Р Е Ш Е Н И Е
№260057
гр.Ботевград, 07.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на шести април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ****
при секретаря ****, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №449 по описа за
2020година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ц.И.Х. с ЕГН**********,***, чрез упълномощения от
него адв.С.С. *** е обжалвал в законния срок
наказателно постановление №407 от
14.10.2020г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД
49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение
на чл.211, ал.2, т.2 от Закона за горите
/ЗГ/, вр. чл.16, ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2020г. за контрола и опазването на
горските територии на основание чл.270 и чл. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на
същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателя Ц.И.Х. не се явява, а се представлява от пълномощника
си – адв. С., който поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно
постановление и моли да бъде уважена, съобразно
изложените доводи в същата, като твърди, че не са налице доказателства, сочещи, че Х.
е извършил нарушението, за което му е вменена административно-наказателна отговорност.
Въззивната организация – Регионална
дирекция по горите-гр.София, с писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в
предвид събраните по делото доказателства.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писменни доказателства: договор за правна защита и съдействие;
пълномощно; НП №408/28.09.2020г.; АУАН №407/002450/29.05.2020г.; КП
№005768/29.05.2020г.; доклад от П.Н.Д. *** и справка от НБД „Население“; писмо до БРП; постановление от 02.10.2020г.
на БРП; опис на документи; докладна записка; постановление от 27.08.2020г. на
БРП; сведение от П.Н.Д.; сведение от Л.Д.Ш.; сведение от Ц.Х.;***;
удостоверение за наследници на ****; сведение от ****; писмо от РУ-Ботевград до
ИАГ; писмо до ДГС-Ботевград; писмо от ТП ДГС-Ботевград; обяснения – 2 бр.;
постановление от 27.08.2020г. на БРС; искане до БРП за удължаване на срока за
проверка; писмо от БРП до Началника на РУ-Ботевград; докладна записка;
постановление на БРП от 22.06.2020г.;писмо от ИАГ; доклад от П.Д.; КП №
005768/29.05.2020г.;АУАН № 002450/29.05.2020г.; пощенски плик; сведение от П.Д.;
сведение от Л.Ш.; сведение от Ц.Х.; сведение от ****; превозни билети 5 броя –
2 страници; предложение до БРП;писмо от БРП до РУ-Ботевград; сведение от ****;
позволително за сеч № 0555223/03.05.2020г.; писмо от БРП до РУ-Ботевград-3
броя; заповед №РД 49-195/16.05.2011г.;
постановление на БРП за отказ да се образува досъдебно производство от
02.10.2020г.; известие за доставяне; заповед № 69/07.08.2015г.; длъжностна
характеристика за длъжност „Старши горски инспектор - заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите П.Н.Д.– актосъставител, на длъжност “старши горски инспектор” при РДГ
- София Л.Д.Ш. и ****, се установява
следната фактическа обстановка:
****Н. бил наследник на ****, която притежавала гора в отдел
80, подотдел „ш“, в землището на с.Скравена, обл.Софийска. През месец май
2020г. Пламен Н. се сдобил с позволително за сеч № 0555223 за добиване на
дървесина от посочения негов наследствен имот. Тъй като Пламен Н. не се
занимавал с добиване на дървесина, той предостави тази възможност на св.**** от
с.Скравена, обл.Софийска,****
На 21.05.2020г. Ц.И.Х. (лице по чл.108 от Закона за горите) издал
превозен билет с № ********* от същата дата, по силата на който 8 куб.м. дървен
материал от вида „благун“ и „цер“ следвало да се транспортират от сечището до
дома на св.**** на горепосочения адрес. На 28.05.2020 г. Ц.Х. издал превозен
билет с № ********* от същата дата, по силата на който 8 куб.м. дървен материал
от вида „цер“ и „зимен дъб“ следвало да се транспортират до дома на **** на
адреса му в с.Скравена. В изпълнение на тези документи 16 куб.м. дървен
материал бил транспортиран от отдел 80, подотдел „ш“ в землището на с.Скравена,
обл.Софийска, до с.Скравена, ул.“****от ****. След като дървата били
разтоварени в дома на ****, превозните билети, доказващи техния законен
произход, останали с тях, в дома на ****.
На 29.05.2020г. св.****
решил да транспортира притежаваните от него 10 куб.метра дървен материал от
дома си в с.Скравена до гр.София, където да ги продаде на различни лица. За да
може да закара тези дърва до гр.София, св.**** отново извикал Ц.Х.. На
29.05.2020 г. Ц.Х. издал превозен билет с № ********* от същата дата, в който
посочил, че цялата дървесина по превозен билет с № *********/21.05.2020г. ще
бъде транспортиран до гр.София, ****. На същата дата (29.05.2020 г.) Ц.Х. издал
превозен билет с № *********/29.05.2020 г., в който посочил, че част от
дървесината (2 куб.м.) от дървесината по превозен билет с №
*********/28.05.2020 г. ще бъде транспортирана до гр.София, ****. Дървесината и
по двата билета от 29.05.2020 г. следвало да се транспортира до гр.София от ****с
товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.номер СВ ****НВ. Веднага след това,
дървеният материал по превозни билети с номера ********* и ********* и двата от
29.05.2020 г. бил натоварен на посочения автомобил и **** потеглил за гр.София,
като не съобразил, че е забравил да вземе освен новите превозни билети и този
от 21.05.2020 г., доколкото цялата дървесина по него била претоварена.
Малко след като **** тръгнал за гр.София, в с.Скравена, обл.Софийска,
ул.“****пристигнали служителите на РДГ - София – св.П.Н.Д. и св.Л.Д.Ш.. Когато
извършили проверка на намиращия се в дома на **** дървен материал, двамата
констатирали, че въпреки, че превозен билет с № *********/21.05.2020г. бил в
дома на св.****, дървесината по него не била там. Когато попитали къде се
намира тази дървесина, Ц.Х. и св.**** им обяснили, че същата е претоварена и
закарана в гр.София, но шофьорът бил забравил да вземе стария превозен билет,
така както се изисквало по Закона за горите.
За констатираното св.П.Д. съставил констативен протокол серия Р014 №
005768 от 29.05.2020 г.
На 29.05.2020г. на мястото на проверката,
св.П.Н.Д.,
в присъствието на св. Ш. съставил АУАН №407/002450/29.05.2020г.
на Х. за това, че същият в
качеството си на лице по чл.211, ал.2, т.2
от ЗГ е издал превозен билет № *********/29.05.20г. за последващо
транспортиране на дървесина, в който е вписал стария превозен билет № *********/21.05.2020г, но не го е прикрепил
към него.
Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.211, ал.2, т.2 от
Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.16, ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии. Актът бил предявен на Х. за
запознаване със съдържанието и за подпис и същият го подписал с възражение, че
билета е бил предоставен на водача на товарния автомобил, превозващ дървесината.
За констатираното бил изпратен сигнал в БРП, където след извършена проверка с
оглед данни за престъпление по чл.235 от НК, наблюдаващия прокурор на
02.10.20г. е постановил отказ да се
образува досъдебно производство.
Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление №407 от 14.10.2020г. от Директора на регионална
дирекция по горите - София.
Горната фактическа обстановка
съдът прие от разпитаните по делото свидетели и приобщените по делото писмени
доказателства, които са непротиворечиви помежду си и съдът не следва да ги
обсъжда поотделно.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по
същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Съдът намира, че при съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които обуславят незаконосъобразността на НП и
се изразяват в следното: както в АУАН, така и в НП не е описано пълно и точно
извършеното нарушение - обстоятелствата,
при които то е осъществено, а именно: не
е посочено, че в случая се касае за преместване / транспортиране на цялото
количество дървесина по новоиздадения
превозен билет № *********/29.05.20г., което в
действителност задължава Х., като лице
по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ да
приложи към този билет и стария билет за тази дървесина - с №
*********/21.05.2020г. За да е налице
нарушение по чл.16, ал.3 от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии следва
във фактическото описание да е посочено, че се касае за преместване на цялата дървесина, описана в стария
превозен билет, което в настоящата хипотеза, нито в АУАН, нито в НП не е отразено.
Именно това обстоятелство, разграничава
случаите на ал.2 и ал.3 на чл.16, ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012г. и е
съществен съставомерен обективен елемент от състава на посоченото в АУАН и НП
нарушение. Императивната норма на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН съдържа задължителните реквизити
на НП като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност,
включващо и правото му да знае точно какво нарушение се твърди, че е извършил,
за да може да организира защитата си. Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и
опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната
му, тъй като: описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено
са сред основните елементи от императивния реквизит на НП по
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на
административното обвинение от фактическа страна, в рамките на които (ведно с юридическото формулиране на
административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на защита
на нарушителя, така и съдебния контрол.
На следващо място, съдът намира, че са нарушени разпоредбите на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН. Посочването на законните разпоредби, които са били нарушени
виновно е задължително изискване при
издаването на наказателното постановление предвид разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6
от ЗАНН. В процесното НП е посочена като
нарушена разпоредба на Наредба №1 от
30.01.2020г. за контрола и
опазването на горските територии, като по този начин е изписана нееднократно. В
правния мир такава наредба, приета през 2020г. не е налице. В този смисъл съдът
счита, че погрешното отразяване на нормативния акт, посочен от АНО за нарушен
не е вследствие на техническа грешка. Съдът счита, че с посочването на несъществуваща
наредба, поставя наказаното лице в невъзможност да
разбере коя точно правна норма му е вменено, че е нарушил, което неминуемо ограничава правото му на защита.
При това положение и при липса на посочена конкретна разпоредба, която
не е спазена от Х., в случая не може да се прецени действително ли е извършено
нарушението и в какво се изразява то. Не е в компетентността на съда да
преквалифицира нарушението и ако това правомощие не е упражнено правилно от
административно-наказващият орган, издаденото от него наказателно постановление
е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Допуснатото нарушение е съществено, тъй
като е накърнило правото на защита на жалбоподателя, която е бил лишен от
възможността да разбере точно кои законови разпоредби се твърди, че е нарушил,
а нарушаването на правото на защита води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
На следващо място съдът намира, че събраните по делото доказателства не установяват
по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е
вменено. Не са налице достатъчно доказателства
че Х. не е приложил стария билет към новоиздадения такъв. От разпитаните по
делото свидетели Д. и Ш. се установява единствено, че превозен билет № *********/21.05.2020г. към
момента на проверката не е бил заедно с новоиздадения и с транспортираната
дървесина, но видно от показанията на св.**** и от писмените материали от
пр.№750/20г . на БРП е че на процесната дата Х., след като е издал превозен билет № *********/29.05.20г. е предоставил на водача на автомобила и
превозния стария билет за същата.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№407 от 14.10.2020г, издадено от
Директора на регионална дирекция по горите
- София, упълномощен със заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните против Ц.И.Х. с ЕГН**********,***, като незаконосъобразно и неправилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :