответницата по
осъдителния иск, няма правен интерес да предявява установителен иск, тъй като
законът и́ е предоставил възможността в заведеното срещу нея дело да
изчерпи всичките си възражения, в т.ч. и възражението за нищожност на процесния
договор. Във вече образувания процес в качеството и́ на ответник, ищцата
по настоящото дело е могла и е била длъжна да изчерпи всички свои
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения
срещу правопораждащия юридически факт.
Ако се приеме обратното би се
стигнало до възможност за ответника, при вече висящ процес, в който не е
направил възражения, да води неограничен брой нови дела за оспорване на
процесното правоотношение на различни основания. Като резултат е възможно да се
стигне до постановяване на противоречиви съдебни решения, доколкото силата на
пресъдено нещо както на решението по осъдителния иск, така и на това по
установителния иск, би обхванала установяването на валидността на договора за
заем. Тази възможна последица е в противоречие със целта на закона (арг. от чл.
126, чл. 299 и чл. 303, т. 4 от ГПК).
Едва в случай на прекратяване на
производството по осъдителния иск със съдебен акт, който не се ползва със сила
на пресъдено нещо по отношение на общия за двете производства правопораждащ
юридически факт, ищцата би имала правен интерес да предяви отрицателен
установителен иск относно действителността на спорното правоотношение.
Доколкото предявяването на иск
за прогласяване на нищожност на договор не се погасява по давност, наличието на
правен интерес не може да се изведе и от целени правозапазващи последици на
исковата молба.
При това положение делото
следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск.
На осн. чл. 81 от ГПК на
ответника следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски
в размер на 1415 лева – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен
договор за правна защита и съдействие (л.93).
Мотивиран от изложеното и на
осн. чл. 130 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 1910/2019 г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА З.М.М., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В ЕМ
ИНВЕСТ" ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ж.к. Бриз, ул. „Д-р Божидар Иванов“
№ 3, сумата от 1 415,00 лева,
представляващи сторени в производството пред ВОС съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: