Р Е Ш Е Н И Е
№……/26.11.2015 год.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание при
закрити врати на двадесет и седми
октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 2015 по описа на ВОС за 2014 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Инициирано е по молба на ЕТ „АТЛАНТ-КРЪСТЕВ-ВАЛЕНТИН КРЪСТЕВ-ТИНКА КРЪСТЕВА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр.Обзор, ул. „Христо Ботев”, No-15,
представлявано от управителя Тинка Атанасова Кръстева за откриване на
производство по несъстоятелност
на „БУЛМЕКС 2004" ЕООД, гр.Варна ЕИК
*********, представлявано от управителя Матей Симеонов Матеев, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, п.к.9010, район Приморски, ул. „Полк.Свещаров”, 15, ет.1, ап.3.
Молбата на ЕТ „АТЛАНТ-КРЪСТЕВ-ВАЛЕНТИН КРЪСТЕВ-ТИНКА КРЪСТЕВА” е
основавана на твърдения за неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в състояние да
изпълнява изискуем паричен дълг по търговска сделка. Твърди се, че ЕТ „АТЛАНТ-КРЪСТЕВ-ВАЛЕНТИН КРЪСТЕВ-ТИНКА КРЪСТЕВА”
е кредитор на „БУЛМЕКС 2004" ЕООД за сума в
общ размер на 40 512 лева, представляваща остатък от задължение на обща
стойност от 50 512.20 лева, произтичащо от договор за покупко
– продажба на стоки и услуги от 26.11.2009г., за осъществена от молителя
доставка, а именно: бетон марка В-15 – 331.5 куб.м. по цена 115 лв. без ДДС за
куб.м., услуги с бетон помпа за 331.5 куб.м. по цена 9 лв. без ДДС, добавка за
бетон – 110 куб.м. по цена 5 лв. без ДДС за куб.м., транспорт за бетон-помпа –
7 курса по цена 40 лв. за всеки курс, услуги с автокран по цена 157 лева без
ДДС, при уговорено между страните разсрочено плащане , както следва: сумата от
13 504.07 лева, със срок за плащане до 15.12.2009г.; сумата от
13 504.07 лева - до 20.01.2010г. и сумата от 13 504.07 лева - до
20.02.2010г., ведно със законната лихва в размер на 20 887 лева върху
сумата от 40 512 лева от датата на падежа - 15.12.2009г., посочен в
договора от 26.11.2009г., до датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност – 01.12.2014г. Твърди се още, че длъжникът е изпаднал в
неплатежоспособност към 16.12.2009 год., която дата съвпада с момента на издаване на приложените фактури. Претендира се
откриване на производство по
несъстоятелност и обявяване неплатежоспособността, с посочената начална
дата.
В срока по чл.131 ГПК,
ответникът „БУЛМЕКС 2004" ЕООД не депозира писмен отговор.
С определение № 1812 от 21.05.2015 год. и по реда на чл.629,
ал.4 ТЗ, съдът е конституирал като
присъединили се кредитори в производството по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо „БУЛМЕКС
2004" ЕООД, по която е образувано т.дело № 2015/2014
г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, търговско отделение „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА"АД
/"БАКБ"АД/- гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска” № 2, представлявано от изпълнителните
директори Васил Стефанов Симов и Илиан Петров Георгиев.
Присъединеният кредитор „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА"АД /"БАКБ"АД/- гр.София твърди, че е кредитор на
ответното дружество по силата на Договор за б. кредит от 15.09.2008г. и
анексите към него. Сочи, че по Договор за б. кредит от 09.04.2008 г., Анекс № 1
от 16.10.2009 г., Анекс № 2 от 18.11.2009 г., Анекс № 3 от 18.06.2010 г., Анекс
№ 4 от 14.09.2010 г., Анекс № 5 от 31.05.2011 г. и Анекс № 6 от 20.07.2011 г.,
сключен с „БУЛМЕКС-2004” ЕООД, ЕИК *********, „БАКБ” АД е предоставило на
кредитополучателя б. кредит в общ размер на 655 309,00 евро. Твърди се, че
кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 182, том II, per. №
6736, дело № 330/2008 г., вписан в СВ с вх. № 9367/10.04.2008 г., акт № 94, том
VIII, дело № 6961/2008 г. Излага, че кредитът е усвоен от кредитополучателя
изцяло в пълния разрешен размер, като задълженията по сметките на длъжника към
20.03.2015 г. са в общ размер на 117 156,15 евро, както и съдебни разноски в
общ размер на 5 143,99 лева, като индивидуализирани по основание и размер са,
както следва: главница – 33 001.84 евро; договорни лихви – 13 680.26
евро; лихви за забава – 26 508.19 евро; законна лихва за периода от
14.12.2012 г. до 20.03.2015 г. - 43 965,86 евро;
съдебни такси и разноски – 5 143.99 лева. Сочи, че кредитополучателят е
изпаднал в забава относно плащането на изискуемите си задълженията за лихви и
главница, считано от 20.10.2011 г., когато е настъпил окончателният падеж,
уговорен в договора за кредит. Поради неизпълнение на ликвидните и изискуеми
задължения по договора за кредит от страна на длъжника, банката е подала
заявление по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
15.12.2012 г., постановена по ч.гр.д. № 18564/2012 г. на Районен съд - Варна и
Изпълнителен лист, издаден въз основа на тази заповед. Твърди, че заповедта за
изпълнение не е оспорена от длъжника и е влязла в законна сила. На следващо
място се позовава на Договор за б. кредит от 15.09.2008 г., Анекс № 1 от
24.09.2009 г., Анекс № 2 от 18.11.2009 г., Анекс № 3 от 14.09.2010 г., Анекс №
4 от 31.05.2011 г., Анекс № 5 от 20.07.2011 г., сключен с „БУЛМЕКС-2004"
ЕООД, „БАКБ" АД е предоставила кредит в общ размер на 230 000,00 евро,
който също е обезпечен с договорни ипотеки, учредени с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 6, том V, per. №
13630, дело № 741/2009 г., вписан в СВ с вх. № 23434 от 20.11.2009 г., Акт №
111, том IX, дело № 14301 и с Нотариален акт № 8, том VII, per. №
18870, дело № 1090/2008 г., вписан в СВ с вх. № 26792 от 17.09.2008 г., акт №
95, том XXIII, дело № 21125/2008 г. Излага се, че кредитът е усвоен от
ответника изцяло в пълния разрешен размер, като задълженията по сметките на
длъжника към 20.03.2015 г. са в общ размер на 219 530,23 евро, както и съдебни
разноски в общ размер на 12 278,55 лева, като индивидуализирани по основание и
размер са, както следва: главница – 145 541.71 евро; договорни лихви –
12 540 евро; лихви за забава – 17 860 евро; законна
лихва за периода от 14.12.2012 г. до 20.03.2015 г. – 43 588.52 евро;
съдебни разноски – 12 278.55 лева. Навежда доводи, че ответникът е
изпаднал в забава относно плащането на изискуемите си задълженията за лихви и
главница, считано от 20.10.2011 г., когато е настъпил окончателният падеж,
уговорен в договора за кредит. Поради неизпълнение на ликвидните и изискуеми
задължения по договора за кредит от страна на длъжника, банката е подала
заявление по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 19.12.2012 г.,
постановена по ч.гр.д. № 18621/2012 г. на Районен съд - Варна и Изпълнителен
лист, издаден на 19.12.2012 г. въз основа на тази заповед. Заповедта за
изпълнение не е оспорена от длъжника и е влязла в законна сила. Излага се още,
че въз основа на описаните Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ от 15.12.2012 г., постановена по ч.гр.д. № 18564/2012 г. на
Районен съд - Варна и Изпълнителен лист, издаден въз основа на тази заповед и
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
19.12.2012 г., постановена по ч.гр.д. № 18621/2012 г. на Районен съд - Варна и
Изпълнителен лист, издаден на 19.12.2012 г. въз основа на тази заповед, срещу
„БУЛМЕКС-2004” ЕООД и поръчителите е образувано изпълнително дело № 2013807040031,32 по описа на ЧСИ
Надежда Денчева, с per. № 807 на КЧСИ, като
изпълнението е насочено срещу предоставени като обезпечение по договорите за б.
кредит недвижими имоти и вземания на длъжника. Излага, че на
датата на окончателния падеж на кредитите - 20.10.2011 г., съгласно §3 на Анекс
№ 5 от 20.07.2011 г. към Договор за б. кредит от 15.09.2008 г. и §4 на Анекс №
6 от 20.07.2011 г. към Договор за б. кредит от 09.04.2008 г., а и до настоящия
момент, задълженото по договора лице не е изпълнило своите
задължения, свързани с погасяване на всички дължими суми
по кредита и е спрял плащанията към Банката, поради което „БАКБ” АД е
пристъпила към принудително изпълнение. Счита, че длъжникът не е в състояние да
изпълни изискуемите си и безспорни парични задължения към Банката, произтичащи
от сключените между тях абсолютни търговски сделки - цитираните два договора за
б. кредит (чл. 430 от ТЗ), с настъпил окончателен падеж на 20.10.2011 год.
Сочи, че поведението на търговеца е опасно за стопанския оборот, продължаването
на дейността му може да доведе до влошаване на неговото положение и положението
на контрагентите му. Считам че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемите
си и ликвидни парични задължения към кредиторите и държавата. Претендира се откриване на производство
по несъстоятелност и обявяване неплатежоспособността, с начална дата 20.10.2011г.
В указания от съда срок, ответникът „БУЛМЕКС
2004" ЕООД не депозира становище по релевираните
с молбата за присъединяване на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА"АД
твърдения.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни
предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, съответно
чл.742 ТЗ, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния
съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ
лице; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл.1 ТЗ; да е налице изискуемо
парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините,
свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ, съответно свръхзадълженост съгласно чл.742 ТЗ, в случай, че длъжникът
е капиталово дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да
представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези
законът дава алтернативно.
По отношение на легитимацията на
молителя, съдът трябва да изследва дали е налице хипотезата на чл.625 ТЗ,
съгласно която писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност
могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по
търговска сделка, както и НАП за публичноправни
задължения към държавата или общините, свързани с търговската дейност на
длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай,
сезиралата съда молба е подадена от едноличен търговец и е основана на
твърдения молителят да е кредитор по търговска сделка с дружеството – длъжник,
поради което и съдът приема, че молителят е сред правоимащите
по чл.625 ТЗ да инициират производство по несъстоятелност. С оглед
представените доказателства и наведените твърдения, съдът приема за такив и присъединилите я се кредитор „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА
БАНКА"АД.
Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и
установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините,
свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
Или, първата предпоставка, отнесена към настоящото производство, е наличие на
качеството на търговец на длъжника. А ответникът в настоящото производството „БУЛМЕКС 2004" ЕООД безспорно притежава
търговско качество, тъй като е капиталово търговско дружество /чл.1, ал.2, т.1
от ТЗ/.
Твърдените от молителите неудоволетворени изискуеми парични вземания,
обосноваващи соченото състояние на неплатежоспособност на ответника – търговец,
като материалноправна предпоставка по смисъла на чл.
608, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, се претендират като произтичащи, както следва:
иницииралият
производството молител ЕТ „АТЛАНТ-КРЪСТЕВ-ВАЛЕНТИН КРЪСТЕВ-ТИНКА
КРЪСТЕВА” - от обективирано в „договор за покупко
– продажба на стоки и услуги от 26.11.2009 год.“ негово вземане към ответника общ размер на 40 512 лева, представляващо
остатък от задължение на обща стойност от 50 512.20 лева, произтичащо от
за осъществена от молителя доставка на бетон марка В-15 – 331.5 куб.м. по цена
115 лв. без ДДС за куб.м., услуги с бетон помпа за 331.5 куб.м. по цена 9 лв.
без ДДС, добавка за бетон – 110 куб.м. по цена 5 лв. без ДДС за куб.м.,
транспорт за бетон-помпа – 7 курса по цена 40 лв. за всеки курс, услуги с
автокран по цена 157 лева без ДДС, при уговорено между страните разсрочено
плащане , както следва: сумата от 13 504.07 лева, със срок за плащане до
15.12.2009г.; сумата от 13 504.07 лева - до 20.01.2010г. и сумата от
13 504.07 лева - до 20.02.2010г. и законна лихва в размер на 20 887
лева върху сумата от 40 512 лева от датата на падежа - 15.12.2009г.,
посочен в договора от 26.11.2009 год., до датата на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност – 01.12.2014г.,
присъединеният кредитор „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА
БАНКА"АД - от сключени между страните на договори за банкови кредити от 15.09.2008
год. и анексите към тях, като вземанията по същите са изискуеми от 20.10.2011
г., когато е настъпил окончателният падеж, уговорен в договорите за кредит.
Търговското право си служи с два юридически критерия за квалифициране на
сделките като търговски. Първият се означава като обективен и съгласно
разпоредбата на чл. 286, ал.2 от ТЗ е свързан единствено с особеността на
сделките. Според него търговски са сделките изрично посочени в текста на чл. 1,
ал. 1 от ТЗ. Тези сделки се означават като обективни или абсолютни търговски
сделки. Вторият критерий за определяне на сделките като търговски е свързан с
качеството на лицата, които ги извършват, което го определя като субективен.
Чл.286, ал.1 ТЗ дефинира като търговска сделката, сключена от търговец, която е
свързана с упражняваното от него занятие, при която хипотеза, за да се определи
една сделка за търговска, тя трябва да е извършена от търговец при
осъществяване на неговата дейност по занятие.
В конкретния случай, изхождайки от въведения от
законодателя с нормата на чл.286,
ал.1 ТЗ субективен критерий и при липса на
проведено опровергаване на предвидената оборима
законова презумпция, съдът намира, че претендираното
като изискуемо вземане молител ЕТ „АТЛАНТ-КРЪСТЕВ-ВАЛЕНТИН КРЪСТЕВ-ТИНКА
КРЪСТЕВА” произхожда
от сделка, сключена
между търговци в процеса на осъществяване на търговската им дейност.
Претендираното
от присъединения кредитор „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА"АД произхожда от
абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1 т.7 от ТЗ, поради което и по
отношение на него следва да се приеме за налична коментираната предпоставка.
Релевантно, на следващо място, е установяването на съществуването на изискуемо по приетите за търговски
сделки, парично задължение, което би
обусловило качеството на молителите на кредитори по чл.625 ТЗ. Последното е
необходимо, тъй като само наличието на непогасено парично вземане ги прави
активно легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност на
ответника и липсата на такова води до липса на базисна положителна предпоставка
по чл.608, ал.1 ТЗ, върху която да се градят правни изводи за
неплатежоспособността на дружеството.
За
доказване на активната си материално правна легитимация на кредитор, иницииралият
производството молител представя писмено доказателство, наименовано
„договор за покупко – продажба от 26.11.2009 год.“ Видно от
съдържанието на така представеното доказателство, същото не може да бъде ценено
като договор. Но същото потвърждава твърдението на молителя за наличието на
неформални търговски отношения между страните по делото, въз основа на което
едноличният търговец е доставил стоки и извършил услуги, идентични по вид, обем
и цена на посочените в сезиралата съда молба и обективира
признанието на ответника по молба за дължимост на сума в общ размер на 42 093.50 лева без
ДДС. Договорени с коментираното споразумение, с нотариална заверка на подписите
на пълномощник на представляващия ЕТ и представляващия едноличното дружество с
ограничена отговорност, са и начина и сроковете на плащане на признатото
задължение.
За доказана, с оглед представените
доказателства, съдът намира и материалноправната
легитимация на присъединения кредитор, чиито вземания произтичат от договори за
кредит, вземанията по които не са платени на падежа. Освен коментираните
договори, представени по делото са и издадени по ч.гр.д. № 18564/2012 г. на
Районен съд - Варна и по ч.гр.д. №
18621/2012 г. на Районен съд - Варна заповеди за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, ал.1 ГПК и изпълнителни листи въз
основа на тях, като твърдението за стабилизирането им не е опровергано от
ответната страна. Задължението към „БЪЛГАРОАМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД е и
надлежно отразено в счетоводството на ответника.
При горното, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на длъжника е да докаже, че е налице погасяване на задължението
/както към иницииралия производството молител, така и към присъединения такъв/,
каквото не се твърди и съответно не се доказва по делото.
Гореизложеното
изисква съдът да прецени дали не е налице някоя от двете хипотези на ал.2 или
ал.З на чл.608 от ТЗ, които имат спомагателно значение. Релевантен е
обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на
невъзможност да се посрещат задълженията. Презумптивните
предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.608 ал.2 и 3 ГПК, подлежат на
доказване от молителя-кредитор, при наличието на които съдът е длъжен да се
произнесе по основния факт, а именно изпадането на длъжника в
състояние на неплатежоспособност. Този, който се позовава на презумпцията,
трябва да докаже условията за приложението й, като при оборимата
презумпция чак след това в тежест на ответника е да ги обори. В алинея 2-ра на
цитираната норма е въведена т.нар. "оборима
презумпция“, съгласно която неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията. Под спиране на плащанията следва да се има
предвид спиране на всички плащания по
търговски сделки и публични или частно държавни задължения, а не само по
конкретната сделка. В алинея 3-та на чл.608 от ТЗ се акцентира не само върху
конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и
върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично
само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията
задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника.
Дали
търговецът е в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение,
произтичащо от търговската сделка, задължително изисква конкретна преценка на
икономическото състояние на длъжника. За установяването на това състояние по
делото са ползвани специалните познания на вещо лице – счетоводител чрез
приобщаване към доказателствения материал по делото
на изготвената от него ССЕ /л.197 и сл. от делото/.
Показатели,
носещи най-висока степен на информация за финансово-икономическото състояние на
дадено предприятие, са рентабилността, ликвидността и неговата
платежоспособност, доколкото те са в тясна връзка и са непосредствен резултат
от финансовата структура и структурата на активите в дружеството.
Рентабилността
и доходността са икономически категории, чрез които се измерва и сравнява
способността на една фирма да носи печалба и доход на своите притежатели. Показателите
за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от продажби, на
собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за рентабилност
са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни,
когато финансовият резултат е загуба. Видно от приетото по делото експертно
заключение показателите за рентабилност на „БУЛМЕКС 2004“ ЕООД за една от изследваните
години - 2013 год. е отрицателна величина
/т.е. през тази година предприятието е било на загуба/, а за други две от тях –
2014 год. и 2015 год. са нулеви величини /тъй като считано от май 2013 година
дружеството е преустановило търговска дейност, като именно през 02.2013 год. няма
и персонал/. Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби също е
варирал по посочения начин, а съотношението между финансовия резултат от
продажбите и нетния размер на приходите от продажби иде да покаже липсата на
чисти приходи от продажби. Анализът на този показател сочи, че потенциалът на „БУЛМЕКС
2004“ ЕООД да генерира и реализира приходи липсва.
Показател,
който също дава представа за възможността на предприятието да посреща
изискуемите си задължения навреме и със задоволителна сигурност, респективно е
такъв за дефиниране на състоянието на неплатежоспособност, е ликвидността.
Ликвидността е количествен показател за способността на търговеца да извършва
свои текущи плащания към кредиторите си с краткотрайни активи /без разходите за
бъдещи периоди/. Тя е достатъчна тогава, когато средствата са равни или
надхвърлят поставените в съотношение към тях пасиви. Този показател дава
възможност да се оцени способността на длъжника да погасява бързо задълженията
си с всички налични краткотрайни активи - материали, стоки, вземания от
клиенти, пари по разплащателни сметки. Нормативите, с оглед различните отрасли
на икономиката са различни и препоръчителната от икономическата теория стойност
за съответния сектор от икономиката, в който е фокусирана дейността на
ответника и неговите референтни стойност са от 1.2 до 2.
В
конкретния случай, видно от заключението по ССЕ, коефициентът на обща
ликвидност, който представлява съотношение между сумата на краткотрайните
активи, намалени с разходите за бъдещи периоди и сумата на краткосрочните
задължения, за 2009 год. е 1.32, за 2010 год. – 1.12, за 2011 год. – 2.03, за
2012 – 2.03, а считано от 2013 год. до
31.07.2015 год. – под 1 /между 0.73-0.75/. Коефициентът на бързата ликвидност,
като информативен носител за това каква част от краткосрочните задължения могат
да бъдат покрити с бързоликвидните активи и чиято референтна стойност е между
0.5-1, през целия изследван период /2009-31.07.2015 год./ е под 0.5, но същият
пада много под нея през 2013 год., когато е 0.12, която стойност се задържа до
2015 год. Анализът на показателите на ликвидността сочи на невъзможността на
длъжника да покрие текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи и
че същият не може да осъществява нормална търговска дейност, респективно няма
потенциал да посреща текущите си задължения. Този извод на съда съответства и
на отразеното от вещото лице, че считано от май 2013 год. дружеството –
ответникът не осъществява търговска дейност, като от 01.02.2013 год. не
разполага с персонал, а последните издадени от него фактури са именно през май
2013 год. Това е и дало основание да квалифицира затрудненията на дружеството
като трайни и необратими.
Що се
касае до показателя финансова автономност,
посоченият от вещото лице коефициент на финансова автономност е незначително
над 0 за периода 2009-2014 год., а по алтернативен баланс за 2014 и към
31.07.2015 год. е отрицателна величина. Целта на този коефициент е да даде
информация за това какъв е процента на собствените средства в общия размер на
пасива като неговата препоръчителна стойност е над 0.33. Задлъжнялостта на
дружеството е трайна и значително над препоръчителната стойност около 1, което
иде да покаже, че дружеството е изцяло зависимо от кредиторите си.
Изводът
на съда, че длъжникът не е изпълнил парично задължение по търговска сделка
поради състоянието си на неплатежоспособност /чл.608, ал.1 ТЗ/ изисква
изследване дали неизплащането на задълженията се дължи на временни затруднения
или дали ответникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които предпоставки
чл.631 ТЗ дава като алтернативни.
По
отношение на първата предвидена в нормата на чл.631 ТЗ алтернативна
предпоставка съдът съобразява извода на вещото лице по а ССЕ, че считано от май
месец 2013 год. дружеството е преустановило дейност, както и че ответното
дружество има трайни финансови затруднения. Че затрудненията на дружеството не
са временни е видно и от останалите данни по ССЕ. Предприятието отчита счетоводна загуба
за 2013 и 2014 год. като липсват каквито и да са данни, характеризиращи
ответното дружество като работещо такова и които съдът
да отнесе към размера на изискуемите задължения на търговеца в контекста на материалноправни предпоставки на неплатежоспособността.
Липсват данни да търговска дейност или оперативна такава, като отграничена от пряката търговска дейност на
дружеството. А наличието на
временни затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани
приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на
инвестиции, което състояние не е налице.
Съдът
намира за недоказана и втората предвидена в чл.631 ТЗ предпоставка. Съобразно доктрината и трайната
съдебна практика /така, решение №72
по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06
г. по т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение № 98810.03.08 г. по т.дело №
647/07 г. на ВКС, І ТО/ при преценката досежно
размера на имуществото на длъжника и
неговата стойност не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални
активи, с които длъжникът разполага. Това е така, защото евентуалната
разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи задължения, независимо от
степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила бъдещата му търговска
дейност и би довела на практика до нейното преустановяване. Тяхната разпродажба
също така на практика съставлява ликвидационен способ за осребряване
на имущество и осигуряване на парични средства, с което се постига ефекта на
всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване на
имуществото. Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника следва
да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайните такива. А както
съдът коментира по-горе същите не са недостатъчни за покриване на задълженията
на ответника. В допълнение следва да се посочи, че дори към настоящия момент
активите на дружеството да превишават задълженията му към всички кредитори,
това обстоятелство би означавало единствено, че длъжникът не е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ. Това е
така, защото простото превишаване на активите спрямо пасивите, отразени по
счетоводен баланс не е критерий за установяване на качеството
"платежоспособност".
Поради
изложеното и тъй като е налице хипотезата на чл. 608, ал.1 и ал.2 ТЗ, съдът приема
за доказана неплатежоспособността на „БУЛМЕКС 2004“ ЕООД, което налага
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност като
се определи началната дата на неплатежоспособността.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава по
смисъла на т.2 от ТР 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 115/25.06.2010г. на ВКС по т.д. № 169/2010г., ТК, ІІ т.о./,
началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено
задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на
неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ. Тоест, началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с общото
икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране на обслужване на
задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане
на отделен кредитор. Началната дата по чл.630, ал.1, т.1 ТЗ е от съществено
значение в производството, попълването на масата на несъстоятелността и изобщо
охраняване интересите на длъжника и кредиторите му, поради което съдът следва
самостоятелно да прецени същата с оглед на всички доказателства по делото. От
заключението по допълнителната съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че още от 2013 год. предприятието отчита счетоводна загуба за разлика
от предходната 2012 год., когато дружеството е приключило с печалба.
Показателите за финансовите резултати характеризират абсолютната ефективност на
работата на предприятието. Печалбата е основен вътрешен източник за формиране
на финансовите ресурси на предприятието, осигуряващи неговото бъдещо развитие и
основен защитен механизъм за предпазване на предприятието от несъстоятелност.
Загубата е отрицателен финансов резултат, който се формира поради превишение на разходите над приходите. Съпоставяйки
финансовите резултати на дружеството за 2012 год. и следващите съдът прави
извод, че производствената и финансовата дейност на предприятието и степента на
неговата активност и финансова стабилност са се променили трайно в негативен
план през 2013 год. В средата на
тази година, както се сочи от вещото лице по ССЕ, длъжникът е преустановил
търговската си дейност – от февруари 2012 год. не разполага с персонал, а от
м.юни 2013 год. не е издавал фактури към контрагенти, а към 31.12.2013 год. е спрял
плащанията към всички кредитори. В тази година са и натрупаните към Държавата
задължения, като по аргумент от установеното чрез изисканите и представени
справка вписване през 09.2013 год. на запори върху трите притежавани от
ответника МПС, датират и образуваните срещу него изпълнителни дела /включително
и образуваното такова от „БАКБ“ АД срещу него/, което практически означава
спиране на плащанията и по съдебно признатите вземания. Изложеното говори за
започнал процес на декапитализация на дружеството и
като съобрази посоченото от вещото лице, че по получените извлечения от
търговските банки се установява, че длъжникът е спрял плащания на задължения
към кредиторите си към 31.12.2013 год.,
съдът намира, че началната дата на неплатежоспособност следва да се отнесе именно
към тази дата, от която, според ССЕ, длъжникът не е в състояние да покрива
краткосрочните си задължения. Съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността не следва да се отнася към по-ранен момент, независимо,
че през нея длъжникът също е имал необслужени плащания и е бил на финансова
загуба. Както съдът посочи по-горе, наличието на непогасено задължение не е
достатъчно за горното, а е необходимо към този момент да са налице всички
признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ. Доколкото това не е
било налице, следва да се приеме, че към тази година длъжникът дори и да е имал
затруднения, то те са били временни за разлика от констатираната по-горе от
вещото лице дата, на която обективно се е проявила презумцията
на чл.608, ал.2 ТЗ.
Предвид
извода на вещото лице за липсата на имущество на длъжника, което да покрие
началните разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно
определение от 27.10.2015 год. и с разпореждане № 11374/19.11.2015 год. съдът е
указал на молителите в тридневен срок,
да представят доказателства за внесена сума в размер на 7 200 лева,
представляваща предплатени начални разноски в производството по несъстоятелност
за срок от шест месеца, на основание чл.629б ТЗ, определени съобразно
депозираното заключение в зависимост от текущото възнаграждение на временния
синдик и очакваните разноски по несъстоятелността, ведно с предупреждение за
последиците по чл. 632, ал.1 ТЗ при непредставяне на доказателства за авансиране
на разноските. Доказателства за горното не са представени в определения от съда
срок, нито до датата на постановяване на настоящото решение и не е изпълнено
условието на чл.629б ТЗ.
Ето защо, съдът следва да постанови решение
по чл. 632, ал.1 ТЗ, с което обяви неплатежоспособността, определи началната й
дата, открие производството по несъстоятелност, допусне обезпечение чрез
налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постанови
прекратяване дейността на предприятието, обяви длъжника в несъстоятелност и
спре производството, като не постанови заличаване на търговеца от търговския
регистър.
С оглед направеното от
присъединения кредитор искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да му
заплати сторените по делото разноски в общ размер на 18 250 лева, от които
250 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за ССЕ и 17 600 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на
„БУЛМЕКС
2004" ЕООД, гр.Варна ЕИК *********, представлявано от управителя Матей Симеонов Матеев, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, п.к.9010, район Приморски, ул. „Полк.Свещаров”, 15, ет.1, ап.3, с начална
дата на неплатежоспособността 31.12.2013
год.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност „БУЛМЕКС
2004" ЕООД, гр.Варна ЕИК *********, представлявано от
управителя Матей Симеонов Матеев, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
п.к.9010, район Приморски, ул. „Полк.Свещаров”, 15,
ет.1, ап.3.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото
на „БУЛМЕКС
2004" ЕООД, гр.Варна ЕИК *********, представлявано от
управителя Матей Симеонов Матеев, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
п.к.9010, район Приморски, ул. „Полк.Свещаров”, 15,
ет.1, ап.3.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване
дейността на „БУЛМЕКС
2004" ЕООД, гр.Варна ЕИК *********, представлявано от
управителя Матей Симеонов Матеев, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
п.к.9010, район Приморски, ул. „Полк.Свещаров”, 15,
ет.1, ап.3.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „БУЛМЕКС 2004" ЕООД, гр.Варна ЕИК *********,
представлявано от управителя Матей Симеонов Матеев, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, п.к.9010, район Приморски, ул. „Полк.Свещаров”,
15, ет.1, ап.3.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „БУЛМЕКС 2004" ЕООД, гр.Варна
ЕИК *********, представлявано от управителя Матей Симеонов Матеев, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, п.к.9010, район Приморски, ул. „Полк.Свещаров”, 15, ет.1, ап.3, в наименованието си да добави “в
несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „БУЛМЕКС
2004" ЕООД, гр.Варна ЕИК *********, представлявано от
управителя Матей Симеонов Матеев, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
п.к.9010, район Приморски, ул. „Полк.Свещаров”, 15,
ет.1, ап.3 на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното
производство може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор в
срок от една година от вписване на решението в ТЗ при удостоверяване от страна
на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. При невъзобновяване в
срок, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от
ТР.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „БУЛМЕКС 2004" ЕООД, гр.Варна
ЕИК *********, представлявано от управителя Матей Симеонов Матеев, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, п.к.9010, район Приморски, ул. „Полк.Свещаров”, 15, ет.1, ап.3 в едномесечен срок от вписването
на решението да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците
и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи
за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за
информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с
право на гарантирани вземания съгласно Закона
за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде
ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
ОСЪЖДА „БУЛМЕКС 2004" ЕООД, гр.Варна
ЕИК *********, представлявано от управителя Матей Симеонов Матеев, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, п.к.9010, район Приморски, ул. „Полк.Свещаров”, 15, ет.1, ап.3 ДА
ЗАПЛАТИ на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА"АД - гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска” № 2, представлявано от изпълнителните
директори Васил Стефанов Симов и Илиан Петров Георгиев сумата от 18 250 лева, представляваща сторени в производството
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО да се впише в ТР,
воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ
ВПИШЕ
настоящия съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: