о п
р е д е л е н и е
№
гр. Плевен, 22.05.2019 г.
в
името на народа
плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти граждански състав, в
закритото заседание на двадесет и втори май през през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Екатерина Панова
членове: Методи здравков
Жанета Димитрова
при секретаря
при прокурора
като разгледа докладваното от
член – съдията Димитрова въззивно гражданско дело № 368 по описа на съда за 2019
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от „***************“
ЕАД, гр. С., представлявана от изп. директор М.Д.чрез пълномощника юрисконсулт А.Б.против
решение № 75/16.01.2019 г. по гр.д. № 1830/2018 г. по описа на Плевенския районен
съд. Във въззивната жалба се отмяна на решението на НРС изцяло, като се сочи,
че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения от дружеството при
условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на сумите в случай, че
съдът приеме, че длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита. Видно от приложената квитанция за внесена държавна такса, че по сметка
на ПОС е внесена държавна такса в размер на 234,04 лв..
Окръжният
съд намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по следните
съображения:
Въззивнита
жалба, в частта, в която се правят оплаквания от липса на произнасяне от страна
на съда по предявените осъдителни искове, предявени с исковата молба има
характера на молба за допълване на решението, по която компетентен да се
произнесе е първоинстанционният съд. Видно от исковата молба, с която е сезиран
ПРС, че наред с предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
предявил при условие на евентуалност и два осъдителни иска, както следва: иск
за присъждане на сумата от 22 013,61 лв. – дължими главници по договора за
кредит за посочен в ИМ период и иск за сумата от 1 390 лв. – лихва за
забава за периода от 16.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.
Видно от обжалваното решение, че със същото са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 422 от ГПК, но липсва произнасяне по предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове. Липсата на постановено решението по евентуално
предявените искове при настъпване на условието за разглеждането им е пречка за
въззивна проверка на решението, поради което жалбата в тази й част следва да се
приеме от ПРС като молба за допълване на решението.
Наред
с това въззивната жалба против решението, в частта, в която са отхвърлени
исковете с правно основние чл. 422 от ГПК е нередовна, тъй като към нея не е
приложена квитанция за внесена държавна такса в дължимия размер. С оглед цената
на предявените искове дължимата държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 18
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство върху
обжалваемия интерес. Дължимата
държавна такса за първоинстанционното производство е в размер на 4 % върху
цената на исковете или общо в размер на 936,18 лв., като се отчита като внесена
държавната такса в заповедното производство и се дължи довнасяне на разликата.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е в размер на 2 % върху цената
на исковете или общо в размер на 468,09 лв.. Назависимо дали е изпълнил
задълженията си да събере дължимата такса по предявените искове при образуване
на делото, първоинстанционният съд е длъжен да следи за внасянето на половината
от дължимата такса по въззивната жалба срещу решението, което налага връщане на
делото на първоинстанционния съд и за изпълнение на задълженията му по чл. 262
ал. 1 от ГПК, съответно при неотстраняване на нередовностите да върне
жалбата по реда на чл. 262 ал. 2 от ГПК.
Гореизложеното
налага производството по делото пред въззивния съд да бъде прекратено, а делото
върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК по
отношение на искането на жалбоподателя за произнасяне по предявените при
условие на евентуалност осъдителни искове съгласно гореизложените указания на
въззивния съд, както и за отстраняване на нередовностите по движението на въззивната
жалба по реда на чл. 262 ал. 1 от ГПК. При наличие на жалба против
допълнителното решение първоинстанционният съд следва да администрира същата
преди да изпрати делото на въззивния съд.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прекратява производството по в.гр.д.№ 368/2019
г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Указва на Плевенския Районен съд да
извърши нова преценка на редовността на въззивната жалба по реда на чл. 262 ал.
1 от ГПК, както и да се произнесе по реда на чл.250 от ГПК по исканията в
жалбата съобразно указанията на въззивния съд в мотивите на настоящото
определение.
Определението като непреграждащо не подлежи на
обжалване, но следва да се съобщи на страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: