Определение по дело №2764/2018 на Окръжен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                       №             /                   2019г.

                      

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с., в закрито заседание  в състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ :          КОНСТАНТИН ИВАНОВ                                                                                                    МАЯ НЕДКОВА                                             

 

разгледа докладваното от председателя на състава

ч.гр.д.№ 2764/ 2018г.

 

Производството е по реда на чл.274 , ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р.К.А., представляван от адвокат И.З., срещу  определение № 12487/ 31.10.2018г. постановено от Варненски районен съд, XLIII състав, по гр.д.№ 9667/ 2018г. , с което е прекратено производството по делото , поради международна некомпетентност на българския съд.

Изложени са аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, поради възприетото обстоятелство, че детето на страните има обичайно местопребиваване в Кралство Испания и по  силата на чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/ 2003г. този спор е подведомствен на държавата- членка. Счита, че този извод не  почива на конкретни доказателства. Понастоящем не му е известно местопребиваване на детето в границите на ЕС. Майката  е гражданин на Никарагуа, няма българско гражданство или гражданство на друга държава от ЕС. Поради това  аргументацията за приложимостта на Регламент /ЕО/ 2201/ 2003г.  на Съвета от 27 ноември 2003г. относно компетентността на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, е неправилна.

На посочените основания отправя искане на отмяна на определението за прекратяване и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените  действия по иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Съдът, съобразно  доказателствата  към делото, приема следното от фактическа и правна страна :

Частната жалба е допустима и редовно предявена.

Производството пред първоинстанционния съд е инициирано с предявеният иск от Р.К.А., с постоянен адрес-***,  против А.В.Б.П. , родена на ***г. в гр. Естели, Република Никарагуа, с правно  основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, за упражняване на родителските права по отношение на общото им дете- Кристиан Р.К.Б., родено на ***г., определяне местоживеенето на детето при бащата, съединен с иск за издръжка, на основание чл.143 СК.

В изпълнение на съдебно разпореждане за отстраняване нередовността на исковата молба, съобразно чл. 127 ,ал.1 от ГПК, ищецът е посочил, че ответницата няма регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България, няма контакт с нея и не знае къде се намира в момента. Въз основа на издадено съдебно удостоверение е представено писмо от Дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните  работи,  с което е потвърдена липсата на данни за адресна регистрация на територията на Република България.  

По искане на ВРС е извършена проверка в базата данни на Автоматизираните информационни системи на МВР, установяваща, че последното регистрирано излизане от Република България на А.В.Б.П. и детето- Кристиян Р.К.Б., е на 25.08.2017г.

Становището на първоинстанционният съд за международна некомпетентност на българския съд по спор за родителски права е мотивирано с обичайно местопребиваване на детето в Кралство Испания, във връзка с  приложението на чл.8 от Регламент / ЕО/ № 2210/ 2003г. на Съвета от 27 ноември 2003г. Изложените правни съображения в контекста на въведените от Регламента изисквания за подведомственост при спор за родителска отговорност, са обосновани и законосъобразни.

Възраженията на частния жалбоподател са процесуално правни по съдържание и разгледани по същество са неоснователни.

Съобразно чл.15,ал.1 във вр.чл.14,ал.2 от ГПК съдът извършва самостоятелна преценка за подведомственост във всяко положение на делото, която включва и проверка на  изискванията за международна компетентност  по Регламент /ЕО/ № 2210/ 2003г. на Съвета. В тази връзка са преценявани твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба, допълнена с уточняващите молби,  данните предоставени от Дирекция „ Миграция“ към МВР. В тяхната съвкупност се установява, че   детето Кристиян Р.К.Б. е с българско гражданство, роден  на ***г. в Испания , по Акт за раждане № 265/ 29.06.2017г. издаден от Община-Варна. От раждането си е живяло с родителите си в гр. Билбао , Кралство Испания, и  по-късно в гр.Гранадийя де Абона, Санта Крус де Тенерифе, Кралство Испания, след кратък срок на пребиваване в Република България и регистрация на детето в паспортната служба. Фактическата раздяла  по данни на ищеца е настъпила  в Испания  през май 2018г.  Към датата на подаване на исковата молба  детето и родителите не пребивават на територията на Република България.

Спрямо конкретния случай  са приложими  предпоставките на уредената в чл.8, параграф 1  от Регламент №  /ЕО/ № 2210/ 2003г. на Съвета, обща компетентност по  делата, свързани с родителската отговорност, обусловена от обичайното местопребиваване на детето по времето, когато съдът е сезиран, и която се прилага при спазване на условията на  чл.9, чл.10 и чл.12.

 Според § 12 от Преамбюла към Регламент № 2201/ 2003 основанията за определяне на компетентността по делата за родителска отговорност,  са оформени в светлината на висшия интерес на детето и особено на критерия за близостта. По тези съображения компетентността следва да се отнася първо към държавата- членка на обичайното пребиваване на детето , освен в някои случаи на промяна на пребиваването му /или/ по силата на споразумение между носителите на родителската отговорност. 

Съгласно решение на Съда / пети състав/ на ЕО  от 28 юни 2018г.по дело  С-512/17 по преюдициално запитване, „обичайното местопребиваване на детето„ по смисъла на разпоредбата следва да се тълкува като „мястото, което на практика е център на живота му“ според съвкупността от фактически обстоятелства с определящо значение , както следва: - фактът, че детето от раждането си до раздялата на неговите родители обикновено е живяло редовно с двамата на дадено място; - обстоятелството, че родителят , който от раздялата на двойката упражнява родителските права върху детето  на практика ежедневно пребивава с него на това място и там упражнява професионалната си дейност , която е по безсрочно трудово правоотношение; - фактът, че на посоченото място  детето има редовни контакти с другия родител, който все още пребивава на същото това място.

Прието е, че  не са обстоятелства с определящо значение :-престоите , които родителят , упражняващ на практика родителските права върху детето , е осъществил в миналото заедно с детето на територията на държавата членка, от която този родител произхожда, по време на отпуските си или на периодите на празници;- произходът на въпросния  родител , произтичащите от това културни връзки на детето с тази държава членка и отношенията му с членовете на неговото семейство, които пребивават там; - евентуалното намерение на посочения родител да се установи с детето за в бъдеще в същата държава членка.

Всички установени по делото факти дават основание да се приеме, че детето е с обичайно местопребиваване на територията на друга държава- членка. Обстоятелствата при които ищецът твърди, че е  прекъсната връзка с майката, не му е известно нейното и на детето местоположение, съответната държава, доколкото само насочват към вероятността за промяна в периода от май 2018г. до датата на образуваното съдебно производство- 21.06.2018г., не са определящи в  преценката на съда.

Според  решение на Съда / трети състав/ на ЕО от 02.04.2009г. по дело С- 523/07 по преюдициално запитване,  престоят на детето в определена държава  не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че това е неговата обичайно местопребиваване. Временното отсъствие на детето не поставя под въпрос продължаването на обичайното пребиваване.

При съобразяване на правилото за обичайното местопребиваване на детето по смисъла на чл.8 от Регламент №  /ЕО/ № 2210/ 2003г. на Съвета, спрямо конкретните обстоятелства по делото, изводът за некомпетентност на българския съд по повдигнатия спор за родителски права  е правилен, а изложените правни съображения- съответни на нормативната уредба.

С изложените мотиви съдът

 

                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12487/ 31.10.2018г. постановено от Варненски районен съд, XLIII състав, по гр.д.№ 9667/ 2018г. , с което е прекратено производството по делото , поради международна некомпетентност на българския съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в  едноседмичен срок от връчване на съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                         2.