О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ / 2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV с., в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН ИВАНОВ МАЯ НЕДКОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
ч.гр.д.№
2764/ 2018г.
Производството е по реда на чл.274 , ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Р.К.А.,
представляван от адвокат И.З., срещу
определение № 12487/ 31.10.2018г. постановено от Варненски районен съд, XLIII състав, по гр.д.№ 9667/ 2018г. , с което е
прекратено производството по делото , поради международна некомпетентност на
българския съд.
Изложени са аргументи за незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт, поради възприетото обстоятелство, че детето на
страните има обичайно местопребиваване в Кралство Испания и по силата на чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/ 2003г.
този спор е подведомствен на държавата- членка. Счита, че този извод не почива на конкретни доказателства.
Понастоящем не му е известно местопребиваване на детето в границите на ЕС.
Майката е гражданин на Никарагуа, няма
българско гражданство или гражданство на друга държава от ЕС. Поради това аргументацията за приложимостта на Регламент
/ЕО/ 2201/ 2003г. на Съвета от 27
ноември 2003г. относно компетентността на държавата, в която е обичайното
местопребиваване на детето, е неправилна.
На посочените основания отправя искане на отмяна на
определението за прекратяване и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по иска с
правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Съдът,
съобразно доказателствата към делото, приема следното от фактическа и
правна страна :
Частната жалба е допустима и редовно предявена.
Производството пред първоинстанционния съд е
инициирано с предявеният иск от Р.К.А., с постоянен адрес-***, против А.В.Б.П. , родена на ***г. в гр.
Естели, Република Никарагуа, с правно
основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, за упражняване на
родителските права по отношение на общото им дете- Кристиан Р.К.Б., родено на ***г.,
определяне местоживеенето на детето при бащата, съединен с иск за издръжка, на
основание чл.143 СК.
В изпълнение на съдебно разпореждане за
отстраняване нередовността на исковата молба, съобразно чл. 127 ,ал.1 от ГПК,
ищецът е посочил, че ответницата няма регистриран постоянен и настоящ адрес в
Република България, няма контакт с нея и не знае къде се намира в момента. Въз
основа на издадено съдебно удостоверение е представено писмо от Дирекция
„Миграция“ към Министерство на вътрешните
работи, с което е потвърдена
липсата на данни за адресна регистрация на територията на Република
България.
По искане на ВРС е извършена проверка в базата
данни на Автоматизираните информационни системи на МВР, установяваща, че
последното регистрирано излизане от Република България на А.В.Б.П. и детето-
Кристиян Р.К.Б., е на 25.08.2017г.
Становището на първоинстанционният съд за
международна некомпетентност на българския съд по спор за родителски права е
мотивирано с обичайно местопребиваване на детето в Кралство Испания, във връзка
с приложението на чл.8 от Регламент /
ЕО/ № 2210/ 2003г. на Съвета от 27 ноември 2003г. Изложените правни съображения
в контекста на въведените от Регламента изисквания за подведомственост при спор
за родителска отговорност, са обосновани и законосъобразни.
Възраженията
на частния жалбоподател са процесуално правни по
съдържание и разгледани по същество са неоснователни.
Съобразно чл.15,ал.1 във вр.чл.14,ал.2 от ГПК съдът
извършва самостоятелна преценка за подведомственост във всяко положение на
делото, която включва и проверка на
изискванията за международна компетентност по Регламент /ЕО/ № 2210/ 2003г. на Съвета. В
тази връзка са преценявани твърденията изложени в обстоятелствената част на
исковата молба, допълнена с уточняващите молби,
данните предоставени от Дирекция „ Миграция“ към МВР. В тяхната
съвкупност се установява, че детето
Кристиян Р.К.Б. е с българско гражданство, роден на ***г. в Испания , по Акт за раждане № 265/
29.06.2017г. издаден от Община-Варна. От раждането си е живяло с родителите си
в гр. Билбао , Кралство Испания, и
по-късно в гр.Гранадийя де Абона, Санта Крус де Тенерифе, Кралство
Испания, след кратък срок на пребиваване в Република България и регистрация на
детето в паспортната служба. Фактическата раздяла по данни на ищеца е настъпила в Испания
през май 2018г. Към датата на
подаване на исковата молба детето и
родителите не пребивават на територията на Република България.
Спрямо конкретния случай са приложими
предпоставките на уредената в чл.8, параграф 1 от Регламент № /ЕО/ № 2210/ 2003г. на Съвета, обща
компетентност по делата, свързани с
родителската отговорност, обусловена от обичайното
местопребиваване на детето по времето, когато съдът е сезиран, и която се
прилага при спазване на условията на
чл.9, чл.10 и чл.12.
Според § 12
от Преамбюла към Регламент № 2201/ 2003 основанията за определяне на
компетентността по делата за родителска отговорност, са оформени в светлината на висшия интерес на
детето и особено на критерия за близостта. По тези съображения компетентността
следва да се отнася първо към държавата- членка на обичайното пребиваване на
детето , освен в някои случаи на промяна на пребиваването му /или/ по силата на
споразумение между носителите на родителската отговорност.
Съгласно решение на Съда / пети състав/ на ЕО от 28 юни 2018г.по дело С-512/17 по преюдициално запитване,
„обичайното местопребиваване на детето„ по смисъла на разпоредбата следва да се
тълкува като „мястото, което на практика е център на живота му“ според
съвкупността от фактически обстоятелства с определящо значение , както следва: - фактът, че детето от раждането си до
раздялата на неговите родители обикновено е живяло редовно с двамата на дадено
място; - обстоятелството, че родителят , който от раздялата на двойката
упражнява родителските права върху детето
на практика ежедневно пребивава с него на това място и там упражнява
професионалната си дейност , която е по безсрочно трудово правоотношение; -
фактът, че на посоченото място детето
има редовни контакти с другия родител, който все още пребивава на същото това
място.
Прието е, че
не са обстоятелства с определящо значение :-престоите , които родителят
, упражняващ на практика родителските права върху детето , е осъществил в
миналото заедно с детето на територията на държавата членка, от която този
родител произхожда, по време на отпуските си или на периодите на празници;-
произходът на въпросния родител ,
произтичащите от това културни връзки на детето с тази държава членка и
отношенията му с членовете на неговото семейство, които пребивават там; -
евентуалното намерение на посочения родител да се установи с детето за в бъдеще
в същата държава членка.
Всички установени по делото факти дават основание
да се приеме, че детето е с обичайно местопребиваване на територията на друга
държава- членка. Обстоятелствата при които ищецът твърди, че е прекъсната връзка с майката, не му е известно
нейното и на детето местоположение, съответната държава, доколкото само
насочват към вероятността за промяна в периода от май 2018г. до датата на
образуваното съдебно производство- 21.06.2018г., не са определящи в преценката на съда.
Според
решение на Съда / трети състав/ на ЕО от 02.04.2009г. по дело С- 523/07
по преюдициално запитване, престоят на
детето в определена държава не трябва да
бъде непрекъснат, за да се приеме, че това е неговата обичайно
местопребиваване. Временното отсъствие на детето не поставя под въпрос
продължаването на обичайното пребиваване.
При съобразяване на правилото за обичайното
местопребиваване на детето по смисъла на чл.8 от Регламент № /ЕО/ № 2210/ 2003г. на Съвета, спрямо
конкретните обстоятелства по делото, изводът за некомпетентност на българския
съд по повдигнатия спор за родителски права
е правилен, а изложените правни съображения- съответни на нормативната
уредба.
С изложените мотиви съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12487/ 31.10.2018г. постановено от
Варненски районен съд, XLIII състав, по гр.д.№ 9667/ 2018г. , с което е прекратено производството по
делото , поради международна некомпетентност на българския съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.